Гражданско дело 4439/2015 - Решение - 13-11-2015

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3794                                  13.11.2015 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4439 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 от ГПК.

Ищецът В.П.Д., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Х., е предявил против Й.М.П., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че той не дължи на ответницата, поради погасяване чрез извършено плащане, сумата от 215 лева, присъдена с определение 3015/ 30.10.2014 г., постановено по частно гр. дело 2570/ 2014 г. на Окръжен съд- Пловдив, за събирането на която е било образувано изпълнително дело *** по описа на ЧСИ М. С.- Ц., рег. ***.

В исковата молба е посочено, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело 19532/ 2012 г. на ПРС, X гр. с-в, ответницата, заедно с още 74 етажни собственици, били осъдени да заплатят на ищеца сумата от 275 лева. С разпореждане от 12.05.2014 г. било постановено издаването на изпълнителен лист срещу ответницата само за сумата от 3, 62 лева, изчислени по съразмерност, като за събирането й се образувало изпълнително дело 203/ 2014 г. по описа на ЧСИ В.А., рег. ***. Срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист ответницата подала частна жалба пред ПОС, по която съдът с определение 3015/ 30.10.2014 г., постановено по В. частно гр. дело 2570/ 2014 г., отменил разпореждането, обезсилил изпълнителния лист и осъдил ищеца да заплати на ответницата сумата е размер на 215 лева. На 04.11.2014 г. ищецът изпратил на ответницата пощенски запис за горната сума на постоянния й адрес, като веднага на електронната поща на пълномощника на кредитора- адв. Н.А., посочена в частната жалба, се изпратило и уведомление за изпратената сума, ведно със сканираната разписка. Въпреки това обаче на 10.11.2014 г. била подадена молба за издаване на изпълнителен лист, която съдът уважил. На 09.12.2014 г. ищецът получил съобщение от ЧСИ М.С.Ц., рег. № ***, ведно с ПДИ, за това, че е длъжник за съответната сума по изпълнително дело № ***. В поканата обаче се посочвало, че вече задължението нараснало на сумата от 680, 80 лева, както следва: 215 лева- неолихвяема сума, 48 лева- разноски по делото, 67, 80 лева- такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС, както и 350 лева- адвокатски хонорар. Било записано още, че при неизпълнение от страна на длъжника щяло да се пристъпи към принудително изпълнение чрез удръжки от банковите му сметки, опис и продажба на имущество. На 10.12.2014 г. се подало възражение до съдебния изпълнител за това, че сумата не била дължима, защото вече била платена по- рано с пощенски запис, копие от който се представил и в тази връзка се поискало прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК. Съдебният изпълнител направил запитване за получен запис до РУ „Български пощи“- гр. Пловдив, като от получения отговор се установило, че записът не бил получен, въпреки от изпратените до ответника два броя покани. В тази връзка с разпореждане на ЧСИ от 06.02.2015 г. се отказало прекратяване на изпълнителното дело. Взискателят с молба от 20.03.2015 г. поискал налагане на запор на вземанията на длъжника по договор за наем с „Корал 2012“ ЕООД на собствения му имот в ТЦ „Форум“. На 02.04.2015 г. се подала молба за обезпечение на настоящия иск, чрез спиране на принудителното изпълнение, като съдът допуснал исканото обезпечение и издал обезпечителната заповед. В тази връзка се предявявала и тази претенция чрез отрицателен установителен иск- за признаване на установено, че сумата по изпълнителния лист била недължима, защото била платена още преди издаването му. Претендират се разноски, заедно с тези, направени в производството по обезпечаване на иска. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Признава обстоятелството за издадени между страните изпълнителни листове, като твърди, че не бил получавал известия за получаване на пощенски запис и затова започнал действия по принудително изпълнение. От изпратената от ЧСИ информация разбрал, че имал преведена сума с пощенски запис и отишъл да си я получи, но от съответния пощенски клон му отговорили, че не може да си вземе парите, защото същите били изпратени на съхранение в „КПППО“- гр. София и само вносителят им можел да ги изтегли. Приложената разписка не удостоверявала основанието за плащане, а и в същата то не било посочено, като между страните имало множество отношения по съдебни дела. Възразява се и по отношение на изпратения от пълномощника на ищеца имейл, като се твърди, че такъв подател му бил непознат, а разпечатаната разписка не удостоверявала изпратено съобщение. Страните дори се били срещнали лично на 18.11.2014 г. в с.з. по гр. дело 12612/ 2014 г. на ПРС и, ако ищецът действително имал намерение да уведоми за извършеното плащане, то нямало никакъв проблем да го направи. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК не подлежал на обжалване от длъжника, а само от взискателя. Отговорността за разноски следвало да се понесе от страната, която с поведението си станала причина за завеждане на делото, като изпълнението на парично задължение не било равнозначно на изпращане на дължимата сума с пощенски запис. Паричните задължения били търсими по смисъла на чл. 68 ал. 1 буква „а“ от ЗЗД, а по смисъла на чл. 75 ал. 3 от ЗЗД при плащане по банков път задължението се считало погасено с получаване на сумата по сметка на кредитора, а не с превеждането й. Отнесено към конкретния случай, това означавало, че задължението на ищеца следвало да се счита за погасено, ако сумата е получена от ответника, а не, когато тя само му била изпратена със запис. Ако пък кредиторът бил уведомен за плащането и не искал да получи преведената му сума, а образувал изпълнителни дела, тогава неговото поведение било недобросъвестно и представлявало злоупотреба с процесуални права. Ако обаче кредиторът не бил получил сумата и не знаел, че такава му е била преведена, действията му по снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство били съвсем законосъобразни. Отделно от това, страните ежедневно контактували във връзка с обект на ищеца в управляваната от ответника ЕС, а и ответникът нямал интерес да води изпълнителни дела, защото така сам се натоварвал с разноски за това. Ищецът също така можел да поиска според ОУ на „Български пощи“ ЕАД удължаване на срока за връчване на известията или удължаване на срока за изплащане, но вместо това той си ангажирал защита по изпълнителното дело, като платил хонорар на представляващия го адвокат, направил разноски по обезпечение на бъдещ иск, а бил образувал и настоящия процес, което му поведение противоречало на логиката да се действа добросъвестно. Така пък ответникът бил поставен в невъзможност да получи съдебно присъдена му сума, както и дори да поиска прекратяване на изпълнителното дело, защото длъжникът имал публични задължения. Съдебната практика приемала, че плащането не се извършвало в момента на изпращане на сумата чрез пощенски запис, а с реалното й получаване от взискателя, в която връзка се посочват конкретни съдебни решения в подкрепа на изложеното. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен, като също претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:

