Гражданско дело 3663/2015 - Решение - 13-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 3018                     13.10.2016г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети септември  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Илияна Куцева - Гичева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3663 по описа на ПРС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове, както следва:

От първоначалния ищец по делото П.В.П. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128, във   връзка с чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от КТ, чл. 215 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

С отговора на тази искова молба е предявено от ответника „Метекс транс” ЕООД възражение за прихващане с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Предявени са насрещни искове от „Метекс транс” ЕООД срещу П.В.П., както следва – главен такъв с правна квалификация чл. 203, ал. 2 във вр. с чл. 211 от КТ, и евентуален иск по чл. 203, ал. 1 във вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ.

Ищецът  П.В.П., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Л., със съд. адрес:*** е предявил срещу ответника „Метекс транс” ЕООД, с ЕИК: 202145078, със седалище и адрес на управление: с. Златитрап, ул. „14-та” № 5, представлявано от у. Д.Ф. обективно съединени искове, след направено уточнение, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1000 лева – неплатен остатък от дължими дневни командировъчни пари за м. 12.2014г., 23, 36 лева мораторна лихва от 01.01.2015г. до завеждане на ИМ, 414 лева неплатено тр. възнаграждение (ТВ) за м. 01.2015г., 6, 22 лева мораторна лихва от 01.02.2015г. до завеждане на ИМ, 2786 лева – неплатени дневни командировъчни пари за м. 01.2015г. за 31 дни, 40, 94 лева - мораторна лихва от 01.02.2015г. до завеждане на ИМ, 414 лева - неплатено ТВ за м. 02.2015г., 2, 88 лева - мораторна лихва от 01.03.2015г. до завеждане на ИМ, 212 лева - неплатено ТВ за м. 03.2015г., от 01. до 16 март 2015г., 0, 59 лева мораторна лихва от 17.03.2015г. до завеждане на ИМ, 1448, 48 лева - неплатени дневни командировъчни пари за м. 03.2015г., 3, 41 лева - мораторна лихва от 17.03.2015г. до завеждане на ИМ, 103, 50 лева – обезщетение за 5 дни неползван ПГО за 2015г., 414 лева – обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието – 1 месец, дължимо поради прекр. ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „***”. Трудовото правоотношение възникнало по силата на сключен в писмена форма трудов договор № **/19.09.2014 г. По силата на връчено на работодателя на 17.03.2015 г. Уведомление на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 17.03.2015 г.. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца останали неизплатени трудови възнаграждения, командировъчни пари и обезщетения, както следва: За месец Декември 2014 г., частично възнаграждението му било заплатено, като неплатената част от основното трудово възнаграждение и задгранични командировки възлизала на 1000 лева - неплатен остатък от дължими дневни командировъчни пари за м. 12.2014г., върху тях му се дължала сумата 23, 36 лева мораторна лихва от 01.01.2015г. до завеждане на ИМ, 414 лева неплатено тр. възнаграждение (ТВ) за м. 01.2015г., 6, 22 лева мораторна лихва от 01.02.2015г. до завеждане на ИМ, 2786 лева – неплатени дневни командировъчни пари за м. 01.2015г. за 31 дни, 40, 94 лева - мораторна лихва от 01.02.2015г. до завеждане на ИМ, 414 лева - неплатено ТВ за м. 02.2015г., 2, 88 лева - мораторна лихва от 01.03.2015г. до завеждане на ИМ, 212 лева - неплатено ТВ за м. 03.2015г., от 01. до 16 март 2015г., 0, 59 лева мораторна лихва от 17.03.2015г. до завеждане на ИМ, 1448, 48 лева - неплатени дневни командировъчни пари за м. 03.2015г., 3, 41 лева - мораторна лихва от 17.03.2015г. до завеждане на ИМ, 103, 50 лева – обезщетение за 5 дни неползван ПГО за 2015г., 414 лева – обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието – 1 месец, дължимо поради прекр. ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди съвестно да е изпълнявал задълженията си, да е бил командирован през посочените периоди, поради което ТВ и командировъчни му се дължат. Твърди се през целите месеци декември 2014г. и януари 2015г. ищецът да е бил командирован да изпълнява тр. си задължения в страни от ЕС като *** на товар в Германия, Австрия и Италия, на осн. издадена заповед за командировка. Твърди се обезщетението за неползван ПГО да му се дължи, тъй като имал 5 дни неползван такъв за 2015г., като поради прекр. на ТПО на посоченото основание, поради забавеното плащане на ТВ му се дължи обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието – 30 дни, а именно 414 лева. Тв се плащало ежемесечно до края на месеца, за който е полаган трудът, и оттам насетне му се дължала мораторна лихва в размер на законната лихва за забава. Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми, като претендира законна лихва и разноски.

В срока за отговор по първоначално предявените искове е постъпил такъв от ответника, чрез пълномощника адв. Ж.М., с който исковете се оспорват като неоснователни, погасени поради плащане, като се твърди на ищеца да са платени в повече 294, 18 лева.

Признава се твърдението на ищеца, че за процесния период е работил по ТПО с ответника, като се признава и че за част от периода ищецът е полагал труд и е бил командирован в чужбина. Оспорва се обаче твърдението на ищеца дължимите му суми да са били в посочените размери, като се твърди нетната сума за получаване да е била по-ниска, и се твърди да е изплатена, като на ищеца били надплатени 294, 18 лева. Оспорва се ТПО на ищеца да е прекратено на посоченото основание. Твърди се уведомлението, представено с ИМ от ищеца, да не е достигнало до работодателя, същото не носело информация нито за връчването му, нито бил  наличен вх. номер, нито подпис на работодателя. Нямало данни и същото да е изпращано по пощата или по друг начин, по който да се установи, че уведомлението е достигнало до работодателя, а това обстоятелство се явявало необходимо условие за произвеждане на действие на уведомлението по чл. 327 КТ. Оспорва се достоверността на датата на представеното уведомление, което се твърди да представлява частен документ с недостоверна дата. Счита, че уведомлението е изготвено за целите на производството. В тази връзка се сочи, че уведомлението би могло да има достоверна дата от момента на депозиране на исковата молба, към която е приложено, но не и към по-ранна дата, съобразно чл. 181 ГПК.

Твърди се, че действително на 17.03.2015г. ищецът посетил офиса на работодателя си, но това било направено във връзка с необходимостта от даване на обяснения по повод неправомерни действия от негова страна и настъпилите във връзка с това вреди за работодателя свързани със следното: Ищецът е бил командирован да извършва вътрешноевропейски превози на товари от ответното дружество. На 14.01,2015г. е трябвало да натовари в гр. Е. и пристигайки във гр. В. към 19.30 часа същия ден да направи пауза, след което в 22.30 ч. е следвало да се качи на влак за Б., имайки направена резервация. там. След изтичане на необходимите часове за почивка в 04.30 часа на 15.01.2015г. работникът е следвало да тръгне, за да разтовари по програма, която му била зададена от офиса на ***партньор на „Метекс Транс” ЕООД  - „БУЛТИР” ООД. Поради неправилни действия от страна на ищеца, *** влекачът рег.№ ** **** ** и ремарке ** **** ** излязъл от пътното платно и затънал в заснежено поле. За изваждането на композицията било необходимо използването на специализирана техника. Констатации във връзка с това обстоятелство били направени от работодателя още на 15.01.2015г., оформени в Протокол за установяване на имуществена вреда под № **/**-**.****г. Към тази дата все още не били известни параметрите на настъпилите за дружеството вреди. С Протокол № **/04.03.2015г. и във връзка с установените в следствие на проверката вреди бил установен конкретния размер на същите, а именно в размер на 3980 евро без ДДС, представляващи сумата, заплатена за специализираната техника, използвана за изваждане на композицията, затънала по вина на работника.

Твърди се дружеството „Метекс Транс” ЕООД да поддържа трайни търговски взаимоотношения с дружеството „БУЛТИР” ООД, като същата заплатила посочените по-горе разходи за изваждане на композицията от влекач и ремарке, описани по-горе, а размер на 3980 евро без ДДС. С Фактура № ****/**.**.****. „БУЛТИР” ООД е префактурирало заплатената от него сума на „Метекс Транс” ЕООД в размер на 3980 евро без ДДС. С Протокол № **/04.03.2015г. били отразени всички описани обстоятелства, отразяващи наличието на вреда за работодателя „Метекс Транс” ЕООД, нанесени от ищеца виновно.

Във връзка с констатираните имуществени вреди, с писмо-искане изх. № **/04.03.2015г. било поискано обяснение от работника за причините, поради които виновно е увредил дружеството. На 17.03.2015г. ищецът дошъл в офиса на „Метекс Транс” ЕООД като всички описани по-горе документи, а именно: Протокол № **/15.01.2015г., Протокол № **/04.03.2015г. и Писмо-искане изх. № **/04.03.2015г. му били връчени при условията на отказ. Именно това била причината ищецът да посети работодателя си на 17.03.2015г. Въпреки отказа си да получи срещу подпис предоставените му документи, на 17.03.2015г. ищецът предоставил на работодателя си писмено обяснение по повод инцидента от 14.01.2015г., в което признал, че самоволно се е отклонил от маршрута си, виновно е пренебрегнал указанията на органите на реда. които са отклонявали движението по националния път във връзка със засиления снеговалеж и виновно е предприел маневра, съзнавайки, че същата е в нарушение на указанията на органите на реда и съзнавайки, че същата не би могла да бъде извършена с предоставения му за управление***. В следствие на което предвидимо пропаднал с повереното му имущество, за изваждането на което е било необходимо използването на специализирана техника, довела до имуществена щета за работодателя в размер на 3980 евро без ДДС. Твърди се на тази дата уведомление за прекр. на ТПО да не е било представяно от ищеца и входирано при работодателя.

