Гражданско дело 16900/2015 - Решение - 26-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

         № 3182              26.10.2016г.            Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Илияна Куцева - Гичева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16 900 по описа на ПРС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 226, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Я.Н.Я., с ЕГН: **********, ***************************, чрез адв. Т.Ф. е предявила срещу „Фантик“ ООД, с ЕИК 160071017, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Свобода“ № 34, представлявано от у.Р.К., чрез адв. Н.П. обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – неплатен остатък от обезщетение за оставане без работа след уволнението, мораторна лихва, както следва: върху сумата от 304, 37 лева обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ от 29.10.2015г. до 20.11.2015г. в размер на 1, 95 лева (един лев и деветдесет и пет стотинки) , и върху остатъка от 75 лева за периода 29.10.2015г. – 15.12.2015г. в размер на 1 лев (един лев), иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата 120 лева (сто и двадесет лева) – неплатено обезщетение за 8 дни неползван ПГО, обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в р-р на 380 лева (триста и осемдесет лева), мораторна лихва върху него от 29.10.2015г. до 15.12.2015г. в размер на 5, 08 лева (пет лева и осем стотинки), и обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ за незаконно задържане на тр. книжка в размер на 400 лева (четиристотин лева) за периода 20.09.2015г. – 02.11.2015г. Претендират се законна лихва и разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало ТПО, като ищецът заемал длъжността „............“ при ответника въз основа на тр. договор от 04.12.2014г., като с ДС от 30.06.2015г. било уговорено пълно раб. време 8 часа и ОМВ 380 лева.

Твърди се ТПО между страните да е прекратено с предизвестие от 19.09.2015г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 19.09.2015г. От тази дата насетне ищцата престанала да се явява на работа, като на 27.10.2015г. пратила писмо, получено от ответника на 29.10.2015г., с което го поканила да й заплати дължимите обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок на предизвестието и по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа 1 месец след уволнението. От своя страна на 02.11.2015г. ищцата получила покана да се яви в счетоводната кантора на ответника, за да получи оформени документи по прекр. на ТПО, вкл. трудовата си книжка. На 02.11.2015г. там й били връчени заповед за прекр. на ТПО от 19.10.2015г. на посоченото в предизвестието основание, като било посочено ТПО да се прекратява, считано от 23.10.2015г., както и трудова книжка с оформено прекратяване на ТПО от тази дата. На 20.11.2015г. й била платена по банков път сумата от 304, 37 лева на основание – заплата и обезщетение м. 10.2015г.

Твърди се заповедта за прекр. на ТПО от 19.10.2015г. да е незаконосъобразна и да не може да доведе до прекратяване на ТПО, тъй като ТПО било прекратено 1 месец по-рано на същото основание с предизвестието, в което било посочено, че ТПО се прекратява от 19.09.2015г. Към датата на издаване на заповедта ТПО между страните вече не съществувало, поради което заповедта била незаконосъобразна. Що се отнася до извършеното плащане, се твърди същото да е на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа, но да не е пълно, а частично. Също така се твърди на ищеца да се дължи и да не е платено обезщетение за неползван ПГО за 8 дни, за неспазено предизвестие, както и за незаконно задържане на тр. книжка в периода от 20.09.2015г. до 02.11.2015г. Ето защо се моли да се приеме за установено от съда, че ТПО между страните е прекратено с предизвестието от 19.09.2015г. и да се уважат всички предявени искове така, както са посочени по-горе.

С исковата молба са били предявени и искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението на ищеца, извършено със заповед № */**.**.****. за незаконно и неговата отмяна, производството по който е прекратено с определение от 27.05.2016г. на осн. чл. 233 от ГПК поради отказ от иска, което определение е влязло в сила, и  иск по чл. 124 от ГПК за установяване правното отношение между страните относно момента и акта на прекратяване на ТПО, а именно, че същото е прекратено с предизвестие от 19.09.2015г., връчено на същата дата, а не със заповед от 19.10.2015г, получена на 02.11.2015г., производството по който е прекратено със същото определение от 27.05.2016г., като прекратяването е влязло в сила.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е депозирал писмен отговор в срок. Твърди се, че на 19.09.2015г. на ищцата е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на ТПО, в което било посочено, че срокът на същото ще се спази, но поради техническа грешка датата, от която ТПО ще се прекрати, била посочена като 19.09.2015г. вместо 19.10.2015г. Твърди се от цялостното съдържание на документа – предизвестие да е видно, че с него ТПО не се прекратява, а че същият има х-р на предизвестие, което ще се отработва, вкл. било посочено, че в този период ищцата следва да ползва осемте дни останал ПГО. Ето защо се твърди заповедта от 19.10.2015г., а не предизвестието, да е породила прекр. на ТПО, като датата на прекратяването му, декларирана в НАП, съвпадала с посочената в заповедта.

Твърди се на ищцата да са изплатени ТВ за м. септември – 299, 67 лева, за м. октомври, ведно с обезщетение за неползвания ПГО – 304, 37 лева, както и такова по чл. 222, ал. 1 от КТ – 226, 29 лева.

Твърди се след 19.09.2015г. ищцата да е престанала да се явява на работа, поради което изплатените й от тази дата насетне трудови възнаграждения били недължимо платени и подлежали на връщане. Ето защо, в случай, че съдът приеме исковете за основателни, се прави възражение за прихващане със сумата 276, 55 лева, неоснователно изплатени на ищцата трудови възнаграждения за периода 19.09.2015г. – 23.10.2015г.

В съдебно заседание от 27.09.2016г. е поискано от ищеца и е допуснато от съда изменение на исковете, както следва:

Допуснато е по искане на ищеца увеличение на иска на основание чл. 224 от КТ от 120.00 лв. на 139.01 лв., след което производството по него е прекратено на основание чл.233 от ГПК, поради отказ от иска.