В полза на ответницата е бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумата от 215 лева, представляваща разноски в производството по В. ч. гр. дело 2570/ 2014 г. на ПОС, VIII с-в.

На 04.11.2014 г. за горната сума е бил съставен пощенски запис, с подател ищецът и получател- ответницата, който на следващия ден е постъпил за изплащане в съответната пощенска станция в гр. Пловдив. До адресата на записа са били изпратени две съобщения, но той не се е явил в пощенската станция за получаване на сумата, поради което записът не е бил изплатен и е бил изпратен за съхранение в съответната служба в гр. София, съобразно инструкциите в тази връзка.

По изпълнителния лист ответницата е образувала срещу ищеца изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ М.С.Ц., рег. № ***, в което производство и съдебният изпълнител е направил запитвания до пощенската служба във връзка с възраженията на длъжника за издадения пощенски запис в полза на кредитора и неполучаването му. Производството по делото не е било прекратено поради изплащане на сумата по листа, но е било спряно в следствие на допуснато обезпечение на иска.

Като писмени доказателства в процеса са приети налични по изпълнителното дело материали- съобщение на ЧСИ за наложен запор върху вземания на ищеца по договор за наем, молба на взискателя в тази връзка, молба на длъжника и отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнението, ПДИ, както и изпълнителният лист за процесната сума.