Работодателят твърди, че ТПО между страните е прекратено на различно от посоченото от ищеца основание. Твърди, че на 19.03.2015г. със Заповед № ** и на основание чл. 71, ал.1 от КТ трудовият договор между страните бил прекратен. Във връзка с извършеното прекратяване било депозирано Уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ в НАП под изх. № **************/19.03.2015г. Ищецът към тази дата вече не се е явявал на работа повече от два работни дни, но трудовият му договор не бил прекратен на това основание. Още на същия ден – на 19.03.2015г., на ищеца била изпратена Заповедта за прекратяване на ТПО, но поради обстоятелството, че ищецът не е потърсил пратката, същата била върната в офиса в гр. П. на 21.03.2015г. На 15.04.2015г. Заповедта отново му била изпратена по пощата с обратна разписка, като пратката отново не била потърсена. Видно било и от исковата молба, че адресът на ищеца е идентичен с този, на който са му изпращани съобщенията. Отделно от горното, обявяването на прекратяването на трудовите правоотношения в НАП било свързано именно с осигуряване на официална информация за действащите трудови правоотношения и осигуряване на достъп на ищеца до информация относно налични правоотношения с работодателите му. Ето защо се твърди твърдението на ищеца, че е прекратил трудовия си договор с ответника  на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ да е невярно, тъй като същият бил прекратен от работодателя на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ. В тази връзка се твърди претенцията за обезщетение, дължимо поради прекратяване на ТПО по реда на чл. 327, ал. 1 от КТ да е неоснователна.

Твърди се да е неоснователна претенцията на ищеца за неплатени заплати и командировъчни през периода 12.2014г. - 03.2015г.

Признава се обстоятелството, че ищецът е бил командирован от работодателя си със заповед от 2014г. за 180 дни, считано от 20.09.20)4г. В Заповедта бил отразен и предоставения на ищеца автомобил, а именно: МАН, per. № ** **** **.

Във връзка с получаваните по време на командировката суми се твърди следното: Дружеството „Метекс Транс“ ЕООД се намирало в дълготрайни търговски взаимоотношения с „БУЛТИР“ ООД. Между двете дружества през 2012г.бил сключен договор за транспорт, като „Метекс Транс“ ЕООД се явявало превозвач, а „Бултир“ ООД - товародател. Във връзка с договорните отношения между двете дружества, с Анекс към Договор за транспорт от 01.11.2012г., фирма „БУЛТИР“ ООД е предоставила на „Метекс Транс“ ЕООД три броя банкови карти „YES MONEY“, които да бъдат зачислени индивидуално на всеки отделен влекач. Уговорено било между търговските партньори, че картите ще се използват за спешни и неотложни служебни плащания, както и за превеждане на лични аванси на *** от „Метекс Транс“ ЕООД. Тези карти били зачислени към конкретно МПС и се използвали единствено и само от ***, командировани с конкретното МПС, за което са предназначени. Номерът на банковата карта „YES MONEY“ на влекач с рег.№ ********, предоставен на ищеца, видно от командировъчната заповед се твърди да е ********-********-****-****. Всички суми, постъпващи в Картите „YES MONEY“, отразявали плащане от името на „БУЛТИР“ ООД на *** на конкретния влекач. В последствие всички плащания се фактурирали на „Метекс Транс“ ЕООД от „Бултир“ ООД, тъй като същите са били за сметка на работодателя – ответното дружество,  и във връзка с изпълняваната работа от работници на „Метекс Транс“ ЕООД. Твърди се ищецът да е получил всички дължими му се заплати и командировъчни за месец 12.2014г. По ведомост ищецът отработил 20 дни през месец декември, за този месец му били начислени 414 лв. работна заплата и 1826,88 лв. командировъчни. Всичко на работника - направени начисления в размер на 2240,88 лв. От тази сума били извършени отчисления за ДОО в размер на 40,16лв., ЗО - 13,25лв., ДОД - 36,06лв. или общо отчисления в размер на 89,47 лв., като чистата сума за получаване възлизала на 2151,41 лв. С вътрешнобанков превод № **************** на ищецът била заплатена сумата от 2151.41 лв. Ето защо дължимото възнаграждение за месец декември, ведно с командировъчните за същия месец било изцяло погасено чрез плащане и искът за заплата и командировъчни за м. 12.2014г, като неоснователен следвало да бъде отхвърлен.

Твърди се и че ищецът е получил всички дължими му се заплати и командировъчни за месец януари, февруари и март2015г. За месец януари 2015г. на ищеца била начислена заплата в размер на 431 лв., а не 414 лв. Начислените командировъчни за 21 дни били в размер на 1637,03лв. Общо всички начисления за месец януари 2015г. на ищеца възлизали на 2068,03 лв. Отчисленията, които били извършени  били съответно: ДОО - 41,81 лв., ЗО -13,79лв., ДОД - 37,54лв. или всичко - 93,14лв. Сумата за получаване от работника била 1974,89лв. За месец февруари 2015г. суми за заплати и командировъчни на ищеца не са били начислявани и съответно не му били заплатени, тъй като за този месец по искане на ищеца на същия било разрешено да ползва неплатен отпуск за периода от 02.02.2015г. до края на месец февруари 2015г. Самият факт, че ищецът не претендирал заплащане на командировъчни за месец февруари 2015г. бил косвено признание на обстоятелството, че работникът не е осъществявал трудова дейност през този период. През месец Март 2015г. се твърди ищецът да е отработил 11 дни. Начислената заплатата за месец март била в размер на 225,76 лв. Начислените командировъчни били в размер на 844,92 лв.. Начислено му било и  обезщетение по чл. 224 КТ за 5 дни в размер на 102,92 лв. или всички начисления за месец март 2015г. - в общ размер на 1173,60 лв. Отчисленията за периода били, както следва: ДОО - 21,90 лв., ЗО - 7,22 лв., ДОД - 29,96 лв. или всички отчисления в общ размер на 59,08 лв. Сумата за получаване от ищеца за този месец била 1114,52 лв. През периода до началото на месец февруари 2015г. /01.02.2015г./ ищецът бил командирован въз основа на заповед, приложена към исковата молба. Повереният му ***, видно от заповедта, бил *** с рег.№ ********. Номерът на банковата карта „YES MONEY" на влекач с рег.№ ******** се твърди да е: ********-********-****-****. През месец февруари 2015г. ищецът бил в неплатен отпуск. През месец март 2015г. /от 01.03.2015г./ ищецът бил командирован с нова заповед, като повереният му автомобил бил „МАН”, с per. № ** **** **. Видно от Анекс към Договор за транспорт от 15.11.2012г., сключен между „Метекс Транс” ЕООД и „БУЛТИР” ООД, индивидуално зачислената карта „YES MONEY” на влекач с рег.№ ******** на „Метекс Транс” ЕООД била с № ********-****-****-****-****.

На 23.12.2014г. по карта № ********-********-****-****, ползвана от ищеца като *** с рег.№ ******** били преведени 155 евро, от които 150 евро - заплатена сума за аванс и командировъчни. На 31.01.2015г. ищецът получил, в качеството си на ***, управляващ *** с рег.№ ******** сумата от 1000 евро. На 20.01.2015г. по същата карта „YES MONEY” му били преведени 305 евро, от които 275 евро - личен аванс на *** за възнаграждение и командировъчни. На 12.03.2015г. по карта № ********-****-****-****-****, ползвана от ищеца като *** на *** с рег.№ ******** били преведени 300 евро, представляващи личен аванс на *** за възнаграждение и командировъчни. Всички преведени на ищеца суми за месец януари 2015г. и месец март 2015г. били в общ размер на 3383,59 лв.

Твърди се ищецът да е имал задължението да отчете всички разходи пред работодателя си, но същият и до настоящия момент не е отчел такива, като бе бил представил никакви документи. Причините ищецът да се върне в България с управлявания от него автомобил с per. № ******** била необходимостта автомобилът да премине през задължителен годишен технически преглед. При посещението си при работодателя на 17.03.2015г., ищецът предоставил обяснения за настъпилия инцидент на 14.01.2015г., но не ни предоставил никакви документи във връзка с управлението на предоставения му автомобил per. № ********. Твърди се същият да не е предоставил на работодателя дигиталната карта на управлявания от него автомобил per. № ******** /тахографска карта на автомобила/, която носела съществена информация както за маршрута на ***, така също и за всички действия, които са извършвани по време на пътуванията. Тази карта, както и всички налични във *** документи във връзка с пътуването, в това число и предоставената му карта на мобилен апарат били необходимо условие за изплащане на претендираните командировъчни, а от друга страна дигиталната карта на предоставения му автомобил, носела задължителна за пътуванията информация, която следва да бъде налична в представляваното от мен дружество във връзка с отчетността и евентуалната необходимост от предоставяне на данните от нея на органите на реда. Непредаването на всички описани по-горе и поверени му карти и документи представлявало, от една страна, грубо нарушение на трудовата дисциплина, а от друга възпрепятствало контролната функция както на работодателя, така също и на контролните органи – ДАИ, и на съда. Такива документи били предоставени на работодателя и до подаването на писмения отговор.

Дължимите на ищеца за месеци януари - март 2015г. суми за ТВ и командировъчни били в общ размер на 3089,41 лв., а получените от ищеца суми били в размер на 3383,59 лв. или сумата от 294,18 лв. била получена от ищеца без основание и същата се явявала надплатена. Ето защо всички дължими суми за заплати и командировъчни за месеците декември 2014г., януари 2015г., февруари 2015г. и март 2015г. били получени от ищеца и в тази връзка се твърди ответното дружество да е погасило изцяло задължението си към ищеца. Затова се твърди искът за заплащането им да е неоснователен  се моли да бъде отхвърлен.

В случай, че съдът приеме, че с тези суми на ищеца не са платени трудови възнаграждения и командировъчни се твърди те да се явяват платени без основание съгл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, при начална липса на основание, и да подлежат на връщане. Ето защо се прави възражение за прихващане на дължимите на ищеца суми за ТВ и командировъчни в периода декември, които се твърди да са в размер  на 3089, 41 лева със сумата от 3383,59 лева, недължимо платена на ищеца.

