Гражданско дело 5440/2015 - Решение - 02-07-2019

Решение по Гражданско дело 5440/2015г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 2773

 

 

гр. Пловдив, 02.07.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав с

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5440 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по чл. 344 и сл. от ГПК, във втора фаза - по извършване на делбата.

  По делото е постановено Решение от 31.03.2016г г., с което е допуснато да се извърши съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект в сграда, одобрено със Заповед № КД-14-16-173/31.01.2014г. на Началника на СГКК-Пловдив, находящ се в гр. ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.531.1633, с площ на самостоятелния обект 80,85 кв.м, с предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта -1, прилежащи части: склад № 5 с площ от 30,62 кв.м  и 9,873%  идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - обект №56784.531.1633.1.15 и обект №56784.531.1633.1.11, над обекта - обект №56784.531.1633.1.4,; самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект в сграда, одобрено със Заповед № КД-14-16-173/31.01.2014г. на Началника на СГКК-Пловдив, находящ се в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.531.1633, с площ на самостоятелния обект 37,89 кв.м, с предназначение: Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1 (едно), прилежащи части: 4,205% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект №56784.531.1633.1.15, под обекта - няма, над обекта - обект №56784.531.1633.1.2, ;самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.15  по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект в сграда, одобоено със Заповед № КД-14-16-173/31.01.2014г. на Началника на СГКК-Пловдив, находящ се в гр.***, разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.531.1633, с площ на самостоятелния обект 17,22 кв.м, с предназначение: Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, прилежащи части: 1,911%  идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект №56784.531.1633.1.11, под обекта - няма, над обекта -обект №56784.531.1633.1.2,; самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1444.1.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.***, разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.531.1444, с площ на самостоятелния обект 16,33 кв.м, с предназначение: Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, прилежащи части: 1,368%  идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект №56784.531.1444.1.22, обект №56784.531.1444.1.23 и обект №56784.531.1444.1.20, под обекта - няма, над обекта - обект №56784.531.1444.1.3 и обект №56784.531.1444.1.4, МЕЖДУ В.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, и Г.Т.М. ЕГН:********** с адрес: *** ПРИ КВОТИ от: по ½ ид. част за всеки от тях.

С решение от 01.04.2019 г., постановено по делото, съдът е предявил на страните проект за разделителен протокол, съобразно прието по делото заключение по назначената съдебно – техническа експертиза от 10.09.2018 г.

Страните не са отправили възражения. Ищцата е навела съображения за допусната техническа грешка по отношение името на вещото лице, изготвило заключението, на което се основава разделянето, а именно В.Р., а не Й. Й., като е отправила искане да бъде определена и сумата, която следва да се заплати за уравнение на дяловете.

В първото по делото заседание във втората фаза на делбата ищцата е отправила към ответника притенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС евентуално по чл. 30, ал. 3 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването и от възможността да ползва притежаваната от нея ½ ид. част от съсобствения имот- самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** за периода 01.06.2015-01.02.2017 г. в размер от 3881 лв.; и за самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, преустроен като жилище,  за периода 01.10.2012-01.02.2017 г. в размер от 5670 лв.

В предоставения срок за становище ответника оспорва притенциите по сметки като сочи, че решението за развода е влязло в сила от 01.12.2012 г.; от 02.08.2014 г. страните са разполагали с ключове за всички обекти и са имали свободен достъп до тях. Признава се, че в периода 01.06.2015-01.02.2017 г. жилището - самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.2 е ползвано от него без да са създавани пречки за ползване от ищцата. Твърди се, че обекта –магазин (гараж № 5) винаги е ползван само от ищцата, която е складирала вътре стоки и други вещи  за осъществяване на извършаваната от нея търговска дейност. След развода ответника е освободил апартамента, съобразно бракоразводното решение и е отишъл да живее в преустроения като жилище гараж № ***. След 06.09.2014 г., когато се е нанесъл в апартамента не е ползвал лично гаража. На 06.08.2015 г. имота е отдаден под наем за сумата от 300 лв., а след 06.10.2015 г. -150 лв., като М. е изпращал половината на ищцата с пощенски запис. Гараж № *** не е ползван от него, а от ищцата.

