Гражданско дело 3170/2015 - Решение - 13-10-2016

Решение по Гражданско дело 3170/2015г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         № 3019                13.10.2016г.                Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Илияна Куцева - Гичева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3170 по описа на ПРС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД. 

Ищецът В.И.Б., с ЕГН: **********,*** е предявил срещу „Сатнет” ООД, с ЕИК: 115787627, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Юмрукчал” № 20, вх. Б, ет. 2, ап. 3, представлявано от * Д.В. иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на трудова злополука, претърпяна на 23.04.2014г. от ищеца, призната за трудова с Разпореждане на РУ „СО” Пловдив от 27.05.2014г. Претендира се законна лихва от датата на злополуката – 23.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на разноските. 

 Твърди се, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника, възникнали на основание сключен трудов договор от 09.04.2014 г., като ищецът заемал длъжност „***************”. Твърди се на 23.04.2014г. ищецът и лицето О.О. да са извършвали ремонт на скоростна кутия на трактор „ЯнмарF-525 в ремонтната база на дружеството в гр. Карлово. Кабината на трактора и скоростната кутия са били присъединени една към друга с болтове. Скоростната кутия била подпряна на пода на халето с 4 метални стойки, а задната част на кабината била подпряна на две места с дървени подпори, високи около 1 м. Отговорник за ремонта бил О.О.. Около 10:20 часа Б. бил в непосредствена близост до трактора, в този момент кабината паднала на една страна, ударила пострадалия, съборила го на пода и го затиснала. Колеги на ищеца оказали първа помощ, повдигнали кабината и го освободили, била извикана „Бърза помощ” и ищецът бил транспортиран до болницата в гр. Карлово. Оттам по спешност бил насочен към УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД в гр. Пловдив. Било установено, че му е причинена компресионна фрактура на тялото Tх11 прешлен с депресия на краниалната дискова плочка на прешленното тяло, контузия в областта на гръдния кош. Била извършена незабавна хирургическа интервенция и била поставена окончателна диагноза „счупване на гръбначния стълб”. Пострадалият бил изписан от болницата на 07.05.2014г., като през целия период от 23.04.2014г. до 19.01.2015г. бил в болнични. Същият претърпял множество неимуществени вреди вследствие на гореописаната злополука, последствията от които щял да търпи до края на живота си. Ежедневно търпял физически болки и страдания, било затруднено движението на тялото и крайниците, придвижвал се бавно и трудно се обслужвал, имал страх от превозни средства, не излизал на улицата, изпитвал липса на апетит, заспивал трудно, имал неспокоен сън, избягвал срещи с хора и приятели и се чувствал неудобно в обществото. Здравето му било непоправимо увредено и ищецът не можел повече да полага труд. В протокола на РУ „СО” от 20.05.2014г. за резултатите от разследването на злополуката било посочено, че последица от същата е вероятната инвалидност на ищеца. Същият имал постоянна нужда от рехабилитация.

Злополуката била призната за трудова, като била разследвана, бил изготвен протокол на РУ „СО” от 20.05.2014г. и с разпореждане от 27.05.2014г. на РУ „СО” Пловдив била приета за трудова. Било установено, че работодателят не е имал утвърдени правила за здравословни и безопасни условия на труд за съответната дейност и че ремонтът е извършван, без да са стабилизирани и укрепени ремонтираните части. 

С оглед на горното ищецът оценява претърпените неимуществени вреди на 50 000 лева (петдесет хиляди лева), като претендира и законна лихва от злополуката до окончателното изплащане, и разноските в производството.

В съдебно заседание чрез пълномощниците си – първоначално адв. Р., впоследствие адв. Б., поддържа исковата молба и моли исковете да се уважат изцяло. Счита за безспорно доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя, както и обстоятелството, че здравето на ищеца вследствие на злополуката е увредено трайно и необратимо, като счита за недоказано твърдението на ответника за наличие на изключителна вина на ищеца, респ. за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на злополуката, както и твърденията за наличие на предходно заболяване на ищеца, което да е допринесло за увреждането. Претендират се разноски.

Представя се писмена защита, с която подробно се взема становище за това, защо ищецът счита иска за изцяло доказан както по основание, така и по размер. Счита за безспорно установено наличието на ТПО между страните, че ищецът е претърпял злополука по време на работата си, която е призната за трудова по надлежния ред, след която злополука е претърпял множество неимуществени вреди – болки, продължителна операция, продължителен възстановителен период от 290 дни отпуск поради временна неработоспособност, след което му е била призната с ЕР на ТЕЛК от 09.03.2015г., издадено в хода на процеса, трайно намалена работоспособност 50 % със срок на инвалидизация до 01.03.2017г., след което предстои ново освидетелстване и издаване на ново ЕР на ТЕЛК.  Твърди към момента, 2 години и половина след злополуката ищецът да не се е възстановил и да е неясна перспективата за евентуалното му бъдещо възстановяване.

По твърдението за изключителна вина на пострадалия, респ. съпричиняване от негова страна за настъпването на злополуката счита, че тези твърдения са изцяло недоказани, че не се установява ищецът да е извършвал конкретни действия, с които да причини злополуката, и че работодателят е допуснал редица нарушения, като не е осигурил безопасността на работещите по ремонта на трактора, липсват правила за ЗБУТ за извършваната дейност, като цитира нарушенията и предписанията, дадени на работодателя от ДИТ – Пловдив. за това на работодателя било издадено наказателно постановление, което нямало данни да е било обжалвано и да е отменено. Относно инструкцията за безопасна работа на работодателя се твърди, че ответникът не доказва да е осигурил условията и съоръженията за безопасно извършване на ремонта, и липсата на такива се установявала от свидетелските показания на св. О.. Установявало се, че липсва пряк ръководител, който да контролира работата на двамата монтьори съгл. ДХ, което било немарливост на работодателя, а също така се установило и че св. О. не е спрял ремонта, въпреки че бил уведомен от ищеца, че машината се клати, като било видно от св. показания, че реално ремонтът е ръководен от О.. Недоказано оставало твърдението на ответника за преминати инструктажи и за оценка на риска. Цитира се и практика на ВКС, като се твърди съгл. същата в конкретния случай груба небрежност и съпричиняване да не са налице, а да е налице неизпълнение на задължение на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Относно механизма на увреждането се твърди да е категорично установено от комплексната СМЕ, че травмата не е причинена от падане върху разпилени инструменти, а от силното натоварване оста на гръбначния стълб с рязко свиване (флексия) на гърба, като се излагат съображения, че травматичните увреждания, получени от ищеца, изцяло съответстват на описаното от него и е невъзможно да се получат по описания от ответника начин, тъй като в случай, че е паднал назад от стоящо положение, уврежданията биха били други, а именно – на тазови и шийни прешлени, отпред в коремната област или бедрата. Твърди се падането на кабината да е предизвикано от действията на О., който при свалена врата на кабината и неукрепена такава дърпал със сила скоростната кутия, което довело до разклащане на дървените подпори и падане на кабината през отвора върху раменете и гърба на пострадалия, който стоял отстрани и подавал инструментите на О.. Цитират се доказателствата, от които ищецът счита, че се установява този механизъм. Относно степента на увреждане се счита същото да е трайно такова, да е налице засягане движенията на снагата за дълъг период от време, ищецът да изпитва постоянни болки, да се налага да приема медикаменти, да има проблеми със задържането, да са се появили и други проблеми – повишено кръвно налягане, умора, превита стойка и бавна походка, бърза умора, които до момента на злополуката не са били проявени. Установявало се и на ищеца ад е определена 50 % ТНР за 2 години, да предстои операция по премахване на металните импланти, която ще доведе до нови болки и страдания, и ищецът да е бил здрав преди злополуката, да липсват физиологични особености, допринесли за настъпването й или за по-бавното възстановяване. За размера на вредите счита, че е налице тежко увреждане, продължително и бавно лечение, дълъг възстановителен период, за 2 г. и половина след злополуката ищецът ад не се е възстановил, а да е с 50 % ТНР, да е изпитвал и да изпитва значителни неудобства и болки, да е налице невъзможност да се обслужва сам, да има проблеми с отделителната система поради стеснението на спиналния канал, да е в депресивно състояние, поради което обезщетението в претендирания размер счита за справедливо.

