Гражданско дело 4088/2015 - Решение - 17-07-2015

Р Е Ш Е Н И Е №

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 2764

Град Пловдив, 17.07.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                          VI граждански състав, на седми юли две хиляди и петнадесета година,

в открито съдебно заседание, в състав :

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА

 

Секретар: Петя Карабиберова,

като разгледа докладваното от  съдията  гр. дело № 4088 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе съобрази:  

 

 

Производството е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД.

            С исковата молба ищецът П.А.К. иска от съда да признае за установено, че ответникът З.И.Н. му дължи сумата 1000,00  лв., представляваща невърнат паричен заем, дължим по договор за заем от 17.07.2013 г., за което е издаден разписка, именувана „Записна заповед“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, по което е образувано частно гр. дело № 2699/2015 г. по описа на ПРС, ХІХ гр. състав, до пълното й изплащане. Претендира направените разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 17.07.2013г. е дал на ответника сумата 1000,00 лв., с уговорка да му бъде върната в срок до седем дни, но най-късно на датата 25.07.2013 г. За дадената сума ответникът му написал и подписал разписка от същата дата. Тъй като след датата на падежа ответникът не върнал сумата, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 2699/2015 г. по описа на ПРС. По делото била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил в срока по чл.414, ал.1 от ГПК. Ето защо, ищецът имал правен интерес да предяви настоящия иск.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представила отговор на исковата молба. Не е дала и становище по иска – нито писмено, нито лично или чрез процесуален представител в о.з.

След приключване на съдебните прения, в срока за постановяване на решението, на 14.07.2015 г. ответникът е подала молба за отмяна на определението, с което е даден ход по съществото на спора, като й се даде възможност „да реализира адвокатска защита по отношение на нейните права и законни интереси“ и да оспори документа, озаглавен „Записна Заповед“.

Съдът, като разгледа молбата за отмяна на хода по същество и отново прецени извършените в производството процесуални действия, не намери основания за отмяна на определението, с което се приключва съдебното дирене и се дава ход по на устните прения. Изложените в молбата на ответника аргументи не дават основание за отмяна на въпросното определение, доколкото не се установи, в рамките на предвидените в ГПК преклузивни срокове, ответникът да е упражнила правото си да оспори претендираното от ищеца материално право, респ. не се установи неупражняването на това право да е в резултат на нарушаване правото на защита на ответника. Ето защо, молбата на ответника от 14.07.2015 г. ще се остави без уважение.

По съществото на спора, съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 2699/2015 г. по описа на ПРС, ХІХ гр. състав, се установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, подадено на 05.03.2015 г. от заявителя П.А.К. срещу длъжника З.И.Н., за заплащане на сумата 1000,00 лв., дължима по договор за заем от 17.07.2013г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, и съдебни разноски. По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1432/09.03.2015 г., с която е разпоредено заплащане на търсените суми. В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е подала възражение за недължимост на вземанията, за които е издадена заповедта. В указания му едномесечен срок заявителят е подал иск за установяване на вземанията си, по който е образувано настоящото производство, поради което предявения установителен иск се явява процесуално допустим.

Видно от съдържащия се в кориците на заповедното дело документ, именуван „Записна Заповед“, на датата 17.07.2013 г. ответникът З.И.Н. е получила от ищеца П.А.К. сумата 1000,00 лв. „за срок от седем дни – падеж 25.07.2013 г.“. Т.е. от документа се установява даването, респ. получаването на сумата, както и задължението за връщането й в срок до 25.07.2013 г.

Договорът за заем е реален договор и произтичащите от него права и задължения възникват от момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемополучателя, със задължението последния да я върне. С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване, а за доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл.153 и сл. от ГПК. В случая, приложими са всички доказателствени средства. При наличие на частен документ, подписан от страната, която го е съставила /разписка, съдържаща изявление за реално получаване на предоставената сума/, който документ не е оспорен, същият съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него е направено от посоченото в него лице и удостоверените в него факти са се осъществили така, както са посочени.

Предвид изложеното, предявеният иск е доказан и основателен, и като такъв следва да се уважи.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят и претендираните съдебни разноски в производството, които се установиха в размер на 225,00 лв., от които 25,00 лв. – за държавна такса и 200,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника З.И.Н., с ЕГН: **********, от 14.07.2015 г. за отмяна на определението от 07.07.2015 г., с което е деден ход по същество.

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО, че З.И.Н., с ЕГН: **********, дължи на П.А.К., с ЕГН: **********, сумата 1000,00  лв., представляваща невърнат паричен заем, дължим по договор за заем от 17.07.2013 г., за което е издаден разписка, именувана „Записна заповед“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2015 г. до пълното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по частно гр. дело № 2699/2015 г. по описа на ПРС, ХІХ гр. състав.

ОСЪЖДА З.И.Н., с ЕГН: **********, да заплати на П.А.К., с ЕГН: **********, сумата 225,00 лв. – разноски по делото и сумата 26,13 лв. – разноски по частно гр. дело № 2699/2015 г. по описа на ПРС, ХІХ гр. състав.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му. Решението, в частта, в която се оставя без уважение искането за отмяна на определението от 07.07.2015 г. има характер на определение и подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в 1-седмичен срок от връчването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

            Вярно с оригинала!

            Секретар: П. К.