Също така се взема становище за неоснователност на твърдението на ищеца, че трудовата му книжка е задържана неправомерно от работодателя, като се твърди същата да не е била потърсена от ищеца. Ето защо се моли исковете да се отхвърлят като погасени поради плащане, евентуално, ако се приеме сумите да не са платени – да се уважи възражението за прихващане.

Предявен е насрещен иск от „Метекс транс” ЕООД – с. Златитрап срещу П.В.П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9341, 04 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди при условията на пълна имуществена отговорност на работника/служителя, при условията на евентуалност – сумата 1293 лева, обезщетение в трикратния размер на трудовото възнаграждение за същата щета, при условията на ограничена имуществена отговорност – отчетническа такава, която щета се изразява в това, че вследствие на умишлените действия на ответника, който въпреки изрично даденото нареждане не се е съобразил с него и съзнателно се е отклонил от възложената му работа, което е довело до затъване на композицията на 14.01.2015г. и причиняване на щети на работодателя в размер на 3980 евро без ДДС, с левова равностойност 9341, 04 лева, представляваща заплатена пътна помощ, за което била съставена фактура. Твърди се тези действия на ищеца да са извършени умишлени, евентуално – при условията на фтуба небрежност, поради което ищецът носи отговорност за причинените на работодателя вреди.

Твърди се работникът П.В.П. да е бил е командирован да извършва вътрешноевропейски превози на товари от „Метекс транс” ЕООД за период от 180 дни, с начална дата 20.09.2014г. На 14.01.2015г. същият следвало да натовари в гр. Е. и пристигайки във гр. В. към 19.30 часа същия ден да направи пауза, след което в 22.30 ч. е следвало да се качи на влак за Б., имайки направена резервация там. След изтичане на необходимите часове за почивка в 04.30 часа на 15.01.2015г. работникът е следвало да тръгне, за да разтовари по програма, която му била зададена от офиса на търговския партньор на „Метекс Транс” ЕООД  - „БУЛТИР” ООД, ЕИК 160134040. На 14.01.2015г. ответникът пътувал по маршрут Г.-И.. Твърди се на тази дата същият съзнателно да се е се е отклонил от маршрута си. При опит за връщането си на магистралата, органите на реда и пожарникари са отклонявали пътя по обходен маршрут. Въпреки, че е бил длъжен да се съобрази както с работодателя си, така и с определения му маршрут, а също и с указанията на органите на реда, П. в качеството си на ***с влекач рег.№ ** **** ** и ремарке ** **** ** предприел невъзможна маневра, като в следствие на това излязъл от пътното платно и затънал в заснежено поле. За изваждането на композицията било необходимо използването на специализирана техника. Констатации във връзка с това обстоятелство били направени от работодателя още на 15.01.2015г., оформени в Протокол за установяване на имуществена вреда под № **/15.01.2015г. Към тази дата все още не са били известни параметрите на настъпилите за дружеството вреди. С Протокол № **/04.03.2015г. и във връзка с установените в следствие на проверката вреди бил установен конкретния размер на същите, а именно в размер на 3980 евро без ДДС, представляващи сумата, заплатена за специализираната техника, използвана за изваждане на композицията, затънала по вина на работника. Твърди се „Метекс транс” ЕОО да поддържа трайни търговски взаимоотношения с „БУЛТИР” ООД, като последното заплатило посочените по-горе разходи за изваждане на композицията от влекач и ремарке в размер на 3980 евро без ДДС. С Фактура № ****/**.**.****. дружеството „БУЛТИР” ООД префактурирало заплатената него сума в тежест на „Метекс Транс” ЕООД в размер на  3980 евро без ДДС. С Протокол № **/04.03.2015г. били отразени всички описани обстоятелства, отразяващи наличието на вреда за „Метекс Транс” ЕООД, като се твърди същите да са нанесени от П. виновно. Във връзка с констатираните имуществени вреди, с писмо-искане изх. № **/04.03.2015г. било поискано обяснение от П. за причините, поради които виновно е увредил дружеството. На 17.03.2015г. същият дошъл в офиса на „Метекс Транс” ЕООД,  като всички описани по-горе документи- Протокол № **/15.01.2015г., Протокол № 35.04.03.2015г. и Писмо-искане изх.№ **/04.03.2015г.  му били връчени при отказ. Въпреки отказа си да получи срещу подпис предоставените му документи, на 17.03.2015г. ищецът предоставил на работодателя си писмено обяснение по повод инцидента от 14.01.2015г. В тези си обяснения ищецът изрично признал, че самоволно се е отклонил от маршрута си, виновно е пренебрегнал указанията на органите на реда, които са отклонявали движението по националния път във връзка със засиления снеговалеж и виновно е предприел маневра, съзнавайки, че същата е в нарушение на указанията на органите на реда и съзнавайки, че същата не би могла да бъде извършена с предоставения му за управление *** с ремарке. В следствие на което предвидимо е пропаднал с повереното му имущество, за изваждането на което е било необходимо използването на специализирана техника, довела до имуществена щета за работодателя в размер на 3980 евро без ДДС.

Твърди се да е налице умишлено виновно поведение на работника, което, освен посочените вреди причинило и други неудобства на работодателя - евентуални бъдещи искове за вреди от забавата на доставките и отлив на клиенти. Твърди се описаното поведение на работника да е съзнателно. В следствие на действията му за работодателя настъпили имуществени вреди в размер на 9341,04 лв., които следвало да бъдат заплатени от ответника при условията на реализиране на пълна имуществена отговорност, тъй като ищецът умишлено е извършил маневрата в нарушение на разпорежданията на работодателя в отклонение от маршрута и от указанията на органите на реда, като знаел, че същата не може да бъде безопасно извършена.

Евентуално в случай, че съдът не приеме да е налице хипотезата на пълна имуществена отговорност, то при условията на евентуалност  твърди да е налице ограничена отчетническа такава, като се твърди в днешното с.з. ищецът да е изпълнявал функциите на материално-отговорно лице – ***, по отношение на повереното му имущество, което било отразено и в длъжностната му характеристика, поради което отговарял за причинени на работодателя си вреди като ***. Ето защо в случай, че съдът приеме да не е налице хипотезата на пълна имуществена отговорност на работника/служителя, моли да бъде осъден ответника да му заплати по реда на чл. 207, ал.1, т.1 КТ сумата от 1293 лв., представляваща трикратния размер на трудовото му възнаграждение.

Прави се с насрещната искова молба възражение за прихващане, което се уточнява в съдебно заседание. Иска се в случай, че съдът приеме исковете на П.П. за доказани, и приеме за недоказано възражението за прихващане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, респ. след това прихващане останат дължими суми на ищеца по първоначалния иск, и приеме за доказан главния или евентуалния насрещен иск, да извърши прихващане на вземането, дължимо на ищеца по неговия иск и на ответника по насрещния иск до размера на по-малкото от тях, като на съответната страна бъде присъдена остатъчната сума след прихващането.

Постъпил е отговор по насрещния иск, с който същият се оспорва изцяло по основание и размер, ведно с всички приложени към насрещната искова молба доказателства.  Твърди се да са изцяло неверни изложените в отговора обстоятелства. Оспорва се ищецът да е имал качеството на ***, независимо от това какво е вписано в ДХ на същия.

Оспорват се изложените в насрещния иск обстоятелства, че 2-та цитирани протокола, ведно с Писмо-искане, изх. № **/04.03.2015 г. са били връчени на П.П. при отказ и че това е причината П.П. да посети работодателя на 17.03.2015 г.. Твърди се на тази дата ищецът да е отишъл да връчи уведомление на основание чл. 327 т. 2 от Кодекса на труда - за прекратяване на трудовото правоотношение поради забавено изплащане на ТВ. Екземпляр от уведомлението е бил оставен на разположение на работодателя, както и устно му е било пресъздадено съдържанието на уведомлението. При това си посещение обаче, ищецът бил принуден от работодателя да препише на ръка предварително зададаен му от работодателя текст във връзка със събитията от дата 14.01.2015 г.. Това обстоятелство му било обяснено с необходимостта работодателят да изиска плащането на някакви суми от застраховател. На ищеца било казано, че ако откаже да даде обясненията в този им вид, няма да се входира уведомлението му за прекратяване, а при даване на обясненията ще бъде входирано уведомлението. Въпреки че ищецът преписал и депозирал обясненията, уведомлението му не било входирано. Това обяснение било дадено с използване на измама и подвеждане на ***, същото не съставлявало годно доказателство за изнесените в него обстоятелства и не можело да бъде ценено срещу П.П..

Твърди се, че П. при управление на товарното МПС по път, който се оказва временно затворен заради инцидент, се е съобразил с указанията на полицейските органи, които са отбили движението. Впоследствие предприетата от *** маневра била единствената възможна, за да се върне на магистралата и на практика камионът затънал не поради несъобразяване на водача на МПС с пътната обстановка, а поради липсата на адекватно зимно оборудване на камиона, което било задължение изцяло на *** му – работодателя. Необходимостта от използване на техника за изваждане на композицията в никакъв случай не можела да се вмени в умишлено действие на ***. Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ, при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на *** се определяла от гражданския закон. Основанието за възникване на тази отговорност било наличието на умисъл у работника при причиняването й. Нито от твърденията в насрещния иск, нито от приложените по делото доказателства не можел да се направи извод, че П. е действал при умисъл, защото липсвали доказателства да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат.

Оспорва се представената Заповед № **/19.03.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, оформена с правно основание чл. 71 ал. 1 от Кодекса на труда - поради изтичане на срока на изпитване. Твърди се ТПО да не е прекратено на това основание, а на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ да е упражнил правото си да прекрати трудовия договор поради неплащане на трудовите възнаграждения. Твърди се именно това волеизявление първо да е достигнало до другата страна и последващо прекратяване на друго основание да не може да породи действие. Оспорва се заповедта по чл. 71, ал. 1 КТ изобщо да е  връчена на П.П..

По евентуално предявения иск с правно основание чл. 207 ал. 1 т. 1 от КТ, се твърди да е неоснователен, тъй като П. нито по силата на тр. си договор, нито на ДХ няма задължения като ***, няма възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, респ. на тази база да отговаря спрямо работодателя.

