Гражданско дело 17670/2015 - Решение - 01-12-2017

Решение по Гражданско дело 17670/2015г.

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  4221/ 01.12.2017г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17670 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

         В исковата молба от „СОФТУЕРНА КЪЩА ФИПС-КЕМАЛОВ” ЕООД против „МЕГА ЕКСПРЕС” ЕООД се твърди, че на 18.02.2003г. между „Софтуерна къща Фипс-Смол” ЕООД и ответника бил сключен договор № **„Супервайзорски надзор - МЕГА ЕКСПРЕС ЕООД“, допълнен с Анекс **година и Анекс Винпроми/2007 от 20.12.2007 година, по който „Софтуерна къща Фипс-Смол” ЕООД е изпълнило задълженията си по договора, като е проектирало, инсталирало, учредило право на ползване, както и извършвал постоянен супервайзорски надзор на създадената за целите на договора информационна система „Мега Експрес 2003”, чрез служители в дружеството, както и чрез възлагането на същата на подизпълнител. Посочено е, че според чл.4, ал.2 от договора, супервайзорът може да възложи за определено време извършване на надзора на подизпълнител, на който се вменяват правата и задълженията, за което да уведоми предварително възложителя. Твърди се, че предвид тази възможност, в периода февруари 2004г. до 31.12.2010г., без противопоставянето и със съгласието на възложителя „МЕГА ЕКСПРЕС 2003”, задълженията по договор № **се изпълнявали от ищеца, на което дружество се изплащали дължимите месечни възнаграждения, респективно, ищецът встъпил в правата и задълженията на супервайзора по договора. Поради това всички последвали изменения и допълнения на договора, с анекси от 12.02.2004г. и 20.12.2007г., били подписани от страна на супервайзора от управителя на ищеца. Ответното дружество осчетоводявало редовно издадените му от ищеца фактури, тоест не се противопоставяло на извършената промяна. Ищецът твърди, че до 31.12.2010 година ответникът-възложител изпълнявал задълженията си по договора, като на 16.12.2010 година изпратил уведомление, че поради прекратяване на търговската му дейност се налага и прекратяване на договорните отношения, считано от 01.01.2011 година. С оглед на заявеното след датата 01.01.2011 година ответникът преустановил дължимите плащания по договора. Ищецът поддържа, че за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. ответникът продължил неразрешено ползване на системата, както и двукратно предоставил полването й на неоторизирани ползватели през януари 2011 г. Твърди, че тези действия, извършени от ответника след прекратяването на договора, представляват нарушение на договорните му задължения по чл.2 от договора, поради което и на основание чл.7 и 8 от договора се претендира уговорената в тях неустойка при неизпълнение. За авторските права върху процесната компютърна система ищецът твърди, че същата е създадена за целите на договора чрез служители на третото неучастващо лице – изпълнител по договора и чрез възлагането на подизпълнител, какъвто самият той се явява. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество за заплащане на сумата от 21 455,32 лева, съставляваща сбора от сумата от 12 693,00 лева, представляваща обезщетение по член 7 от Договор № **„Супервайзорски надзор - „МЕГА ЕКСПРЕС ЕООД“, допълнен с Анекс **година и Анекс Винпроми/2007 от 20.12.2007 година, дължимо за неправомерното ползване на информационна система „МЕГА ЕКСПРЕС 2003“ за периода от 01.01.2011 година до 31.12.2011 година и сумата от 8 762,32 лева, представляваща обезщетение по член 8 от същия Договор № **„Супервайзорски надзор - МЕГА ЕКСПРЕС ЕООД“, допълнен с Анекс **година и Анекс Винпроми/2007 от 20.12.2007 година, дължимо за неправомерното двукратно предоставяне на информационна система „МЕГА ЕКСПРЕС 2003“ на неоторизиран ползвател през м. януари 2011 година, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми, считано от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане. Претендирани са с исковата молба направените по делото разноски.

