Гражданско дело 17465/2015 - Решение - 13-02-2017

Решение по Гражданско дело 17465/2015г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер  427                         13.02.2017 Година                         Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На шестнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Иван Анастасов

 

Секретар: Елена Лянгова

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 17465 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано по искова молба от А.М.К. против „Хъс”ООД, с която е предявен иск по чл.108 от ЗС за това ответното дружество да бъде осъдено да предаде на ищцата владението върху собствения й самостоятелен обект в ......... на сградата на бул. ............№ .... в гр.П., съставляващо реална част от подземен гараж с идентификатор ................, а именно подземно паркомясто № .., с площ от 15,03 кв.м., при граници: паркомясто № .., стълбищна клетка и подземна улица.

        От ответното дружество оспорват иска като неоснователен. Представени са писмени доказателства.

        ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

        В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на процесния имот, представляващ гараж, и същият се владее от ответното дружество без правно основание. Представени са нот.акт № ..........2007г. за придобито от нея право на строеж за апартамент № .. на седмия етаж от сградата, предвидена да се изгради в УПИ ......., кв...., и за изба № .. на сутеренния етаж и разрешение за ползване от 08.06.2009г. за сградата в УПИ ......... От ответното дружество твърдят, че те са собственици на процесния имот на основание договор за покупко- продажба, оформен с нот.акт № .........2010г.. Твърди се също така, че дружеството владее имота в качеството си на собственик.

        С нот.акт № ..........2007г. ............ ЕООД е продало на ищцата правото на строеж за апартамент № .. на седмия етаж от сградата, предвидена да се изгради в УПИ ......., кв...., за изба № .. на сутеренния етаж и за подземно паркомясто № .., с площ от 15,03 кв.м., при граници: паркомясто № .., стълбищна клетка и подземна улица. На 08.06.2009г. е издадено разрешение за ползване на сградата № ДК- 07- 206. На л.10 по делото е налице и декларация от .......... на ............ ЕООД, с която декларира, че ищцата е изплатила всички дължими от нея суми по горепосочения нот.акт № ... и е станала собственик на обектите, за които и е продадено правото на строеж, включително и на процесното паркомясто № ... С нот.акт № .........2010г. /л.49 по делото/ ............ ЕООД е продало на ответното дружество целия подземен гараж с идентификатор ................, включително и процесното паркомясто № ...

       Решаващ за спора по делото е въпросът, дали към 08.08.2007г. процесното паркомясто е представлявало годен обект на право на строеж и съответно дали той е бил годен обект на право на собственост към датата на издаване на разрешението за ползване на сградата, а и към настоящия момент. С изменения в чл.38, ал.1 и чл.43, ал.3 от ЗУТ с Д.в., бр. 82 от 2012 г. и бр. 101 от 2015 г. е уреден въпроса относно осигуряването на места за паркиране за собственици на самостоятелни обекти в сгради в режим на етажна собственост. По- конкретно в чл.38, ал.1 от ЗУТ е предвидено в първия етаж, в полуподземния етаж или в подземния етаж да се предвиждат за изграждане гаражи или места за паркиране. С тази разпоредба не е придаден изрично и ясно статут на самостоятелни обекти или на част от самостоятелни обекти на местата за паркиране. Разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗУТ се отнася до местата за паркиране в дворното място, в което е построена сградата в режим на етажна собственост. С ал.4 /Нова – ДВ, бр. 101 от 2015г. / на чл.37 са предвидени три варианта за осигуряване с инвестиционния проект на места за паркиране: 1. паркинг – гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или 2. паркинг – гараж със статут на обща част в сградата, или 3. отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. И тази разпоредба не урежда статут на самостоятелни обекти за местата за паркиране, тъй като при първия и втория варианти те са несамостоятелни части от паркинги- самостоятелни обекти или общи части на сградите, а в третия вариант те са принадлежност към самостоятелни обекти. Следователно ищцата би могла да придобие правото на собственост върху процесното паркомясто единствено като принадлежност към собственото й жилище в сградата- ап.№ .., което също е предмет на нот.акт № ..........2007г.. За целта обаче би следвало паркомястото да е предвидено като принадлежност към посоченото жилище по проекта за сградата.

        По делото са приети заверени преписи от проекта в частта относно подземния паркинг, като от същите по никакъв начин не личи някое от очертаните паркоместа да е предвидено като принадлежност към жилището на ищцата. Това е напълно обяснимо, тъй като проектът е одобрен на 25.07.2005г., а разпоредбата на чл.37, ал.4 е в сила от 26.12.2015г.. Освен това на проекта липсва номерация на местата за паркиране, поради което не може да се каже с категоричност къде попада процесното място- от ляво или от дясно на стълбищната клетка. По делото е приета и схема на самостоятелен обект с идентификатор ................, т.е. на целия подземен паркинг. На база на графичната част от същата не може да се направи никакъв извод относно правото на собственост върху процесното паркомясто / изчертана е една цяла фигура с неправилна форма/. В случай, че паркомясто № .. представляваше принадлежност към ижлището на ищцата, то същото като част от друг самостоятелен обект, а именно жилището, би следвало да бъде изключено от графиката на подземния гараж / като част от самостоятелния обект- жилище, то не би могло да е част и от самостоятелния обект- подземен гараж/. От текстовата част на схемата също не може да се направи никакъв извод относно собствеността, тъй като ищцата е записана като собственик на паркомясто № .., какъвто обект не е изчертан на графичната част, а ответното дружество е записано като собственик на целия подземен гараж.

        В обобщение на горното следва да се посочи, че и към 2007г. и 2009г. и към настоящия момент на местата за паркиране не е придаден статут на самостоятелни обекти на вещни права. Те могат да съществуват като части от паркинги, части от незастроената част на дворните места или като принадлежност към жилища, но не и като самостоятелни обекти. Всъщност, съгласно легалната дефиниция на понятието „обект” в §5, т.39 от ДР на ЗУТ, самостоятелните обекти задължително следва да имат идентификатори по кадастралната карта. В § 1, т.1 от ДР на ЗКИР през различни периоди от време са формулирани различни дефиниции на понятието „самостоятелен обект в сграда”. До 2014г. дефиницията е: „етаж или част от етаж, съгласно глава четвърта от Закона за собствеността”. Впоследствие е въведено изискване самостоятелният обект да е обособен с ограждащи стени. Актуалното понастоящем определение, съгласно изменението с Д.в., бр. 57 от 2016г., е следното: „обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение”. Следователно понастоящем е възможно част от сграда да бъде обособена и по друг начин, не задължително със стени, а например с очертания на терена, нанесени с боя или друго покритие. Това обаче не променя горния извод относно действащата и действала преди уредба по ЗУТ, нито факта, че местоположението на процесното паркомясто не може да бъде определени с категоричност, предвид липсата на номерация по проекта за сградата. Ето защо, предявеният по делото иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

       Предвид гореизложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

       ОТХВЪРЛЯ предявения от А.М.К. ***, ЕГН: ********** *** иск по чл.108 от ЗС за това ответното дружество да бъде осъдено да предаде на ищцата владението върху собствения й самостоятелен обект в ......... на сградата на бул. ............№ .... в гр.П., съставляващо реална част от подземен гараж с идентификатор ................, а именно подземно паркомясто № .., с площ от 15,03 кв.м., при граници: паркомясто № .., стълбищна клетка и подземна улица.

       Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчванет му на страните.

 

 

 

Районен съдия: Иван Анастасов

 

 

            Вярно с оригинаал!

            ММ