Допуснато е по искане на ищеца увеличение на иска по чл. 220, ал.1 от КТ от 380.00 лв. на 382.28 лв., след което производството по него е прекратено за разликата над сумата 116,92 лева (сто и шестнадесет лева и деветдесет и две стотинки) до 382.28 лв., поради отказ от иска.

Допуснато е по искане на ищеца увеличение на иска по чл. 226, ал.2 от КТ от сумата 400.00 лв. на сумата от 491,50 лева (четиристотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки).

Останалите искове – искът по чл. 222, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – неплатен остатък от обезщетение за оставане без работа след уволнението, мораторна лихва, както следва: върху сумата от 304, 37 лева обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ от 29.10.2015г. до 20.11.2015г. в размер на 1, 95 лева (един лев и деветдесет и пет стотинки) , и върху остатъка от 75 лева за периода 29.10.2015г. – 15.12.2015г. в размер на 1 лев (един лев), искът за мораторна лихва върху обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ за периода от 29.10.2015г. до 15.11.2015г. в размер на 5, 08 лева (пет лева и осем стотинки), не са изменяни.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ф. поддържа исковете и моли да се уважат в изменените им размери, като претендира разноски вкл. и по исковете, за които е направен отказ поради това, че изменението на исковете в посока намаление, респ. отказ е направено поради плащане, което обаче е станало, след като ответникът е бил в забава и след завеждане на иска. Представя писмена защита, с която подробно излага становището си кога счита, че е прекратено ТПО на ищцата, какви обезщетения са се дължали на същата, в какви размери, с кои плащания какви суми са погасени и защо счита исковете за основателни в изменените им размери. С оглед на горното моли исковете да се уважат.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощникът адв. П. взема становище за неоснователност на исковете в изменените им размери, счита същите за недоказани, а относно иска по чл. 226 от КТ счита, че ищцата, а не работодателят с поведението си е създал затруднения за връщане на трудовата книжка. Ето защо моли всички искове да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало ТПО, въз основа на трудов договор от 04.12.2014г., изменен с ДС от 30.06.2015г., като ищцата е работила на длъжност „************” при ответника, като с ДС работното време е променено от 4 часа на 8 часа, ОМВ на 380 лева, на пълен работен ден. ТПО е безсрочно такова, като в тр. договор е уговорено, че тр. възнаграждение се заплаща до 25-то число на следващия месец, че платеният год. отпуск е 20 работни дни и че след изтичане на срока за изпитване ТПО се прекратява с предизвестие със срок, не по-малко от 30 дни. ТПО е безсрочно, като шестмесечният срок на изпитване е изтекъл на 05.05.2015г.

На ищцата на 19.09.2015г. е връчено предизвестие за прекратяване на ТПО, за чието съдържание, за факта на връчването и датата, на която това е сторено страните не спорят. Спори се за това дали същото има характер на предизвестие или на едностранно изявление на работодателя за прекратяване на ТПО, считано от датата на получаването му. Документът е именован „предизвестие” към трудов договор № **/**.**.****. и е адресиран до Я.Н.Я.. В него е посочено, че на дата 19.09.2015г. в съответствие с чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ фирма „Фантик” е взела решение за освобождаване на длъжността „************”, считано от 19.09.2015г., като се отправя настоящото предизвестие до Я.Н.Я., с посочен ЕГН, и същата се уведомява, че трудовият й договор с „Фантик” ЕООД ще бъде прекратен от 19.09.2015г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Посочено е, че по време на предизвестието й се разрешава да ползва 8 дни ПГО за 2015г., които й остават. Предизвестието е подписано от Р.К. като управител и от ищцата като получила предизвестието.

Не се спори между страните, че гореописаният документ е връчен на ищцата на 19.09.2015г. и от тази дата същата е престанала да се явява на работа.

По делото е представена заповед № */**.**.****. на „Фантик” ЕООД, подписана от у.К. и връчена на ищцата на 02.11.2015г., в която е посочено, че на 19.10.2015г. дружеството е взело решение в съответствие с чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ за освобождаване на длъжността „************” от 23.10.2015г. Ето защо е наредено, че се прекратява ТПО с ищцата, считано от 23.10.2015г. поради съкращаване на щата, и да й се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за периода 23.10.2015г. – 22.11.2015г.

Ищцата представя уведомително писмо с посочена дата 27.10.2015г., адресирано до ответника чрез у.К., с което уведомява работодателя, че към 20.10.2015г. не е започнала работа по ТПО, кани го да й изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа за 1 месец, като представя номер на банкова сметка. ***. книжка и да й се издаде удостоверение УП – 2. Представя и доказателства, че на 20.10.2016г. поп банков път е получила сумата 304, 37 лева с основание – заплата  обезщетение за м. 10.2015г. Представя и писмо-покана без дата, с което ответникът я кани да се яви в конкретно посочена с адрес в ******* счетоводна кантора в най-кратък срок, за да получи заповед за прекратяване на ТПО и тр. книжка, която е оформена. Представя се обратна разписка, видно от която работодателят е изпратил документи на ищцата на 02.11.2015г.

Ответникът представя същото писмо-покана, неподписано и неподпечатано от него, и за разлика от екземпляра, изпратен на ищеца – с поставена дата 02.11.2015г. Представя се и покана за даване на писмени обяснения за неявяване на работа от 18 до 30,09,2016г., за които няма данни да са връчени на ищеца. Представя се протокол от 23.11.2015г., подписан от трима счетоводители, един ТРЗ и управителя на счетоводна къща „*****”, в който е записано, че на 23.11.2015г. ищцата, като бивш служител на ответника е занесла трудовата си книжка в счетоводна кантора „*****”, отказала е да попълни декларация, че е била без работа в периода от 01.11. до 22.11.2015г., поради което няма да й оформят трудов стаж в книжката. Представено е уведомление, видно от което работодателят е подал такова, че ТПО е прекратено на 23.10.2015г. Представя се отчет по сметка за преведена заплата за м. септември 2015г. в размер на 299, 67 лева и ведомост, от която е видно, че тази сума е начислена на ищцата. Платена е на 30.10.2015г. С плат. нареждане от 23.02.2016г. й е платена сумата от 226, 29 лева на основание „обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ”, като това е станало след завеждане на ИМ, предявена на 15.12.2015г. Представя се и вносна бележка за същата сума с посочена дата 23.12.2015г. Сумата е начислена по ведомост за ноември 2015г. На 20.11.2015г. е платена по банков път сумата 304, 37 лева на основание заплата и обезщетение м. ноември 2015г. По ведомост за октомври са й начислени 217, 93 лева заплата и 86, 44 лева обезщетение.