         В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „МЕГА ЕКСПРЕС” ЕООД, със становище за недопустимост на предявените искове, тъй като ищцовото дружество не е активно легитимирано в процеса, тъй като ответникът не е в договорни отношения с него. Изразено е становище и за неоснователност на исковете, като на първо място се сочи, че вземанията на ищеца са погасени поради изтекла давност - позовава се на кратката тригодишна давност, като счита, че се касае за периодични плащания. В случай, че съдът приеме, че давността не е изтекла, то ответникът оспорва исковете като неоснователни, поради това, че всички факти и твърдения на ищеца, описани в исковата молба не отговарят не действителното фактическо положение. Ответникът не спори за наличието на сключен между него и третото неучастващо лице "Софтуерна къща Фипс-Смол" ЕООД договор, с параметрите, посочени в исковата молба. Оспорва обаче правото на ищеца да претендира и упражнява права по този договор, по който ищецът не е страна, а само подизпълнител, в това число оспорва приложението на чл. 7 и 8 от Договора и правоотношението между страните по делото. Счита, че разпоредбата на чл.4 от Договора касае само и единствено изпълнение на договорните задължения по отношение на Супервайзорския надзор, но в никакъв случай ищецът, като подизпълнител, не можел да ангажира отговорността на възложителя. Оспорва и твърдението на ищеца във връзка с воденето на счетоводство и счетоводно отразяване на стопанските операции от страна на ответното дружество, без да се използва процесната програма за обработка на счетоводните данни. Оспорва и твърденията, че е ползвал, предоставил и позволил неразрешено процесната информационна система, както и че е предоставил неоторизиран достъп до системата "Мега Експрес 2003" на неоторизирани ползватели след 31.12.2010г.  Счита, че дори да се приеме, че е налице облигационно правоотношение между страните по делото, само на база извършени плащания, без наличието на изрично сключен между страните договор, то следва да се има предвид с оглед на претендираното от ищеца обезщетение, че приложение следва да намери чл.70 ЗАПСП. Освен това, ответникът  прави възражение с правно основание чл.301 ТЗ, като твърди, че ответното дружество не е страна по посочените в исковата молба два анекса - от 2004 г. и от 2007 г., поради това че анексите не били подписани от негово име, от лице с представителна власт, а ответникът е научил за съществуването им едва с получаване на исковата молба. Поради изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са с отговора направените по делото разноски.

         Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

         Представен е договор **супервайзорски надзор – МЕГАЕКСПРЕС ЕООД от 18.02.2003г., сключен между „МЕГА ЕКСПРЕС” ЕООД и „СОФТУЕРНА КЪЩА ФИПС-СМОЛ” ЕООД, в качеството им съответно на възложител и изпълнител, с предмет проектиране, инсталиране, учредяване право на ползване и извършване на постоянен супервайзорски надзор на информационна система „МЕГАЕКСПРЕС 2003”, подробно специфицирана в приложение към договора. Представени са така също анекс **от 12.02.2004г. и анекс Винпроми от 20.12.2007г.

         Представени са фактура № ***от 01.10.2010г. и № ***от 01.07.2010г., както и за останалите месеци от календарната 2010г., издадени от „СОФТУЕРНА КЪЩА ФИПС-КЕМАЛОВ” ЕООД, с получател „МЕГАЕКСПРЕС” ЕООД, двустранно подписани, с посочен вид на услугата – супервайзорски надзор мрежа МЕГАЕКСПРЕС.

         В писмо от „МЕГАЕКСПРЕС” ЕООД до управителя на „СОФТУЕРНА КЪЩА-ФИПС”, изх.№ 10 от 16.12.2010г., е посочено, че във връзка с прекратяване на дейността на „МЕГАЕКСПРЕС” ЕООД, както и на основание чл.6, ал.1 от договора за супервайзорски надзор, се налага преустановяване на договорните взаимоотношения за правото на ползване на софтуерния продукт „Регламент”, считано от 01.01.2011г.

         По делото са приети заключението на СТЕ, депозирано на дата 18.11.2016г., заключение на ССчЕ от дата 16.01.2017г., заключение на тройната СТЕ, депозирано на дата 15.06.2017г., както и допълнително заключение на СТЕ от дата 24.10.2017г.

        При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

        По направеното от ответната страна възражение за недопустимост на предявените искове, съдът е изложил съображения, в определение от закрито заседание на 22.03.2016г., като е прието, че същите касаят не процесуалноправната, а материалноправната легитимация на ищеца, поради което е и въпрос по същество на правния спор.

