Гражданско дело 17070/2015 - Решение - 30-05-2016

Решение по Гражданско дело 17070/2015г.

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер           1791/                30.05.2016   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На тридесети май две хиляди и шестнадесета Година

В публично заседание на тринадесети май две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  17070                                               по описа за   2015 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на А.К. със съгласието на *** *** М.К. против И.К.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като с решение по гр. д. № 4416/2009г. по описа на ПРС бил осъден да заплаща издръжка от 50лв. месечно. Твърди се, че понастоящем разходите за ищеца са нараснали и той има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата, тъй като е на *** години. Необходими са средства за храна, облекло, учебни пособия. Доходите на майката били ниски, заплащала наем. Средствата не достигали за заплащане на допълнително обучение. Ответникът давал допълнително средства над издръжката. Бащата работел. Не издържал други близки. Поради това се прави искане да бъде увеличен размера на дължимата от ответника издръжка на 200лв. месечно до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В постъпилия отговор в срок се сочи, че бащата е във възможност да заплаща издръжка от 100лв. месечно, като уважаването на иска и присъждането на 200лв. би довело до застрашаване на съществуването му. Имал желание да полага грижи за сина си. Счита, че с оглед на *** *** *** *** *** *** *** *** *** ***, а не от повече средства. Заплащал смартфон за сина си, както и лекарства и дрехи. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена в частта над 100лв. до 200лв.

Между страните не се спори, че А.К. е син на М.К. и И.К.. Безспорни между страните са и обстоятелствата, че бащата е бил осъден да заплаща на ищеца издръжка от 50,00 лева месечно.

Страните не спорят, а и от показанията на *** по делото – М. Г. се установява, че детето се отглежда от своята майка, която основно се грижи за детето. С. още споделя, че А. учи в училище „*** ***“. Момчето се нуждаело от *** *** *** *** *** *** ***, ***, ***. Майката нямала възможност да заплаща допълнително обучение. Бащата бил закупил на сина си Айфон, но след като научил за поисканото увеличение на издръжката спрял изходящите повиквания на детето. А. имал *** *** *** *** *** *** *** ***.

Съдът кредитира показанията на с. като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях споделят собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на страните. С. поддържа близки отношения с ищцовата страна и впечатленията й за споделеното са преки и непосредствени.

Видно от показанията на с. Х. Д. е, че между баща и син възникнало неразбирателство. Ответникът живеел в ***** и работел в „*** *** ***“ в ****. М. на ответника била ***, за нея се грижели двамата й сина.

Съдът дава вяра на показанията на с. Макар и в голямата си част обстоятелствата, за които разказва Д. е научил от ответника, то с. е незаинтересован, изнесените факти се подкрепят от писмените доказателства.   

 От социалния доклад се установява, че майка и син живеят в апартамент под наем в ***. А. е *** в *** клас на *** „*** ***“. Имал желание да *** ***, но *** *** ***. Успехът в училище на момчето *** *** ***. Нужни били джобни. Детето имало желание да ходи на кино, на мач, но майката не успявала да посрещне всички разходи. Контактът между баща и син е към момента прекъснат като двамата не общуват нито по телефон, нито по друг начин.

По делото са събрани доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка, така и за тези на бащата - ответник по делото. От приобщените доказателства е видно, че майката получава месечен облагаем доход почти 400лв. Ответникът получава месечен облагаем доход от около 689лв. Майката заплаща наем за жилището, в което живее с А. в размер на 250лв. месечно. Бащата в периода от август 2015г. до февруари 2016г. е заплащал за сина си сметка за мобилен телефон в размер на 75-119лв. месечно.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка, като същата е присъдена преди около седем години. За изминалия период от време е налице трайна промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, на *** години е. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, извънкласни занимания и други. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 50 лв. на месец е под законовия минимум на издръжка за едно дете в размер на 105лв. - ¼ от минималната работна заплата. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на момиче на *** години.

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 350,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Затова и по-голям дал от издръжката следва да се възложи върху бащата. Ответникът е и родителят с по-високи доходи.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 200,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на А..

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер и не споделя наведените възражения, че не разполага със средства за това. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски. Ищецът е направил разноски в размер на 450лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Минималното дължимо за настоящото производство е 300лв. Съдът намира, че тъй като делото не се отличава с никаква фактическа или правна сложност спрямо други производство от същия вид, то следва да бъде уважено направеното възражение и се присъди в полза на ищеца по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, ето защо и върху ответната страна следва да се възложат разходи за един адвокат в размер на 300лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска, а именно 84.00 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.  

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. № 4416/2009г. по описа на Районен съд Пловдив месечна издръжка, дължима от И.Г.К. ЕГН ********** с адрес: *** на А.И.К. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.А.К. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 50.00 лв. на 200.00 лева /двеста лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА И.Г.К. ЕГН ********** да заплати на А.И.К. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.А.К. ЕГН ********** сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, определени от съда при условията на чл. 78 ал.5 от ГПК.

ОСЪЖДА И.Г.К. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 84,00 лева /осемдесет и четири лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.