Относно възражението за прихващане счита същото за неоснователно, тъй като направените от ответника разходи, с които се иска прихваяане, представлявали обезвреда за претърпените от ищеца имуществени вреди, били платени именно на това основание, поради което и не били претендирани от ищеца, тъй като със заплащането на оперативното лечение на ищеца всъщност работодателят изпълнил задължението си да обезщети тези имуществени вреди от злополуката.

Ето защо моли исковете ад се уважат, да се отхвърли възражението за прихващане и на ищеца да се присъдят направените разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. М.Г., с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

Твърди се, че е налице хипотезата на чл. 201 от КТ – изключваща отговорността на работодателя, евентуално – налице били основания за нейното намаляване. Не се оспорва, че между страните е съществувало ТПО към момента на злополуката, че ищецът е заемал посочената в ИМ длъжност и злополуката е настъпила при и по време на изпълнението на служебните му задължения, датата на настъпването й и трудовият й характер.

Твърди се обаче да е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на злополуката, водещо до изключване, респ. намаляване отговорността на работодателя. Твърди се вредите да са произтекли само и единствено поради поведението на ищеца, немарливото изпълнение на служебните му задължения, необезопасяване на конструкцията, поддържаща кабината на трактора, като се твърди същата да е паднала вероятно защото ищецът е залитнал и я е бутнал. Твърди се работодателят да е изпълнил своите задължения, като ищецът е преминал през всички необходими инструктажи. Твърди се наличие на изключителна вина у пострадалия за настъпване на злополуката.

Евентуално, в случай, че съдът не приеме отговорността на работодателя да е отпаднала поради изключителната вина на ищеца, се твърди съпричиняването на вредите от страна на ищеца да е в такъв обем, че да ограничава отговорността на работодателя до сумата от 1000 лева. Твърди се справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди да възлиза на не повече от 5000 лева, ищецът с поведението си да е допринесъл за увреждането си, тъй като е бил едно от двете лица, в чиито задължения е вменено укрепването на конструкцията, като се твърди съпричиняването от страна на ищеца на това основание да е поне  60 %. Твърди се наличие на друго съпричняване в р-р на 20 %, обосновано с това, че кабината на трактора е била закрепена на така посочената стойка в продължение на 20 дни, без да падне, че кабината тежи поне 200-300 кг., поради което ищецът не е бил изцяло затиснат от нея, иначе нямало да оцелее. Твърди се обаче същият да е паднал върху разпилени под кабината инструменти и е бил затиснат между тях и кабината, като именно инструментите са причинили нараняванията на прешлените. Инструментите били тези, с които работел ищецът, който работел от тази страна на кабината. Ето защо се твърди 20-те процента допълнително съпричиняване да се изразяват и в това, че ищецът вероятно сам е бутнал кабината или е залитнал и се е хванал за нея, както и в това, че е паднал върху разпилените от него самия инструменти.

Оспорва се механизмът на увреждането, като се твърди същото да е настъпило не само поради затискане от кабината, но и поради това, че ищецът е бил притиснат между кабината и разпилените от него самия инструменти, както и че кабината е била съборена от ищеца, а не е паднала сама,  и се посочва как се твърди да е била съборена – ищецът е залитнал, хванал се е за нея и я е бутнал, при което кабината го е затиснала.

Оспорва се, че ремонтът е бил възложен основно на лицето О.О., твърди се да е бил възложен едновременно и на двамата – и на О., и на ищеца, и се твърди и двамата да са отговаряли както за укрепването на кабината, така и за самия ремонт.

Оспорва се твърдението на ищеца, че здравето му е било безвъзвратно увредено от злополуката. Твърди се, че уврежданията не са непоправими, че работодателят е предоставил средства за извършване на операция, благодарение на която търпените от ищеца болки и страдания значително са намалели, ускорено е възстановяването на здравето му, имплантите са дали възможност за създаване на опора, която да изключи увредения прешлен от опорно-двигателната функция на организма и да му даде възможност да се възстановява, благодарение на тези импланти ищецът имал възможност да диша нормално, да се движи, да води нормално съществуване, без да се натоварва значително физически, при това още от втория ден след операцията.

Оспорва се размера на претендираните от ищеца вреди, твърди се същите да са прекомерно завишени и да съответстват на една значителна степен на увреждане на здравето, с много по-продължителен възстановителен период, каквато хипотеза в случая изобщо не е налице. Твърди се операцията и имплантите да са извършени и поставени със средства на работодателя, като извършването не е било задължително, но е направено, по този начин работодателят значително е подобрил състоянието  на ищеца и е положил свръхгрижа за неговото състояние, като се твърди за тази сума работодателят да има насрещно вземане срещу ищеца.

Допълнително се твърди, че ищецът е имал физиологически особености, допринесли за по-бавното му възстановяване – т. нар. „меки кости”, и забавянето в оздравителния процес и донякъде самото увреждане да е причинено от това. Също така се твърди от злополуката за ищеца да не е настъпила трайна неработоспособност, да липсва необратимо увреждане на здравето, както и да липсва необратимо накърняване на трудоспособността.

Ето защо се моли исковете да се отхвърлят.