        От приетите по делото  договор и анекси се установява, че на 18.02.2003 г. ответникът в качеството си на възложител е сключил със „СОФТУЕРНА КЪЩА ФИПС-СМОЛ” ЕООД, в качеството на супервайзор договор за супервайзорски надзор – МЕГАЕКСПРЕС ЕООД. В предмета на договора е включено проектиране, инсталиране, учредяване право на ползване и постоянен супервайзорски надзор на информационната система МЕГАЕКСПРЕС 2003, подробно сертифицирана в Приложение 1. Предвидено е, че учредяването на правото на ползване на системата влиза в сила с подписване на договора и се прекратява с неговото прекратяване. В чл.2, ал.1 от договора е предвидено, че възложителят няма право да предоставя системата по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, или чрез каквито и да са технически средства за ползване, нито възмездно, нито безвъзмездно на организации, юридически и физически лица, извън своята организация или инсталациите, за които е сключен договора, нито да дава достъп до програмните продукти за запознаване, копиране, временно ползване без копиране. В чл.4 от договора е предвидено какво се включва в супервайзорския надзор. В чл. 4, ал.2 от договора е предвидено, че супервайзорът може да възложи за определено време извършването на Супервайзорски надзор на подизпълнител, но който се вменяват правата и задълженията, като на Супервайзора. За това си действие той информира предварително (устно или по телефона) управителя или главния счетоводител на възложителя. В чл. 5 от договора е уговорен размерът и сроковете на плащане на дължимото от възложителя на супервайзора възнаграждение. В чл. 6 от договора е уговорено, че същият е в сила от датата на подписването му и действа до 31.12. от годината на подписването му, като е предвидено автоматично продължаване срока на договора за следващата година при същите условия, в случай, че някоя от страните не е поискала писмено, не по рано от 30 и не по – късно от 10 дни преди изтичането му среща за прекратяване на договора или преразглеждане на неговите принципи. В чл.7 от договора е предвидено, че за неизпълнение на задължението по чл.2 – продължаване ползването на системата след изтичане срока на учреденото право на ползване възложителят дължи на супервайзора стойността на месечното задължение плюс ежемесечна неустойка от левовата равностойност на 300 щ.д. по курса на БНБ от всеки последен работен ден на месеца, през който системата е ползвана неправомерно, а според чл.8 за неизпълнение на задължението по чл.2, ал.1 – предоставяне на системата, без разрешение на супервайзора на други юзери извън тези, за които е сключен договорът, възложителят дължи на супервайзора за всеки констатиран случай стойността на месечното задължение плюс ежемесечна неустойка, равна на левовата равностойност на 2000 щ.д. по курса на БНБ от всеки последен работен ден на месеца, през който системата е ползвана неправомерно.

От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени фактури за периода 01.05.2003г. – 31.12.2010г. на стойност 23 719.36 лв., с основание за издаването им „Супервайзорски надзор на система „Регламент” за пореден месец съгл.договор” и „SV-надзор мрежа мегаекспрес”. Според вещото лице за периода след 31.12.2010г. до момента на изготвяне на експертизата при ищеца има издадени фактури за ползвана услуга от ответника, като поради изпратено писмо от управителя на ответника до ищеца, че издадените фактури няма да бъдат осчетоводявани и платени от ответника, поради факта, че той не използва продукта, фактурите са върнати на издателя.

Ответникът оспорва, че подписаните анекси от 2004 г. и 2007 г.  не го обвързват, доколкото не са подписани от представител на ответното дружество. Доколкото ответното дружество е търговец, осчетоводило е издадените му фактури за периода 18.02.2003г. – 30.04.2010г., както и фактурата за месец юни 2010г. за ползваната услуга по договор № **„Супервайзорски надзор” от 18.02.2003г. и анекс от 2004г. и анекс от 2007г., като същите са платени в брой по съответните счетоводни сметки от ответника, според заключението на вещото лице по ССчЕ, то съдът намира, че намира приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ и ответникът се е съгласил с направените промени в сключения през 2003 г. Договор за супервайзорски надзор. От съдържанието на процесния договор, както и от последвалите действия на ответника по осчетоводяване и плащане на издадените от ищеца фактури, може да се направи извод, че е налице прехвърляне на правоотношение на супервайзора – ищец. Според клаузата на чл. 4, ал.2 от договора от 2003 г. супервайзорът може да възложи за определено време извършването на супервайзорския надзор на подизпълнител, на който се вменяват права и задължения като на супервайзора. За това си действие той информира предварително /устно или по телефона/ управителя или гл.счетоводител на възложителя. Съдът намира, че липсата на предварително уведомяване на възложителя за прехвърлянето устно или по телефона, не е основание да се приеме, че не е налице прехвърляне на правата и задълженията на ищеца, доколкото възложителят не се е противопоставил на действията на изпълнителя по изпълнение на задълженията по договора, като е заплащал дължимото му се съгласно договора от 2003 г. и анексите по него възнаграждение. Поради това съдът намира, че ищецът притежава процесуално- правна, както и материално-правна легитимация за предявяване на искове за заплащане на обезщетение по сключения договор за супервайзорски надзор.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност на претенциите на ищеца, тъй като същите представляват периодични плащания, които се погасяват с изтичане на тригодишна давност. С определение № 1313 от 13.06.2016г. на ПОС, постановено по въззивно ч.гр.дело № 1399 по описа на ПОС за 2016г. е прието, че предявените от ищеца искове не представляват такива по чл. 96 ЗАПСП, тъй като се претендират последиците от неизпълнението на задълженията на ответника след прекратяване на процесния договор с предмет авторско право, като е приложима общата правна уредба на ЗЗД относно договорите.

