Гражданско дело 6474/2015 - Решение - 19-12-2016

Решение по Гражданско дело 6474/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е №3939

 

19.12.2016 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември  две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6474  по описа на същия съд за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

     В исковата си молба , ищецът – застраховател, капиталово акционерно  търговско дружество  ЗАД АРМЕЕЦ АД,  ЕИК/БУЛСТАТ 121076907, със седалище и адрес на управление в София, район Средец, ул. С. Караджа № 2, твърди,  че по силата на договор за застраховка „ гражданско отговорност на водачите на МПС”, застраховало настъпването на такава отговорност за вреди , реализирани при управление на лек автомобил „Мерцедес „ с държавен контролен номер ******** Договорът за застраховка бил валиден за периода от   27.06.2008г до 26.06.2009г. На дата 14.03.2009г ответника В.П.К. ,  ЕГН **********, с адрес *** , управлявайки този автомобил , причинил пътнотранспортно произшествие , при което на друг лек автомобил, марка „Шевролет” модел „ Лачети” с държавен контролен номер ******** , били причинени имуществени вреди на стойност от 9691.94 лева.  Лекият автомобил ответника управлявал , без да има валидно свидетелство за управление на МПС за тази категория, за което бил съставен констативен протокол от посетилите  ПТП  органи на МВР – КАТ.

   Тъй като този автомобил бил застрахован по застраховка „Каско” в друг застраховател, „Булстрад Виена Иншурънс Груп „ със седалище и адрес на управление София, площад Позитано № 5 , ЕИК 000694286, то ищцовото дружество , по искане на последния застраховател, изплатило по щета № 10009100104146, застрахователно обезщетение на другия застраховател, който отправил регресно искане за това. Това станало с две плащания – на 10.03.2010 г сума от 8949.30 лева и на 10.11.2014г – сума от 742. 64 лева, след което , с покани от дата  25.03.2010 и 23.04.2010г., поканило ответника да заплати сумите. Това не било сторено, при което ищеца се снабдил за вземането си със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.

   Против заповедта ответника възразил в срока по чл. 414 от същия кодекс.

  Ищеца иска установяване съществуването на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК, ведно с обезщетение за забавата в плащането в размер от 2743.66 лева , начислена за периода от   10.03.2012г до 10.03.2015г.  

   Впоследствие иска му е изменен по размер, като с е претендират следните суми 8974.39 лева – главница , и 2520.93 лева – обезщетение в размер на законната лихва за периода от 10.03.2012г до 10.03.2015г. За разликата до първоначалния размер, производството по делото е прекратено поради отказ.

     Ответника оспорва иска. Твърди , че има валидно свидетелство за правоуправление към датата на ПТП. Навежда доводи , че търсеното обезщетение е завишено по размер, тъй като реалните щети по л. а Шевролет Лачети  са на значително по – ниска стойност от тази по исковата молба. Възразява да е изтекла погасителна давност за вземането на ищеца, като се позовава на кратката тригодишна такава.

    Вещото лице по проведената  съдебно – автотехническа експертиза дава заключение , че механизма на настъпването на пътното произшествие е този, описан и в исковата молба,  а именно, че ответника като водач е отнел предимството на движещия се по път с предимство автомобил Шевролет” модел „ Лачети” с държавен контролен номер ********; вредите по последния съответстват на този механизъм и са в пряка причинно – следствена връзка с произшествието, като са на обща стойност от 9722 лева. 

      Иск с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 от Кодекса за застраховането ( отм. ) , във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.  

     Искът  е допустим като установителен.  Спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК касателно възражението и исковата молба.   

     За да прецени неговата основателност, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното :  

      За да уважи иск с основание в чл. 274 ал.2 от КЗ ( отм. ) , следва да са налице няколко предпоставки: Застраховател да е изплатил обезщетение на третото увредено лице , а виновния за ПТП водач да е неправоспособен (  да управлява без да има право на това , получено по надлежен ред) . В случая тези предпоставки са налице.  

      По делото е налице договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на водачите на МПС”, сключен между ищцовото дружество и собственика на лекия автомобил  марка  „Мерцедес „ с държавен контролен номер ******** -  „Интерлийз Ауто „ ЕАД , ЕИК 130936974, със срок на валидност от 12 месеца , считано от 27.06.2008г до 26.06.2009г. Тоест, ответника като водач на  този лек автомобил , е бил със застрахована в ищеца гражданска отговорност, и за ищеца е възникнало задължение да заплати застрахователно обезщетение на увреденото лице , независимо ( на основание чл.267 ал. 2 т. 2 от КЗ) че прекия причинител на вредата е бил неправоспособен водач, което се доказва без съмнение от приложеното на л. 95 от делото  писмо от ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” . Доказано  е също така , че на 14.03.2009г. ,  в срока на действие на тази застраховка, по вина на ответника е реализирано ПТП със значителни имуществени вреди, за което на К. е наложено административно наказание с влязло в сила наказателно постановление. В това отношение съдът цени приложеното на л.  99 от делото наказателно постановление. Вида и обема на имуществените вреди се доказва от наличните по делото описи , извършени в доверения на застрахователя сервиз , които ответника не оспорва. Съдът приема тези описи за достоверни , тъй като са изходящи от чужди на спора лица , а констатациите в тях се подкрепят и от описа на щетите , направен от длъжностното лице – автоконтрольор при съставянето на  официалния протокол за настъпилото ПТП.