Ето защо се моли насрещните искове да се отхвърлят.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си и моли същото да се възприеме от съда. Всяка от страните е представила писмена защита, в която подробно излага аргументите си в подкрепа на своето становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание. 

За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е бил командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените дестинации за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че сумите не се дължат на друго основание.

За да се уважи искът по чл. 224, ал. 1 от КТ следва ищецът да установи, че е имал право на платен годишен отпуск, колко дни и за коя година, и размера на обезщетението. Оттук насетне в тежест на ответника е да установи, че ищецът е ползвал същите, респ. че обезщетението му е изплатено.

За да се уважи искът по чл. 221, ал. 1 от КТ следва ищецът да установи, че ТПО е прекратено на посоченото от него основание, по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, срока на предизвестието и размера на БТВ, като ответникът следва да установи твърдението си, че ТПО е прекратено на друго основание, а именно чл. 71 ал. 1 от КТ.

За да се уважат исковете по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва следва ищецът да установи, че вземанията, върху които се претендира мораторна лихва са лихвоносни, падежа на всяко вземане, респ. че е налице покана, и размера на мораторната лихва. 

За да се уважат насрещните искове – главен по чл. 203, ал. 2 във вр. с чл. 211 от КТ, и евентуален иск по чл. 203, ал. 1 във вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ, следва ищецът да установи твърденията си, че между страните е съществувало ТПО, че са причинени при изпълнение на служебните задължения имуществени вреди на работодателя и техния размер, твърденията, че вредите са причинени умишлено или при престъпление, размера на вредата респ. по евентуалния иск, че ответникът по него е *** и ***, на който е възложено да събира, съхранява, разходва и отчита материални ценности, размера на вредата и трикратния размер на ТВ, както й че са налице предпоставките в КТ за реализиране на ограничената имуществена отговорност на *** по предвидения в КТ ред.

По възражението за прихващане със сумите, изплатени като командировъчни следва ответникът да установи, че е изплатил същите на ищеца, да се установи, че тези суми не са изплатени като командировъчни и че ищецът се е обогатил с тях, като ищецът следва да опровергае твърдението за получаването им, респ. да установи, че тези суми са му изплатени на конкретно правно основание. 

От приложените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор № **/19.09.2014г., уведомление с посочена дата 17.03.2015г., заповед за командироване в чужбина от 2014г., за 180 дни от 20.09.2014г., както и от приложените с отговора доказателства – справка за приети и отхвърлени уведомления, заповед за прекр. на ТПО от 19.03.2015г., справки за презареждане на YES MONEY на италиански език с превод на български, разписка за получена сума в размер на 1000 евро, с превод на български, фактури за захранване на YES MONEY карти, заявление за ползване на неплатен отпуск от 02.02.2015г. за 25 дни, считано от тази дата, заповед за 180 дни командировка в чужбина, считано от 01.03.2015г., удостоверение за дейности по регламент (EO) № ***/2006г., справка за движение на суми по YES MONEY карта с превод на български език, формуляр за издаване на YES MONEY карта с превод на български език, анекси към договор за транспорт, фактура за 3980 евро с превод на български език, обяснение от ищеца, фактура от 28.02.2015г. за сумата 9341, 04 лева с ДДС, протокол за установяване на имуществена вреда от 15.01.2015г., писмо-искане за предоставяне на обяснения, получено на 17.03.2015г. при отказ, протокол за установяване на имуществена вреда от 04.03.2015г., връчен при отказ, длъжностна характеристика, извадка от имейл  кореспонденция с неизвестни страни, с превод на български от италиански език, се установява следното:

Ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „***”, считано от 20.09.2014г. с ОМВ 414 лева, ПГО 20 дни, като е уговорен шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя. Бил е командирован в чужбина за 180 дни, считано от 20.09.2014г. с изрична заповед, с автомобил MAN рег.№ ** **** ** със задача***. разпоредено е на командирования да се осигури валута за необходимите разходи по време на командировката, както и че получените авансови средства се отчитат в 3-дневен срок от връщането на командирования. В тази заповед не е определен размер на командировъчните пари.

Ищецът е изготвил уведомление с посочена дата 17.03.2016г., с което уведомява ответника, че прекратява ТПО на осн. чл. 327, т. 2 КТ поради забавяне изплащането на тр. възнаграждение за м. 12.2014г. частично, и за следващите месеци в пълен размер, като претендира обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на едно БТВ за срока на предизвестието.

Същевременно ответникът е зидал заповед № **/19.03.2015г. за прекр. на ТПО на осн. чл.  71, ал. 1 от КТ, която не е връчена на ищеца, видно от представения с писмения отговор препис. Начислено е обезщетение за неползван ПГО – 102, 92 лева.

Ответникът представя писмени  доказателства на италиански език в превод на български, видно от които има издадени YES MONEY карти, на дружеството „БУЛТИР” ООД, всяка от които е зачислена към определен влекач, като са представени справки за тяхното презареждане. Представя се разписка за получена сума в размер на 1000 евро като аванс от П.В.П., на италиански език, за която не е ясно кой е броил сумата, има подпис за получател на същата. От фактурите е водно, че за заредените суми в YES MONEY картите дружеството „Бултир” ООД е издавало фактури с получател „Метекс транс” ЕООД.

От заявлението за отпуск е видно, че ищецът е подал молба за ползване на неплатен такъв от 02.02.2015г. в размер на 25 работни дни. Впоследствие на 01.03.2015г. е издадена нова заповед, с която ищецът е командирован в Европа за извършване на ***на товари за 180 дни, считано от 01.03.2015г. В тази заповед е посочен размер на дневни командировъчни пари – 35 евро на ден.

От удостоверението за дейности в обхвата ан Регламент (ЕО) ***/2006г. се установява, че от името на ищеца е декларирано, че в периода 02-28.02.2015г. същият не е управлявал МПС, а е бил в годишен отпуск, като има положен подпис от негово име.

Представена е справка за управление на карта ****-****-****-****, в която са посочени теглени суми, презареждания и на кои дати е извършвано това, в превод от италиански на български език.

От анекси към договор за транспорт от 15.11.2012г. и от 01.11.2012г. и приложения към тях се установява, че „Бултир” ООД е предоставило на „МЕТЕКС ТРАНС” ЕООД 3 броя банкови карти „YES MONEY”, които да се зачислят на три отделни влекача за служебни плащания и превод на личен аванс на *** ******** е зачислена карта номер ****-****-****-****, а на влекач ********-****-****-****-****.

От фактура № ******/16.01.2015г. на немски език в превод на български се установява, че на дружеството „БУЛТИР” ООД е издадена фактура на стойност 3980 евро без ДДС, 4736, 20 евро с ДДС, представляваща възнаграждение за изваждане на затънал в полето товарен автомобил MAN TGX с влекач рег. № ******** и ремарке рег. № ******** на дата 15.01.2015г., която сума следва да се заплати на извършилото услугата немско дружество. С фактура от 28.02.2016г. тази сума е префактурирана за плащане от „Метекс транс” ЕООД в лева – 9341, 04 лева с ДДС, която сума следва да се плати на  „БУЛТИР” ООД. Представя се протокол за установяване на имуществена вреда от 15.10.2015г., без подпис на съставител, но с подпис на Д.Ф. като свидетел на отказа на лицето П.П. да го получи на 17.03.2015г., който отказ е удостоверен и с подписа на Н.П.Л.. В протокола, с посочен съставител А.В. е посочено, че на дата 14.10.2015г. П. е трябвало да натовари в гр. Е. и пристигайки във гр. В. към 19.30 часа същия ден да направи пауза, след което в 22.30 ч. е следвало да се качи на влак за Б., имайки направена резерваци там. След изтичане на необходимите часове за почивка в 04.30 часа на 15.01.2015г. работникът е следвало да тръгне, за да разтовари по програма, която му била зададена от офиса на търговския партньор на „Метекс Транс” ЕООД  - „БУЛТИР” ООД. Поради неправилни действия от страна на ищеца, *** влекачът рег.№ ** **** ** и ремарке ** **** ** излязъл от пътното платно и затънал в заснежено поле. За изваждането на композицията било необходимо използването на пътна помощ, като причинените от работника вреди ли в процес на уточняване, а работникът признавал, че тези вреди са вследствие на виновното му поведение. Впоследствие този протокол се представя по делото подписан от В..

Представят се писмени обяснения от П.П. с дата 17.03.2015г., в които същият посочва, че на дата 14.01.2015г. по маршрут Г. – И. на A. е имало задръстване, че е излязъл от магистралата, за ад си купи храна от махазина, след това се опитал да се върне на магистралата, но не бил допуснат, пожарна и полиция затворили входа и отбивали движението по национала, поради което П. трябвало да обърне камиона. При опитите да го направи затънал, извикали пътна помощ, но пожарната не успяла да го издърпа, тъй като бил натоварен. Наложило се на другия ден да бъде изваден със специализирана техника, след което продължил за И..

Представено е искане за даване на обяснения с посочена дата 04.03.2015г., оформено като връчено при отказ на 17.03.2015г., със същите свидетели, оформили и протокола като връчен при отказ. С искането на ищеца е искано обяснение във връзка с гореописаното затъване на товарния автомобил в Германия, което причинило на работодателя имуществени вреди на стойност 3980 евро, като е поканен да представи доказателства за ползвана предварителна закрила при уволнение. Представен е и протокол за установяване на имуществени вреди от същата дата, оформен като връчен по същия начин на 17.03.2015г. със същото съдържание като искането за даване на обяснения. Нито протоколът, нито искането имат автор, у. се е подписал като свидетел на отказа, няма подпис на автор на документа. И за двата документа е посочено, че изхождат от „Метекс Транс” ЕООД.

Видно от ДХ на ищеца, връчена срещу подпис, му е възложено задължението да опазва***, да пази***, да спазва***, да носи ***за причинени виновно от него ПТП, да използва повереното му ***по предназначение, да спазва ***за превозите, като не допуска неоправдан***, да информира работодател за ***затруднения за срочното***, да изпълнява разпорежданията на работодателя във връзка с ***, и други.  От разпечатката от разговор, за който не е ясно между кои лица е проведен, се установява, че лицата, водили разговора, обсъждат, че има спрял камион на А. на 15.10.2015г. сутринта, който още чака помощ.