Според разпоредбата на чл. 111, б. „б” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойка от неизпълнен договор, а според чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно трайната съдебна практика при преценка на началния момент, от който започва да тече давността по отношение на претенцията на неустойка, следва да се вземат предвид уговорките между страните и събраните по делото доказателства в тази връзка. В чл. 7 и чл. 8 от Договора от 2003 г. е предвиден размерът на неустойката и периодът, за който следва да се начисли. Не е уговорен срок за изпълнение на задължението за заплащане на неустойка, поради и което съдът приема, че е приложима разпоредбата на чл. 114, ал.2 ЗЗД, като давностният срок за погасяване на претенцията за неустойка тече от момента, в който е възникнало вземането за неустойка. С исковата молба се твърди извършено от ответника неразрешено ползване на система „МЕГАЕКСПРЕС 2003” за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., поради което се налага извод, че по иска за неустойка по чл. 7 от договора правото на иск е погасено на 02.01.2014 г. Твърди се също, че след дата 01.01.2011г. ответникът е извършил или позволил извършването на неоторизиран достъп до създадената от ищеца информационна система, чрез които действия се е стигнало до прехвърляне на цялата налична счетоводна информация, обработена в периода от 18.02.2003г. до 31.12.2010г. от една счетоводна програма в друга, без съгласие от страна на ищеца за това, тоест и по иска за неустойка по чл.8 от договора правото на иск е погасено на 02.01.2014 г. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 29.12.2015г., поради което вземанията за неустойки по чл. 7 и чл. 8 от Договора от 2003 г. са погасени по давност и следва да се отхвърлят на това основание, без да се обсъждат доказателствата относно наличието или липсата на предпоставки за уважаването/отхвърлянето на предявените искове. Не са представени доказателства за спиране или прекъсване на погасителната давност, преди изтичането й, поради което съдът намира, че предявените от ищеца искове следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.

            При този изход на спора и предвид направеното от ответната страна искане за присъждане на разноските за съдебни експертизи по делото, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски, които съдът констатира в размер на 280 лв.

            По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от “СОФТУЕРНА КЪЩА ФИПС-КЕМАЛОВ” ЕООД, ЕИК 115097935, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Велико Търново” № 25, със законен представител К.Й.К.против “МЕГА ЕКСПРЕС” ЕООД, ЕИК: 115778717, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Алцеко” № 16, ет.2, със законен представител Ц.Г.З.иск за заплащане на сумата в общ размер от 21 455.32 лв. /двадесет и една хиляди четиристотин петдесет и пет лева и 32 ст./, от която 12 693 лв., представляваща обезщетение по чл. 7 от Договор № **“Супервайзорски надзор – “МЕГАЕКСПРЕС” ЕООД, допълнен с Анекс **г. и Анекс Винпроми/2007 от 20.12.2007 г., дължимо за неправомерно ползване на информационната система “МЕГА ЕКСПРЕС 2003” за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. и сумата от 8 762.32 лв., представляваща обезщетение по чл. 8 от Договор № **“Супервайзорски надзор – “МЕГАЕКСПРЕС” ЕООД, допълнен с Анекс **г. и Анекс Винпроми/2007 от 20.12.2007 г., дължимо за неправомерно двукратно предоставяне на информационната система “МЕГАЕКСПРЕС 2003” на неоторизиран ползвател през месец януари 2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2015 г. до окончателното изплащане.

                   ОСЪЖДА “СОФТУЕРНА КЪЩА ФИПС-КЕМАЛОВ” ЕООД, ЕИК 115097935, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Велико Търново” № 25, със законен представител К.Й.К.да заплати на “МЕГА ЕКСПРЕС” ЕООД, ЕИК: 115778717, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Алцеко” № 16, ет.2, със законен представител Ц.Г.З.сумата от 280 лв. /двеста и осемдесет/ направени по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

            Вярно с оригинала!

            Секретар: П. К.