Прави се възражение за прихващане на сумата, която би била присъдена на ищеца, с равностойността на заплатеното от работодателя оперативно лечение и консумативи – сумата от 5000 лева, която се формира, като от заплатената от работодателя сума от 5340 лева се приспадне дължимото обезщетение за имуществени вреди от работодателя на работника за времето, през което е бил във временна неработоспособност от 23.04.2014г. до 21.01.2015г. в р-р на 340 лева, като се твърди сумата от 5000 лева да представлява такава, с която ищецът неоснователно се е обогатил за сметка на работодателя и да подлежи на връщане.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощниците си адв. Г. и адв. К. поддържа отговора и оспорва исковете. Счита за доказано твърдението си за съпричиняване на злополуката от самия пострадал и за недоказан механизма за настъпването й, изложен от ищеца в исковата му молба. Счита за установено от комплексната СМЕ, че процесната фрактура може да настъпи и при самостоятелно падане на тялото от собствената тежест, поради което се твърди да липсва причинно-следствена връзка между някакви действия при и по повод изпълнението на ТПО и настъпването на вредата, единствено доказано се счита обстоятелството, че злополуката е настъпила по време на работа, като всички останали твърдения на ищеца ответникът счита за недоказани. Претендира разноски.

Представя се писмена защита и допълнение към същата, с която счита иска за недоказан, евентуално – прекомерно завишен като размер, като моли в случай на пълно/частично уважаване на същия да се разгледа и уважи възражението за прихващане. Счита, че трудовата злополука не е настъпила по описания от ищеца начин, като единствено безспорно е установено, че ищецът е бил намерен на земята и че е получил увреждане на прешлена. Твърди, че в случая е извършвана рутинна ***** дейност, за която ищецът и съекипникът му О. са имали еднаква квалификация, заемали са една и съща длъжност и са имали в равна степен задължения и отговорности във връзка с ремонта. На ищеца бил извършен първоначален и периодичен инструктаж, като по време на ремонта О. разкачал скоростната кутия, а ищецът му подавал инструментите. В ответното дружество били утвърдени инструкции по безопасност на труда, поради което самият ищец и колегата му, съзнавайки, че кабината не е достатъчно добре укрепена и въпреки това продължавайки ремонта на същата, съзнавайки заплахата за собствената си безопасност и продължавайки работата си, без да укрепят машината, са допринесли за злополуката. Ето защо се твърди, че с това си поведение, съзнавайки, че работят върху недобре укрепена от тях кабина, която тежи много, и продължавайки работата си, без да предприемат нищо в тази насока, ищецът и колегата му допринесли за настъпване на злополуката в значителна степен, като ищецът допринесъл по този начин за собственото си увреждане в значителна степен. Ето защо се твърди съпричиняване да е налице. Коментират се физиологичните особености на гръдните прешлени, като се твърди с оглед на тези особености да е невъзможно при падане по гръб да се получи фрактура на тялото на прешлена, без да бъдат засегнати бодилестите израстъци и без да има увреждания на други части на тялото като кожа, вътрешни органи  костите на гръдния кош. Твърди се фрактурата да е причинена при падане от височина по седалището или притискане в областта на раменете, което е съвсем различен механизъм от описания от ищеца, което водело на извод, че злополуката изобщо не е настъпила по твърдяния от ищеца начин. Безспорно било доказано  че ищецът не е бил притиснат от кабината, а същата се е килнала настрани, без да е установено по делото причината за накланянето й. Освен това се твърди да е безспорно установено, че в момента на злополуката ищецът е бил сам в халето, тъй като колегата му е отишъл да вземе инструмент. настоява се на това, че злополуката е нещастен случай, настъпил вследствие на невниманието на самия пострадал и неполагане от страна на същия на дължимата грижа, на немарливо изпълнение на работата. Счита се, че ищецът е нарушил чл. 126, т. 5 и 6 от КТ, чл. 33 и чл. 34, ал. 1, т. 4 ЗЗБУТ и неполагането на дължимата грижа е било в степен на груба небрежност. Твърди се обстоятелството, че на ищеца е изписано лекарствено средство за забавяне загубата на костна маса е доказателство ищецът ад е имал предположение към счупване на кости, което е било установено при операцията. Твърди се съпричиняването на ищеца за настъпване на злополуката с поведението му и със състоянието, в което се е намирал, да възлиза на 80 %, с който процент следва да се намали отговорността на работодателя. Самите констатирани нарушения при работодателя били формални и с нищо не били допринесли за настъпване на вредоносния резултат.

Относно възражението за прихващане се моли същото да се уважи, тъй като работодателят е направил разходите в размер на 5000 лева свръх дължимата грижа, като останалите 340 лева компенсират имуществените вреди, свързани със загубата на част от тр. възнаграждение и вече е извършено прихващане с тази сума.

Ето защо се моли исковете да се отхвърлят, евентуално – обезщетението да се намали и да се извърши прихващане. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е довела до временна неработоспособност на ищеца, а впоследствие до трайно намалена такава 50 и над 50 %, както и твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето му, настъпило при злополуката, е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства, причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в ежедневието му, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.

При доказване на тези обстоятелства от стана на ищеца в тежест на ответника е да установи твърденията си, че от страна на ищеца е имало съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои действия и бездействия същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване.

Между страните не се спори, и от събраните по делото доказателства – трудов договор от  09.04.2014г., длъжностна характеристика, връчена на 09.04.2014г., заверено копие от ТК на ищеца, декларация за трудова злополука, протокол за ТЗ, протокол за резултатите от извършено разследване на злополука от 20.05.2014г., разпореждане № **-**** от 27.05.2014г. на РУ „СО” Пловдив, с което злополуката се приема за трудова, епикриза ** *****/***, служебна бележка за начален инструктаж, извлечения от инструктажни книги, молба за ползване на отпуск, болнични листове, решения на ЛКК и ТЕЛК за разрешаване на отпуск поради временна неработоспособност за периода 07.05.2014г. – 19.01.2015г., находящи се в ЛТД на ищца, ведно с молба за ползване на неплатен отпуск и заповед, молба за прекр. на ТПО от 24.02.2015г., заповед за прекр. на ТПО от 25.02.2015г., обяснение от ищеца от 27.04.2014г., относно трудовата злополука, копие от материалите по досъдебно производство № 270/2014г. по описа на РП Карлово, фактура за титаниеви импланти,  и лумбостат банела се установява, че между страните е съществувало ТПО от 09.04.2014г., ищецът е заемал длъжността „**********” при ответника, като е започнал работа на 10.01.2014г. ОМВ е било определено на 370 лева с ДТВ за ТСПО 0,6 % годишно. ТПО е сключено като срочно такова, за срок от 6 месеца с 3-месечен срок на предизвестието, но не повече от остатъка  на срока на договора, с 6-месечен срок за изпитване, който към датата на настъпване на злополуката не е изтекъл. Видно от длъжностната му характеристика, основно длъжностно задължение на ищеца е било да сглобява, подменя и възстановява износени и повредени части на различни видове МПС, техните двигатели и механизми, като следва да поддържа в изправно състояние МПС, да извършва монтаж, демонтаж, регулиране, изпитване и предаване на редовна експлоатация  на детайли, възли и агрегати от двигатели с вътрешно горене и горивна апаратура, определя и регулира разхода на гориво и др,, като следва да познава правилника за безопасност на труда при експлоатацията, обслужването и ремонта на МПС, ПБТ при товаро-разтоварните работи, правилата за оказване на първа долекарска помощ и др., като е пряко подчинен на управителя и прекия ръководител – отговорник. На 09.04.2016г. му е проведен начален инструктаж, и се е подписал в 2 инструктажни книги, от извлеченията от които обаче не може ад се установи вида на проведения инструктаж.