Ответника е отправил към ищцата притенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 3240 лв.- обезщетение за ползване от нея на притежаваната от него ½ ид. част от търговски обект-зоомагазин за периода 01.01.2015-01.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване до окончателното плащане.

От страна на ищцата се оспорва заявената претенция от Г.М.. Твърди се липса на валидно писмено поискване отправено до В.К.. В заявения период същия не е бил лишен от възможност да ползва този обект. Имал е ключ от месец август 2014 г. и е съхранявайки свои вещи в него. От ищцата не са получавани известия и разписки за плащане на суми от ответника.

Съдът като взе предвид установените факти и исканията на страните намира следното.

Видно от подадената искова молба от 07.05.2015 г. със същата ищцата е отправила покана към ответника за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствените имоти от датата на получаване на исковата молба.

От представената нотариална покана (на лист 27 от делото) е видно, че на 19.09.2012 г. ответника М. е отправил към ищцата В.М. искане за заплащане на месечен наем за ползването на притежаваната от него идеална част от съсобствения имот находящ се в ***ползван като ***.

От представената разписка (на лист 40 от делото) се установява, че на 02.08.2014 г. ищцата е предала на ответника находящи се у нея ключове за притежаваните от тях обекти-апартамент и магазин № *** и е получила от ответника ключове за имоти –гаражи № ***. С тази размяна и двамата са заявили, че имат свободен достъп до съсобствеността.

От показанията на свидетелката М. се установява, че към 2016 г. М. ползва част от съсобствения апартамент, като ищцата К. имала ключ от него, влизала е вътре, придружавана от трети лица  в отсъствие на ответника. В гаража преустроен като *** имало вещи на ищцата-стилажи, в гараж № ***, служещ като склад за *** имало бидони със семена, клетки за птици, гризачи, аксесоари за домашни любимци и фризер. В преустроения като жилище гараж има наематели, като половината от наема се заплаща от ответника на ищцата чрез пощенски запис.

От показанията на свидетелката С. се установява, че към 2016 г. апартамента се ползва от М.. В гаража преустроен като *** от 2014 г. има вещи на ответника, което е принудило ищцата да премести магазина в друго наето помещение. В гараж № ***, ползван за склад на магазина има останали вещи на ищцата и тя има ключ от него. В преустроения като апартамент гараж има наематели.

От показанията на свидетеля С. се установява, че от август 2014 г. М. живее в съсобствения апартамент. От 2012 до тогава същия е живеел в преустроения като жилище гараж. От август 2015 г. е отдаден на наематели. До тогава в имота е имало вещи на М. и семейни такива. В.К. е получила един наем от 150 лв. През 2014 г. М. разтоварил в съсобствения имот ползван като зоомагазин свои вещи-гуми, джанти, стари рафтове. Това принудило ищцата да преустанови ползването на обекта като зоомагазин. От 2015 г. обекта е празен. След постановеното от съда по делото разпределяне на ползването на имотите имота са отдава под наем от ищцата.

От показанията на свидетелката Д.М. се установява, че М. е живеел в преустроеното жилище до септември 2014 г., след което е заел апартамента. Ищцата е имала достъп до този имот. През 2015 г. се сключил договор за наем на имота гараж преустроен като жилище. До тогава той бил празен. За имота ползван от ищцата за търговска дейност са правени опити за отдаване под наем от 2015 г. В него няма вещи на М.. В гараж № 5 има кафези и клетки.

От представения договор за наем от 06.08.2015 г., анекс от 06.10.2015 г. е видно, че съсобствения на страните имот-гараж преустроен като жилище е отдаден под наем на трети лица от 10.08.2015 г. срещу месечен наем от 300 лв., считано от 06.10.2015 г. наема е намален на сумата от 150 лв.

От представените писмени документи(лист 250-254 и 317 от делото) е видно, че ответника е изпратил до ищцата следващата и се сума от получавания от него наем за имота гараж преустроен като жилище дължим за м. август и септември на 2015 г. чрез пощенски запис. На ищцата е изплатена сума от 150 лв.