Ищецът е оспорил представените от ответника доказателства, оспорил е подписа си в разписката за сумата 1000 евро, в молбата за отпуск, в длъвностната характеристика, оспорил е връчването на посочените като връчени при отказ документи, а останалите такива – че нямат обвързващо П. съдържание. Представят се пликове, съдържащи пратки, неполучени, адресирани от П. до дружеството, съдържащи уведомлението по чл. 327, т. 2 от КТ, с най-ранна дата на изпращането му на адреса на управление в с. З. – 18.03.2015г. 15:57 часа. изпратено е уведомлението три пъти на три различни адреса – на адреса на управление, на адреса за кореспонденция с НАП и на офис на ул. ***. Нито една от пратките не е получена, върнати са с отметка, че няма никой на адреса.

В трудовата книжка на ищеца са вписани следните трудови правоотношения(ТПО): стр. 10-11 ТПО  с „Бултир” ООД – Пловдив в периода 13,07,2013 г. -20,09,2014 г., основно тр. възнаграждение (ОТВ) 414 лева, длъжност „***”, прекратяване 20,09,2014 година – чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. На стр. 12-13 се констатира вписване на ТПО с „Метекс транс” ЕООД, длъжност „***”, ОТВ 414 лева, дата на постъпване 20,09,2014 г., дата на преназначаване 01,01,2015 година, дата на прекратяване 19,03,2015 година, основание чл. 71, ал. 1 от КТ, има отметка, че осигурителния стаж е равен на действителния такъв при условията на втора категория. Констатира се записване за изплатено обезщетение през 2012 година от друг работодател. Видно от справката от сайта на Търговския регистър, адресът на управление на дружеството „БУЛТИР” ООД съвпада с адреса за кореспонденция с НАП, посочен в ТР от МЕТЕКС ТРАНС” ЕООД.

Във връзка с обстоятелството какво се е случило на 14.01.2015г. и какви карти се предоставят на водачите, как се ползват същите, са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушан е по реда на чл. 176 от ГПК ищецът, който твърди, че на 14.01.2015г. натоварил по зададен маршрут и А.В., който се явявал ръководител на ищеца, му разпоредил да се качи на влака, защото е претоварен и не можел да мине през А. по друг начин, освен с влак. Имало задръстване на магистралата, В. му разрешил в телефонен разговор да си напазарува храна на А., след което обаче ищецът не бил пуснат да се качи на магистралата, а от органите на реда бил задължен да продължи нататък. Обадил се на В., който му рапзоредил да обърне, да изчака и да се качи обратно на магистралата при първа възможност, тъй като другият път, който страните наричат „национал”, водел в друга посока. След някакво населено място имало възможност да се направи обратен завой, но пожарникари му посочили друго място, където обръщал друг камион. Другият камион обърнал, но ищецът затънал, което той си обяснява с това, че бил претоварен и гумите били летни, а валял сняг. При маневрата двигателните колела на автомобила затънали в калта, а камионът тежал 41 тона. След това последвало обаждане до В., местните пожарникари уредили на следващия ден сутринта около 9 часа да дойде машина, която да извади затъналия камион, със съгласието на В.. Тази отбивка била нещо като черен паркинг. Д.Ф. била съпруга на А.В., тя лично продиктувала на ищеца какво да пише в обясненията, като му казала, че са за застрахователите, за да платят обезщетение. Твърди да си е отчитал документите, а по повод процесната YES MONEY карта заявява, че това са карти на камионите, с които се плащат глоби, тези карти си стоели в камионите и той не е теглил пари от картата в неговия камион, тъй като не е имал пин код. Заплати и командировъчни му се превеждали по банков път на личната му банкова сметка. ***еството на 17.03.2016г. да е връчил на Ф. уведомление за прекр. на ТПО, по чл. 327 КТ, което тя отказала да приеме и да разпише, но преди това го накарала да напише обясненията. Друго не му било връчвано, никакви документи за прекр. на ТПО не му били връчвани.

От показанията на св. В.Г. се установява, че дружествата „Бултир” ООД и „Метекс транс” ЕООД са свързани лица, извършват превоз на стоки по направление И. – Г.и се ръководят от италианското дружество „Джестра”. Обяснява как всички *** вземали пари от италианеца Д., който всъщност бил собственикът на дружествата, като им давал пари в гаража в Италия, там им издавали ордери, които водачите разписвали. Всеки камион имал YES MONEY карта, която им се предавала с протокол заедно с влекача, и им се предоставял пин кода. Твърди да е виждал Д. да дава пари на ищеца. Ако това се случвало в почивните дни, не се съставяли документи. На двулентов път в Германия се обръщало на специално обозначени места, след отцепване на движението от специални коли.

От показанията на св. Н.Л. е видно, че същият работи в „Бултир” ООД в офиса като ***, този офис бил общ с „Метекс транс” ЕООД. На 17.03.2015г. П.П. посетил офиса, където били само Д.Ф. и свидетеля. П. трябвало да донесе документи, с които да си отчете курса. П. написал обяснения за инцидента, били му връчени някакви документи, които той отказал да подпише и на които свидетелят се подписал, за да удостовери този отказ. Ставало въпрос за някакъв протокол и някакво искане във връзка с това, че зимата е затънал с камиона в едно поле. Според свидетеля ищецът не е носил никакви документи със себе си и нищо не е оставял в офиса. видял, че П. си тръгва афектиран, когато управителката го извикала да подпише, че П. е отказал да получи документите, от които не бил взел своите копия. Всеки ден идвали куриери от „Спиди” в офиса, но служителите отказвали да приемат пратки, за които нямали изрични разпореждания от Ф., че трябва да бъдат получени. В село З. нямало офис, там живеели собствениците. заплатите се превеждали по банков път, както и командировъчните, а авансите се превеждали по кредитните карти, зачилсени към камионите, защото водачите били останали без пари. С тези карти се плащали аванси и глоби, средства за разходи за служебни нужди се давали отделно с ордери. самите *** си искали аванси с SMS-и.

От показанията на св. Д.В., дъщеря на ищеца се установява, че на 17-ти март 2015г. е придружила баща си до офиса на работодателя му, където  той отишъл да връчи уведомление за прекратяване, но след като излязъл й казал, че не са му го приели, поради което го пратили с куриер на всички известни адреси на дружеството, но пратката не била приета и им била върната обратно. Според свидетелката на 14-ти януари 2015г. същата е разговаряла с баща си по телефона във връзка с отклонението от маршрута и затварянето на магистралата, а парите за командировъчни му били превеждани по банков път на личната му сметка след завръщане от курс.

По чл. 176 от ГПК управителят Д.Ф. отговаря, че преди да затъне около 20 часа източноевропейско време на 14 януари 2015г., ищецът не им е звънял, на нея и на В., а им се е обадил след това, като сочи телефонните номера и на тримата.

Представена е в оригинал и заповедта за прекр. на ТПО с посочена дата 19.03.2015г., която не е връчена на ищеца, но му е била изпратена подписана по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, който плик, също като тези с уведомлението, изпратено по „Спиди” е върнат цял с отбелязване, че пратката не е получена. Същата е пратена на ищеца на 20.03.2016г. с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса му в гр. Д., посочен в исковата молба от ищеца, и е върната на 15.04.2015г. с отбелязване, че не е потърсена от получателя.

Представени са по делото в оригинал оспореното заявление за отпуск, разписката за 1000 евро и длъжностната характеристика.

Във връзка с оспорването им е назначена и изслушана съдебно-графологична експертиза на в. лице И.Ч., от която се установява, че заявлението за ползване на неплатен отпуск и длъжностната характеристика са подписани от ищеца. Относно разписката, ответникът е заявил, че е подписана от друго лице, а именно това, което е предало сумата. Експертизата не е оспорена от страните.

Представени са товарителници, разпечатки от „Теленор” за мобилните номера на В., Ф. и на ищеца за 14 и 15.01.2016г., и са изслушани също така основна и допълнителна САТЕ, основна и допълнителна ССЕ.

От официалната разпечатка от „Теленор България” ЕАД нищо не се установява, тъй като вместо за 2015г., същите са предоставили данни за 2016г. От разпечатката, представена от дружеството за същите тел. номера за периода м. януари 2015г. се установява, че на 14.01.2015г. е налице обаждане от П. към Ф. около 19:40 часа източноевропейско време, всички други обаждания и СМС-и, няколко на брой, между служебния тел. на ищеца и Ф., респ. В., са от този час нататък. 

От заключението на в. лице С.М. по основната съдебна автотехническа експертиза се установява какъв е бил зададеният маршрут на автомобила, управляван от П. на 14.01.2015г, Г. – А., посока север – юг, че на 14.01.2015г. в 18:38 часа е напуснал магистрала 9 в района на А., Г., в посока запад, в 18:53 часа спира, в 19:18 потегля в посока изток към Ф., Г., в 19:33 часа напуска пътя А. – Ф., навлиза в участък без асфалтово покритие, като на 15.01.2015г. в 15:08 часа се качва на магистрала 9 и продължава към А.. Престоят извън пътя не съвпада с времето, определено за почивка на *** по това време следвало да е на път. Сочи се, че по заснежено поле без асфалтово покритие този товарен автомобил може да се движи само ако товароносимостта на почвата е  достатъчна, за да не се деформира под тежестта на композицията, като ако се касае за равна ливада, трябва да е замръзнала под -10 градуса, за да може автомобилът да се движи по нея, вида гуми са без значение, тъй като това ППС няма офроуд гуми, а при претоварена композиция това ще улесни затъването. Пътят преди заснеженото поле, в което е затънал влекачът, е двупосочен, температурата е била около 2 градуса, валеж и тежка буря.

