Гражданско дело 17732/2015 - Решение - 27-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         № 3201            27.10.2016г.           Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Илияна Куцева - Гичева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17732 по описа на ПРС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 194, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът С.И.И., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. С.А., със съдебен адрес:*** е предявил срещу ответниците Военно формирование 54120 гр. ******* и Военно формирование 52630 *********************** обективно и субективно съединени искове за осъждане на ответниците да му заплатят разделно следните суми: 336 лева (триста тридесет и шест лева), представляваща обезщетение за натрупано удължено служебно време, некомпенсирано с намалено такова, и представляващо положен извънреден труд в периода 01.03.2012г. – 30.04.2013г., през който бил служил във Военно формирование 54120 гр. ******* и сумата от 14 лева (четиринадесет лева) – мораторна лихва върху главниците за периода от 01.03.2012г. до завеждане на ИМ в съда, сумата от 552 лева (петстотин петдесет и два лева), представляваща обезщетение за натрупано удължено служебно време, некомпенсирано с намалено такова, и представляващо положен извънреден труд в периода 01.05.2013г. – 27.03.2015г., през който бил служил във Военно формирование 52630 гр. ******* и сумата от 23 лева (двадесет и три лева) – мораторна лихва върху главниците за периода 01.05.2013г. до завеждане на ИМ в съда, общо 925 лева главница и ** лева мораторна лихва, ведно със законна лихва върху всички главници от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски. 

Ищецът твърди, че изпълнявал военна служба с Договор за кадрова военна служба №** от 01.02.2006г, и допълнително споразумение №**/01.02.2006г. в Поделение 32990 – гр. *******. Сочи, че с договор за военна служба №*** от 26.05.2010г. бил назначен на длъжност „старши разузнавач в II взвод на 3-та рота“ във Военно формирование поделение 54120 гр. *******, като с допълнително споразумение срокът на договора бил удължен с пет години. От 01.05.2013г. бил преместен във Военно формирование 52630 гр. ******* до 27.03.2015г, когато въз основа на Заповед на командира на Военно формирование 52630 от 17.03.2015г №***-***. Договорът за военна служба бил прекратен, а впоследствие бил отчислен от състава на Военно формирование 52630 гр. *******.

  Твърди се, че като кадрови военнослужещ, часовете служебно време на ищеца се определяли по реда на чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като съгласно ал. чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ общата продължителност на служебното време не можело да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното работно време. За изпълняваната от ищеца длъжност полагането на дежурство не било основно задължение. Независимо че не е бил щатен дежурен по писмени Заповеди на командирите на Военно формирование 54120 гр. ******* и Военно формирование 52630 гр. ******* давал дежурства  за периода 2012г. – 2015г. с продължителност от 24 часа, които били такива по годишната организация на дежурствата. Твърди се, че въз основа на устни заповеди на командирите военнослужещите, които ще застъпват в 24-часово дежурство са били задължавани да се явяват поне с два часа по-рано. Така продължителността на едно дежурство била увеличена с още 2-3 часа. В случай на превишаване на общата продължителност на служебното време, на военнослужещия следвало да се заплати допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ. Твърди се, че командирите на Военно формирование 54120 гр. ******* и Военно формирование 52630 гр. ******* са нарушили цитираните законови разпоредби, както и Заповед на Министъра на отбраната №296/19.05.2011г., уреждаща реда за отчитане и заплащане на положения извънреден труд от кадровите военнослужещи. Твърди се, че е при изпълнение на дежурство се превишило законно установената месечна продължителност, като това време не било компенсирано с почивка и не било изплатено възнаграждение за извънреден труд. Така за периода от 01.03.2012г. до освобождаването му от военна служба - 27.03.2015 г. ищецът бил превишил месечната продължителност на  служебното време с общо ** часа, за които претендира  възнаграждение за извънреден труд, изчислен съобразно чл. 4, т. 4 от Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи. Претенциите си ищецът е конкретизирал по размер за всеки един от месеците, съответно на прослуженото време при всеки един от ответниците.

В законоустановения срок от ответниците Военно формирование 54120 гр. ******* и Военно формирование 52630 – гр. ******* е постъпил отговор на исковата молба, чрез пълномощника им юрисконсулт Т.Г., с който се взема становище за неоснователност на иска. Твърди се, че ищецът бил компенсиран след всяко положено дежурство с намаляване на броя на работните дни в същия или следващия месец. Сочи се, че редът за провеждане на дежурството във в.ф. 54120 – ******* и в.ф. 52630 – ******* е определен в разпределение на времето за денонощието във в.ф. 32900 – *******. Също така твърди, че увеличаването на продължителността на едно дежурство с още 2-3 часа не отговаряло на действителното положение, тъй като имало изричен документ, който указвал точно и ясно времето за подготовката, за началото и края на дежурството и на ищеца не му е било разпоредено да се явява по-рано от началния час на дежурството – 08:00 часа. Възразява, че претенцията на ищеца за периода м. март 2012г. – м. декември 2012г. била погасена по давност. Излага съображения, че през периода м. януари 2012г. – м. август 2012г. ищецът е бил в състава на контингента от Въоръжените сили на Република България, участващ в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) А., поради което само на това основание претенцията му за този период е недоказана.

