Гражданско дело 17113/2015 - Решение - 27-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

                                 

      

 

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3204                   27.10.2016  година                       град Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

        

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                               

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17113 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                   

Съдът е сезиран с искова молба от П.А.К., ЕГН ********** против СНЦ Футболен клуб „Марица” – Пловдив, ЕИК 176093339, с която е предявен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от общо 8633 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за управление и контрол от 01.08.2014 г. за периода 01.08.2014 г. – 20.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 23.10.2015 г. до окончателното погасяване, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7790/30.10.2015 г. по ч.гр.д. № 13789/2015 г. на ПРС, XX гр.с. 

В исковата молба се твърди, че на 01.08.2014 г. между страните е сключен договор за управление и контрол, съгласно който ищецът е приел да управлява и представлява ответника в съответствие с действащата нормативна уредба и решенията на управителния съвет на сдружението. Съгласно чл. 9 от договора се дължало възнаграждение в размер на 1000 лева месечно, платимо най- късно на първо число на следващия месец. Срокът на действие на договора бил от 01.08.2014 г. до 01.02.2015 г. След изтичането му, ищецът продължил да изпълнява добросъвестно задълженията си до 20.04.2015 г. със знанието и без противопоставянето на ответника. Въпреки това, последният не платил дори част от дължимото възнаграждение, като за периода 01.08.2014 г.  – 20.04.2015 г. същото възлизало на сумата от общо 8633 лева, формирано както следва: за периода 01.08.2014 г. до 31.03.2015 г. по 1000 лева месечно и за периода 01.04.2015 г. – 20.04.2015 г. – 633 лева. Ответникът бил поканен да изпълни с писмена покана, връчена на 27.05.2015 г., но в срока за доброволно плащане, такова не постъпило.

Предвид липсата на изпълнение, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 13789/2015 г. на ПРС, XX гр.с. била издадена заповед № 7790/30.10.2015 г. за сумата от 8633 лева, представляваща неплатено възнаграждение за периода 01.08.2014 г.  – 20.04.2015 г. по сключения между страните договор от 01.08.2014 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 23.10.2015 г. до окончателното погасяване и разноски. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК било подадено възражение за недължимост, за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящата претенция в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаване на иска. Претендират се разноски. Релевира се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Заявява, че управителен орган на сдружението, съобразно чл.15, ал.1, пр.2, чл.28, ал.2, вр. с чл. 42 от Устава му, които разпоредби били в съответствие с чл.39 ЗЮЛНЦ, е Управителният съвет в цялост, съобразно правомощията му. В конкретния случай нямало решение на УС за сключване на договор за управление и контрол с ищеца. Договорът се оспорва като се твърди нищожността му, поради липса на съгласие – сключен бил без надлежно възникнала представителна власт, тъй като бил сключен на 01.08.2014 г., т.е. след проведеното ОС на клуба на 26.07.2014 г., на което ищецът бил присъствал и на което било взето решение за смяна на състава на УС и освобождаването му като член на същия. Въпреки че на това събрание п. на УС Г.И. бил освободен от длъжността, той подписал от името на сдружението процения договор, без да има представителна власт или правомощия да извършва подобно действие.

Оспорват се твърденията, че ищецът е продължил да изпълнява задълженията си и след изтичане на срока на договора. Твърди се, че след като на посоченото ОС, ищецът бил освободен като член на УС, същият впоследствие отказал да предаде счетоводни и други документи на клуба. След като ответникът се снабдил с тях през ноември 2014 г. и била направена счетоводна ревизия, се установило, че ищецът е теглил парични суми еднолично от сметката на клуба. В тази  връзка било образувано т.д. № 916/14 г. на ПОС, като ответникът узнал за съществуването на процесния договор едва при представянето му от ищеца в хода на посоченото дело. Ето защо, твърденията, че отношенията по договора били продължили със съгласие на клуба, били изцяло неверни. Обстоятелството, че правоотношение на база сочения договор не е възниквало, се установявало и доколкото същият не бил представен в клуба, не бил заведен в счетоводството, нямало уведомление от НАП за сключването му и изплащане на възнаграждение по него. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 13789/2015 г. на ПРС, XX гр.с.  вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по сключен на 01.08.2014 г. договор за управление и контрол на СНЦ Футболен клуб „Марица” – Пловдив; уговорка за дължимост на конкретно възнаграждение; както и изправността си – че в процесния период е изпълнявал поетите задължения по договора, като изпълнението е продължило и след изтичане на предвидения в договора срок, със съгласието и без противопоставянето на ответника; възникнало задължение за плащане на уговорената сума в претендирания размер за ответника, който не е погасил същата, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си. 

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, включително наведеното такова за нищожност на договора, а при установяване наличието на дълг, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита предявената претенция за неоснователна по следните съображения:

 

Ответникът е юридическо лице с нестопанска цел /ЮЛНЦ/, което е вписано в регистъра на ЮЛНЦ при Окръжен съд Пловдив по ф.д.№ 337/2011 г. и се представлява от п. на УС – Х.Н..