От протокола и разпореждането на РУ „СО” Пловдив се установява, че на 23.04.2014г. около 10:20 часа в регламентираното работно време ищецът е извършвал ремонт на скоростна кутия на трактор “YANMAR” F-525, чието извършване било възложено на него и на колегата му О.. За конкретния механизъм, по който е настъпила злополуката, е констатирано противоречие между обясненията на пострадалия и тези на колегата му О., като с разпореждането, с което злополуката се приема за трудова е прието, че предният и задният мост на трактора са били отделени, кабината и скоростната кутия на трактора са останали присъединени с болтове, кутията била подпряна към пода на халето на 4 метални стойки, а задната част на кабината – с дървени подпори на 2 места. Относно механизма е прието, че на 23.04.2014г. около 10:20 часа пострадалият се е намирал в близост до кабината във връзка с ремонта, не е установено специфичното физическо въздействие, довело до падане на кабината, но в един момент тя се килнала на една страна, ударила е пострадалия, съборила го е на пода и го е затиснала, колеги са му оказали първа помощ, повдигнали са кабината, бил е освободен от притискането, повикана е Бърза помощ, пострадалият е транспортиран в болница в Карлово, а оттам – в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД.  Бил е приет в клиника по неврохирургия с изразен торакален вертебрален синдром и наличие на спонтанна палпаторна болка в областта на бодлестия израстък на Tx11 прешлен. При направените торакални спондилографии били установени данни за компресионна фрактура на тялото на Tx11 прешлен с депресия на краниалната дискова плочка на прешленното тяло. Била поставена окончателна диагноза „контузия в областта на гръдния кош. Компресионна фрактура на тялото на Tx11 на гръбначния стълб”. Била е проведена оперативна интервенция и лечение, Б. е изписан на 07.05.2014г. и му бил издаден болничен лист с диагноза „счупване на гръбначен стълб в гръдната област” и причина трудова злополука. Ето защо с разпореждането от 27.05.2014г. злополуката , станала с В.И.Б. на 23.04.2014г. е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

В протокола за разследването на злополуката е коментирано противоречието в обясненията на пострадалия и колегата му О. относно това къде се е намирал О. по време на злополуката, и относно това, че Б. е намерен под кабината на трактора, която била паднала на една страна, от колегите си К. и С., които ремонтирали друг трактор, като е прието, че работодателя е допуснал ремонтът да се извърши при отделени преден от заден мост, без да са разработени и утвърдени правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за извършваната дейност, че работещите са извършили ремонта, без кабината и скоростната кутия да са били надлежно укрепени. дадени са предписания да се проведе извънреден инструктаж, да се разработят правила за безопасни условия на труд при извършване на ремонтите на тракторите при отделяне на преден от заден мост и др. съгл. чл. 277, ал. 1 КТ, и работодателят да осигури безопасно извършване на този вид ремонтни дейности чрез подходящи стойки и приспособления за укрепване.

     С постановление от 05.02.2015г. на районен прокурор при РП Карлово  е прекратено наказателното производство по ДП № 270/2014г. по описа на РУ на МВР Карлово, водено срещу неизнестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК, като същото е влязло в сила на 09.02.2015г.

От приложената по делото мед. документация – епикриза № *****/***, етапна епикриза от 20.10.2015г., болнични листове за временна неработоспособност, ЕР на ТЕЛК от 18.12.2014г., от 19.01.2015г., и ЕР на ТЕЛК № **** от *** заседание на ТЕЛК, трети състав към МБАЛ „Пловдив” АД от 09.03.2015г. се установява, че след злополуката до 17.10.2015г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност вследствие на злополуката, след което е ползвал неплатен отпуск от работодателя, ТПО е прекратено по взаимно съгласие от 25.02.2015г., като с ЕР на ТЕЛК от 09.03.2015г. му е определен процент трайно намалена работоспособност – 50 % за срок от 2 години вследствие на процесната трудова злополука с водеща диагноза счупване на гръбначен прешлен, състояние след счупване на Tx11 – м. април 2014г., състояние след метална стабилизация, като до този момент ищецът не е бил инвалидизиран.

Установява се от епикризата и болничните листове, че вследствие на злополуката на ищеца е причинена компресионна фрактура на тялото на Tx11 прешлен с депресия на краниалната дискова плочка на прешленното тяло, без данни за травма на вътрегръдни и вътрекоремни органи, поставена е окончателна диагноза „контузия в областта на гръдния кош. Компресионна фрактура на тялото на Tx11 на гръбначния стълб”. Била е проведена оперативна интервенция и лечение, като са поставени титаниеви импланти за стабилизиране, с показания да се спазва щадящ торако-лумбалната област режим. Б. е изписан на 07.05.2014г. и му бил издаден болничен лист с диагноза „счупване на гръбначен стълб в гръдната област” и причина трудова злополука. На ищеца са издадени амбулаторни листове и етапни епикризи, в които са отразени данни за наличие на оплакване от затруднено ходене, световъртеж, прилошаване със загуба на съзнание, болки в торако-лумбалната област и кръста, бъзра умора, като е предписвана медикаментозна терапия.

Не се спори от страните, че средствата за оперативно лечение чрез поставяне на титаниеви импланти на ищеца са заплатени от работодателя, за което е издадена представената от същия фактура.

По делото е изслушано заключение на СМЕ на в. лице д-р М.Б., от което се установява, че при злополуката, към датата на която ищецът е бил на 57 години му е причинено компресионно счупване на тялото на 11 гръден прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на снагата, като относно възможността за извършване на трудова дейност е възприето и посоченото в ЕР на ТЕЛК, а именно, че може да се извършва такава, без тежка физическа работа, право стоене, принудителна поза, вдигане на тежести. Непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал силни болки и страдания, които постепенно са заглъхвали, като задължително се препоръчва рехабилитация и физиотерапия. На ищеца са изписани медикаменти за укрепване на костната структура и подхранване на нервните влакна. Описаното травматично увреждане е причинено по индиректен механизъм, при падане на гръб върху седалището и последвало завъртане в областта на кръста с пренасяне на цялата тежест на тялото по хода на гръбначните прешлени и сплескване на 11-ти гръден прешлен. Според вещото лице механизмът, по който вероятно е настъпила злополуката е частично възможно да е описаният в исковата молба, като уточнява, че е възможно злополуката да е настъпила чрез удар от страна на кабината върху пострадалия, който може да падне по гръб или върху седалището си, а след това по гръб, като според д-р Б.Б. не е бил затискан от тежки предмети, поради липсата на травматични увреждания по кожата, каквито със сигурност биха се констатирали. Сочи се, че е вероятен и описаният от ответника механизъм, а именно ответникът да е застанал до кабината по начин да предизвика клатенето и падането й, или да е залитнал и да се е хванал за нея, следствие на което тя да е паднала, а той да я е съборил над себе си. И в двата случая пострадалият е залитнал и паднал назад върху седалището си, след което е полегнал назад по гръб. Няма данни ищецът да е страдал от заболяване на костната система, което да допринесе за счупването, като очакванията са за по-бързо възстановяване предвид оперативното лечение, като от значение за възстановяването му е да провежда рехабилитация и физиотерапия. Лечението чрез стабилизиране с импланти е най-правилният лечебен метод. Другият метод е продължително лежане в гипсово корито.