Делото е било насрочено за разглеждане в съдебно заседание, като в проведеното такова на 27.04.2016г. по молба на ищеца е конституирано като ответник по делото ВФ 32990, с адрес гр. *******, ***********, като исковете за всички суми са насочени срещу него, а производството   по отношение на старите ответници ВФ 54120 гр. ******* и ВФ 52630 гр. *******, е прекратено, поради оттегляне на исковете срещу тях със съгласието на ответниците. Разпоредено е било да се изпрати препис от молбата от  22.04.2016 г. и ИМ с приложенията на  ответника ВФ 32990 – гр. *******, с адрес гр. *******, *********** за писмен отговор в едномесечен  срок, като изрично му е указано да заяви дали е съгласен да встъпи в делото, като нов ответник, с оглед нормата на чл. 228, ал. 3 от ГПК.

Постъпил е писмен отговор от новоконституирания ответник Военно формирование 32990-*******, с адрес: гр. *******, ***********, чрез пълномощника юрк. Т.Г., с приложено към отговора пълномощно. С отговора се заявява, че новоконституираният ответник съгл. чл. 228, ал. 3 от ГПК изрично заявява съгласието си за встъпване в делото, поддържа отговорите на предходните ответници и моли исковете да бъдат отхвърлени по изложените в тези отговори съображения.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В.К., чрез която на 14.03.2016г. е заявено искане за оттегляне на исковата претенцията за периода от 13.01.2012 г. до 04.08.2012 г., тъй като през този период ищецът е бил в състава на контингента, участващ на мисия в А.. Ответната страна е изявила готовност да даде съгласие за оттегляне на този иск, но поради липса на посочен брой часове положен изв. труд, за който се оттегля иска, и размер на оттеглената част от иска, както и поради липса на изрично пълномощно на адв. К. да се разпорежда с предмета на делото искането на този етап е оставено без уважение, като е дадена възможност на ищеца да направи уточнение в тази си връзка, дали действително оттегля иска си, за кой период, за колко часа извънреден труд и за каква сума възнаграждение за положен изв. труд се прави оттеглянето, както и да представи изрично пълномощно.

В съдебно заседание от 27.09.2016г. ищецът е направил изменение на исковете си, чрез надлежно упълномощения процесуален представител адв. В.К., съобразно приетото в това с.з. доп. заключение на в. л. В.К., както следва: за целия период 01.03.2012г. – 27.03.2015г. искът е изменен на сумата 1246, 65 лева (хиляда двеста ч2етиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки), като е предявен за периода 01.09.2012г. – 27.03.2015г., вместо първоначално претендираните 925 лева за периода 01.03.2012г. – 27.03.2015г, а искът за мораторна лихва е предявен за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 06.10.2012г. до 30.12.2015г., в размер на 262, 11 лева (двеста шестдесет и два лева и единадесет стотинки), вместо за периода, начиная от  01.03.2012г. до завеждане на ИМ в съда, в р-р на ** лева. Изменението на исковете е само по размер, като е намален и периодът, за който се претендират сумите.

В с.з. чрез пълномощника адв. К. ищецът поддържа исковете в изменените им размери и моли да се уважат. Претендира разноски, за които представя списък. Представя писмена защита, с която моли исковете да бъдат уважени.

В последното с.з. ответникът не изпраща представител, в предходните такива чрез юрк. С. оспорва исковете. Представя писмена защита, с която моли исковете да бъдат отхвърлени, респ. да се отхвърлят за периода, за който ищецът е бил на мисия в А. и не е полагал труд по описания от него начин.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не се спори между страните и от представените с исковата молба писмени доказателства – договор за кадрова военна служба № **/01.02.2006г., доп. споразумение от 30.01.2009г., договор за военна служба № ***/26.05.2010г., доп. споразумение от 29.04.2013г., книжка за служебния/трудовия стаж на кадровия военнослужещ, заповед на Командира на ВФ 52630 № ***-*/17.03.2015г. за прекр. на договора за военна служба и освобождаване от военна служба и длъжност, заповед на Командира на ВФ 52630 № ***-**/27.03.2015г. за отчисляване от списъчния състав, считано от 28.03.2015г. се установява, че за периода 01.02.2006г. – 28.03.2015г. ищецът е работил по договор за кадрова военна служба, като на 27.07.2009г. е заел длъжността „******************* в поделение (ВФ) 54120 – *******, за която му е присвоено военно звание „********”, сключен е нов договор за военна служба, като до 30.04.2013г. е работил като кадрови военнослужещ в това поделение. От 01.05.2013г. до датата на освобождаването му от длъжност е работил като военнослужещ в поделение (ВФ) 52630 – гр. *******, като със заповед на Командира ан това поделение от 17.03.2015г. е разпоредено на осн. чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 162, т. 1 от ЗОВСРБ във връзка с подаден рапорт вх. № *-***/17.03.2015г. прекратяването на договора за военна служба и зачисляване в запаса на ******** 2-ри клас С.И.И., специалист по специални операции във втори взвод „специални сили” на 3-та рота „специални сили” във ВФ 52630 *******. Разпоредено е да му се платят съответните обезщетения при прекр. на договора за ВС – за прослужени години, за отпуск, за вещево имущество. Ищецът е отчислен от списъчния състав, считано от 28.03.2015г. 