По делото е изслушано заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза на в. лице М.М., видно от което обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, ако се дължи, би възлизало на 382, 28 лева, според платежната ведомост на ищцата е начислено възнаграждение за 8 дни ползван отпуск за м. октомври – 139, 01 лева, което й е платено, и документално е отразено, че не й се дължи обезщетение за неползван ПГО, и й е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в р-р на 377, 28 лева. По ведомост са й удържани за октомври всички удръжки и й е платен остатък от 86, 44 лева на 20.11.2015г.. Върху брутните суми за м. ноември са начислени данъци и осигуровки и й е изплатена сумата 226, 29 лева по банков път на 23.12.2015г. Обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ за периода 20.09.2015г. – 01.11.2015г. възлиза на 491, 50 лева. Общо обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ в р-р на 377, 28 лева е било платено, от които на 20.11.2015г. – 86, 44 лева нето и на 23.12.2015г. – 226, 29 лева нето.

Разпитана е свидетелката Д.Г., служител в счетоводна кантора „*****”, която извършвала счетоводните услуги на ответника „Фантик” ООД, където работела ищцата Я.Я.. От показанията й се установява, че познава Я. именно във връзка с прекратяването на трудовото й правоотношение, като свидетелката се занимавала с оформянето на документите. По молба на управителя на дружеството г-г-ца К., на свидетелката било възложено да изготви едно предизвестие с дата 18.09.2015 г. с прекратяване, с което лицето Я. трябвало да бъде уведомено, че ще бъде прекратено трудовото й  правоотношение от 19.10.2015 г. Управителката на ответника я помолила този документ да бъде изпратен на електронната й поща, тъй като на тази дата те имали уговорка да се видят, но не била сигурна, че ще се осъществи тази среща. Впоследствие се разбрало, че Я. е отишла на следващия ден - на 19.09.2015 г. и управителката е коригирала датата върху предизвестието от 18-ти на 19-ти, била допуснала техническа грешка и записала и датата 19.09.2015 г., като дата на прекратяване на трудовото правоотношение. Тези документи били пратени от свидетелката на управителката на електронната й поща, защото нямали връзка с работничката, тя трябвало да отиде в ателието и да й бъде връчено това предизвестие. В самото предизвестие било записано, че по време на предизвестието тя ще ползва полагаемия годишен отпуск - 8 дни остатък. Оттам насетне свидетелката разбрала, че Я. изобщо не се е явявала на работа и след изтичане на полагаемия отпуск и управителката я уведомила чрез СМС, тъй като не й вдигала телефона, че на 18.10.2015 г. трудовата й книжка и заповедта за прекратяване ще бъдат оформени и след 14:00 часа на 19.10.2015 г. ще бъдат в ателието. Заповедта била от 19.10.2015 г., като прекратяването влизало в сила на 23.10.2015 г. Тъй като лицето не се явило в уречения ден и час, а на управителката й предстояло пътуване, тя помолила документите да бъдат в кантората. Свидетелката лично се обадила на Я. да дойде да ги получи. Тя казала, че ще дойде, обяснила й, че кантората работи от 9:00 ч. до 17:30 ч., но тя не успяла. Тя потърсила Я., тъй като наближавал краят на работния ден, Я. й казала,  че едва ли ще успее да дойде и се разбрали, че до края на седмицата ще дойде в кантората. Отишла на 02.11.2015 г. с младеж, за който свидетелката разбрала, че е неин съпруг. Той прочел документите и тя се разписала. Многократно свидетелката се обаждала на Я., лично осъществила няколко разговора с нея, че трудовата книжка и заповедта са оформени, да заповяда в удобно време, и от колко до колко часа работи счетоводната кантора, да си ги получи. Предизвестието било изпратено на електронна поща на управителя на фирмата с дата 18.09.2015 г. То съответствало на представеното по делото, единствено датите били различни, свидетелката изготвила документа с дата 18.09.2015 г. и че трудовият договор ще бъде прекратен, считано от 18.10.2015 г. И двете дати впоследствие били коригирани от управителката при връчване на предизвестието, тъй като на датата 18-ри тя не успяла да ги връчи. Свидетелката твърди лично на Я. нищо да не е изпращала, освен заповедта за прекратяване и трудовата книжка. Не знае  да са й искани обяснения във връзка с дисциплинарно производство. Знае единствено, че е станал някакъв спор в ателието и самата управителка е помолила Я. да си подаде молба за напускане, защото в тази обстановка не могат да работят, но Я. й казала, че тя нищо няма да подава. Това било преди предизвестието. Твърди да не е имало проверка от Инспекцията по труда по този случай. От счетоводната кантора подготвили протокол от 23.11.2015 г., когато трябвало да оформят стажа по чл.222, ал.1 от КТ, помолили Я., когато отишла, да подпише една декларация, че не е започната работа в този период от време, който бил написан в протокола, на база на което от кантората да й  изплатят обезщетението. Тя отказала и в счетоводната кантора изготвили такъв протокол. Управителката на тяхната фирма (не уточнява дали на работодателя или на счетоводното дружество) отишла в Инспекцията по труда, там го входирала и направили справка, че Я. не е започнала работа. Я. отказала да декларира това обстоятелство. Преди това тя била изпратила такава покана, в която да покани работодателя да й плати обезщетение за неспазено предизвестие и такова по чл.222, ал.1 от КТ, но това било на друга дата - 27.10.2015 г., то било адресирано не до счетоводната кантора, а до управителя на фирмата-работодател. Известно им било за това писмо, но когато трябвало да се оформи този осигурителен стаж било към 23.11.2015 г., а не по-рано.   