Изслушана е и допълнителна СМЕ на същото вещо лице, според което възстановителният период е приключил, ищецът е оздравял, а напрежението в областта на кръста вероятно се дължи на умерен болков синдром в ниската поясна област с ограничени активни движения, което е старо заболяване, установено на 26.06.2014г. и за което било установено, че е получено от ищеца вследствие на тежка и продължителна работа. Според вещото лице Б. може да работи, без тежка физическа работа, право стоене, принудителна поза, вдигане на тежести. В с..з вещото лице допълва, че по време на прегледа Б. се е навеждал нормално до глезените си, не е имал ограничения в движението и е ходел нормално без помощни средства. В съдебно заседание уточнява, че според него болките в кръстно-поясната област нямат причинна връзка с увреждането на Tx11. Според вещото лице ищецът няма дискова херния.

Тази СМЕ е оспорена от ищцовата страна, вследствие на което е допусната комплексна СМЕ, която е извършена от в. лице ортопед – травматолог – д-р Д.М. и в. л. невролог – д-р А.А.. Според заключението на комплексната СМЕ травмата, получена от ищеца при злополуката е такава по смисъла на чл. 129 от НК, като възстановителният период до момента е довел до затруднение движенията на снагата за период от 6 до 9 месеца. Относно трудовата заетост изцяло се споделя отразеното в ЕР на ТЕЛК относно вида работа, която може да изпълнява лицето. Травмата е довела до болки, които са намалявали постепенно във времето, засегнато е за дълъг период от време движението на снагата, оттам са налице затруднения в самообслужването и трудовата дейност. Извършени са рехабилитационни мероприятия, които следва да продължат и за в бъдеще, използвани са болкоуспокояващи и невротропни лекарства. И от прегледите, и от документацията в. лица не са установили предходни заболявания и състояния, способстващи настъпването на фрактурата и препятстващи възстановяването на ищеца, а видно от образно-диагностичното изследване на костите, налице е неувеличен фрактурен риск. Прието е, че следва да продължи извършването на рехабилитационни процедури, че в случая е избран правилен начин за лечение. Относно самия механизъм на настъпване на увреждането се сочи, че е от флексо-компресионен тип – индиректен механизъм на силно натоварване по оста на гръбначния стълб с флексия (свиване) рязко на гърба. В с.з. вещите лица поясняват, че във връзка с проблемите на ищеца с невъзможност за задържане на урина и затруднения при ходене по голяма нужда, че същите се дължат на стеснение на вертебралния канал от Тх10 надолу, което може да се е получило както вследствие на травмата, така и на това, че се променя положението на тялото, и ходенето, като ищецът до травмата не е имал такива оплаквания  няма данни за предходни заболявания. Според в. л. А. е възможно болките в кръста да са следствие от травмата. В. лице М. описва отново механизма на увреждането, че е такова от индиректен тип и как се получава, като фрактурираният прешлен е бил притиснат от два съседни. Касае се за механизъм, при който ударът се пренася по дължината на гръбначния стълб, в комбинация с флексия, и всеки друг механизъм е изключен. Сочи се, че ищецът може и да е паднал от собствен ръст, но нещо трябва да го е бутнало и да е нарушило равновесието му.

По делото е приета и преписката по трудовата злополука, в която освен декларацията, протоколите и разпореждането се намират обясненията на ищеца, на О., на другите колеги К. и С., които са работили в същото хале, снимка на падналата кабина, болничните листове и епикризите.

Следователно безспорно по делото е установено, че на 23.04.2014г. около 10:20 часа ищецът е претърпял злополука, която е призната за трудова по надлежния ред, като по времето, по което е настъпила, същият е бил в трудово-правни отношения с ответника, като злополуката е настъпила по време на извършване на възложената работа – докато ищецът се е занимавал с ремонт на скоростна кутия на трактор, като кабината на трактора се е наклонила на една страна, вследствие на което ищецът бил съборен на земята и му било причинено счупване на гръден прешлен Тх11. Безспорно се установява, че при злополуката на ищеца е причинено внезапно травматично увреждане на здравето – счупване гръден прешлен Тх11, което е довело до хоспитализация две седмици, оперативна интервенция и временна нетрудоспособност – общо 8 месеца, като впоследствие на ищеца е определен процент трайно намалена работоспособност – 50 % за срок от 2 години.

От показанията на свидетеля Д.И. приятелка на сестрата на ищеца се установява, че е била помолена да отиде да види ищеца в болницата, което се случило около четвъртия ден след операцията, ищецът бил на легло, не можел да става, като разказал на свидетелката, че с колегата си ремонтирали кабина на трактор, която не била добре укрепена, след което паднала върху гърба му. В болницата след това отишли родителите на ищеца, те спели на един стол до него, като му помагали ад се обслужва. После зет му останал като придружител до изписването, помагал му да става, да се раздвижва. Свидетелката е ходила ан гости на ищеца, като по време на посещшенията си установила, че и към момента ан арзпита й, 10 месеца след злополуката, той не е възстановен, не се движи добре, не може ад стои дълго прав, даже предпочита да стои легнал, вместо седнал. Търсел постоянно тоалетна заради неврологичен проблем. По принцип ищецът живеел сам, но след злополуката заживял с родителите си, които били около 80-годишни, които му помагали да се обслужва. Сестра му и зет му живеели в София.Според свидетелката той имал травма на гърба и на гръдния кош, когато го видяла. Имал и наранявания по ръцете.

От показанията на свидетеля В.К., съпруг на сестрата на ищеца се установява, че от майката на ищеца знае, че е претърпял травма на 23.04.2014г. и на 24.04.2014г. бил опериран, като узнал това на 25.04. Тя им казала, че трактор е паднал на гърба на ищеца при ремонт. Свидетелят и съпругата му отишли в болницата, в отделението по неврохирургия, където ищецът лежал отчаян и неподвижен, мислел, че повече няма да може да ходи. майката на ищеца била като придружител да помага, а после свидетелят я сменил и останал до изписването на ищеца. През цялото време свидетелят бил до него, постепенно започнали да изправят ищеца с помощта на колан. Преди злополуката той нямал болки в кръста и гръбнака. След злополуката движенията му станали ограничени, започнал да се оплаква от болки в кръста и гръбнака, като преди нямал такива оплаквания. Сега имал проблеми със задържането по голяма нужда. Поради болките и съпътстващите проблеми ограничил социалните си контакти. Разказва това, което ищецът му е разказал за злополуката, което съвпада с описаното в исковата молба. Нпколко дни след инцидента дфошъл служител от ответното дружество, който се опитал да накара ищеца да подпише обяснения, които се различавали от това, което му разказал ищеца и в които пишело, че колегата на ищеца не е бил там, когато станал инцидентът. След операцията му бил сложен катетър, пиел обезболяващи и до момента на разпита. Свидетелят твърди да е виждал ожулвания по раменете на ищеца, като му помагал за сутрешния тоалет в болницата.