Представена е заповед на Министъра на отбраната № ОХ-958/22.11.2011г., видно от която ищецът е назначен във състава на 22-ри контингент от ВС на РБ за участие в операция на Международните сили за поддържане на сигурността в А., като не се спори между страните, че ищецът е бил в А. през първата половина на 2012г., и реално след завръщането си е започнал да полага дежурства през м. 09.2012г., в която връзка и впоследствие ищецът е изменил иска си.

Представена е длъжностната характеристика на ищеца за заеманата длъжност и в двете поделения – ВФ 54120 и ВФ 52630 *******, като ищецът е бил на длъжност „********” и с военно звание „******** – 2 клас” и в двете поделения. Установява се от представените по делото удостоверения, че двете ВФ - ВФ 54120 и ВФ 52630 ******* не са разпоредители с бюджетни кредити, същите имат общ горестоящ разпоредител с такива и това е ВФ 32990 гр. ******* с МОЛ бригаден г.Я.М.. В тази връзка исковете за всички суми са насочени срещу горестоящото формирование като ответник, което е изразило съгласие да встъпи в процеса на мястото на предходните двама ответници, производството по отношение на които е прекратено.

По делото също така са представени Заповед на командира на ВФ 32990 от 03.01.2013г. за определяне състава на денонощния наряд, длъжностните лица и реда за изпълнение на дежурствата на военнослужещите и подразделенията на бригадата за 2013г., като е заповядано да се спазва разпределението на времето рег. №  *-****/29.12.2011г. В него е предвидено, че в 8 часа се извършва проверка на готовността, преглед и инструктаж на караула и денонощния наряд, в 8:10 – явяване на мястото на развода на денонощния наряд, от 08:30 до 09:00 часа се извършва развод на денонощния наряд. Със заповед от 02.01.2014г. на командира на ВФ 32990 е заповядано ново разпределение от 28.10.2013г., където в тази част то съвпада с предишното и е предвидено приемането и сдаването на дежурството на денонощния наряд да се извършва от 09:00 до 09:30 часа. Със заповед от 05.01.2015г. на ВФ 32990 е заповядано ново разпределение от 01.07.2014г., което в горецитираните части съвпада изцякло с това от 28.10.2013г. Явяването на работа на военнослужещите и цивилните по трите разпределения е в 8:00 часа. На ищеца са издадени и приети по делото справки за положените 24-часови дежурства за периодите, в които е работил във ВФ 54120 и ВФ 52630, справка за изплатени суми за положени дежурства, издадена от горестоящото общо поделение ВФ 32990 *******, за целия процесен период, справка за ОМВ за звание на ищеца, като справката за 24-часовите дежурства от ВФ 52630 и тази за ОМВ за звание са представени в коригиран вариант, поради неточности на първоначално представените такива.

По делото са изслушани основно и доп. заключение на в. л. В.К., както и показанията на двама свидетели, всеки от които е бил колега на ищеца в поделението, в което същият е работил. Двамата свидетели дават сходни показания за работата си и полагането на дежурства в двете формирования, като и от показанията им, и от писмените доказателства е видно, че те са били под ръководството на едно и също ВФ - ВФ 32990 *******, от което централизирано е издавано разпределението на служебното време и заповедите за утвърждаването му.