Извършена с справка с трудовата книжка на ищцата в оригинал, видно от която  на страница 10-11 има вписано трудово правоотношение с „Фантик” ООД с дата на постъпване на работа 05.12.2014 г., дата на прекратяване 23.10.2015 г., основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Вписано е прослуженото време от 05.12.2014 г. – 22.10.2015 г. Има извършена поправка в датата на прекратяване, отдолу има отбелязване „Поправката е моя, да се чете дата на прекратяване 23.10.2015 г. и трудов стаж от 05.12.2014 г. до 22.10.2015 г.”.

На страница 12-13 има отбелязване за прослужено време за периода 23.10 – 22.11.2015 г. за обезщетението.

На страница 14-15 има вписано правоотношение с друг работодател, считано от месец април 2016 г.

На страница 26 има вписано обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ от ответника за периода 23.10 – 22.11.2015 г. и сума 377.28 лв.

Представя се разпечатка от изпратено съобщение, че в понеделник трудова книжка и заповед ще бъдат оформени и в ателие, с посочена дата 17.10, събота. Няма година, няма данни кои лица ползват тези тел. номера и дали съобщението е получено, чрез каква програма е изпратено. Ищецът оспорва разпечатката с аргумент, че видно от вписванията в ТК, същата е оформена с дата 23.10.2015г., поради което няма как да е била оформена в понеделник, 19.10.2015г. Самата заповед за прекр. на ТПО е от 23.10.2015г., а поканата на ищцата да й се предадат книжата – от 27.10.2015г.  

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

По въпроса за прекратяването на трудовото правоотношение между страните, на коя дата и по силата на какъв акт е прекратено, съдът намира следното:

 

 

 

Не се спори, че между страните е съществувало ТПО, че ищецът е заемал длъжност „************” при ответника по безсрочно ТПО, на пълно раб. време, с ОМВ 380 лева, и срок на предизвестието 30 дни (в тр. договор е посочено „не по-малко от 30 дни”, липсва посочен по-дълъг срок, поради което се приема, че важи законоустановеният такъв от 30 дни), че на 19.09.2015г. ответникът е връчил на ищеца предизвестието, находящо се на л. 10 от делото с коментирано по-горе съдържание, че след връчването му ищецът е престанал да се явява на работа, като впоследствие в счетоводна кантора „*****” на 02.11.2015г. на ищцата е връчена заповед за прекр. на ТПО с посочена дата 23.10.2015г. и тр. книжка, с посочена дата ан прекр. на ТПО – 23.10.2015г. Основният спор по делото е дали връченото предизвестие на 19.09.2015г. има характер на конститутивен акт, водещ до прекратяване на ТПО с връчването му, или на предизвестие, след изтичане на срока на което ТПО се е прекратило.

По отношение на прекр. на ТПО на ищцата, съдът намира следното:

В самото предизвестие изрично е посочено, че на дата 19.09.2015г. в съответствие с чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е взето от „Фантик” ЕООД решение за освобождаване на длъжността  „************”, считано от 19.09.2015г., като се отправя настоящото предизвестие до Я.Н.Я., с посочен ЕГН, и същата се уведомява, че трудовият й договор с „Фантик” ЕООД ще бъде прекратен от 19.09.2015г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Посочено е, че по време на предизвестието й се разрешава да ползва 8 дни ПГО за 2015г., които й остават. Предизвестието е подписано от Р.К. като управител и от ищцата като получила предизвестието. В същото изрично е посочена дата на прекратяване – 19.09.2015г., тази дата е посочена по-горе като дата на освобождаване на длъжността, а предизвестие в смисъл на срок, след изтичането на който ТПО ще се прекрати, изобщо не е определян. Липсва каквато и индиция за сбъркана дата, навсякъде ясно и категорично се сочи, че на 19.09.2015г. се освобождава длъжността и ТПО се прекратява, считано от тази дата. Ето защо съдът намира този документ да представлява изрично волеизявление от страна на работодателя за едностранно прекр. на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от датата, посочена в документа – 19.09.2015г. Обстоятелствата, че работодателят е имал намерение да спази някакво предизвестие, с неясен и неустановен от никакъв документ срок, че счетоводител е изготвил проект за документ с посочени други дати и че в т. нар „предизвестие” е посочено, че по време на същото ищцата да ползва остатък от неползван ПГО 8 дни, са абсолютно ирелевантни. От значение е какво точно е връчено на ищеца и какво е изписано в документа, наречен „предизвестие” от 19.09.2015г.  На ищеца е връчен документ, в който не се отправя някакво предизвестие с определен срок, след изтичане на който ТПО ще се прекрати, а изрично се уведомява ищцата, че длъжността й се съкращава от 19.09.2015г. и че. считано от таиз дата, трудовият й договор ще бъде прекратен. Това представлява едностранно волеизявление на работодателя за прекр. на ТПО от тази дата, на посоченото в документа основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Ето защо какво намерение е имал работодателят и какво е записано за отпуска по-нататък в заповедта е без значение, релевантно за спора е единствено наличието на ясно и категорично волеизявление кога ще се прекрати ТПО на ищеца – от 19.09.2015г., посочено на две места. Документът е връчен на 19.09.2015г., това е посочената в същия дата за прекратяване на ТПО и считано от връчването му ТПО на ищцата е прекратено, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. оттук насетне последващи действия на работодателя за издаване на заповед за прекр. на ТПО с друга дата, в която пък е посочено, че решение за прекратяване на същото е взето месец по-късно, след като тр. правоотношение с ищеца е прекратено, и оформяне на тр. книжка с по-късна дата представляват незаконосъобразни действия от страна на работодателя при наличие на вече едностранно прекратено от него трудово правоотношение. Не се спори, че към 19.09.2015г. трудовата книжка на ищцата не е била оформена, като от останалите доказателства се установява, че към тази дата Я. е имала право на 8 дни платен годишен отпуск.

