Гражданско дело 7525/2015 - Решение - 24-10-2016

Решение по Гражданско дело 7525/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3117                                      Година 24.10.2016                          Град  ПЛОВДИВ

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На седемнадесети октомври                                  две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ  ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: Мария Христова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 7525 по описа за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

            Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД.

            Първоначално с исковата молба производството е било образувано като установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616,  чрез пълномощника Г... ю....... В... Т..., съдебен адрес:***, като се иска от съда да признае за установено, че Т.Ш.Я. ЕГН **********,***, му дължи сумата 1 000 лева главница дължима по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит М.... К... от 08.02.2013 г., 219,65 лева редовна лихва от 20.02.2014 г до 02.12.2014 г., санкционна лихва за забава от 0,56 лева за периода от 20.02,2014 г. до 02.12.2014 г. и законна лихва върху главницата считано от 02.12.2014 г. до изплащане на вземането, както и направени разноски по делото от 25 лева, както 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

            В хода на производството, преди първо съдебно заседание, по искане на ищеца и съобразно изискванията на чл. 214 от ГПК, съдът е изменил основанието на исковата претенция, като искът се счита предявен като осъдителен такъв и се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 1 000 лева главница дължима по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит МАКСИ КАРТ от 08.02.2013 г., 219,65 лева редовна лихва от 20.02.2014 г до 02.12.2014 г., санкционна лихва за забава от 0,56 лева за периода от 20.02,2014 г. до 02.12.2014 г. и законна лихва върху главницата считано от 02.12.2014 г. до изплащане на вземането, както и направени разноски по делото от 25 лева, както 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

            Ищеца твърди, че на 08.02.2013 г. Банка ДСК ЕАД на основание Договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от ... е предоставила кредит в размер на 1 000 лева на лицето Т.Ш.Я. с ЕГН ********** *** . Твърди, че кредитът не бил обслужван и на основание Общите условия чл. 75 ал.1 същият автоматично бил превърнат в предсрочно изискуем. Изпратени били уведомления за изискуемостта на длъжника № ....... с обратна разписка БУЛПОСТ от ..., получена от съпругата Ф..., въпреки което плащания не са последвали. Твърди, че на 02.12.2014 г. Банка ДСК ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, образувано е ч. гр. дело № 17218 /2014 г на 10 гр. с. и по него, на15.01.2015 г. бил издаден изпълнителен лист № ... срещу кредитополучателя Т.Ш.Я. с ЕГН **********, с който Съдът го осъжда да заплати на кредитора сумата от 1 000 лева главница дължима по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит МАКСИ КАРТ №............, 219,65 лева редовна лихва от 20.02.2014 г до 02.12.2014 г., санкционна лихва за забава от 0,56 лева за периода от 28.02.2014 г. до 02.12.2014 г. и законна лихва върху главницата считано от 02.12.2014 г. до изплащане на вземането, както и направени разноски по делото от 25 лева, както 300 лева юрсконсултско възнаграждение. Твърди, че било образувано  ИД .............по описа на ЧСИ ......... на ............ В хода на изпълнителното дело по ч. гр. дело № 17218 г. било постъпило немотивирано възражение от Т.Ш.Я. и за него възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск, за да докаже вземането си като по основание така и по размер.

            С Определение № 3123 от 05.06.2015 г. постановено по в.ч.гр.д. №1518/2015 на ПОС, въззивната инстанция е отменила разпореждането за незабавно изпълнение, включено в Заповед №61/13.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр. д. № 17218/2014 г. по описа на ПРС, Х гр.с. и е обезсилил издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист.

Ответникът Т.Ш.Я., чрез процесуалния си представител адв. Д.Д., с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е недопустим и неоснователен.

В срока за отговор прави следните възражения:

            1. Възразява, че договора за кредит е недействителен, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.11 от Закона за потребителските кредити. Твърди, че в него липсва съществена информация за лихвените проценти, ГПР, основанията за промяната им, общата сума, която подлежи на връщане в края на периода на договора, липсва подписан от ответника погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, както и другите задължителни реквизити на договора за потребителски кредит.