      За да се отстранят така описаните вреди , е била нужна сума от 9722 лева, която е по – висока от актуалния  размер на претенцията. Съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ М. като обективно и безпристрастно изготвено. Застрахователят по застраховката „автокаско” , сключена за увредения лек автомобил изплатил за отстраняването им в доверен сервиз сумата от 8924.39 лева и предявил против ищеца регресна щета №   10009100104146. Ищцовото дружество обаче признало вземането на третото лице до размер от 8231.75 лева и толкова му и престирало чрез прихващане от дата 05.03.2010 г . За това погасяване на сетълмента съдът цени приложеното на л. 41 извлечение от банковите сметки на ищеца.

   За да получи и разликата до пълния размер на платеното за отстраняването на вредите ( или 692.64 лева остатък по фактурата +25 лева ликвидационни разходи) , на третото лице му се наложило да води иск срещу ищеца , предмет на гр. дело 37750/13, Софийски РС. Искът е бил установителен , за стабилизиране на издадена по частното гр. дело 32314/14 , СРС , заповед за изпълнение, и е изцяло уважен. Плащането по него е извършено с платежно нареждане от дата 10.11.2014г., което е на стойност от 1868 .16 лева; съдът го кредитира като неоспорено да съставлява годно доказателство за това плащане.

   Така , по двата документа , на „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД  е платено общо  10099.91 лева. Хипотезата на чл. 274 ал. 2 от Кодекса за застраховането е налице, и за ответника е валидно възникнало  задължение да плати, до размера на действително платеното на доверения сервиз, тъй като претендирана сума не надхвърля стойността на отстраняването на вредите или платеното между застрахователите. 

   Възражението за изтекла погасителна давност обаче е основателно : 

   Според чл. 197 от действалия към датата на ПТП Кодекс за застраховането, „Правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието”, и „този специален давностен срок се прилага за всички права произтичащи от застрахователното правоотношение, както и за правата, които трети лица имат към застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" по силата на закона” В този смисъл , съдебната практика е константна , ( срв. Решение № 53 от 10.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 455/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК , и т. 14 от цитираното там Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС) . По отношение на последното посочено тълкувателно постановление следва да се има предвид ,  че нормата на чл. 337 от отменения Закон за задълженията  и договорите  е сходна с разпоредбата на чл. 197 от КЗ в редакцията му към 14.03.2009г. Тъй като произшествието като застрахователно събитие се е случило на тази дата, погасени са по давност на основание чл. 197 от КЗ всички искове по застрахователното правоотношение между страните, вкл. и настоящия , считано от 15.03.2014г. А заявлението за издаване на заповед   за изпълнение е депозирано в съда на дата 09.03.2015 г и сроковете по чл. 197 са изтекли.

      Съответно и искът  е неоснователен и следва да се отхвърли.

      Издадената заповед подлежи на обезсилване в частта , в която производството по предявения установителен иск е било прекратено поради отказ от него.  

      На основание чл. 78 от ГПК разноските по делото следваше да се присъдят в полза на ответника, но липсват доказателства той да е направил такива.  

      Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

       Отхвърля като неоснователен иска на  ЗАД АРМЕЕЦ АД,  ЕИК/БУЛСТАТ 121076907, със седалище и адрес на управление в София, район Средец, ул. С. Караджа № 2, да бъде признато за установено по отношение на В.П.К. ,  ЕГН **********, с адрес *** , че последният дължи на ищеца, следните суми,  регресно вземане по щета №  10009100104146, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1601/ 16.03.2015г по частното гр. дело 2840 по описа на ПРС , І брачен състав за 2015г.  - 8974.39 лева – главница , и 2520.93 лева – обезщетение в размер на законната лихва за периода от 10.03.2012г до 10.03.2015г., поради погасяването му по давност.

 

        Обезсилва поради отказ от иск, заповедта за изпълнение на парично задължение № 1601/ 16.03.2015г по частното гр. дело 2840 по описа на ПРС , І брачен състав за 2015г., в частта над размер на главницата от  8974.39 лева до пълния предявен размер от 9691.94 лева , и над размер от 2520.93 лева до пълния предявен в частта относно обезщетението за забава размер от 2743.66 лева.

 

        Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.                                                  

 

                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала!

КГ