В случая от показанията на свидетеля и от приложената по делото покана безспорно се установява, че ищцата е пратила на 27.10.2015г. покана до работодателя, с която го е уведомила, че вече един месец е без работа и й се дължат обезщетение както за неспазения срок на предизвестието, така и за това, че един месец е останала без работа след уволнението, и го е поканила да й ги заплати. Не се спори, че към тази дата ищцата не е получила никакви други документи за прекр. на ТПО, освен т. нар. предизвестие. Ищцата изрично е декларирала това, че е останала без работа, като  обстоятелство за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ с поканата от 27.10.2015г. Видно е от представените и от ищеца, и от ответника доказателства, че ответникът на 02.11.2015г. е пратил с куриер до ищцата покана да се яви да получи заповед за прекр. и трудова книжка, като още на същата дата ищцата се е явила в счетоводната кантора и ги е получила. Относно това какви суми, на какво основание и кога са изплащани на ищеца, е прието заключението на ССЕ.

По обезщетението по чл. 224 от КТ:

Ищцата е предявила иск за осъждане на ответника да й заплати такова обезщетение, в размер на 120 лева, като  в с.з. от 27.09.2015г. по искане на ищеца този иск е увеличен от 120.00 лв. на 139.01 лв., след което производството по него е прекратено на основание чл.233 от ГПК, поради отказ от иска с аргументи, че дължимата на това основание сума съответства на изплатената такава като възнаграждение за ползван отпуск. Само по себе си това изявление на ищеца, направено с молба от 27.09.2016г. представлява признание, че тази сума е получена и не му се дължи. По този иск, предвид прекр. на производството по същия, съдът не следва да се произнася, но следва да се обсъди дължимостта на обезщетението към завеждането на исковата молба, с оглед претенцията за разноски. Самото обезщетение съдът приема да е било дължимо към датата на прекр. на ТПО – 19.09.2015г., именно в размер  на 139, 01 лева, но доколкото сумата е изплатена след прекр. на договора и преди завеждане на исковата молба, то същата не се дължи, и не е била дължима към завеждане на делото. За това обезщетение работодателят не е бил поканен с писмото от 27.10.2015г., за да изпадне в забава. самият ищец с молбата си за изменение на иска прави изявление, че счита тази сума за пог***** преди завеждане на исковата молба, тоест била е недължима към завеждането на същата, като ищецът е бил наясно какви суми са му платени до завеждане на иска – изплащането е било извършено по банков път. Ето защо претенцията на ищеца за присъждане на разноски по този иск е неоснователна. Разноски за този иск ще се присъдят само на ответника.

По обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ:

Този иск е предявен първоначално за сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – неплатен остатък от обезщетение за оставане без работа 1 месец след уволнението, и е претендирана мораторна лихва, както следва: върху сумата от 304, 37 лева обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ от 29.10.2015г. до 20.11.2015г. в размер на 1, 95 лева (един лев и деветдесет и пет стотинки), и върху остатъка от 75 лева за периода 29.10.2015г. – 15.12.2015г. в размер на 1 лев (един лев), като същият не е бил изменян от ищеца. По него съдът намира следното:

ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата. При прекратяване на това основание, на служителя се дължи обезщетение в размер на едно брутно Тв в случай, че остане без работа за период от 1 месец след уволнението. В случая това е периодът 19.09-19.10.2015г. Не се спори между страните и от тр. книжка на ищеца, поканата и показанията на свидетеля се установява, че в този период ищцата е била без работа, ответникът е бил поканен да й заплати това обезщетение с покана от 27.10.2015г., адресирана до работодателя, получена от него и препратена в счетоводната кантора, която го обслужва, и е декларирала, че от 19.09. до 20.10.2015г. е била без работа. От писмените доказателства и заключението на ССЕ се установява, че това обезщетение е в общ размер от 377, 28 лева бруто, начислено е един месец по-късно, а именно за периода 23.10-23.11.2015г., и е изцяло изплатена нетната сума за получаване, в размер на 312, 73 лева, както следва – сумата от 86, 44 лева по банков път на 20.11.2015г., и 226, 29 лева на 23.12.2015г. Така изплатеното обезщетение е именно на посоченото основание по чл. 222, ал. 1 от КТ, като самият работодател го е начислил и изплатил на това, а не на друго основание. Ето защо, с оглед на горното, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен, като погасен изцяло. Що се касае до забавата, от 27.10.2015г. до 20.11.2015г. работодателят е бил в забава за цялата сума. За този период се претендира лихва върху 304, 37 лева от 29.10.2015г. до 20.11.2015г., която е по-малка от общия размер на обезщетението за получаване от 312, 73 лева. Същата възлиза на 1,95 лева и се дължи на ищеца. За периода 29.10.2015г. – 15.12.2015г. се претендира лихва върху 75 лева. Такава се дължи обаче за периода от 20.11.2015г. до 15.12.2015г. и възлиза на 0, 54 лева. За разликата над тази сума до 1 лева и за периода 29.10.2015г. – 20.11.2015г. искът ще се отхвърли. Искът за сумата от 75 лева ще се отхвърли, като погасен поради плащане след завеждане на иска. Ще се присъди обаче законната лихва върху 75 лева от 15.12 до 23.12.2015г. в размер на 0,19 лева, тъй като е претендирана и дължима, а ответникът е бил в забава от поканата.