От показанията на свидетеля С.Н.К. се установява, че същият е бил колега на ищеца във ВФ 52630. ВФ 32990 е като цяло цялото поделение и е разделено на отделни батальони, като всеки батальон е с отделен номер, ВФ 52630 бил единият от тези батальони. Дежурството започвало в 8,30 часа. По заповед на Командира или прекия началник, по тяхно усмотрение военнослужещите трябвало да се явят около 7,30 часа или по-рано, за застъпване на 24-часово дежурство. Реално разводът започвал в 8,30 часа и тогава се застъпвало дежурството. От 7,30 ч. до 8,30 ч. имало друг вид развод. Правели им инструктаж от предния ден, имало почистване на оръжие, лентоване на патрони и отиване към мястото за развод в 8,30 ч. След като хората дойдат, след развода, който продължавал 45 минути, хората трябвало да дойдат в караулното и започвало сдаването на наряда. Подписвали се документи и това отнемало общо около един час. Като се сдаде нарядът, се отивало при Командира на ротата, където се представяли, че е минал наряда и започвало почистване на оръдието, преди да се прибере в пирамидите. Това продължавало различно, но най-рано до 10,30 часа, а можело да стане и 11,30 часа. Случвало се било и да ги оставят след наряд на работа, редовна смяна до 17,00 ч. Задължително било да се спазва тази организация, защото била утвърдена като заповед на прекия им началник. Ако не се спазвала, следвало наказание. Свидетелят бил на въоръжение от 2006 година и тази организация и тогава била същата, като продължавала, най-вероятно и до сега, тъй като свидетелят е вече бивш военнослужещ от 27-ми или 28-ми март 2015г. При положение, че имало влизане в поделението и трябвало да са въоръжени преди развода, това изисквало време. Оттам следвали 45 мин. развод и след сдаване на наряда още около 2-3 часа, средно около 11,00 - 11,15 ч. можели да си тръгнат. Видовете дежурства, които се давали, били следните: дежурство по батальон, дневален по батальон, караул и дневален по парк. Дежурен по рота било същото, като дежурен по батальон. Дежурството по батальон е 24 часа, а дежурството на дневалния по батальон е в рамките на работния ден. Дежурството  по батальон е 24 часа и се отговаря за оръжието, което се пази и се отговаря за четирите роти. Дневалния по батальон отговаря за чистотата и това дежурство е в рамките на работното време от 7,00 ч. до 17,00 часа. Командирът на ротата и неговите заместници им разпореждали да се явяват по-рано. През 2013 година Командир на ротата бил к.П.А., като били сменени няколко командира за периода, в който е работил. Нямало разпределение на времето за наряда, имало утвърдено разпределение на времето по време на работа. Според същото разводът на наряда трябвало да става в 8,30 ч. Най-вероятно това го е заповядал Командирът на ВФ 32990. Заповедите се давали устно - или от ротния Командир, или от неговите заместници. Тези заповеди следвало стриктно да се спазват. Искали ги час по-рано на работа, когато се застъпвало 24-часово дежурство, за да се направи инструктаж, да си подготвят въоръжението, като предния ден също им се правел инструктаж. Предният ден инструктажът бил в зависимост от това дали нарядът е смесен от две или три роти, тогава инструктаж се правел от по-горно ниво, от Щаба на батальона. Ако дежурните били само от тяхната рота, инструктажът се правел от ротния Командир или негов заместник. На следващия ден пак трябвало да бъде направен инструктаж от същия човек. Два пъти били инструктирани за едно и също, и след развода пак.

От показанията на свидетеля П.Л.Т. се установява, че е работил заедно с ищеца във ВФ 54120. С ВФ 52630 нямал отношения, а ВФ 32990 било горестоящото на посочените преди това военни формирования. По заповед на ротния Командир се явявали във военното формирование в 7,30 ч. за застъпване на 24 часово дежурство, но ако имало закъснение, от състава на 24 часовия наряд се случвало и на следващия наряд да ги привикват по-рано от 7,30 часа с 10-15 минути. Реално след инструктажа на денонощния наряд, който започвал в 8,30 часа и приключвал в 9,00 ч. започвало приемането на дежурството. От 7,30 ч. до 8,30 ч. се правел инструктаж на ротния Командир, който можело да се проведе и на предния ден, в смисъл 20 минути да се проведе инструктаж и да се разпишат, и на другия ден да отидат в 8,00 часа на работа. В 8,00 ч. им започвало работното време. След инструктажа на ротния се събирал нарядът, идвал Началника, взимали се боеприпаси и се лентовали боеприпасите. В това военно формирование свидетелят започнал работа през 2006 година и оттогава там било така. Вече работел в друго военно формирование. Абсолютно през цялото време във ВФ 54120 било така, нямало промяна. И сега, в момента, в другото военно формирование, в което свидетелят работи, се полагали 24-часови дежурства по абсолютно същия начин. На въпроса дали се спазва стриктно заповедта свидетелят сочи, че при тях „заповед първо се изпълнява, после се обжалва”. Ако закъснеят, на следващия наряд ги викали за наказание по-рано от 7,30 часа сутринта да се явят. Сдаването ставало, като идвала новата смяна, около 9,00ч. - 9,10 ч. Започвали да приемат от предходната и дежурството се сдавало между 9,30ч. и 10,00 часа. След това имали задължение да върнат боеприпасите, които са взели и да се представят на Ротния след сдаване на дежурството, като трябвало и да си обслужат оръжието. Между 11,00 ч. и 11,30 часа, приключвало всичко това и около 11,30 часа напускали военното формирование. Цялото дежурство продължавало над 24 часа, може би около 26-27 часа, понякога и 28 часа. От това военно формирование свидетелят се преместил в друго военно формирование на 01.07.2014 г. Запознат бил с разпределението на времето. То било утвърдено от Командира на ВФ 32990. За осем години може би 2-3 пъти общо им бил извършван инструктаж предния ден преди застъпване на служба. Този инструктаж винаги се извършвал сутринта преди самото дежурство. От 8,30ч. до 9,00 часа се извършвал развод на наряда. В 8,30 часа започвал разводът на наряда. Според разпределението на времето би трябвало да отидат в 8,00ч. на работа, което включвало оглеждане на външния вид, снаряжаване и в 8,30 часа трябвало да бъдат на развод. От 8,30 ч. до 9,00 ч.продължавал разводът и от 9,00 часа се застъпвало дежурството. Дежурството се приемало от 9,00 ч. до около 9,45 ч. к.Р. И. бил за целия период Командир на ротата. Когато той отсъствал, неговите заместници вършели тази работа.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като пълни, точни, обективни, безпротиворечиви и подкрепени с писмени доказателства, в частност представените разпределения, от които е видно, че в периодите от 08:00 до 09:30 часа и при застъпване, и при сдаване на 24-часово дежурство и приемащите, и сдаващите дежурството трябва да бъдат налице, тъй като се извършват задължителни съвместни мероприятия, след приключване на които започва носенето на дежурството от новите дежурни и документалното предаване на дежурството и отчитането на предходните такива. Установява се от показанията на тези свидетели, и във връзка с множеството сходни дела с предмет присъждане на възнаграждение за положен изв. труд на военнослужещи на настоящия съдебен състав вече е служебно известно, че именно по описания от свидетелите начин протича приемането и сдаването на всяко едно 24-часово дежурство във всички поделения на Българската армия, и реалната продължителност на същото е средно 27, 5 часа – двадесет и седем часа и половина.