Ето защо съдът намира, че в резултат на злополуката на ищеца е била причинена първоначлно временна неработоспособност, за срок от 8 месеца, впоследствие довела до трайно намалена работоспособност, 50 %, за 2 години, до 01.03.2017г., същият е претърпял болки и страдания и продължава да търпи такива, макар и затихващи.

За установяване на обстоятелствата във връзка със злополуката и имало ли е съпричиняване от страна на ищеца и в каква степен са събрани гласни показания на служители на работодателя, които обаче твърдят да не са очевидци на случилото се, а да са отишли на място непосредствено след инцидента, документи във връзка с инструктажа и правилата по безопасност и здраве при работа, представени са от страните материалите по преписката на РУ „СО“ Пловдив и мед. документация.

В преписката на РУ „СО“ се намират обясненията на ищеца, в които същият посочва, както следва – че започнал работа на 09.04.2014г., било му възложено заедно с колегата му О.О. да ремонтират скоростна кутия на трактор, че ремонтът се ръководел от О., който вземал решенията, вкл. и решение да жеразедини скоростната кутия от мотора, без да се демонтира кабината. Скоростната кутия била укрепена с 4 стойки, кабината била подпряна отзад с 2 дъски, като това станало преди Великден. след празниците ищецът забелязал, че кабината се клати, на 17.04.2014г. О. работил сам по трактора, и след това ищецът видял, че се клати. О. обяснил, че ще работят така и не предприели действия по допълнително укрепване на кабината. Според ищеца към момента на злополуката О. бил при кутията, ищецът бил прав от едната страна на трактора и му подавал инструменти. О. се опитал да издърпа скоростната кутия от трактора, тракторът се разклатил, кабината се наклонила и затиснала главата и тялото на ищеца, който изпитал силна болка в раменете, гърба, гръдния кош и кръста, след което бил закаран в болница.

Разпитан е свидетелят О.О., колега на ищеца, с когото заедно са извършвали ремонта, от чиито показания се установява, че с ищеца са ремонтирали скоростна кутия на трактор, заедно, като сами са укрепили корпуса на съдинителя и кабината, с трупчета и стойки, слагали греди, за ад компенсират височината, тъй като нямали фабрични стойки с подходящите размери, нито крикове като в автосервизите. Трябвало да се отцепи скоростната кутия от корпуса с т. нар. приспособление „кози крак”, за което свидетелят сочи, че правено от него, имали едно, трябвало второ и свидетелят отишъл да го вземе, като ищецът останал отстрани до кабината. Като се върнал, вече кабината била паднала и след това изправена, ищецът охкал, че го боли кръста, дошла бърза помощ. Според свидетеля ищецът е работил ри тях от около месец до три месеца преди злополуката, описват се стойките, гредите, как сами укрепват кабината. според свидетеля ищецът му е казал, че кабината се клати и той му е казал да я укрепи. В. му подавал инструментите. Свидетелят изказва предположения как може да е настъпила злополуката, които не следва да се обсъждат.

Разпитан е св. М. К., от чиито показания се установява, че той е вдигнал кабината, която към онзи момент била на земята, а ищецът бил в отвора за вратата, бил под кабината, но не бил затиснат, кабината не се опирала в него. Ищецът се оплаквал от болки в ръката, а когато свидетелят с друг колега – И., отишли и вдигнали кабината, О. не бил там.  Избутали кабината, след което дошъл О.. Кабината била подпряна на трупчета и стойка, гумите на трактора били свалени. Последно свидетелят виждал ищеца в центъра на гр. Карлово.

разпитан е В.В., баща на управителя на дружеството, който бил извикан от служител на местопроизшествието, като му казали, че ищецът е паднал и е бил затиснат от кабината. Свидетелят обяснява как е извикана линейка, как е закаран в болница ищецът, че родителите му са решили да се направи операция и той дал парите. Тракторът тежал около 200 кг. и стоял така укрепен около 20 дни, преди да падне. Механиците били отговорни за ремонта. О. бил с голям опит. За такъв ремонт били необходими двама души. Според свидетеля  О. е укрепил трактора, но и двамата механици имали това задължение. Представена е инструкция за безопасна работра на МПС, за безопасна работа при гресиране и смяна на масла и за безопасна работа с компресори. Същите не съдържат инструкции как се извършва ремонт на скоростна кутия на трактор.

Вследствие ан извършената проверка от ДИТ на работодателя е съставен АУАН № **-****** от 13.05.2014г. и на 12.09.2014г. е издадено наказателно постановление, с което на ответника като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за това, че на 23.04.2014г. е извършван ремонт на скоростна кутия на трактор “YANMAR” модел F-525 при отделени преден от заден мост, като до момента на проверката от работодателя не са били разработени и утвърдени правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за извършваната дейност, указващи безопасното изпълнение на операциите и начина на укрепване на възлите при извършване на ремонт, с което е нарушен чл. 277, ал. 1 от КТ. Няма данни ответникът да е обжалвал същото.

От представените две фактури е видно, че работодателят е заплатил стойността на операцията и в частност поставените титаниеви импланти, както и лумбостат банела, на обща стойност 5340 лева.

При така установените факти от значение за спора съдът намира, че ищецът безспорно доказва да са му причинени неимуществени вреди от злополуката, която е довела до временната му неработоспособност. Съдът приема, че предвид вида и характера на увреждането на ищеца са причинени болки и страдания, които продължават, макар и с отслабващ интензитет, и понастоящем, поради което същите подлежат на обезвреда. Съдът не възприема тезата на работодателя, че е налице изключителна вина на пострадалия, изключваща отговорността му за злополуката, респ. съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на злополуката.

За да отпадне отговорността на работодателя, съгл. чл. 201, ал. 1 от КТ следва да се установи, че работникът умишлено е причинил увреждането си. Това в случая не е налице. За да е налице умисъл, следва да се установи, че работникът е целял настъпването на противоправните последици и с поведението си съзнателно и преднамерено е предизвикал настъпването им. В случая не се доказва ищецът да е целял и сам да е предизвикал увреждането си, поради което твърдението на работодателя в тази насока е неоснователно, поради което и отговорността на същия не може да отпадне.