От изготвеното заключение от 22.06.2018 г. по извършената СТЕ се установява, че средномесечния пазарен наем за имот самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** за периода 01.06.2015-01.02.2017 г. е  396.97 лв., а за периода 01.01.2016-01.02.2017 г.-382,42 лв. за първия период дължимата сума за ½ ид. част от имота е 2778,80 лв., а за втопия период -4982,94 лв. Общата дължима сума е 3881 лв. За имот самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** за периода 01.02.2012 г. -01.02.2017 г. общия наем за ½ ид. част възлиза на 4605 лв. За недвижим имот самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1444.1.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** наемът за ½ ид. част за периода 01.10.2015-01.01.2017 г. възлиза на сумата от 2020 лв.

С оглед установените данни съдът намира от правна страна следното:

Предвид липсата на възражения от страните по изготвения проект за разделителен протокол с решение от 01.04.2019 г. съдът намира, че същия следва да бъде обявен за окончателен. Съобразно с това разпределянето на двата обособени дяла следва да се осъществи чрез теглене на жребие, тъй като се касае за подялба на два дяла, на различна стойност, между две страни с равни квоти. Страната, която ще получи дял І-ви ще следва да заплати на другата страна, получаваща дял ІІ, сумата от 8314 лв. за уравнение на дела й от съсобствеността.

Предявената притенция от ищцата с правно основание 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 3881 лв. обезщетение за лишаването и от възможността да ползва притежаваната от нея идеална част от съсобствените имоти самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** за периода 01.06.2015-01.02.2017 г. и самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** преустроен като жилище,  за периода 01.10.2012-01.02.2017 г. налага установяване от страна на ищцата на факти сочещи липса на достъп до имота и възможност за ползване, както и отправяне на покана до другата страна за предоставяне на такава.

С оглед установения факт от събраните писмени и гласни доказателства, разписка от 02.08.2014 г. и показанията на свидетелката М., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни поради липса на противоречия между тях и останалите доказателства по делото, съдът намира, че към 01.01.2015 г. и 01.06.2015 г. ищцата е разполагала с ключове  от имотите и не е била препятствана да ги ползва при наличие на желание. Предвид това предявените от нея искове по чл. 31 , ал. 2 от ЗС за сумата от 3881 лв. и 5670 лв. следва да се отхвърлят като недоказани по основание.

         Отхвърлянето на тези искове се явява основание за разглеждане на евентуално съединените с тях такива по чл. 30, ал. 3 от ЗС между същите страни за същите вещи и суми.

         Уважаването на иска по чл. 30,ал. 3 от ЗС се основава на установени факти за извлечени ползи от ответника от имотите. По делото не се твърди и не се установява недвижимия имот самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** да е бил отдаван под наем в периода 01.06.2015-01.02.2017 г., поради което иска за присъждане на сумата от 3881 лв.-събрани доходи следва да се отхвърли.

         По отношение иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС за присъждане на сумата от 5670 лв., поради отдаване под наем от ответника на имота  самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** преустроен като жилище,  в периода 01.10.2012-01.02.2017 г., съдът намира, че доказаните факти за наличие на наемно правоотношение между ответника и трети лица в периода 06.08.2015 г. -01.01.2017 г, при месечен наем от 300 лв. за периода 06.08.2015 г.-06.10.2015 г. и наем от 150 лв. за периода 06.10.2015 г. -01.01.2017 г. обосновават присъждане на ищцата на приспадащата и се ½ част от получения от ответника доход от имота в периода 06.08.2015 г-01.01.2017 г., чийто размер съобразно установените данни за реализиран доход от 2850 лв., при отчитане на обстоятелството ,че същата е получила чрез пощенски запис сумата от 150 лв. Следователно иска се явява доказан за сумата от 1275 лв. до който размер следва да се уважи, като за разликата до 5670 лв. да се отхвърли.