Ищецът има право на разноските върху непог*****та част от този иск към завеждане на ИМ, ведно с разноски върху иска за лихвите, които са изцяло дължими. Доколкото към завеждане на ИМ претендираните на това основание суми в посочените в ИМ размери и в по-големи такива са били дължими и неплатени, за този иск ищецът има право на разноски изцяло, а на ответника разноски по този иск не се следват.

По обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ:

Същото първоначално е претендирано в размер на 380 лева (триста и осемдесет лева), както и мораторна лихва върху него от 29.10.2015г. до 15.11.2015г. в размер на 5,08 лева (пет лева и осем стотинки), в с.з. от 27.09.2016г. е изменено, както следва: искът за главница от 380 лева е увеличен на 382.28 лв., след което производството по него е прекратено за разликата над сумата 116,92 лева (сто и шестнадесет лева и деветдесет и две стотинки) до 382.28 лв., поради отказ от иска, като е прието, че тази разлика е изплатена на ищеца, макар и на друго основание, тоест с молбата за изменение на иска ищецът е направил изявление за прихващане с други платени суми, за трудово възнаграждение, които обаче не му се следват, макар и несъдебно такова, и е намалил иска си след същото. След изменението исковата претенция е предявена в размер на 116, 92 лева, като искът за мораторна лихва от 29.10.2015г. до 15.12.2015г. в размер на 5,08 лева (пет лева и осем стотинки) не е изменян.

С оглед на изложените по-горе факти, съдът намира, че работодателят е прекратил ТПО едностранно на основание, на което предизвестие се дължи, без да спази неговия срок, същото е 30 дни, поради което дължи обезщетение за неспазеният срок на предизвестие. Същото възлиза на 382, 28 лева брутна сума за получаване, и обезщетение на това основание не е плащано на ищеца. Предвид изявлението на ищеца, че прихваща същото с недължимо платени суми за тр. възнаграждение за септември и октомври 2016г. след приспадане на обезщетението за отпуск, на същия ще се присъди сумата от 116,92 лева (сто и шестнадесет лева и деветдесет и две стотинки), която се претендира след изменението на иска, тъй като същата е дължима, а с разликата е направено изявление за прихващане на две насрещни вземания – вземане на работодателя за недължимо платени суми като тр. възнаграждение, но за неположен труд, и вземане на ищеца за обезщетение. В тази връзка следва да се вземе предвид, че това възражение за прихващане най-напред е направено от ответника със сумата от 276, 55 лева, платено тр. възнаграждение за месеците септември и октомври 2015г.

Във връзка с възраженията за прихващане, заявени и от двете страни, в която връзка и ищецът е намалил иска си по чл. 220, ал. 1 от КТ, съдът намира следното:

Установи се безспорно, че на ищеца е платено цялото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, начислено  във ведомостите за месеците октомври и ноември 2015г., че е платено изцяло тр. възнаграждение за м. септември, като такова е било дължимо до датата на прекр. на ТПО – 19.09.2015г. и е платена сума, съответстваща на дължимото обезщетение за неползван ПГО – 139, 01 лева. Плащанията, извършени от работодателя към ищеца, са следните – 299, 67 лева за септември, 304, 37 лева за октомври и 226, 29 лева остатък обезщетение по 222 КТ за ноември. От сумата 304, 37 лева за октомври 86, 44 лева са обезщетение по чл. 222 КТ, 139, 01 лева са обезщетение за отпуск и останалите 78, 92 лева не са дължими, тъй като този месец ищецът труд не е полагал. За септември са платени общо 299, 67 лева, от които пропорционално на отработените дни – 15, до датата на прекр. на ТПО, от общо 21 работни, й се следва тр. възнаграждение от 214, 05 лева при получено такова от 299, 67 лева, или недължимо платено и подлежащо на връщане – 85, 62 лева, общо за двата месеца септември и октомври – 164, 54 лева подлежаща на връщане недължимо получена като тр. възнаграждение сума. Нетният размер на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ след приспадане на дължимите удръжки върху него (ДОД) възлиза на 344, 05 лева. След прихващане на недължимо надплатеното ТВ за м. септември и октомври в нетен размер от 164, 54 лева остава за изплащане на това основание сумата от 179, 51 лева, а самото възражение за прихващане на ответника е основателно до сумата 164, 54 лева. Ищецът претендира по-малка сума за получаване, а именно 116, 92 лева, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ, след извършване на прихващането и след изменението на исковете. Ето защо искът му е изцяло основателен в претендирания му нетен размер от 116, 92 лева, след изменението на исковете. Ще се присъди и законната лихва от завеждане на ИМ до плащането на сумата.

Искът за мораторна лихва следва да се уважи върху нетната сума от 344, 05 лева от 29.10.2015г. до 15.12.2015г., тъй като към завеждането на исковата молба обезщетението е било изцяло дължимо, към тази дата и към датата на плащане на сумите, с които се извършва прихващането не е имало две насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, които да бъдат прихванати, възражението за прихващане на всяка от страните се заявява след завеждане на исковата молба, а към датата на нейното завеждане ответникът е бил поканен, ни не е заплатил процесното обезщетение. Мораторната лихва върху 344, 05 лева от 29.10.2015г. до 15.12.2015г. възлиза на 4, 60 лева и ще се присъди, като за разликата до 5, 08 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.

По този иск право на разноски има ищеца, тъй като към завеждане на исковата молба искът е изцяло основателен в предявения му брутен размер. Обезщетението в крайния му вариант се присъжда в нетен размер поради извършеното прихващане на нетния му размер с две насрещни еднородни вземания – реално дължимо нетно обезщетение и изплатени реално нетни парични суми на ищеца, като прихващане на нетни с брутни суми е недопустимо, доколкото би довело до обогатяване на едната страна за сметка на другата.

По обезщетението по чл. 226, ал. 2 от КТ:

Същото е претендирано първоначално в размер на 400 лева (четиристотин лева) за периода 20.09.2015г. – 02.11.2015г., като впоследствие е увеличено на 491,50 лева (четиристотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки) – обезщетение за незаконно задържане на тр. книжка в периода 20.09.2015г. – 02.11.2015г., в размер на брутното тр. възнаграждение на ищцата за този период. Съгласно разпоредбата на чл.  226, ал. 2 от Кодекса на труда работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконното задържане на трудовата му книжка, след като трудовото му правоотношение е било прекратено. Съгл. ал. 3, пр. 2 обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя от деня на прекратяване на ТПО до фактическото предаване на трудовата книжка на работника, респ. служителя. За да се уважи този иск, следва ищецът да установи, че трудовата му книжка е била задържана от работодателя след прекратяване на ТПО и размера на обезщетението за незаконното й задържане. В тази връзка съдът намира следното:

Безспорно по делото се установи, че ТПО между страните е прекратено на дата 19.09.2015г. Установи се и с писмени, и с гласни доказателства, че към тази дата никой не е предал надлежно оформена трудова книжка на работника, който, след изтичане на един месец от прекр. на ТПО с покана от 27.10.2015г. е поискал работодателят да му изплати всички следващи му се обезщетения, вкл. и това за оставане без работа, да му се оформи и върне трудовата книжка. Фактът на получаване на поканата се потвърждава от служител от счетоводната кантора, обслужваща ответника. Установи се, че на работодателя е бил известен адресът на ищеца, като на 02.11.2015г. му е изпратил писмена покана да се яви да получи тр. си книжка в тази счетоводна кантора, за чийто адрес ищецът е уведомен с поканата, и още на същата дата ищцата се е явила и е получила заповед за прекр. на ТПО и тр. книжка. Ищцата е декларирала получаването и на заповедта, и на тр. книжка на 02.11.2015г., а ТПО и в книжката, и в заповедта, и в подаденото до НАП уведомление е оформено като прекратено един месец и 4 дни след действителното му прекратяване – с дата 23.10.2015г. Установява се, че ищцата не е получила тр. си книжка от офиса на работодателя, а от счетоводна кантора, за чийто адрес е била писмено известена в деня на получаване на книжата. Установява се от тр. книжка на ищцата също така, че работодателят е извършвал корекция на тези вписвания. Няма спор, че през цялото време от 19.09. до 02.11.2015г. тр. книжка на ищцата да се е намирала у ответника. Липсват каквито и да било доказателства работодателят своевременно да е оформил тр. книжка на ищцата още с прекратяване на ТПО на 19.09.2015г., напротив, същият е издал заповед месец по-късно, в която е посочил, че с ново решение от 19.10.2015г. е взето решение щатът да се съкрати, считано от 23.10.2015г. и считано от тази дата ТПО на ищцата се прекратява, като никъде не е посочено това да става поради изтекъл срок на предходно пратено предизвестие, едва от тази дата е разпоредено да се оформи тр. книжка. Четири дни по-късно самата ищца е депозирала покана да получи тр. си книжка, в 10-дневен срок, в отговор на което на 02.11.2015г. е пратена покана от работодателя за получаването й, което е станало на 02.11.2015г., не при работодателя, а в счетоводна кантора. Свидетелката Г. в показанията си сочи, че работодателят с СМС с конкретно съдържание е уведомил ищцата на по-ранна дата, а именно 19.10.2015г. след 14:00 часа да се яви да получи документите си в ателието. Липсват доказателства обаче ищцата да е получавала съобщение с подобно съдържание. Нещо повече, липсват доказателства на тази дата документите във връзка с прекратяване на ТПО на ищцата действително да са били оформени – самата заповед е с посочена дата на прекратяване 23.10.2015г., тази дата е вписана в тр. книжка на ищцата, а самото уведомление за прекратяване на ТПО е с изходящ номер от 29.10.2015г., когато работодателят е получил поканата на ищцата да й се оформят документите по прекратяване на ТПО – л. 30 от делото. Ето защо тези писмени доказателства опровергават показанията на свидетелката, че още от 19.10.2015г. цялата документация на ищцата е била надлежно оформена. Относно показанията на свидетелката, че  ищцата била уведомявана чрез СМС и телефонни обаждания да се яви в конкретен ден и час в ателие на работодателя, и поради това, че в този час не се явила, документите били оставени в счетоводна кантора, в която ищцата обаче отишла, когато й било удобно, съдът намира следното:

Видно е, от една страна, че писмените доказателства, в това число и входящият номер на уведомлението, което се изпраща в НАП по електронен път, е от дата 29.10.2015г. Това изцяло опровергава показанията на свидетелката, че всички документи, ведно с уведомлението, били изготвени и надлежно оформени 10 дни по-рано, на 19.10.2015г. От показанията на самата свидетелка се установява, че работодателят е искал ищцата ад се махне, да не работи повече при него, но тъй като тя изрично отказала да подаде молба за напускане, й връчил т. нар. предизвестие, след което ищцата спряла да се явява на работа. Тези показания са индикация за влошени отношения между страните. Няма никакви данни в периода от датата на прекр. на ТПО до получаване от страна на работодателя на поканата на ищцата да й оформи тр. книжка в 10-дневен срок и да й плати обезщетенията, това действително да е било направено. Заповедта за прекр. на ТПО няма достоверна дата, такава достоверност би й придало изпратеното уведомление, което да индикира, че на тази дата ТПО вече е отразено като прекратено. То обаче е подадено едва на 29.10.2015г. Три дни по-късно на ищцата е пратена писмена покана да се яви и да получи книжата си, като същата се е явила в деня, в който е пратена и получена тази покана – 02.11.2015г., в счетоводната кантора, в която е поканена. Ето защо твърденията за забава от страна на служителя и недобросъвестно поведение от негова страна са изцяло неоснователни. В случая работодателят е юридическо лице и за да е налице фактическия състав по чл. 226, ал. 2 от КТ не е необходимо негово виновно поведение, като в случай, че се установи вина на някой от служителите, то същият отговаря солидарно за вредите, ведно със самия работодател. За да се уважи иска е необходимо да се установи фактически, че трудовата книжка е задържана за процесния период, без да има уважителна причина за това. Това в случая е налице. При прекратено ТПО още на 19.09.2015г., работодателят 40 дни по-късно предприема действия за изпращане на уведомление в НАП, след като е получил покана от работника за оформяне на документите, издава заповед за прекратяване на ТПО с дата, следваща с един месец реалното прекратяване, кани служителя да получи документите си в счетоводна кантора, каквито задължения работникът няма, тъй като същите се получават или при работодателя в офис на същия в рамките на работното време, или се изпращат с препоръчано писмо или куриер, и в деня на получаване на тази покана служителят се е явил, подписал е заповедта и е декларирал писмено, че получава трудовата си книжка. В случая възраженията на работодателя, че забава от негова страна в оформяне и предаване на документите няма, от една страна, тъй като е текъл срок на предизвестие, а от друга, тъй като служителят, многократно канен, сам е отказвал да получи документите си, са напълно неоснователни, не кореспондират на събрания доказателствен материал по делото, доколкото от писмените доказателства, чиято дата е противопоставима на страните е видно, че в периода 19.09-29.10.2015г. прекратяване на ТПО не е било отразено въобще от страна на работодателя. Наличието на погрешно убеждение у същия и у обслужващите го счетоводители, че всъщност тече срок на предизвестие, че е налице „грешка в датата на прекратяване” в предизвестието в никакъв случай не го освобождават от задължението му своевременно и коректно да отрази прекратяването на ТПО и да предаде документите на работника, една част от които задължения ответникът и до момента не е изпълнил – предал е тр. книжка и заповед за прекратяване на 02.11.2015г., но датата на прекр. на ТПО, стажът на ищеца и срокът на обезщетението по чл. 222 от КТ са напълно погрешно вписани в ТК на ищеца и грешката до момента не е отстранена.

При така установеното съдът намира за безспорно доказано наличието на незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца в периода 19.09.2015г. – 02.11.2015г., като за този период съгл. чл. 226, ал. 3 от КТ ищцата има право на обезщетение в размер на БТВ за същия. Същото, видно от заключението на вещото лице, възлиза на 491, 50 лева за така посочения период. Ето защо тази сума ще се присъди на ищеца, ведно със законната лихва от завеждане на ИМ до плащането й, като по този начин този иск изцяло ще се уважи.

С оглед изхода на спора по този иск разноски върху същия се следват на ищеца.

Въз основа на дотук изложеното с оглед изхода на спора ищецът има право на разноски за всички искове, без този по чл. 224 от КТ. Касае се за 4 главни иска, за които е уговорено и платено общо адв. възнаграждение в размер на 600 лева, или по 150 лева на иск.  От тази сума на ищеца се следват разноски по съразмерност в размер на 450 лева.

Ответникът има право на разноски по иска по чл. 224 от КТ. Същият е претендирал и платил такива в р-р на 750 лева адв. възнаграждение. От тях му се следват 187, 50 лева.

При извършване на компенсация на разноските на страните на ищеца ще се присъдят 262, 50 лева разноски по съразмерност и компенсация, а разноски на ответника не следва да се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в размер на 200 (двеста) лева, както и направените разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда в размер на 60 (шестдесет) лева.

 Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Фантик“ ООД, с ЕИК 160071017, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Свобода“ № 34, представлявано от у.Р.К., чрез адв. Н.П. да заплати на Я.Н.Я., с ЕГН: **********, ***************************, чрез адв. Т.Ф. следните суми: сумата от 1,95 лева (един лев и деветдесет и пет стотинки) – мораторна лихва за периода от 29.10.2015г. до 20.11.2015г. върху неплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа за 1 месец след уволнението на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на 304, 37 лева, сумата от 0, 54 лева (петдесет и четири стотинки) - мораторна лихва за периода от 20.11.2015г. до 15.12.2015г. върху неплатения остатък от обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ от 20.09.2015г. до 20.10.2015г., в размер на 75 лева, законната лихва върху неплатения остатък от обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 75 лева за периода от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2015г. до окончателното плащане – 23.12.2015г. в размер на 0, 19 лева (деветнадесет стотинки), сумата от 116, 92 лева (сто и шестнадесет лева и деветдесет и две стотинки) – обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието за периода 19.09-19.10.2015г., след намаляването му поради прихващане с недължимо платени на ищцата трудови възнаграждения за периода 20.09-23.10.2015г., сумата от 4,60 лева (четири лева и шестдесет стотинки)  - мораторна лихва върху нетния размер на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ от 344, 05 лева за периода от 29.10.2015г. до 15.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 116, 92 лева за периода от завеждането на исковата молба – 15.12.2015г. до окончателното плащане на дължимите суми, сумата от 491,50 лева (четиристотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки) – обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата в периода 20.09.2015г. – 02.11.2015г., в размер на брутното й трудово възнаграждение за този период, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба – 15.12.2015г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 262, 50 лева (двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки) разноски по съразмерност и компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 222, ал. 1 от КТ за сумата от 75 лева, като погасен поради плащане след завеждане на исковата молба, на 23.12.2015г., иска за мораторна лихва върху сумата от 75 лева, неплатен остатък от обезщетение по чл. 222, ал. 1от КТ за разликата над сумата от 0, 54 лева до сумата от 1 лева и за периода 29.10.2015г. – 20.11.2015г., и иска за мораторна лихва върху обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ за разликата над сумата от 4, 60 лева до пълния предявен размер от 5, 08 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Фантик“ ООД, с ЕИК 160071017, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Свобода“ № 34, представлявано от у.Р.К., чрез адв. Н.П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 200 лева (двеста лева) – държавна такса върху уважените и основателни към завеждането на исковата молба искове и сумата от 60 лева (шестдесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

Вярно с оригинала.

ИК