За да е налице съпричиняване, следва да се установи, че е налице виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, а само грубата небрежност, при която работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. В случая се установи, че ищецът се е намирал до кабината, като в един момент равновесието на кабината е било нарушено, същата е паднала, бутнала е ищеца и той се е озовал на земята, като ри падането му е счупено тялото на гръден прешлен Тх11. В случая не се установява при условията на пълно и главно доказване ищецът с конкретно свое действие да е съборил тази кабина, да е извършил определено действие, което и най-небрежният не би извършил, за да доведе до нарушаване на нейното равновесие и до своето падане. В случая безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че са издадени бележки за преминат инструктаж на дата 09.04.2014г., но не е ясно в какво се е изразявал той, работодателят има утвърдени правила за безопасност, които обаче касаят други видове дейност, не и процесната такава, и няма никакви данни ищецът и колегата му О. да са били инструктирани как да укрепят трактора, за да не падне, да са им били предоставени подходящите приспособления за това – същите са нагласяли стойки, греди и трупчета, изработвали са ръчни приспособления сами – т. нар „кози крак”, като няма каквито и да било данни от страна на работодателя да са дадени някакви разяснения за извършване на тази дейност – както укрепителната, така и ремонтната, да са утвърдени правила за безопасното извършване на тези дейности, поради което и работодателят е бил санкциониран. Ответникът твърди да е налице немарливо изпълнение на задълженията на ищеца както във връзка с укрепване, така и с ремонтиране на трактора. От показанията обаче на двама от свидетелите на ответника – В. и О. се установява, че О. е укрепвал трактора, че същият изрично е казал на ищеца ако счита, че тракторът се клати, сам да го укрепи, като ищецът е подавал инструментите на О., който фактически е извършвал ремонта. Самият О. обяснява как се укрепва кабината с подръчни материали, каквито намерят за добре, и как работодателят е оставил това изцяло на усмотрението на работниците. С оглед на горното не може да се приеме, че ищецът има някаква вина за неправилното укрепване на трактора, в случай, че това е довело до падането му, тъй като в случая не може ад се извърши преценка правилно или не е укрепван същия, правилно или не е било разположението на ищеца спрямо кабината, след като правила и инструкции за безопасно извършване на този тип дейност изобщо липсват. От една страна се установи, че не ищецът е бил този, който е укрепил кабината и е извършвал самия ремонт, а от друга не се установява да е нарушил някакви конкретни изисквания за своята безопасност. Не се установява да е извършил действие, което и най-небрежният работник/служител не би извършил, за да може да се приеме да е било налице съпричиняване. Нито от съставената документация, нито от показанията на свидетелите се установяват действия или бездействия от страна на ищеца, свидетелстващи за проявление на поведение, представляващо груба небрежност. От показанията на свидетелите на ответника се установява противното – че самият работодател не е положил достатъчно усилия както да регламентира този вид дейност, нито да въведе правила за безопасното й извършване, нито пък да осигури средства, с които кабината да бъде закрепена неподвижно до степен, че да не застрашава извършващите ремонта работници. Не могат да се черпят твърдения за съпричиняване от евентуално несъответствие на посоченото от ищеца и от вещите лица относно конкретния механизъм на настъпване на злополуката. От една страна, ищецът пресъздава своите възприятия относно това какво точно се е случило, от друга и двете експертизи посочват един и същ механизъм на настъпване на увреждането, както и че е възможно той да настъпи по посочения от ищеца начин, с уточнение как конкретно е било възможно да се случи. Факт е, че преди падането ищецът е бил здрав, а  след същото прешленът му е счупен. Съдът намира, че дори и ищецът да е залитнал и да се е подпрял на кабината, с което да я е бутнал и да е паднал, което не се доказа по никакъв начин по делото, това не би довело нито до отпадане на трудовия характер на злополуката, нито до извод за наличие на съпричиняване, тъй като обстоятелството, че кабината не е била добре укрепена и е паднала не може ад се вмени във вина на ищеца по вече изложените по-горе съображения.

При така установеното фактическо положение и при липса на други данни как точно е настъпила злополуката, съдът приема, че ищецът не е допуснал груба небрежност и не е допринесъл с поведението си за настъпване на злополуката, поради което няма основание да бъде намалявано обезщетението, което му се следва, съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ.

Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че за репарация на причинените на ищеца болки и страдания следва да се определи обезщетение в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лева), като отчита, че на същия са били причинени болки и страдания, които са били интензивни в периода на временната неработоспособност, причинена е средна телесна повреда, ищецът е изпитвал значителни болки и страдания, бил е в голяма степен обездвижен и лишен от възможността да се обслужва сам първите няколко месеца, въпреки извършената операция, започнал е  постепенно да се раздвижва, като и до момента търпи болки и страдания, за които вече му е определен процент трайно намалена неработоспособност – 50 %, изцяло вследствие на злополуката, от която са настъпили и усложнения  в торако-лумбалната област, и индиректни такива в поясната област, които съдът приема да са настъпили вследствие на принудителната приведена стойка през дългия възстановителен период и да не са били налице преди злополуката. Вследствие на злополуката общото му здравословно състояние се е влошило, което е наложило прием както на обезболяващи медикаменти, така и на препарати, ускоряващи възстановяването на костната тъкан и увредените нерви. Във връзка с последиците от травмата и прогнозите за възстановяване съдът кредитира заключението на комплексната СМЕ, а не на доп. такава на в. л. Б., тъй като допълнителната СМЕ от една страна не съответства на издаденото ЕР на ТЕЛК, с което на ищеца са определени 50 % ТНР, от друга изрично е посочено, че са необходими познания в областта на неврологията, които това вещо лице не притежава. Ето защо съдът намира, че с оглед спецификите на травмата и нейното лечение, продължаващите болки, настъпилите изменения след травмата, въпреки операцията, свързани и с проблеми в отделителната система на ищеца, срока на временната неработоспособност – 8 месеца, и определената 50 % трайно намалена такава за срок от 2 години, преустановяване на трудовия процес, промяна в навиците на пострадалия, затруднения в бита, и очаквани такива занапред, и в бита, и в работата, предвид частичната инвалидизация на ищеца за срок от 2 години с ЕР на ТЕЛК – 50 % ТНР, за репарация на вредите сумата от 30 000 лева представлява справедлив размер на обезщетението, като  се отчита и възрастта на самия ищец, който е бил на 57 години, няколко години преди навършване на пенсионна възраст, към момента на злополуката. Ето защо съдът намира, че за репарация на претърпените от самата злополука вреди следва да се определи размер на обезщетението от 30 000 лева, която сума представлява справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от злополуката. В тази връзка следва да се отбележи, че претендираната от ищеца сума от 50 000 лева е прекомерно завишена, доколкото процентът трайно намалена работоспособност е определен за срок от 2 години, налице е прогноза за подобряване на състоянието на ищеца, макар и бавно, като вещото лице Б. при личен преглед е установило обективно добро общо състояние, добра подвижност на ищеца, тоест подобрение е налице, докато голяма част от оплакванията, обсъдени от в. л. А. и М. са снети от анамнестични данни на самия ищец. На ищеца е извършена операция при спазване на най-добрите медицински практики, след която прогнозите му за възстановяване са добри, а уврежданията, свързани със стеснение на вертебралния канал, макар и последица от приведената стойка вследствие на злополуката, не са последица от самата злополука. Налице е противоречие в двете експертизи относно оплакванията на ищеца в поясната област, като съдът намира по отношение на тези оплаквания, че следва да се кредитират в съвкупност първото заключение на в. л. Б. и комплексната СМЕ, в съвкупен извод от които следва, че тези проблеми на ищеца са започнали в по-ранен етап след тежка физическа работа, но след злополуката е налице наслагване с приведената стойка и влошаване оплакванията на ищеца в тази област, поради което съдът намира причината за болката в областта на кръста да е комплексна и да не се дължи изцяло на злополуката.