         Притенцията на ответника М. към ищцата К. за заплащане на сумата от 3240 лв. обезщетение за невъзможността да ползва притежаваната от него идеална част от съсобствения имот търговски обект-*** за периода 01.01.2015-01.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване до окончателното плащане, следва да се отхвърли, тъй като по делото се установява, че от 2014 г. М. е притежавал ключ от имота следователно е имал достъп до него и той се е възползвал от това право като според свидетелите С. и С., които съдът кредитира като безпристрастни и обективни предвид липсата на противоречие по изложените факти с останалите доказателства по делото, като е оставил в помещението свой вещи.

         С оглед приключване на делбата съдът намира, че съделителите следва да се осъдят да заплатят по сметка на ПРС суми за ДТ в размер от 4 %  върху стойността на притежаваните от дялове от съсобствеността или по 3490,24 лв. за всеки от тях.

         Съобразно изхода на делото по предявените притенции по сметки ищцата дължи заплащане на държавна такса в размер от 155,24 лв. по отхвърлените й евентуални притенции, касаещи имота самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.2, както и сумата от 175,80 лв. за отхвърлената част от евентуалната и притенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС за имота самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.11.

         Ответника дължи заплащане на държавна такса в размер от 129,60 лв. по отхвърлената му притенция по сметки спрямо ищцата за сумата от 3240 лв. обезщетение за ползване на имот търговски обект-зоомагазин и сумата от 51 лв. за уважената спрямо него притенция на ищцата за сумата от 1275 лв. по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

         Предвид разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните не си дължат разноски по иска за делба и такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

                                                 Р     Е     Ш     И  :

 

            ОБЯВЯВА за окончателен предявения на В.Г.К. и Г.Т.М. проект за разделителен протокол, съобразно приетото по делото заключение на вещото лице В.Р. по СТЕ от 10.09.2018 г., в следния вариант:

ДЯЛ I–ВИ 1/2  ид. част на стойност 95 570 лв., включва: самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***

ДЯЛ II-РИ 1/2  ид. част на стойност 78 941 лв.включва : самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** с площ 37,89 кв.м, ; самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1633.1.15  по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** с площ 17,22 кв.м, и самостоятелен обект с идентификатор № 56784.531.1444.1.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** с площ 16,33 кв. м.

          ОСЪЖДА Г.Т.М. ЕГН:********** с адрес: *** да заплати на В.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 1275 лв. (хиляда двеста седемдесет и пет лева) на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, против Г.Т.М. ЕГН:********** с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 3881 лв.(три хиляди осемстотин осемдесет и един лева) обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, против Г.Т.М. ЕГН:********** с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 3881 лв.(три хиляди осемстотин осемдесет и един лева) на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, против Г.Т.М. ЕГН:********** с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 5670 лв.(пет хиляди шестстотин и седемдесет лева) на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, против Г.Т.М. ЕГН:********** с адрес: *** иск за заплащане на сумата над  1275 лв. (хиляда двеста седемдесет и пет лева) до 5670 лв.(пет хиляди шестстотин и седемдесет лева) на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Т.М. ЕГН:********** с адрес: *** против В.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, иск за заплащане на сумата от 3240 лв.(три хиляди двеста и четиридесет лева) на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС

          ОСЪЖДА Г.Т.М. ЕГН:********** с адрес: *** и В.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплатят в полза на съдебната власт по сметка на ПРС суми от по 3490,24 лв. (три хиляди четиристотин и деветдесет лева и двадесет и четири ст.) за държавна такса за производството по иска за делба.

          ОСЪЖДА В.Г.К. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 331,04 лв. (триста тридесет и един лева и четири ст.) за държавна такса за производството по отхвърлените й притенции по сметки.

 

          ОСЪЖДА Г.Т.М. ЕГН:********** с адрес: *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 180,60 лв. (сто и осемдесет лева и шестдесет ст.) за държавна такса за производството по отхвърлената му притенция по сметки и уважената спрямо него такава.

         

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

          Приканва страните в едноседмичен срок от влизане в сила на решението да внесат дължимите от тях държавни такси по сметка на ПРС, като им указва, че при неизпълнение на задължението в предоставения им срок спрямо тях ще се предприемат действия по принудителното им събиране.

 

СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