            2. На основание чл. 26 от ЗЗД прави възражение за нищожност на Договора от ........., като противоречащ на добрите нрави и липса на съгласие, както на целия договор, така и на отделни негови клаузи. Твърди, процесният договор не е подписван от ответника. Условията по връщането на кредита се конкретизирали в погасителен план с посочване в него на брой, размери и падежи на конкретни вноски. Твърди, че погасителен план ответникът не бил подписвал, не му е бил предаван и той по никакъв начин не се е съгласявал с него.

            3. Прави възражение за прихващане в условие на евентуалност, като  твърди, че поради недействителността на договора за банков кредит, всички плащания по него от страна на ответника и за възнаградителни и наказателни лихви били недължимо и без основание получени от ищеца.

От събраните по делото доказателства,  които прецени по отделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено следното:

            По делото е представен като доказателство в заверен препис Договор за издаване и обслужване  на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ......., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София и Т.Ш.Я.. Ведно с договора е представено и цялото кредитно досие на името на ответника. В същото се съдържа формуляр с лични данни на ответника, Условия за издаване, обслужване на плащания с кредитни карти ДСК М..........на БАНКА ДСК. Представено е Искане за кредит вх. №..........г., Погасителен план на ГПР и Общи условия  по  Договор за издаване и обслужване  на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица в сила от .........., всички подписани от ответника Т.Ш.Я..

           По делото съдът е изслушал и приел заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В.Х.Б., която не е била оспорена от страните по делото и съдът е възприел същата като обективна безпристрастна и пълна. Видно от заключението, се установява, че по процесния договор за кредит са били извършени плащания от кредитополучателя към кредитора в общ размер на 352,57 лева. Твърди се, че към момента на изготвяне на заключението – 05.02.2016 г., размера на задължението възлиза на 1 925,02 лева, като към 28.11.2014 г. кредита е станал предсрочно изискуем.

           По делото е прието заключение по допусната съдебно-графологична експертиза на вещото лице М.С.. Същото не е оспорено от страните. Видно от заключението, се установява, че подписа положен за клиент в изследвания Договор за издаване и обслужване  на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 08.02.2013 г., е изпълнен от ответника Т.Ш.Я..

            Останалите представени писмени доказателства не променят направените изводи.

            Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

            По допустимостта:

            Предявеният иск е допустим по следните причини:

            Направеното от ищеца изменение на иска е редовно и допустимо, с оглед разпоредбата на чл.214, ал.1 , изр. последно от ГПК, според която до приключване на съдебното дирене в първа инстанция ищецът може да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. В случая е налице точно тази хипотеза, като ищецът въз основа на същите фактически основания – договор за кредит и твърдяното неизпълнение от страна на ответника на задълженията си по него е преминал от установителен иск за дължимата по договора сума към осъдителен иск по отношение на същата сума на същото договорно основание. Следователно е налице един предявен главен иск – осъдителен след допуснатото изменение.

           В тази насока е и задължителната съдебна практика. С преминаването от иск за установяване на вземането към осъдителен иск се изменя петитумът на иска, без да се изменят фактическите твърдения в исковата молба, на които ищецът основава вземането си. Твърденията в исковата молба относно издадена заповед за изпълнение и възражение на длъжника, не са относими към основанието на иска. Те не се отнасят към обстоятелствата, на които ищецът основава иска си /чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК/, а към правния интерес от първоначално предявения иск за установяване на вземането. Промяната в тези обстоятелства – отменянето на разпореждането за незабавно изпълнение включено в заповед  № 61/13.01.2015 г.  и обезсилването на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, обосновава правния интерес от преминаването към осъдителния иск.

            По основателността:

            Видно от представените по делото писмени доказателства от ищцовата страна, съдът намира, че се установи по безспорен начин, че между БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София и Т.Ш.Я. е бил сключен Договор за издаване и обслужване  на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ........

            Установи се от приетото заключение по допусната съдебно - счетоводна експертиза, че по този договор ответника е извършил плащания и след като на..... г. кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, не са постъпвали погасителни вноски.