По делото са изслушани основно и допълнително заключение на в. л. В.К.. Същата в основното си заключение е изчислила, че стойността на некомпенсираните часове над нормалната продължителност на служ. време на ищеца възлиза на 32 часа, за които се дължи 310, 95 лева при ВФ 54120, за останалата част от периода във ВФ 52630 – 62 часа, за които се дължат 658, 47 лева, като тези изчисления са направени на база максимална средна продължителност на едно дежурство от 26 часа и на база броя положени дежурства според представените по делото справки. След събиране на гласните доказателства, които не се опровергават от ответната страна, в. л. К. е изготвила доп. заключение, на база средна продължителност на едно дежурство 27, 5 часа, видно от което за периода на работа във ВФ 54120 за периода 2012-2013г. са полагани дежурства в периода 28.09.2012г. – 26.04.2013г., за които за превишението на служ. време се полага и не е изплатено възнаграждение в размер на 356, 45 лева, и съответстваща му мораторна лихва от 107, 04 лева от падежа на всяко вземане, начиная от 06.10.2012г. до 30.12.2015г., за периода на работа във ВФ 52630 за периода 2013-2015г. са полагани дежурства в периода 19.05.2013г. – 20.02.2015г., за които за превишението на служ. време се полага и не е изплатено възнаграждение в размер на 890, 20 лева, и съответстваща му мораторна лихва от 155, 07 лева от падежа на всяко вземане, начиная от 06.06.2013г. до 30.12.2015г. Заключенията на в. л. К. са обективно и компетентно изготвени, като съдът кредитира допълнителното такова като най-пълно съответстващо на установената фактическа обстановка по делото.

При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:

По допустимостта на исковете:

Съдът намира, че исковете правилно са насочени срещу ответника ВФ 32990 гр. *******, под чието ръководство ищецът се намират двете формирования (поделения), в които ищецът е полагал труда си като кадрови военнослужещ. В практиката съществуват различни разрешения на въпроса относно пасивната легитимация по искове на военнослужещи за заплащане на възнаграждения или обезщетения, но в последните години задължителната практика на ВКС, по реда на чл.290 от ГПК, е на становището, че по този вид искове следва да отговоря военното формирование /поделение/ в което се изпълнява службата, стига то да е разпоредител с бюджетни средства, а в случай, че същото не е такъв рапзоредител – горестоящото нему такова, което е разпоредител с такива средства. В случая ВФ 32990 е именно такъв разпоредител, видно от приложеното удостоверение, докато долустоящите му две поделения, в които ищецът последователно е полагал труда си, нямат това качество. Това разрешение се дава, тъй като независимо от факта, че орган по назначаването на военнослужещите е Министърът на отбраната, то заплатите, допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнение на службата, се дължат от военното формирование, респ. горестоящото му такова - разпоредител с бюджетни кредити, в което се изпълнява тази служба. Именно военното формирование е субектът, който следва да организира изпълнението на службата, да създаде условията за това, негово е и задължението да изплати дължимото възнаграждение и различните видове обезщетения, свързани с изпълнението на службата от военнослужещия. В този смисъл са редица решения – Р №426/03.11.2011, гр.д.№ 1356/09, ІVг.о., ВКС; Р № 416/26.10.2012, гр.д. № 271/12, ІVг.о., ВКС; Р № 757/25.07.2008, гр.д., № 873/06, ІVг.о., ВКС; О № 601/25.05.12., гр.д.№ 271/2012, ІVг.о., ВКС и др. Ето защо съдът намира исковете, като насочени срещу надлежен ответник, да са допустими.