Представени са още разпечатка от електронна поща, разписка за преведена сума чрез пощенски запис, писма от „Български пощи“ ЕАД във връзка със записа, извлечение от регистъра за препоръчаните пратки и извлечение от Общите условия за пощенски услуги на оператора.

Приложено е и частно гр. дело 4039/ 2015 г. на ПРС, VIII гр. с-в, по което е било допуснато обезпечение на бъдещия иск, чрез спиране на изпълнителното производство срещу внасяне на гаранция в размер на 500 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Нормата на чл. 439 ал. 1 от ГПК дава възможност на длъжника да се защити в едно исково производство, когато кредиторът е предприел срещу него изпълнителни действия въз основа на съответно изпълнително основание. Този отрицателен установителен иск е допустим, ако длъжникът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Затова и искът тук е процесуално редовен, тъй като се излагат твърдения, подкрепени и със съответните писмени доказателства, че след постановяване на акта на съда, въз основа на който е ищецът е бил осъден да заплати на ответницата съответната парична сума, длъжникът е предприел действия по изпълнение. В конкретния случай е бил издаден изпълнителен лист в полза на ответницата срещу ищеца, по който е било образувано изпълнително производство пред ЧСИ и последният е започнал принудително събиране на сумата. Безспорно е обстоятелството, че ищецът като задължено лице по листа още преди образуване на изпълнителното дело е изпратил на кредитора пощенски запис за присъдената сума, като спорните в процеса въпроси са дали в случая дългът е бил предварително погасен чрез този начин на плащане и налице ли е хипотеза на забава на кредитор, който неоснователно не приема предложеното му изпълнение и недобросъвестно образува изпълнително производство.

Доказването на изпълнението при парични задължения се извършва чрез плащане, за което съществуват различни начини- в брой, безкасово посредством операция, изискваща заверяване на сметка и т.н., като независимо от избрания способ за плащане, от значение е това дали чрез съответния начин се е погасило вземането на кредитора. В конкретния случай длъжникът е избрал да извърши плащането с пощенски запис, като специфичното тук е, че получаването на сумата от адресата не настъпва веднага с нареждането й в полза на получателя, защото последният трябва да бъде уведомен за това, че на негово разположение е преведена парична сума, която следва да бъде получена.

Характерно за паричните задължения още е това, че те са от категорията на носимите по смисъла на чл. 68 ал. 1 буква „а“ от ЗЗД, а при плащане чрез заверяване на сметка според чл. 75 ал. 3 от ЗЗД законодателят предвижда, че задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Систематичното и логическо тълкуване на двете норми в тяхната съвкупност и отнасянето им към конкретния случая означава, че при плащане чрез пощенски запис задължението ще е погасено само с получаване на сумата от кредитора, а не с нареждането й в полза на същия. Нещо повече, доколкото парите не са били дадени директно на кредитора, той следва да бъде уведомен за това, че в негова полза е извършен съответен превод и тъй като плащането е било извършено в пощенска станция, а не по банковата му сметка, която да бъде заверена, получаването изисква неговото явяване лично и пък това на надлежно овластен пълномощник в дадения пощенски клон, за да се получи така преведената сума. По делото действително е представено копие от разписка за наредена в полза на ответницата от ищеца сума от 215 лева, но този документ няма характер на квитанция за получен пощенски запис от лицето, в полза на което са били наредени парите. Налице са и писма от пощенския оператор, изпратени до ЧСИ, до ответницата и до съда, от съдържанието на които се установява, че записът още не е заплатен, като до получателя му са били изпратени две покани, изпратени по реда на обикновените и препоръчани пратки, които обаче не са достигнали до лицето и не са му били доставени, като на посочения адрес са били пуснати служебни известия. Проверката на адреса е показала, че входът е заключен и няма достъп до пощенските кутии, поради което известието е било оставено под вратата на входа, но това въобще не представлява редовно уведомяване на адресата. Във връзка с неявяването на получателя в пощенския клон в 20- дневен срок, съгласно ОУ на оператора е било изпратено уведомление до подателя на записа, който също не се е явил да си го получи и така парите са били изпратени на съхранение в съответната служба на „Български пощи“ ЕАД. С други думи ответницата не е била надлежно уведомена за това, че в нейна полза е направен паричен превод от ищеца и след изтичане на съответен срок, преводът е върнат обратно на вносителя, но поради неполучаването му и от последния, средствата са били изпратени на съхранение в друг пощенски клон.