            Относно направеното възражение за недействителност на договора за кредит:  

            Ответника твърди, че договора за кредит сключен с ищеца е недействителен поради неспазване на разпоредбите на чл.11 от Закона за потребтелските кредити. Видно от представеното по делото в заверено копие кредитно досие, което съдържа и  Договор за издаване и обслужване  на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ..........., се установява че са налице всички изискуеми реквизити съобразно естеството на сключения договор. Установява се и наличие на погасителен план и ГПР подписани от ответника. Представени са Общи условия по Договор за издаване и обслужване  на кредитна карта с револвиращ кредит  които са били в сила към датата на подписване на кредита и които са били предоставени на ответника, който се подписал като запознат с тях. В същите в гл. ХII са посочени таксите, комисионните и обменните курсове, както и годишния процент на разходите по договора. Ето защо съдът намира, че ответника не доказа възраженията си за недействителност на посочените основания.

            Относно направеното възражение за нищожност на основание чл.26 от ЗЗД на Договор за издаване и обслужване  на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от .............

            С отговора на исковата молба по повод направеното възражение, ответника е заявил че  процесния договор противоречи на добрите нрави, подписан е при липса на съгласие, както и че процесният договор не е подписван от ответника.

            Съдът намира, че ответната страна не доказа нито едно от тези три основания за нищожност, които е посочила като причина за нищожност на процесния договор.

Накърняване на добрите нрави имаме, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна.  По делото ответната страна не представи нито едно доказателство в тази посока.

Договорът е сключен, когато страните постигнат съгласие по неговия предмет. Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при “съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване. В конкретния случай не беше установено ответника да не е бил съгласен с подписване на договора. Установи се от съдебно-счетоводната експертиза, че след сключване на процесния договор, ответника е извършвал плащания за периода от 14.02.2013 г. до 02.12.2014 г, за което е приложена и справка за движението на суми по кредитна карта Макси Карт. Което от своя страна може да се приеме за съгласие от страна на ответника със сключения договор, както и с клаузите по него.

Не се доказа и последното твърдяно основание за нищожност – липсата на подпис в договора от страна на ответника.

            От приетата по делото съдебно - графологична експертиза беше установено, че подписа положен срещу за клиент в Договор за издаване и обслужване  на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от ..........., е изпълнен от ответника Т.Ш.Я..

            Съдът намира за неоснователно и направеното при условията на евентуалност възражение за прехващане, тъй като не се установи от ответната страна по надлежния ред да са налице предпоставки за това.

           Фактическият състав на правото да се извърши прихващане, предполага наличието на следните елементи: на първо място, е необходимо да съществуват две задължения (вземания), които трябва да са действителни. На второ място, за възникване на правото да се извърши прихващане, следва двете вземания да бъдат насрещни, без да е необходимо същите да бъдат предмет на едно и също правоотношение. Третият елемент на фактическия състав на правото да се извърши прихващане, е изискването двете задължения да имат за предмет пари, или еднородни заместими вещи. Вземането на страната, която прихваща, следва да е изискуемо и на последно място, за да възникне правото да се извърши прихващане, е необходима ликвидност на вземането на лицето, което извършва прихващането.

            В конкретния случай се установи по делото единствено задължение на ответника към ищцовата страна, обусловено от валидно сключен договор.

              Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в размера, в който е предявен – 1000,00 лв. главница дължима  по договора за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит.

             Следва да бъдат уважени като акцесорни на главния иск претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 219,65 лева за периода 20.02.2014 г. до 02.12.2014 г., претенцията за заплащане на санкционна лихва за забава в размер на 0,56 лева за периода 20.02.2014 г. до 02.12.2014 г., както и претенцията за законна лихва върху главницата, считано от 02.12.2014 г. до изплащане на вземането.

             По отношение на разноските:

             С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски в размер на 150,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

               С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

              ОСЪЖДА Т.Ш.Я. ЕГН **********,***, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616,  чрез пълномощника ѝ Г... ю.... В...... Т..........., съдебен адрес:***, сумата от 1 000(хиляда) лева главница дължима по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит ......... от............., 219,65(двеста и деветнадесет лева и 65 ст.)лева редовна лихва от 20.02.2014 г до 02.12.2014 г., 0,56 (петдесет и шест стотинки)лева санкционна лихва за забава за периода от 20.02.2014 г. до 02.12.2014 г., както и законна лихва върху главницата считано от 02.12.2014 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Т.Ш.Я. ЕГН **********,***, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616,  чрез пълномощника Г...ю...... В... Т....., съдебен адрес:***, сумата от 450,00(четиристотин и петдесет) лева разноски по направени в хода на настоящото производство.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Мария Личева – Гургова.

 

        Вярно с оригинала.

        М.Х.