По иска за заплащане на възнаграждение за положен труд в превишение на нормативно установената продължителност на служебното време:

Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгл. ал. 2 общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. Ал. 3 предвижда, че в случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3. За изпълнение на службата през почивните дни на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер 50 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение, а за дните на официалните празници - допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение. Ал. 5 предвижда изключения, при които горните разпоредби не се прилагат, а именно - при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие, както и при дежурства по график, при обявяване на извънредно положение, военно положение или положение на война. Според ал. 6 времето за почивка на военнослужещите не се включва в продължителността на служебното време. Относно реда разпределяне на служебното време и за неговото отчитане извън нормалната продължителност ал. 7 препраща към акт на Министъра на отбраната. По идентичен начин е и уредбата в ЗОВСРБ (отм.).

Редът за полагане на дежурствата и тяхната продължителност са уредени в чл. 195 от ЗОВСРБ, съгласно който военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа, а времето за дежурство е служебно време. В чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ е уредено на военнослужещите да се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време. Доколкото за реда за отчитане и заплащане на положения изв. труд – такъв над установеното служебно време разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ препраща към акт на Министъра на отбраната, то за процесния такива са следните актове -  Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-313/08.05.2001г. и Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, издадена на основание чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.), която не е била отменена и се прилага и при новия ЗОВСРБ, доколкото същата не му противоречи. Съгласно Раздел ІІІ, чл. 6 от същата: “Възнаграждението за положен извънреден труд от кадровите военнослужещи се изчислява и изплаща през месеца, следващ месеца или периода, през който е положен извънреден труд...”, т. е. възнагражденията за положен извънреден труд стават изискуеми през месеца, следващ този, през който е положен извънредният труд. В тази наредба се определя размерът на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи в случаите на превишаване продължителността на служебното време. Съгл. чл. 3, ал. 1 в възнаграждението за всеки час извънреден труд, положен от кадровите военнослужещи при условията и по реда на чл. 159 от Правилника за кадрова военна служба, се определя на базата на основното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 224, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, съобразно категорията на кадровия военнослужещ. Съгл. ал. 2 при определяне размера на възнаграждението по ал. 1 се взема предвид месечната продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ, определена в съответствие с разпоредбата на чл. 152, ал. 6 от Правилника за кадрова военна служба, за месеца, през който е положен извънредният труд. Ал. 3 и 4 урежда изчисляването на превишението на служебното време за щатни дежурни и доколкото ищецът не е бил такъв, не следва да се обсъжда. В чл. 4 е предвидено заплащането на възнаграждението - 1. с увеличение 20 на сто - при полагане на извънреден труд в работни дни; 2. с увеличение 40 на сто - при полагане на извънреден труд в почивни дни; 3. с увеличение 80 на сто - при полагане на извънреден труд в дни на официални празници; 4. с увеличение 20 на сто - при полагане на извънреден труд при сумирано отчитане на служебното време. Съгл. чл. 5 размерът на часовото възнаграждение, изчисляван по реда на чл. 2, 3 и 4, се закръглява до втория знак след десетичната запетая. Съгл. чл. 6 възнаграждението за положен извънреден труд от кадровите военнослужещи се изчислява и изплаща през месеца, следващ месеца или периода, през който е положен извънреден труд, въз основа на писмена заповед на командира (началника) на поделението, в което служи кадровият военнослужещ. Приета е Наредба №  Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници, издадена от Министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г., изм. и доп., бр. 105 от 6.12.2013 г., в сила от 6.12.2013 г. Същата е приложима за извънредния труд от м. 01.2013г. насетне, като липсва изрична разпоредба с нея да се отменя Наредба за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи. Следователно и двете наредби представляват действаща нормативна уредба, като не се прилагат и са мълчаливо отменени само тези норми на старата наредба, които влизат в пряко противоречие с новата. Съгл. чл. 34 от новата наредба продължителността на служебното време на военнослужещите, работещи в режим на нормална продължителност на служебното време, се изчислява в работни дни подневно, а на военнослужещите, работещи в режим на нормална и/или увеличена продължителност на служебното време и/или носене на дежурства, се извършва сумирано изчисляване на служебното време за месеца в рамките на месечната продължителност на служебното време, определена в чл. 3. Съгл. чл. 35 отчитането на служебното време при извършване на дежурства до 24 часа от военнослужещите, назначени на длъжности, за които дежурството е основна функция по длъжностно разписание, се извършва при сумирано изчисляване на служебното време на всеки военнослужещ в часове за всяко полугодие от календарната година. Продължителността на служебното време за всяко полугодие от календарната година се определя като сбор от месечната продължителност на служебното време в часове за всеки един от месеците в полугодието по реда, определен в чл. 3. В раздел девети е уредено изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници.