 Предвид изложеното, не може да се приеме за основателна тезата на ищеца, че в случая е налице забава на кредитор, на когото е предложено изпълнение, но той неоправдано не го приема. При паричната престация кредиторът действително изпада в забава, когато отказва получаването й, но, за да се освободи длъжникът от своето задължение, той не просто трябва да е предприел действия по изпълнението му, а и реално да го е изпълнил. Изпълнението на носимо парично задължение чрез превод на сума в полза на кредитора, изисква такова поведение на длъжника, което е свързано не само с внасяне на парите в банка по местоизпълнението (чл. 97 ал. 1, изречение второ от ЗЗД), но и с уведомяване на кредитора за това, като едва след негово бездействие по получаването им би могло да се приложи нормата на чл. 96 ал. 1 от ЗЗД, предвиждаща освобождаване на задълженото лице от отговорност поради забава на другата страна. По делото обаче липсват доказателства, от които да се приеме, че ответницата е била надлежно уведомена за издадения в нейна полза запис, който тя е отказала да получи, защото не се е явила в пощенския клон. Писмата от пощенския оператор установяват липса на връчване на известията за доставка на пратката, т.е. на уведомлението до адресата, независимо от двукратното и изпращане, поради което тук няма недобросъвестно поведение на кредитора, защото същият не е бил информиран по установения ред за предприетите действия на длъжника по повод желанието му да погаси вземането чрез пощенски запис. В тази връзка допълнително следва да се отбележи, че съгласно чл. 75 от ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, а пощенската станция няма характер на такова овластено лице, тъй като дейността й по занятие не е свързана с това да получава изпълнение вместо кредитора, а само да го уведоми, ако постъпи превод в негова полза. Оттук- въобще и не може да се твърди редовно изпълнение чрез погасяване на задължението, защото от една страна това не е било направено на съответен субект, а от втора- адресатът не е бил уведомен за използвания от длъжника способ на плащане. След като няма данни на получателя на сумата да е било връчено известие за записа, е без значение обстоятелството, че той не се е явил в пощенския клон или пък, че парите са му били оставени на разпореждане и чакат получаване. Отделно от това, както вече беше споменато по- горе, в случая няма и погасяване на дълга, защото сумата не е получена от кредитора, а и липсва разписка, че тя му е била платена, като доказателствата за внасянето й не обуславят факта на изпълнение чрез подобен пощенски превод.

Горните разсъждения в своята съвкупност обуславят неоснователността на иска, защото длъжникът не доказва положителната защита на оспорването на принудителното изпълнение, по което дългът, по повод на който е било образувано производството по събиране на сумата чрез ЧСИ, още е останал неизплатен. Липсата на редовно изпълнение на парично задължение по начин, чрез който реално да се плати сумата по листа, обуславя отхвърлянето на отрицателния установителен иск.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответницата направените от нея разноски в процеса, които се претендират още с отговора, за тях е представен изискуемият списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са действително платени- адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (лист 79 от делото), видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Направените пък от ищеца разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение на неговия пълномощник, както и разноските по обезпечаване на иска, си остават за сметка на страната, без да се възлагат в тежест на другата.

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.П.Д., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Х., иск против Й.М.П., ЕГН: **********,***, за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответницата, поради погасяване чрез извършено плащане, сумата от 215 (двеста и петнадесет) лева, присъдена с определение 3015/ 30.10.2014 г., постановено по В. частно гр. дело 2570/ 2014 г. на Окръжен съд- Пловдив, за събирането на която е било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ М.С.Ц., рег. № ***.

 

ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Х., да заплати на Й.М.П., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника й адв. Н.А., направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

  СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД