Гражданско дело 16850/2015 - Решение - 07-07-2017

Решение по Гражданско дело 16850/2015г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2284                                  07.07.2017 година                             град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XХI граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

                                                        

при участието на секретаря Катя Грудева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16850 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Исково производство. Решение . 

    Делото е образувано по искова молба на И.П.Ч., ЕГН: **********,***, който иска да бъде призован на съд с ответниците М.Д.Г., ЕГН: ********** и П.Д.Г., ЕГН: **********,***, и да се  признае на установено, че договора за покупко- продажба , обективиран  в нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № ****/ ***** г. на ***., рег. № ***, вписан в Службата по вписванията като акт № ***, том **, дело № ****/ *** г., вх. рег. № ****/ ***. г., в частта, касаещ паянтово жилище, построено в западната част на дворното място със застроена площ от 148 кв.м., е нищожен, поради невъзможен предмет.

   Според изложеното, ищецът бил собственик по силата на нотариален акт за дарение № ***, том **, нот. дело № ***/*** г., нотариален акт за продажба № ***, том **, нот. дело № ***/ *** г. и друг нотариален акт за продажба № ***, том **, нот. дело № ***/**** г. на следния недвижим имот, а именно: 333, 875/ 461, 285 ид. части от дворно място, представляващо поземлен имот № 852, кв. 18, по КП на град Х., с адрес: гр.*************, одобрен със Заповед № РД-02-14-2299/ 29.12.2000 г., с площ от 461, 285 кв.м. (съответстващ на имот пл. № 813, кв. 18 по РП на гр. Х., утвърден със Заповед № 516/ 25.02.1971 г., целият от 482 кв.м.), застроено и незастроено, ведно със същата ид. част от подобренията в него, както и ¾ ид. части от едноетажна паянтова жилищна сграда, построена в западната част на двора със застроена площ от 65 кв.м. и едноетажна паянтова жилищна сграда, построена в северната част на същото дворно място със застроена площ от 83 кв.м., който имот попадал в УПИ XII- 850, 851, 852 от кв. 101 по РП на гр. Х., одобрен със Заповед № РД-02-14-271/ 2007 г. През 2012 г. ищецът с учудване разбрал, че ответниците по иска сключили договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № , том *, рег. № ***, дело № ****/ *****г. на ***., рег. № ***, вписан в Службата по вписванията като акт № ***, том **, дело № ****/ *** г., вх. рег. № *****/ ****** г., на 19/20 ид. части от следния недвижим имот: 115, 625/ 461 ид. части от дворно място, съставляващо ПИ № 852 в кв. 101 по КП на гр. Х., с адрес: **********, одобрен със Заповеди с № РД-02-14-2299/ 29.12.2000 г. и с № РД-06-499/ 01.11.2005 г., целият с площ от 461, 30 кв.м. (съответстващ на имот пл. № 813, кв. 18 по РП на гр. Х., утвърден със Заповед № 516/ 25.02.1971 г.), ведно с ½ ид. част от паянтово жилище, построено в западната част на дворното място с площ от 148 кв.м., а по скица представляващо паянтово жилище, построено в западната част на двора със застроена площ от 65 кв.м. и паянтово жилище, построено в северната част на двора със застроена площ от 83 кв.м. В процесното дворно място, представляващо поземлен имот № 852, кв. 18 по КП на гр. Х., винаги съществували едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 65 кв.м, построена в западната част на двора, едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 83 кв.м, построена в северната част на двора и полумасивна едноетажна жилищна сграда с площ от 42, 60 кв.м., построена в североизточната част на двора, като трите сгради представлявали отделни самостоятелни постройки. Описаното в нотариалния акт на ответниците паянтово жилище с площ от 148 кв.м. в западната част на мястото реално не съществувало, не било обособено като самостоятелен обект нито на място, нито по кадастралния план, поради което и въпросната сграда не можела да бъде предмет на отчуждителна сделка. В тази връзка в тази му част нотариалният акт се явявал нищожен поради невъзможен предмет, което се иска да бъде прогласено чрез  иск.

Ответниците оспорват иска, подали са отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Твърдят, че във въпросния нотариален акт никъде не било записано, че съществувала постройка- паянтово жилище с площ от 148 кв.м., построено в западната част на двора. Нотариусът правилно бил описал този имот и съставеният от него документ за собственост бил законосъобразен. В нотариалния акт било записано, че по скица това паянтово жилище представлявало паянтово жилище от 65 кв.м., построено и паянтово жилище от 83 кв.м., построено в северната част, като към нотариалната преписка била приложена и тази скица № 463/ 31.07.2007 г., издадена от община Х. Предишният собственик на имота Д. Н. Г. бил придобил ½ ид. част от паянтовото жилище, построено в западната част на двора, цялото с площ от 148 кв.м. по нотариален акт № ***, том *, дело № **** г. на ******, рег. № ***. Към датата на съставяне на този нотариален акт била действаща заповед № РД-02-14-2299/ 29.12.2000 г. за одобряване на КП на гр. Х., според която в ПИ № 852, кв. 101 била отбелязана една едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 148 кв.м. След придобиване на имота от праводателя на ответниците **** на община Х. бил издал Заповед № РД-06-449/ 01.11.2005 г. за поправка на действащия КП от 2000 г. в графичната част на който сграда 01 да се раздели на две сгради- 01 и 05 по данните от геодезическо заснемане и надписите на приложената скица, като в списъка на сградите да се направи запис за сграда 01 ПЖ с площ от 65 кв.м.- собственост на И.Ч. и Д. Г. и сграда 05 ПЖ с площ от 83 кв.м.- собственост на И.Ч.. Нотариалният акт, с който ответниците придобили собствеността, бил съставен след издаване на горните заповеди относно КП и затова правилно нотариусът бил описал сградата по нотариален акт и по скица. Посочват, че липсвал правен интерес от предявяване на иска, като същият не бил мотивиран и в няколкото уточняващи молби на ищеца. В с.з. чрез пълномощника си молят за отхвърляне на иска. Също претендират разноски.

 По делото са приети две заключения на съдебно- техническа експертиза, като по основното вещото лице описва местоположението и състоянието на съществуващите в имота пет постройки, сред които и процесните- сграда 1 от 65 кв.м., разположена в северозападната част на имота и сграда 5, с площ от 83 кв.м., разположена в северната част от имота, а с допълнителното проследява действалите спрямо имота кадастрални и регулационни планове.

Иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 2, предложение първо от ЗЗД.

            Въпросът по допустимостта на иска е решен от ОС Пловдив по реда на чл. 278 ал. 3 от ГПК. Настоящият състав е длъжен да се произнесе по същество на спора, след като той е приет за допустим.

 Искът е неоснователен .

 За да липсва предмет на договора за продажба на вещ, то трябва вещта , правото на собственост върху която се трансферира между страните по оспорената сделка, да не съществува в правния мир, или – в по редки хипотези – да не е правилно индивидуализирана. Без значение за тази липса е обстоятелството , кой точно е собственик на продаваната вещ – страна по делото или трето на спора лице, то има значение единствено за това, дали е настъпил вещно правния ефект на сделката между страните по нея. Продажбата на чужда вещ не е недействителна ( в частност, нищожна) сама по себе си, а в случая правата на собственост между страните не са спорни като размер въпреки продажбата. Претендира се , че договорът  (по който ищецът не е страна и не черпи каквито и да било права) е нищожен поради липса на предмет, тъй като паянтово жилище с площ от 148 кв. метра не съществува нито в момента , нито към датата на сключването на сделката, като вместо това имало две отделни самостоятелни (включително и като вещи ) полумасивни жилищни сгради с площ от 65 кв. метра и площ от 83 кв. метра. Предвид заключението на ********* и Заповед № РД-06-449/ 01.11.2005 г. на **** на Х. за поправка на действащия КП от 2000г. която е била в сила като индивидуален административен акт към датата на сключването на процесната сделка, съдът приема че жилищата са били две, с площ съответно  65 кв . метра и площ от 83 кв. метра. По този начин са нанесени в план  и в скицата на л. 11 от делото , като и в това отношение съдът цени заключението на *****.

    Тоест, сградите, представляващи едноетажна паянтова жилищна сграда, построена в западната част на двора със застроена площ от 65 кв.м. и едноетажна паянтова жилищна сграда, построена в северната част на същото дворно място със застроена площ от 83 кв.м., който имот попадал в УПИ XII- 850, 851, 852 от кв. 101 по РП на гр. Х., одобрен със Заповед № РД-02-14-271/ 2007 г. , са съществували към дата 14.08.2007г. Така са и описани в нотариалния акт, като уточнение на първоначалната индивидуализация на предмета на сделката. 

     Тук следва да се отбележи , че за двете процесни постройки не се твърди да са незаконни строежи, липсват данни да има в това им качество влязло в сила предписания за събаряне, а и такива твърдения няма в исковата молба. Те са нанесени в кадастъра като самостоятелни обекти на същия със съответни идентификатори (  за гр.**** има одобрена кадастрална карта). Затова са годни обекти на гражданския оборот и годен предмет на договор за покупко – продажба.  

    По описанието в нотариалния акт с номер ***,  т.*,  нотариално дело ***/ **** г, от което ищецът черпи собственически права , сградата  е отделна , с площ от около 80 км метра и граничи с две други отделни сгради, тъй като ( включително и според заключението на ВЛ )  към момента на съставянето му през 1978г,  актуалния  регулационен план на Х. показва  съществуващи две паянтови сгради, съответно от 65 кв.м. и от 83 кв.м. Не е ясно защо с последващата регулация от 2000г  въпросната сграда е била посочена като едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 148 кв. м., без да е разделена на две сгради, при което сочената от страните Заповед № РД-06-449/ 01.11.2005 г. възстановява съществуващото по стария план регулационно ситуиране на постройките на основното застрояване, вкл. и в графичен вид за целите на плана. Страните по сделката знаят какво купуват, след като в приложената към нотариалната преписка скица са описани две постройки, тоест, в плана е била нанесена графично заповедта на кмета от 2005г. а в самия нотариален акт това обстоятелство е било изрично посочено от нотариуса, като има констатация , че постройката от 148 км метра е всъщност  две отделни такива с площ от 65 кв.м. и от 83 кв. м. Тук следва да се отбележи, че е важно действителното фактическо положение и то е ясно от приложените към нотариалното дело доказателства , които страните по сделката са ангажирали; несъответствието е единствено между описанието на постройката в нотариалния акт № *** т.* , рег. номер ****, дело  номер ******г. и актуалното регулационно ситуиране и е отстранено с констатацията за еднаквост.  З а целите на нотариалното производство заповедта се презюмира да е в сила , макар нотариуса да черпи данни за същата само от необходимата скица на имота – извадка от регулационен или кадастрален план, с нанесени в нея графични обекти - сгради.

             Тоест, договора има предмет,  в тази си част иска не е основателен и следва да се отхвърли.      

Предвид изхода от спора, разноските по делото се присъждат в тежест на ищеца.

По изложените съображения, съдът

                            

Р    Е    Ш    И :

 

Отхвърля иска на И.П.Ч., ЕГН: **********,***, против М.Д. К., ЕГН: ********** и П.Д.Г., ЕГН: **********,  да се прогласи за нищожен договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № ****/ ****** г. на ***, рег. № ***, вписан в Службата по вписванията като акт № ***, том **, дело № ****/ **** г., вх. рег. № *****/ ******* г., в частта, в която М.Д. К., ЕГН: ********** продава на съсобственика си  П.Д.Г., ЕГН: **********, ½ идеална част от паянтово жилище с площ от 148 кв.м., построено в западната част на дворно място, находящо се в град **************, представляващо поземлен имот № 852 в кв. 101 по КП на гр. *****, целият с площ от 461, 30 кв.м.,  поради невъзможен предмет на договора за продажба.

 

ОСЪЖДА И.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***,  сумата от общо 1000 лева /хиляда лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по гр.д. № 12219/12 г. по описа на ПРС, XVI гр.с. и по в.гр.д. № 780/14 г. описа на ПОС, V гр.с.. и по настоящото дело.

 

ОСЪЖДА И.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на П.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от общо 1000 лева /хиляда лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по гр.д. № 12219/12 г. по описа на ПРС, XVI гр.с. по в.гр.д. № 780/14 г. описа на ПОС , V гр.с., и по настоящото дело,  и 100 лева – хонорар на вещо лице по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН    СЪДИЯ :/п/

Вярно с оригинала!

КГ