Според чл. 43 от наредба № Н-18/19.12.2012г. за изпълнение на възложените задължения над общата продължителност на служебното време през работни дни на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение, както следва: 1. определя се основно възнаграждение за един час, като основното месечно възнаграждение на военнослужещия в съответствие с присвоеното му военно звание и степен в обхвата на званието се разделя на месечната продължителност на служебното време в часове, определена по чл. 3, за месеца, в който има изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време; 2. допълнителното възнаграждение за месеца е в размер 25 на сто от основното възнаграждение на военнослужещия за един час, определено по реда на т. 1, и умножено по броя на часовете за месеца, през които е изпълнявал възложени задължения над общата продължителност на служебното време. Според чл. 44 от същата за изпълнение на службата през почивните дни на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер 50 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение, а за дните на официалните празници - допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение. Според чл. 45 възнаграждението по чл. 43 и 44 се начислява и изплаща въз основа на писмена заповед на ръководителя на съответната структура или командира (началника) на военното формирование, издадена до 5-о число на месеца, следващ месеца, през който са изпълнявани възложени задължения над общата продължителност на служебното време или изпълнение на службата през почивни дни или в дните на официални празници.

В случая за да изготви и основното, и допълнителното си заключение по поставената от съда задача вещото лице е съобразило именно тези актове, уреждащи правилата за изчисляване на положения изв. труд, както и за определяне дали такъв е положен. За изготвяне на заключението си вещото лице е работило на база изходящи от всяко от военните формирования, където е работил ищецът, и от горестоящото им такова - ответникът ВФ 32990, документи, което по съществото си представлява признаване на факта, че такъв труд е полаган.

 От представените удостоверения и заповеди се установява, че за процесния период ищецът е давал дежурства по график, кога са полагани същите по дати, кога е ползвал компенсации, и какъв е бил размерът на възнаграждението му. Относно продължителността на дежурствата се кредитират показанията на свидетелите, които по никакъв начин не са опровергават от ответната страна, и сочат начина ан полагане на 24-часовите дежурства да са ставали по един и същи начин и в двете поделения под ръководството на ВФ 32990, който начин на полагане на дежурствата, както вече бе споменато по-горе, е характерен за всяко едно поделение (военно формирование) на Българската армия. Тези дежурства с оглед начина на организация на работата продължават средно по 27 часа и половина всяко.

Изчислен по този начин, положеният от ищеца и некомпенсиран с почивка извънреден труд, за който не му е платено възнаграждение, е, както следва - за периода на работа във ВФ 54120 са полагани дежурства в периода 28.09.2012г. – 26.04.2013г., за които за превишението на служ. време се полага и не е изплатено възнаграждение в размер на 356, 45 лева, и съответстваща му мораторна лихва от 107, 04 лева от падежа на всяко вземане, начиная от 06.10.2012г. до 30.12.2015г., и за периода на работа във ВФ 52630 са полагани дежурства в периода 19.05.2013г. – 20.02.2015г., за които за превишението на служ. време се полага и не е изплатено възнаграждение в размер на 890, 20 лева, и съответстваща му мораторна лихва от 155, 07 лева от падежа на всяко вземане, начиная от 06.06.2013г. до 30.12.2015г. Или общо за работата си в двете поделения под ръководството на разпоредителя с бюджетни кредити ВФ 32990 на ищеца се дължи възнаграждение за положен изв. труд в периода м. септември 2012г. – м. март 2015г. в общ размер на  1246, 65 лева и съответстваща му мораторна лихва в размер на 262, 11 лева, в които периоди  и размери ищецът е изменил иска си.

По възражението на ответника за погасяване на исковете по давност, съдът намира следното: Началния момент, от който се претендира това възнаграждение, е м. септември 2012г., през който е положено дежурство на 28.09.2012г. Исковете за заплащане на изв. труд на кадровите военнослужещи се погасяват с тригодишна давност, течаща от момента, в който вземането става изискуемо. Съгл. практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 758/18.04.2011г. по гр. д. № 199/2010г. по описа на ВКС, III-то г. о. ) давността за вземането за труд, положен от военнослужещи в превишение над нормативно установената продължителност на служебното им време, е 3-годишна, съгл. разпоредбата на чл. 111, б „а” от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „а” от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност. В настоящия случай  вземането на ищеца представлява вземане за положен от него извънреден труд. Характерът на вземането като такова за положен труд следва както от съдържанието на правоотношението – полагане на труд срещу заплащане при условия и ред, определени от жалбоподателя, така и от закона – в чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.) и разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ е изрично предвидено, че за положения труд в повече от установената месечна продължителност на работното време се заплаща възнаграждение за извънреден труд. Ирелевантно е в настоящия случай, че договорът на ищеца не е трудов, а такъв за кадрова военна служба.  Независимо от наименованието на договора и вида на правоотношението, чл. 111 б. „а” от ЗЗД визира всички случаи, в които се престира труд срещу заплащане. Именно това характеризира вземането като такова за труд, поради което същото се погасява с кратката тригодишна, а не общата петгодишна давност.