Злополуката е настъпила малко преди навършване на пенсионна възраст от страна на ищеца, същият има възможност да полага труд, без да извършва тежка физическа работа, като наведените твърдения за предстоящи операции за премахване на импланти представляват такива за бъдещо несигурно събитие и в случай, че за ищеца произтекат допълнителни неимуществени вреди от това обстоятелство, същият би имал възможността да търси обезвреда за тях в друго производство.

В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, при подобни случаи.

По възражението за прихващане, същото е неоснователно. Сумата, която ответникът претендира да му се заплати, в размер на 5000 лева, от общо 5340 лева, не е платена  без основание. Същата представлява стойност на разходи за оперативно лечение, които представляват имуществени вреди от същата злополука и в случай, че не е била платена доброволно от ответника, ищецът има право да предяви иск за заплащането й. Неоснователни са твърденията, че с тази сума ищецът неоснователно се е обогатил, тъй като представлява свръхгрижа от страна на работодателя, която не е била дължима. Право на пострадалия работник/служител е да избере или консервативният метод на лечение с гипсово корито, или извършване на операция за фиксация на прешлените, което е сторено в случая. При всички случаи на осн. чл. 200 от КТ работодателят дължи обезвреда на стойността на направените разходи както за операция, така и за лекарства, и това е основанието, на което сумата е заплатена от работодателя. Ето защо същата не е неоснователно заплатена, платена е на основание обезвреда на имуществените вреди от злополуката, ищецът не се е обогатил с тази сума, напротив, има право на заплащането й от работодателя в случай, че сам е заплатил същата, поради което и не дължи връщането й.

 

 

 

Ищецът претендира законната лихва върху злополуката от датата на увреждането – 23.04.2014г. до окончателното й плащане, като същата следва да бъде присъдена.

Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от представения договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 1000 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска от тях ще му се присъдят 600 лева.

Ответникът претендира и доказва извършени разноски, както следва – 2630 лева адв. възнаграждение, от което 2030 лева хонорар по делото и 600 лева възнаграждение за представителство по повече от 2 съдебни заседания, 220, 07 лева за експертизи и 5 лева за СУ. Ищецът е направил възражение за прекомерност на допълнително уговорения хонорар като несъответстващ на броя заседания, в които ответникът е бил представляван. Съдът намира, че по делото са проведени общо 11 с.з., ответникът е представляван в 8 от тях, за всички останали е депозирал молби за съответните процесуални действия, като за всяко с.з. след второто такова му се следват по 100 лева, общо 600 лева. Ето защо претенцията му изцяло съответства на чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1/2004г. на ВАС за МРАВ. разноските на ответника общо възлизат на 2855, 07 лева. Съразмерно с отхвърлената част от иска следващите му се такива са в размер на 1142, 03 лева. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на ищцовата страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 1200 лева (хиляда и двеста лева). В негова тежест следва да се възложат направените от бюджета на съда разноски за СМЕ в размер на общо 392, 51 лева, както и разноските за издадено СУ на ищеца, в размер на 5 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

    ОСЪЖДА Сатнет” ООД, с ЕИК: 115787627, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Юмрукчал” № 20, вх. Б, ет. 2, ап. 3, представлявано от у. Д.В., със съдебен адрес:***, оф. *, чрез пълномощниците адв. М.Г. и адв. А.К., да заплати на В.И.Б., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез пълномощниците адв. М.Б. и адв. Е. Б. сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 23.04.2014г. в гр. Карлово, призната за трудова с разпореждане № **-****/27.05.2014г. на РУ “СО” – Пловдив, при която е причинена компресионна фрактура на тялото на Tх11 прешлен с депресия на краниалната дискова плочка на прешленното тяло, контузия в областта на гръдния кош, компресионна фрактура на тялото на Tх11 на гръбначния стълб” с диагноза „счупване на гръбначния стълб в гръдната област”, което е довело до временна неработоспособност за срок от 8 месеца, а впоследствие до трайно намалена неработоспособност 50 % за срок от 2 години, до 01.03.2017г., призната с ЕР на ТЕЛК № **** от *** заседание на ТЕЛК, трети състав към „МБАЛ Пловдив” АД от 09.03.2015г.,  ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 23.04.2014г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и да му заплати сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 50 000 лева (петдесет хиляди лева) – като неоснователен. 

ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника „Сатнет” ООД, с ЕИК: 115787627, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Юмрукчал” № 20, вх. Б, ет. 2, ап. 3, представлявано от у. Д.В., със съдебен адрес:***, оф. *, чрез пълномощниците адв. М.Г. и адв. А.К. възражение за прихващане на присъденото на ищеца В.И.Б., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез пълномощниците адв. М.Б. и адв. Е. Б. обезщетение в размер на 30 000 лева (тридесет хиляди лева) със сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), представляваща част от цялата платена от  Сатнет” ООД, с ЕИК: 115787627 сума от 5340 лева за оперативно лечение и консумативи, за които е съставена фактура № **********/24.04.2014г. на стойност 5040 лева и фактура № **********/30.04.2014г. на стойност 300 лева, с която сума В.И.Б., с ЕГН: ********** се е обогатил без основание, като неоснователно.

ОСЪЖДА В.И.Б., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, **************, чрез пълномощниците адв. М.Б. и адв. Е. Б. да заплати на „Сатнет” ООД, с ЕИК: 115787627, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Юмрукчал” № 20, вх. Б, ет. 2, ап. 3, представлявано от у. Д.В., със съдебен адрес:***, чрез пълномощниците адв. М.Г. и адв. А.К., сумата от 1142, 03 лева (хиляда сто четиридесет и два лева и три стотинки) – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

 ОСЪЖДА Сатнет” ООД, с ЕИК: 115787627, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Юмрукчал” № 20, вх. Б, ет. 2, ап. 3, представлявано от у. Д.В., със съдебен адрес:***, чрез пълномощниците адв. М.Г. и адв. А.К., да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева) - държавна такса върху уважения иск, сумата от 392, 51 лева (триста деветдесет и два лева и петдесет и една стотинки) – разноски за съдебно-медицински експертизи от бюджета на съда, и сумата от 5 лева (пет лева) – разноски за издадено на ищеца съдебно удостоверение.

    Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

     

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / п /

 

Вярно с оригинала

ВД