От допълнителната САТЕ се установява, че на датите 27.12.2014г., 08:26 часа източноевропейско време, на 22.01.2015г. 11:35 часа източноевропейско време, на 12.03.2015г. 14:19 часа източноевропейско време управляваният от ищеца ***  бил спрял именно на местата, от които са изтеглени сумите от YES MONEY картата на автомобила му, а именно – 27.12.2014г. А., Г. – откъдето са изтеглени 150 евро, 22.01.2015г. – К., Германия, откъдето са изтеглени 275 евро и на 12.03.2015г. В., Италия, където са изтеглени 300 евро.

От заключението на извършената ССЕ на в. л. М. се установява, че трудовите възнаграждения на ищеца за периода декември 2014г. – март 2015г. са в общ размер на 839, 36 лева, като за м. 02.2015г. на ищеца ТВ не е начислено. През м. декември 2014г., януари 2015г. и март 2015г. ищецът е бил в командировка, като за м. декември са му начислени командировъчни в общ размер на 1826, 88 лева, за януари  - 1637, 03 лева и за март 2015г. – 844, 92 лева. В случай, че през м. март ищецът е бил в командировка 16 дни, му се дължат 1095, 26 лева. При прекр. на ТПО ищецът е имал право на 5 дни ПГО, за които му се дължат 102, 62 лева.  бруто, 92, 36 лева чиста сума за получаване. В случай, че се дължи обезщетение по чл. 221 от КТ, то възлиза на 431 лева, като на ищеца такова не е начислявано и не е плащано. Вещото лице в таблица подробно е посочило кои суми на кои дати и по какъв начин са платени. Сумата от 1000 евро, посочена като платена с разписка в Италия е отнесена като аванс за м. 01.2015г. на стойност 1133, 89 лева и аванс за м. 03.2015г. – 821, 94 лева. Според в. лице всички суми са платени на ищеца, като сочи плащанията, както следва – на 17.02.2015г. – 2151, 41 лева – по банков път по личната сметка на ищеца, от които 324, 53 лева заплата за декември и 1826, 88 лева командировъчни, за м. януари 2015г. начислени по ведомост 1974, 89 лева, от които 337, 86 лева заплата и 1637, 03 лева командировъчни, платени, както следва – на 23.12.2014г. аванс 303, 15 лева – 155 евро по йес мъни карта, изтеглени на 27.12.2014г., на 20.01.2015г. – 537, 85 лева, или 275 евро по йес мъни карта, изтеглени на 22.01.2015г., на 31.01.2015г. – останалите 1133, 89 лева, които е прието да са погасени със сумата 1000 евро по арзписка от Италия, неподписана от ищеца, за февруари не е начислено нищо, за март – 1114, 25 лева по ведомост, от които 176, 97 лева тр. възнаграждение и 844, 92 лева командировъчни, и 92, 36 лева обезщетение по чл. 224 от КТ, от които е прието 821, 94 лева да са погасени с разписката от Италия, и на 12.03.2015г. платени 586, 75 лева, по йес мъни картата. Общо вещото лице е приело на ищеца ад е платена сума от 5534, 99 лева и друго да не му се дължи, както и да има надплатена сума от 294, 44 лева. Парите по йес мъни каратта са превеждани с основание – личен аванс ***.

По задачата на дружеството се установява, че фактурата за предоставена пътна помощ на стойност 9341, 04 лева с ДДС от 28.02.2015г. е отразена в счетоводството и на двете дружества, като „Метекс транс” ЕООД е изплатило сумата на „Бултир ООД на 10 равни вноски.

Изслушана е и допълнителна ССЕ на в. л. М. със задача вещото лице да вземе за база за изчисление на командировъчните изплатените такива през м. ноември, да изключи оспорените плащания по йес мъни картата и да изчисли ТВ за м. февруари 2015г., както и мораторната лихва. Вещото лице е направило исканите изчисления, ведно с мораторна лихва.

При така установените факти, съдът достигна до следните изводи:

По иска за заплащане на неплатено ТВ на осн. чл. 128, т. 2 от КТ, както и по иска по чл. 215 от КТ за заплащане на командировъчни:

Установи се, че за процесния период м. 12.2014г. – м. 03.2015г. включително ищецът е полагал труд, както следва – за м. 12 – не се оспорва от страните, за м. 01-не се оспорва, за м. 02 – ищецът не доказва да е полагал труд, същият е подал молба за ползване на неплатен отпуск, подписана от него, както и декларация, че е бил в отпуск, който е разрешен, като при носена от него тежест при условията на пълно и главно доказване, че е работил, не доказва това си твърдение, за м. 03.2015г. – не се спори, че от 17.03.2015г. е престанал да се явява на работа. Относно командировъчните, съдът намира, че ищецът доказва да е бил командирован през месеците декември 2014г., януари и март 2015г., през които е изпълнявал задълженията си в чужбина на основание заповед за командировка, бланкетна такава, от 20.09.2014г. Относно точния брой дни, през които е бил командирован, ищецът не доказва същия, нито къде е бил командирован, както и че през цялото време е бил командирован в страна от ЕС, с оглед преценка на минимално установения размер командировъчни пари, които да му се дължат за ден командировка. Същият не представя и отчети, от които това да е видно, каквото е било задължението му съгл. представената от самия него заповед. Не доказва и какъв е бил размерът на уговорените дневни командировъчни пари, като твърдението му, че това следва да се извърши на база изчисление за м. ноември 2014г., е неоснователно. В случаите, в които липсва уговорен или изрично определен от работодателя размер на командировъчните пари, такива се дължат в размерите, предвидени в чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, които за единична езда са от 27 евро на ден. за м. декември са му начислени 1826, 88 лева, или 934,07 евро. По 27 евро на ден за 31 дни командировка дължимата сума би била 837 евро, следователно на ищеца е начислено повече от нормативно предвиденото. При липса на доказателства за друга уговорка между страните или издадена изрична заповед на работодателя, се прилага минималният размер по наредбата, като не може да се направи извод, че се дължат командировъчни на база начисленото и платеното в предходния месец, тъй като такава уговорка липсва и няма норма, която да задължава работодателя за следващ месец командировка да заплаща командировъчни в размери от предходен такъв. Ето защо съдът намира на ищеца за този месец да са се дължали именно сумите, посочени от работодателя, в размер на 1826, 88 лева. Цялото задължение е платено на 17.02.2015г. по банков път на ищеца.

Относно забавата върху тази сума – в тр. договор няма фиксиран срок за плащане, посочено е, че сумите се плащат ежемесечно, поради което от първо число на следващия месец работодателят е в забава, относно тр. възнаграждения. Лихва за забава върху същите не се претендира, поради което не следва да се присъжда.

Относно командировъчните, в заповедта е посочено, че се плащат след отчет, ищецът не доказва да е представил такъв, поради което в случая за това плащане забава не е налице и мораторна лихва не се следва.

С оглед на горното, исковете за заплащане на сумата от 1000 лева – неплатен остатък от дължими дневни командировъчни пари за м. 12.2014г., и 23, 36 лева мораторна лихва от 01.01.2015г. до завеждане на ИМ, ще се отхвърлят като неоснователни.

За м. 01.2015г. ищецът претендира, както следва - 414 лева неплатено тр. възнаграждение (ТВ) за м. 01.2015г., 6, 22 лева мораторна лихва от 01.02.2015г. до завеждане на ИМ, 2786 лева – неплатени дневни командировъчни пари за м. 01.2015г. за 31 дни, 40, 94 лева - мораторна лихва от 01.02.2015г. до завеждане на ИМ.

За този месец на ищеца са начислени 1974, 89 лева, от които 337, 86 лева тр. възнаграждение и 1637, 03 лева командировъчни, за 20 отработени дни, като ищецът не доказва да е работил повече и да е бил в командировка повече време. Относно командировъчните, същите отново са начислени в размер, надвишаващ 27 евро на ден – 837 евро, за 20 раб. дни се полагат по 41, 85 евро на ден. Отделно от това, 837 евро съответства на начисление от 27 евро за 31 дни, тоест работодателят е начислил минималният размер по наредбата за всеки един календарен ден в месеца. Ето защо съдът приема на ищеца да се дължи именно начислената от работодателя сума, по 27 евро за 21 дни, а не посочената такава в доп. закл. на в. л. М., която се явява произволно изчислена по искане на ищеца и непочиваща на никаква нормативна база. Относно заплащането, съдът приема следното: Тв и командировъчните за този месец са в общ размер на 1974, 89 лева. Съдът приема за доказано по йес мъни картата действително да са се плащали суми на водача. Установи се от заключението на ССЕ, САТЕ и от свидетелските показания, че към всеки влекач е имало зачислена такава карта, по която са се превеждали парични средства на различни основания. Действително и влекачът, и картата са били собственост на друго дружество – БУЛТИР ООД, но са били предоставени за ползване на „Метекс транс” ЕООД, като картата е била в ***, на разположение на ***, което същият не отрича. Установи се и, че по тази карта са извършвани преводите, тя е била на разположение именно на ищеца, като на датите, на които са извършени тегленията на преведените с основание – аванс ***, суми, те са изтеглени от АТМ устройства, банкомати, в районите, в които ищецът е спирал, за да почива. Ето защо съдът намира за безспорно доказано тези суми – 155 евро, изтеглена на 27.12.2014г., 275 евро на 22.01.2015г. и 300 евро на 12.03.2015г. действително да са изтеглени от ищеца. Същият при носене на задължение да отчете командировките и разходваните средства не доказва да го е сторил, поради което съдът намира възражението му, че сумите от тези карти са ползвани за покриване на служебни разходи, за недоказано. Ето защо тези суми действително съдът приема за заплатени като авансови плащания на посочените в тях основания. Относно разписката за 1000 евро, съдът намира за недоказано тази сума действително да е предадена именно на ищеца и да е платена като аванс, респ. заплата на същия. Ето защо съдът приема, че сумата от 1955, 83 лева, приета като платена от в. лице, не е платена на ищеца и с нея не могат да се погасят задължения на работодателя. Следователно за месец януари от сумата 1974, 89 лева остават за плащане 1133, 89 лева за командировъчни, а трудовото възнаграждение е изцяло платено авансово. Ето защо съдът намира, че на ищеца за този месец ще се присъди сумата от 1133, 89 лева командировъчни. По вече изложените съображения, мораторна лихва не следва да бъде присъждана.