На 01.08.2014 г., между ответното ЮЛНЦ, представлявано от Г.В.И. /посочен като п. на УС/ и ищеца е сключен договор за управление и контрол, според който ищецът е следвало да осъществява управлението на нестопанската и стопанската дейност в интерес на сдружението, като организира изпълнението на поставените задачи; представлява сдружението пред съдебни, данъчни и други държавни органи, банкови и финансови институции, физически и юридически лица; представя отчети за резултатите от дейността на сдружението; определя и предлага за утвърждаване пред УС дейности, които ще доведат до развитието на футболния клуб. В чл. 9 от договора е уговорено месечно възнаграждение в размер на 1000 лева.

Видно от протокол от проведено общо събрание от 26.07.2014 г. на ответното сдружение, на тази дата е взето решение за освобождаване и прекратяване мандата на управителния съвет в посочен състав, включително на Г.И. – посочен като п. на УС в процесния договор и представляващ ЮЛНЦ. За п. е избрано друг лице – В.Ф..

От писмените доказателства се установява, че взетите на това общо събрание решения на сдружението са обжалвани по съдебен ред. С невлязло в законна сила Решение № 372/25.11.2015 г., постановено по т.д. № 627/2015 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, е потвърдено Решението на ОС-Пловдив по предявени конститутивни искове с правно основание чл.25, ал.4, вр. с ал.5 и ал.6 ЗЮЛНЦ, за отмяна на всички решения на ОС на Сдружението от 26.7.2014 г., включително решенията за освобождаване на  членовете на  УС и за избор на нови членове на УС и за избор на Ф. за п. на УС.

В тази връзка следва да се посочи, че от една страна – няма данни Решението на ПАС да е влязло в законна сила, а от друга – дори решенията на ОС на сдружението да бъдат отменени – тази отмяна няма обратно действие.

 При тези доказателства, съдът намира, че към момента на сключване на твърдения договор за управление и контрол, подписан за ответното сдружение от Г.И., същият не е бил надлежно представляващ ЮЛНЦ, доколкото с предхождащо договора решение на ОС същият е бил освободен като член на УС. При това положение, следва извод, че твърдяното правоотношение не е възникнало между страните, тъй като договорът е подписан за ответника от лице без представителна власт. Този договор не може да породи търсените правни последици, още по-малко да обуслови възникване на задължение за ответника да заплати търсеното възнаграждение, тъй като валидна договорна обвързаност не е създадена. Поради липса на воля у една от страните, договорът се явява недействителен. Налице е порок, който е изначален и не подлежи на саниране. Ето защо и предявеният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът не доказва пълно и главно наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, което да породи твърдените права и задължения, вкл. за заплащане на съответно възнаграждение.

За пълнота се посочва, че искът е неоснователен и доколкото не бе доказано по категоричен начин, че ищецът е изпълнявал възложената му работа. В тази насока са ангажирани като доказателства единствено показанията на св. Г.И., които обаче са лишени от конкретика. От една страна в самия договор не е уточнено каква точно задача, поставена от сдружението /чл.5, т.1/ следва да бъде изпълнявана. Останалите дейности по т.2-5 , не се установява да са извършвани. Относно поставената задача, св. И. заявява, че е следвало ищецът К. да направи селекция на футболния отбор по най-добрия начин за първенството. Тази задача е по-скоро предмет на сключения между същите страни граждански договор /л.92/, който е с уговорена продължително приблизително съвпадаща с процесния. Именно този граждански договор касае извършване на дейност във връзка с подготовка на футболния отбор. Свидетелят сочи, че ищецът е управлявал поддръжка на стадиона, организирал е футболни срещи и т.н., но не сочи конкретни факти във връзка с тези си твърдения. В производството не се доказва изпълнение на конкретно възложени и уговорени задължения от страна на ищеца, срещу които да се дължи насрещна престация в размер на търсеното възнаграждение.

              Поради изложеното, предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.274/ и доказателства за сторени такива в размер на 130 лева депозит ССЕ и 2340 лева – платено адв. възнаграждение, съобразно ДПП. Ищецът своевременно е релевирал възражение за прекомерността му, което е основателно. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 761,65 лева. Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния случай, възнаграждението от 2340 лева е прекомерно. При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение, съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите на ответника от процесуалния представител, явяването в съдебни заседания, ангажирането на доказателства и др., които свидетелстват за проявена процесуална активност. Но с оглед обема на осъществените действия, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност, съдът счита, че справедливото и адекватно по стойност възнаграждение следва да бъде определено на сумата от 1100 лева. Разноските от общо 1230 лева ще бъдат възложени в тежест на ищеца.

Така мотивиран, съдът                                                                                                 

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от П.А.К., ЕГН ********** против СНЦ Футболен клуб „Марица” – Пловдив, ЕИК 176093339, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че  СНЦ Футболен клуб „Марица” – Пловдив, ЕИК 176093339 дължи сумата от общо 8633 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за управление и контрол от 01.08.2014 г. за периода 01.08.2014 г. – 20.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 23.10.2015 г. до окончателното погасяване, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7790/30.10.2015 г. по ч.гр.д. № 13789/2015 г. на ПРС, XX гр.с. 

ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН ********** да заплати на СНЦ Футболен клуб „Марица” – Пловдив, ЕИК 176093339 сумата от 1230 лева /хиляда двеста и тридесет лева/ - разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП