Гражданско дело 3862/2015 - Решение - 09-07-2015

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

/неприсъствено/

 

 

         № 2600                    09.07.2015г.                    Гр. Пловдив

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3862 по описа на ПРС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245 ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.      

Ищцата А.И.С., с ЕГН **********,***, чрез адв. Т.С. е предявила срещу „Флавиа” АД, с ЕИК: 115010371, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, ул. „Енос” № 2, ет. 4, представлявано от В.Р. обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 221, ал. 1 от КТ, 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата в общ размер на 2 818, 41 лева (две хиляди осемстотин и осемнадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща сбор от следните суми: сумата от 1 907,41 лева (хиляда деветстотин и седем лева и четиридесет и една стотинки) – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.09.2014г. – 31.01.2015г., сумата от 51, 08 лева (петдесет и един лева и осем стотинки)  - мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.11.2014г. до 25.03.2015г., сумата от 430 лева (четиристотин и тридесет лева) – обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовия договор едностранно от работника без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, и сумата от 100, 33 лева (сто лева и тридесет и три стотинки) – обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск за 2003г., сумата от 286, 60 лева (двеста осемдесет и шест лева и шестдесет стотинки) - обезщетение за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2004г., сумата от 42, 99 лева (четиридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) - обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск за 2015г., както и законната лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2015г., до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен трудов договор на длъжност „*******”, на пълно раб. време, с място на работа в гр. Пловдив, основно трудово възнаграждение 430 лева и ДТВ за просл. време 0,6 % годишно, 21, 60 лева месечно, и допълнителни възнаграждения – „социални”, чието изплащане било предвидено във ВПОРЗ и действащия КТД в дружеството. Твърди предизвестието при прекр. на ТПО да е било уговорено на 30 дни.

Ищецът депозирал заявление за прекр. на ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавено плащане на тр. му възнаграждения, като прекр. на ТПО било установено със Заповед № 76/04.03.2015г. на работодателя.

Ищецът твърди, че не е получил тр. си възнаграждения за периода 01.09.2014г. – 31.01.2015г., в общ р-р 1 907, 41 лева, посочени помесечно в ИМ. Същите следвало да се заплатят до 31-во число на месеца, следващ този, за който се дължат. Твърди, че поради прекр. ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ му се дължи обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието в р-р на 430 лева.

При прекр. на ТПО имал право на ПГО – 7 дни за 2003г., 20 дни за 2004 г. и 3 дни за 2015г., за които му се дължало обезщетение, както следва – 100, 33 лева за 2003г., 286, 60 лева за 2004г. и 42, 99 лева за 2015г.

Тези суми не му били платени от ответника. Поради забавеното им плащане му се дължала мораторна лихва върху неплатеното ТВ от падежа на всяко вземане, начиная от 01.11.2014г. до 25.03.2015г. в размер на 51, 08 лева. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата в общ размер на 2 818, 41 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от 1 907, 41 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.09.2014г. – 31.01.2015г., сумата от 51, 08 лева - мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.11.2014г. до 25.03.2015г., сумата от 430 лева – обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовия договор едностранно от работника без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, и сумата от 100, 33 лева – обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск за 2003г., сумата от 286, 60 лева - обезщетение за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2004г., сумата от 42, 99 лева - обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск за 2015г., както и законната лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2015г., до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, чрез служител на дружеството на адреса му на управление, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание, по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – доп. споразумение към трудов договор, заявление и заповед за прекр. на ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т, 2 от КТ, заверено копие от тр. книжка на ищеца, заповед за начисляване на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ и служебна бележка за размера на дължимите суми може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Ищецът претендира направените по делото разноски за адв. възнаграждение, за които представя списък.  Същите, видно от договора за правна защита и съдействие, възлизат на сумата от 300 лева – триста лева, платено адв. възнаграждение изцяло и в брой. С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 226, 30 лева (двеста двадесет и шест лева и тридесет стотинки), от които 76, 30 лева (седемдесет и шест лева и тридесет стотинки) - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ, 50 лева (петдесет лева) - ДТ за иска по чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, 50 лева (петдесет лева) - ДТ за иска по чл. 221, ал. 1 от КТ и 50 лева (петдесет лева) - ДТ за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Така мотивиран, съдът  

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Флавиа” АД, с ЕИК: 115010371, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, ул. „Енос” № 2, ет. 4, представлявано от В.Р. да заплати на А.И.С., с ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, оф. *****, чрез адв. Т.С. сумата в общ размер на 2 818, 41 лева (две хиляди осемстотин и осемнадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща сбор от следните суми: сумата от 1 907,41 лева (хиляда деветстотин и седем лева и четиридесет и една стотинки) – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.09.2014г. – 31.01.2015г., сумата от 51, 08 лева (петдесет и един лева и осем стотинки)  - мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 01.11.2014г. до 25.03.2015г., сумата от 430 лева (четиристотин и тридесет лева) – обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовия договор едностранно от работника без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, и сумата от 100, 33 лева (сто лева и тридесет и три стотинки) – обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск за 2003г., сумата от 286, 60 лева (двеста осемдесет и шест лева и шестдесет стотинки) - обезщетение за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2004г., сумата от 42, 99 лева (четиридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) - обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск за 2015г., ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2015г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 300 лева (триста лева) -  разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Флавиа” АД, с ЕИК: 115010371, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, ул. „Енос” № 2, ет. 4, представлявано от В.Р. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 226, 30 лева (двеста двадесет и шест лева и тридесет стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/ Таня Георгиева

 

Вярно с оригинала.

Е.А.