За м. февруари ищецът претендира 414 лева - неплатено ТВ за м. 02.2015г., 2, 88 лева - мораторна лихва от 01.03.2015г. до завеждане на ИМ. Същият не претендира командировъчни и не излага твърдения защо претендира тр. възнаграждение, а командировъчни – не, при условие, че тр. му задължения се състоят в извършване на превози между И. и Г., както се установи от събраните по делото доказателства. Същият не доказва през този месец да е работил, не доказва да е бил в чужбина да *** за работодателя, въпреки подадената молба за ползване на неплатен отпуск, поради което за този месец не му се дължат нито ТВ, нито командировъчни.

За м. март ищецът претендира 212 лева - неплатено ТВ за м. 03.2015г., от 01. до 16 март 2015г., 0, 59 лева мораторна лихва от 17.03.2015г. до завеждане на ИМ, 1448, 48 лева - неплатени дневни командировъчни пари за м. 03.2015г., 3, 41 лева - мораторна лихва от 17.03.2015г. до завеждане на ИМ. Установи се от заключението и от ведомостите, че за този месец на ищеца се дължи ТВ в размер на 176, 97 лева нетна сума за получаване, и са му начислени командировъчни 844, 92 лева. Исковата молба е заведена на 26.03.2015г., поради което ТВ за този месец още не е било изискуемо към нейното завеждане. За този месец на 12.03.2015г. ищецът е получил плащане по картата в размер на 586, 75 лева, с което съдът намира работодателят изцяло да е покрил задължението за тр. възнаграждение. Относно командировъчните, за този месец има изрична заповед на работодателя, че същите са в размер на 35 евро на ден, считано от 01.03.2015г. Ето защо следва да се изчисляват съобразно тази заповед, доколкото са в размер, по-висок от предвидения в съответната наредба. Начислените 844, 92 лева, или 432 евро, са всъщност за 16 дни от 01 до 16 март, но по 27 евро на ден. Полагащата се на ищеца сума обаче възлиза на 560 евро, или 1095, 26 лева, съгласно заповедта за командировка, като ведно с ТВ дължимата за този месец сума възлиза на 1272, 23 лева, от която са платени по карта 586, 75 лева авансово и остават за плащане 685, 48 лева за командировъчни. Същите следва да се присъдят на ищеца. За разликата над тази сума за командировъчни искът за заплащане на такива ще се отхвърли, като за този месец ще се отхвърлят също така исковете за ТВ и мораторна лихва върху двете вземания.

По иска по чл. 124 КТ: Обезщетението за неползван ПГО за 5 раб. дни възлиза на 92, 36 лева нетна сума за получаване, като за същото работодателят изпада в забава, след като бъде поканен. предвид изключването на плащането от 1000 евро и липсата на други плащания, работодателят не доказва да е платил това обезщетение на ищеца. С оглед на горното, обезщетението за отпуск в размер на 92, 36 лева чиста сума за получаване се явява неплатено и също следва да се присъди на ищеца, като този иск ще се отхвърли за разликата над 92, 36 лева до 103, 50 лева. Мораторна лихва тук не се претендира.

По иска по чл. 221, ал. 1 КТ: Установява се по делото, че към дата 17.03.2016г., когато ищецът е поискал да прекрати ТПО, и е напуснал офиса на дружеството, без да се яви повече на работа, същият е имал неизплатени командировъчни пари за предходни месеци. Действително не се установи ищецът да е представил отчети за тях, но същите са му били начислени, поради което са му се дължали. Ето защо налице е било основанието за прекр. на ТПО по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като предвид начина на плащане от работодателя, ищецът не е бил наясно какво точно остава да му се дължи, дали това са само Тв или Тв и командировъчни. Факт е, че към дата 17.03.2015г. са се дължали командировъчни за м. януари, които са му били начислени, но не са били платени, като авансите, получени от ищеца, са покрили само част от дължимата по ведомост сума. Ето защо ищецът е имал право да прекрати ТПО на това основание. Относно това, на кое основание е прекратено ТПО на ищеца, съдът намира, че това е именно посоченото от него в уведомлението. От показанията на св. В. се установи, че на 17.03.2016г. баща й е отишъл да прекрати ТПО с готово написано уведомление, но то не е било прието, поради което, както се установява от писмените доказателства, е изпратено на трите известни адреса на дружеството – вписаните два в търговския регистър и фактическият адрес на офиса, чрез куриер, на 18.03.2016г., като още на 18.03.2016г. пратките са започнали да се връщат в цялост с отметка, че няма лице, което да ги получи, при все, че офисът на ул. „***” е действащ такъв. Самият свидетел на ответника сочи, че на този адрес, който е единственият действащ такъв на дружеството, и никъде нерегистриран, другите са домашен – адресът на управление, и адрес за кореспонденция с НАП, няма кой да получи книжата, книжа се получават от куриер само ако Ф. изрично разпореди те да бъдат приети, а тя лично често отсъства от офиса. Още на следващия ден след посещението на куриера ответникът е издал заповед за прекр. на ТПо на друго основание и я е изпратил на домашния адрес на П. при все, че същият два дни по-рано е положил всички възможни усилия да връчи както лично, така и чрез куриер уведомлението си, което е било известно на у.. то защо съдът приема, че това уведомление е достигнало у ответника още на 17.03.2056г., най-късно на 18.03.2015г., когато пратката не е приета в офиса и още тогава прекратяването на соченото основание е породило действието си. Заповедта за прекратяване, издадена от работодателя, е достигнала, макар и неполучена, адреса на ***, известен по делото, на по-късна дата, поради което по-ранната дата е тази, на която е прекратено ТПО между страните. В този смисъл е и съд. практика на ВКС, която приема, че ТПО се счита прекратено с достигане на куриерската, респ. пощенската пратка у получателя на посочения от него адрес, въпреки отказът или нежеланието му ад се яви, за да получи същата, тъй като тези адреси на страните по ТПО са известни и препятстващата ад получи пратката страна не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Обстоятелството искани ли са или не обяснения на П. в случая и дали това го е мотивирало да прекрати ТПО е неотносимо, доколкото същият не е бил дисциплинарно уволнен, а заповедта, издадена от работодателя два дни по-късно, е с друго основание. Ето защо съдът приема ТПО да е прекратено по чл. 327,ал. 1, т. 2 от КТ и дружеството да дължи на П. обезщетение за това в размер на едно БТВ – 431 лева, но същото се претендира в размер 414 лева, в който размер следва да се уважи иска, предвид липсата на изменение на същия.

Върху всички главници се дължи законна лихва от завеждане на ИМ до окончателното плащане.

По възражението за прихващане с платените суми по yes money карта и разписка на стойност 1000 евро – същото е неоснователно. Вече е прието от съда, че изтеглените от съответната карта пари реално са получени от П., и са за аванси за тр. възнаграждения и командировъчни, поради което те не могат да се приспадат втори път. Касателно сумата от 1000 евро, не се доказа да е платена изобщо на П., липсва негов подпис в разписката, а обстоятелството, че на неустановена дата служител на друго дружество е видял ищеца да получава пари на ръка от италианския собственик на двете дружества не може да доведе до извод именно сумата по посочената разписка да е получена от ищеца. Ето защо е недоказано ищецът на 31.01.2015г. да е получил сума от 1000 евро в Италия, на основание аванс, за да дължи връщането й.

По насрещния иск по чл.  203, ал. 2 във вр. с чл. 211 от КТ и чл. 45 от ЗЗД за сумата от 9341,04 лв., обезщетение за причинени вреди в периода 14-15.01.2015г., които следвало да бъдат заплатени от ответника при условията на реализиране на пълна имуществена отговорност, тъй като ищецът умишлено е извършил маневра, довела до затъване на управлявания от него *** в нарушение на разпорежданията на работодателя в отклонение от маршрута и от указанията на органите на реда, като знаел, че същата не може да бъде безопасно извършена, съдът намира следното:

Този иск е неоснователен. Процесното обезщетение се дължи в пълен размер, ако вредата е причинена умишлено на работодателя, а именно водачът да е целял да затъне автомобила, за да бъдат причинени на работодателя сочените вреди. Нищо такова не се установи в конкретния случай. Установи се, че на 14.01.2015г. ищецът е слязъл от магистралата по време, по което не е следвало да почива, за да отиде до магазин близо до магистралата, опитал се е да се върне обратно на магистралата, но движението е било отклонено, било му е разпоредено от органите на реда да продължи по другия път, който обаче е водел в друга посока, ищецът решил да обърне, за да се върне на паркинга да изчака да премине снеговалежа, и докато обръщал, излизайки от пътя с асфалтово покритие, гумите на управлявания от него **** започнали да буксуват и не могъл да излезе на пътя. В случая е без значение дали работодателят е наредил на П. да извърши тази маневра или същата е предприета по негово усмотрение. В трудовото право умишленото причиняване на вредата на работодателя означава служителят не просто да допуска, че действията му могат да причинят вреда, а същият преднамерено и целенасочено да желае и да се стреми към нейното причиняване. В конкретния случай нищо подобно не се установява. Действително водачът е проявил небрежност, като се е отклонил от изпълнение на служебните си задължения, като е предприел почивка по време, по което е следвало да ***, предприел е маневрата, несъобразявайки се с пътните условия и настилката на мястото, на което е обърнал, а именно – неасфалтирано уширение на пътя, по негови думи „нерегламентиран паркинг без асфалтово покритие”, но съдът намира тези действия да не са извършени с цел причиняване вреда на работодателя. В случая същите действително представляват нарушение на служебните му задължения, за които би могла ад се ангажира и дисциплинарната му отговорност, но не са причинени умишлено. Установи се, че пътят, по който е било отбито движението, е водел на изток, а ищецът е следвало да се движи на юг, поради което същият е взел решение да се върне в района на магистралата, което в никакъв случай не може да доведе до извод, че това са действия, извършени с цел да се навреди на работодателя. Независимо по каква причина П. е решил да обърне *** именно на това място, и дали е имал положителното отношение на работодателя към това му действие или не, фактът на затъването на***– ***, в този момент сам по себе си не води на извод това да е извършено целенасочено, за да бъде увреден работодателя. Цялостното поведение на ищеца оттук насетне също сочи на този извод – последният се е обадил на работодателя, за да го уведоми за случилото се, организирано е изваждането на автомобила със специализирана техника и на следващия ден същият е изваден и е продължил по предварително зададения маршрут. Без значение в случая дали камионът е бил претоварен и какви са били гумите му. Затъването на автомобила е следствие на погрешната преценка на водача, на неговата небрежност, в който случай обаче същият отговаря не за пълния размер на вредата, а по специалния предвиден в КТ ред за ангажиране на отговорността му  съгл. чл. 203, ал. 1 от КТ. В случая се прилага правилото, че работодателят отговаря за лошия избор на служите и носи последиците от това, като може да ангажира отговорността на допусналия грешка служител по *** на КТ за ограничената имуществена отговорност. Ето защо искът по чл. 203, ал. 2, пр. 1 вр. с чл. 211 от КТ и чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.