Съгласно цитираната по-горе нормативна уредба и в частност чл. 6 Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, която е приложима за възнагражденията до 31.12.2012г., възнаграждението за положен извънреден труд от кадровите военнослужещи се изчислява и изплаща през месеца, следващ месеца или периода, през който е положен извънреден труд, въз основа на писмена заповед на командира (началника) на поделението, в което служи кадровият военнослужещ. Следователно най-ранната дата, от която започва да тече давността, е 01.10.2012г. за вземанията за м. 09.2012г., а видно от заключението на в. лице, всъщност това е 6-то число на месеца, следващ полагането на труда, когато са се начислявали възнагражденията и са оформяни ведомостите, или в конкретния случай – 06.10.2012г. Исковата молба е предявена на 30.12.2015г., поради което до тази дата са погасени по давност вземанията за следните месеци – септември, октомври и ноември 2012г., като последното от тях е станало изискуемо на 06.12.2012г. и давността за него е изтекла на 06.12.2015г. същите възлизат на 94, 24 лева главница. Същите са погасени по давност, ведно със съответстващата им лихва в р-р на 30, 33 лева. За вземанията за изв. труд, положен от 01.12.2012г. насетне, същите стават изискуеми от 06.01.2013г. и не са погасени по давност, като няма погасени по давност лихви върху тях. Същите за периода м. декември 2012г. – м. март 2015г. възлизат на сумата от 1152, 41 лева (хиляда сто петдесет и два лева и четиридесет и една стотинки) и съответстващата им мораторна лихва за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 06.01.2013г. до 30.12.2015г. в размер на 231, 78 лева (двеста тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки).

С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски – ищецът съразмерно с уважената, а ответникът с отхвърлената част от исковете.

Ищецът претендира и доказва направени разноски само за адв. възнаграждение – 840 лева с ДДС, които са платени – л. 149 и 150 от делото. Съразмерно с уважената част от исковете му се следват такива в размер на 771, 16 (седемстотин седемдесет и един лева  и шестнадесет стотинки), които следва да се възложат в тежест на ответника.

От своя страна ответникът претендира разноски, които са такива за юрк. възнаграждение, което съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за МРАВ възлиза на 335, 54 лева. Дължимите на същия разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете са общо 27, 72 лева (двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки), които следва да се възложат в тежест на ищеца.

При извършване на компенсация на разноските на страните, на ищеца следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение по съразмерност и компенсация в размер на 743, 44 лева (седемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки), като на ответника разноски не следва да се присъждат.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на  100 лева (сто лева), от която сума 50 лева (петдесет лева) - ДТ по иска с правно основание чл. 194, ал. 2 от ЗОВСРБ и 50 лева (петдесет лева) – по иска по чл. 86 от ЗЗД. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда. В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ по задачата, на база на която са изчислени присъдените суми, а именно – 160 лева (сто и шестдесет лева).

Така мотивиран, съдът 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА Военно формирование 32990 – гр. *******, с адрес: гр. *******, ***********, представлявано от бригаден г.Я.М., чрез пълномощниците юрк. Т.Г. и юрк. С. С. да заплати на С.И.И., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. В.К.,*** следните суми: сумата от  1152, 41 лева (хиляда сто петдесет и два лева и четиридесет и една стотинки), представляваща възнаграждение за положен извънреден труд съгл. чл. 194, ал. 2 от ЗОВСРБ (труд за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време), който не е компенсиран, за периода м. декември 2012г. – м. март 2015г., сумата от 231, 78 лева (двеста тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки) - мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 06.01.2013г. до 30.12.2015г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 30.12.2015г., до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 743, 44 лева (седемстотин четиридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) – направени по делото разноски по съразмерност и компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане за изв. труд за разликата над сумата от 1152, 41 лева (хиляда сто петдесет и два лева и четиридесет и една стотинки), до пълния предявен размер от 1246, 65 лева (хиляда двеста четиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) и за периода м. септември 2012г. – м. ноември 2012г. включително, както и иска за мораторна лихва за разликата над сумата от 231, 78 лева (двеста тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки) до пълния предявен размер от 262, 11 лева (двеста шестдесет и два лева и единадесет стотинки), и за периода 06.10.2012г. – 05.01.2013г., като погасени по давност. 

ОСЪЖДА Военно формирование 32990 – гр. *******, с адрес: гр. *******, ***********, представлявано от бригаден г.Я.М., чрез пълномощниците юрк. Т.Г. и юрк. С. С. да заплати да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100 лева (сто лева), представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 160 лева (сто и шестдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред *******ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / п /

Вярно с оригинала.

ИК