По евентуалния иск по чл. 203, ал. 1, вр. с 207, ал. 1, т. 1 от КТ:

Този иск също е неоснователен.

За да се уважи същият, следва на първо място работодателят да установи, че е спазил специалната процедура по чл. 210, ал. 2 от КТ – да издаде заповед в 3-месечен срок от откриване на вредата, доколкото се твърди да се касае за вреди от отчетническа дейност, но не по-късно от 5 г. от причиняването й, с тази заповед да разпореди заплащането на сумата от работника/служителя, в размера на вредата, но не повече от трикратния размер на тр. му възнаграждение, да определи основанието и арзмера ан отговорността и да я връчи на служителя, като в случай, че последният я оспори в писмено в едномесечен срок, да се предяви иск пред съда. Тази процедура не е спазена, а тримесечният срок, предвиден за ангажиране на отговорността на отчетника, е изтекъл, като насрещната искова молба е предявена след изтичането му. Дори да се приеме, че след прекр. на ТПО работодателят не следва да спазва този ред,  а директно да предяви иска си пред съда, то, на първо място, ищецът няма качеството на *** по отношение на поверения му ***. Това е средството, с което същият изпълнява тр. си задължения, като същото е претърпяло затъване по време на работа. Фактът, че му е вменено задължение да го пази с дл. х-ка, което задължение произтича и от естеството на трудовите му функции, не го превръща в ***. Ето защо този иск също е неоснователен и ще се отхвърли.

С оглед на горното, всяка от страните има право на разноски. П. има право на разноските по предявените от него искове съразмерно с уважената им част, а по насрещния такъв изцяло. Дружеството има право само на разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу него искове.

П. претендира и доказва разноски, както следва – 1000 лева адв. хонорар по първоначалния иск и 850 лева разноски по насрещния, от които 800 лева адв. хонорар и 50 лева за САТЕ. От същите му се следват 338, 56 лева разноски по неговите искове и 850 лева разноски за отхвърлените искове на другата страна. Неоснователно е възражението за прекомерност на същите, предвид броя и вида на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, обема на същото и неговата продължителност.

„Метекс транс” ЕООД претендира и доказва разноски в размер на 350 лева адв. възнаграждение по предявените срещу него искове, 5 лева за СУ, и 70 лева за допълнителна САТЕ, общо 425 лева, от които му се следват  по съразмерност 288, 67 лева. Останалите му разноски са по насрещните искове, които се отхвърлят и за които разноски не му се следват.

Следва да се извърши компенсация на разноските по исковете на П., след която на същия ще се присъдят 49, 89 лева разноски по съразмерност и компенсация по първоначалните искове и 850 лева по насрещните такива.

Предвид дотук изложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважената част от исковете, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на   172, 77 лева, от които  72, 77 лева по иска по чл. 215 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 224 КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 221, ал. 1 КТ.

В негова тежест ще се възложат и разноските за експертизи, на база на които са уважени исковете, а именно за първоначалната ССЕ в размер на 60 лева от бюджета на съда. Разноските за СГЕ не следва да се възлагат на работодателя, предвид неуспешното оспорване на документите, които са подписани от ищеца, а разноските по доп. ССЕ не следва да му се възлагат, тъй като искането, за което е допусната, не е уважено.

Така мотивиран, съдът 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА „Метекс транс” ЕООД, с ЕИК: 202145078, със седалище и адрес на управление: с. Златитрап, ул. „14-та” № 5, представлявано от у. Д.Ф. да заплати на П.В.П., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Л., със съд. адрес:*** следните суми: сумата от 1133,89 лева (хиляда сто тридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки) – неплатени дневни командировъчни пари за м. януари 2015г., сумата от 685, 48 лева (шестстотин осемдесет и пет лева  четиридесет и осем стотинки) - неплатени дневни командировъчни пари за м. март 2015г., сумата от 92, 36 лева (деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки) – обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск за 2015г., сумата от 414 лева (четиристотин и четиринадесет лева) – обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо при прекратяване на ТПО на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху всяка главница от завеждане на исковата молба – 26.03.2015г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноските, от които 49, 89 лева (четиридесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) - разноски по съразмерност и компенсация по първоначалните искове и 850 лева (осемстотин и петдесет лева) – разноски по насрещните искове.

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.В.П., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Л., със съд. адрес:*** срещу „Метекс транс” ЕООД, с ЕИК: 202145078, със седалище и адрес на управление: с. Златитрап, ул. „14-та” № 5, представлявано от у. Д.Ф. искове, както следва: искът за заплащане на сумата от 1000 лева – неплатен остатък от дължими дневни командировъчни пари за м. 12.2014г., за сумата 23, 36 лева мораторна лихва върху тях от 01.01.2015г. до 26.03.2015г., за сумата 414 лева неплатено тр. възнаграждение (ТВ) за м. 01.2015г., за сумата 6, 22 лева мораторна лихва върху него от 01.02.2015г. до 26.03.2015г, искът за заплащане на неплатени дневни командировъчни пари за м. 01.2015г. за 31 дни за разликата над сумата от 1133, 89 лева до пълния предявен размер от 2786 лева, искът за сумата 40, 94 лева - мораторна лихва върху командировъчните за м. 01.2015г. от 01.02.2015г. до 26.03.2015г, искът за сумата 414 лева - неплатено ТВ за м. 02.2015г., искът за сумата 2, 88 лева - мораторна лихва върху него  от 01.03.2015г. до 26.03.2015г., искът за сумата 212 лева - неплатено ТВ за м. 03.2015г., от 01. до 16 март 2015г., искът за сумата 0, 59 лева мораторна лихва върху него от 17.03.2015г. до 26.03.2015г, искът за неплатени дневни командировъчни пари за м. 03.2015г., за разликата над сумата 685, 48 лева до пълния предявен размер от 1448, 48 лева, искът за сумата 3,41 лева - мораторна лихва върху командировъчните за м. 03.2015г. за периода от 17.03.2015г. до 26.03.2015г., и иска за заплащане на обезщетение за 5 дни неползван ПГО за 2015г. за разликата над 92, 36 лева до 103, 50 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Метекс транс” ЕООД, с ЕИК: 202145078, със седалище и адрес на управление: с. Златитрап, ул. „14-та” № 5, представлявано от у. Д.Ф. срещу П.В.П., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Л., със съд. адрес:*** насрещен иск с правно основание чл. 203, ал. 2 във вр. с чл. 211 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 9341,04 лева (девет хиляди триста четиридесет и един лева) – обезщетение в хипотезата на пълна имуществена отговорност за причинена от П.В.П. вреда вследствие на умишленото му виновно поведение, изразяващо се в умишлено отклоняване от маршрута и от указанията на органите на реда и извършване на маневра в нарушение на разпорежданията на работодателя на 14.01.2015г. в Германия, вследствие на което управляваният от него *** рег.№ ** **** ** и ремарке ** **** ** излязъл от пътното платно и затънал в заснежено поле, в размер на стойността на услугата за изваждане на композицията чрез използването на специализирана техника на 15.01.2015г., за което е съставена фактура № ******/16.01.2015г. на стойност 3980 евро без ДДС и фактура № ****/**.**.****. на стойност 9341, 04 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Метекс транс” ЕООД, с ЕИК: 202145078, със седалище и адрес на управление: с. Златитрап, ул. „14-та” № 5, представлявано от у. Д.Ф. срещу П.В.П., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Л., със съд. адрес:*** евентуален насрещен иск с правно основание  чл. 203, ал. 1 във вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1293 лева (хиляда двеста деветдесет и три лева), представляваща обезщетение в трикратния размер на трудовото възнаграждение на П.В.П., с ЕГН: ********** в качеството му на *** по отношение на управляваното от него **** рег.№ ** **** ** и ремарке ** **** ** за вреда, причинена от П.В.П. вследствие на грубата му небрежност, и неизпълнение на задълженията му да опази повереното му имущество, изразяваща се в отклоняване от маршрута и от указанията на органите на реда и извършване на маневра в нарушение на разпорежданията на работодателя на 14.01.2015г. в Германия, вследствие на което управляваният от него и поверен му *** рег.№ ** **** ** и ремарке ** **** ** излязъл от пътното платно и затънал в заснежено поле, при което е причинена вреда в на работодателя размер на стойността на услугата за изваждане на композицията чрез използването на специализирана техника на 15.01.2015г. на стойност 9341, 04 лева, за което е съставена фактура № ******/16.01.2015г. на стойност 3980 евро без ДДС и фактура № ****/**.**.****. на стойност 9341, 04 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Метекс транс” ЕООД, с ЕИК: 202145078, със седалище и адрес на управление: с. Златитрап, ул. „14-та” № 5, представлявано от у. Д.Ф. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 172, 77 лева (сто седемдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки) – дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 60 лева (шестдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда. 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

          Вярно с оригинала!ВГ