Гражданско дело 16850/2015 - Определение - 31-05-2016

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 4778                       31.05.2016 г.                                           гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  XXI гр. състав, в закрито заседание  на 31.05.2016 г. в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16850/2015 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от И.П.Ч., ЕГН ********** против М.Д.К., ЕГН ********** и П.Д.Г., ЕГН **********, искове за признаване за установено, че договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 89, том 4, рег. № 6867, дело № 635/ 14.08.2007 г. на ***Т.К., рег. № *** на НК, вписан в Службата по вписванията гр.Пловдив като акт № 184, том 76, дело № 1817/ 2007 г., вх. рег. № ***87/ 15.08.2007 г., В ЧАСТТА, касаещ паянтово жилище, построено в западната част на дворното място със застроена площ от 148 кв.м., е нищожен, поради невъзможен предмет.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил собственик по силата договори за продажби и дарение на следния недвижим имот, а именно: 333, 875/ 461, 285 ид. части от дворно място, представляващо поземлен имот № 852, кв. 18, по КП на ГР. Х.***, одобрен със Заповед № РД-02-14-2299/ 29.12.2000 г., с площ от 461, 285 кв.м. /съответстващ на имот пл. № 813, кв. 18 по РП на гр.Х., утвърден със Заповед № 516/ 25.02.1971 г., целият от 482 кв.м./, застроено и незастроено, ведно със същата ид. част от подобренията в него, както и ¾ ид. части от едноетажна паянтова жилищна сграда, построена в западната част на двора със застроена площ от 65 кв.м. и едноетажна паянтова жилищна сграда, построена в северната част на същото дворно място със застроена площ от 83 кв.м., който имот попадал в УПИ XII- 850, 851, 852 от кв. 101 по РП на гр.Х., одобрен със Заповед № РД-02-14-271/ 2007 г. През 2012 г. ищецът с учудване разбрал, че ответниците сключили договор за покупко- продажба, обективиран в посочения нотариален акт, по силата на който М.Д.К. продала на П.Д.Г. собствените си 19/20 ид. части от следния недвижим имот: 115, 625/ 461 ид. части от дворно място, съставляващо ПИ № 852 в кв. 101 по КП на гр.Х., с адрес: ***, одобрен със Заповеди с № РД-02-14-2299/ 29.12.2000 г. и с № РД-06-499/ 01.11.2005 г., целият с площ от 461, 30 кв.м. /съответстващ на имот пл. № 813, кв. 18 по РП на гр. Х., утвърден със Заповед № 516/ 25.02.1971 г./, ведно с ½ ид. част от паянтово жилище, построено в западната част на дворното място с площ от 148 кв.м., а по скица - представляващо паянтово жилище, построено в западната част на двора със застроена площ от 65 кв.м. и паянтово жилище, построено в северната част на двора със застроена площ от 83 кв.м. В процесното дворно място винаги съществували едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 65 кв.м, построена в западната част на двора, едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 83 кв.м, построена в северната част на двора и полумасивна едноетажна жилищна сграда с площ от 42, 60 кв.м., построена в североизточната част на двора, като трите сгради представлявали отделни самостоятелни постройки. Описаното в нотариалния акт на ответниците паянтово жилище с площ от 148 кв.м. в западната част на мястото реално не съществувало, не било обособено като самостоятелен обект нито на място, нито по кадастралния план, поради което и въпросната сграда не можела да бъде предмет на отчуждителна сделка. Ето защо в тази му част договорът се явявал нищожен поради невъзможен предмет и същият не можел да породи правни последици. За ищеца възниквал правен интерес да се прогласи нищожността му, защото правната сделка създавала погрешна външна представа за наличието на признати с нея права относно несъществуваща сграда, като по този начин ответниците оспорвали правото на собственост на ищеца и го смущавали, заявявайки самостоятелни претенции. Нищожната сделка, ако бъдела третирана като действителна, накърнявала правото на собственост на ищеца и съществувала опасност ответниците да се разпоредят с процесната сграда, на която ищецът бил собственик.

По така предявената искова молба първоначално е било образувано гр.д. № 12219/12 г. по описа на ПРС, XVI гр.с. Постановеното Решение № 139/10.01.2014 г. е било обезсилено с окончателно Решение №1917/10.12.2015 г. по в.гр.д. № 780/14 г. описа на ПОС, и делото е върнато за ново разглеждане.

С разпореждания от 02.03.2016 г. и 30.03.2016 г., исковата молба двукратно е оставяна без движение с конкретни указания към ищеца. Същият е следвало да мотивира правен интерес от предявената претенция в няколко различни аспекта. С молба от 15.04.2016 г., същият сочи, че има правен интерес от прогласяване нищожността на сделката единствено в частта, касаеща ½ ид.ч. от паянтово жилище, със застроена площ от 148 кв.м., построена в западната част на дворното място, поради невъзможен предмет и до размера от притежаваните от него ¾ ид.ч.. Правният интерес бил свързан с бъдещото отпадане на вещноправния ефект само по отношение на притежаваната от ищеца част от посочената сграда /макар да се твърди такава да не съществува на практика/. Паянтово жилище със застроена площ от 148 кв.м. е западната част на двора не съществувало в правния мир като обект на правото на собственост, поради което и не би могъл да бъде предмет на отчуждителна сделка. Формулиран е петитум за прогласяване на нищожността на договора, обективиран в нотариалния акт за покупко-продажба, с който се продават 19/20 ид.ч. от ½ ид.ч. от паянтовото жилище със ЗП от 148 кв.м., построено в западната част на дворното място, поради невъзможен предмет, до размера на ¾ ид.ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

В нотариалния акт, обективиращ оспорената сделка за покупко-продажба, е записано, че се прехвърлят 19/20 ид.ч. от ½ ид.ч. от паянтово жилище, построено в западната част на дворното място, цялото със застроена площ от 148 кв.м. съгласно нотариален акт, която сграда по скица представлява паянтово жилище, построено в западната част на дворното място със застроена площ от 65 кв.м. и паянтово жилище, построено в северната част на дворното място, със застроена площ от 83 кв.м.

Ищецът заявява да притежава правото на собственост по отношение на ¾ ид.ч. от посочената паянтова жилищна сграда в западната част на имота с площ от 65 кв.м. и да е единствен собственик на паянтово жилище, построено в северната част на дворното място, със застроена площ от 83 кв.м.

Съдът намира, че при тези твърдени факти и съобразно предмета на предявената претенция, искът е недопустим, поради липса на правен интерес.

Очевидно е, че се иска прогласяване нищожността не на сделката за покупко-продажба относно прехвърлените ид.ч. от сгради, а на част от техническо описание на определен обект.  Ищецът иска прогласяване на нищожността поради невъзможен предмет, НО САМО в частта, с която се прехвърля паянтово жилище от 148 кв.м. в западната част на имота. Видно от самото отразяване в нотариалния акт, впоследствие е записано изрично, че тази сграда се състои от две други такива, съобразно отбелязването по скица – а именно от сградите, които се заявява, че съществуват и по отношение на които ищецът заявява, че притежава право на собственост. Следва да се има предвид, че принципно двустранна сделка би могла да се квалифицира като действителна или недействителна /нищожна или унищожаема/ и в определена нейна част. Тази част обаче следва да бъде обособена юридически и сама по себе си от външна страна да поражда определени правни последици, за да може да бъде предмет на контрол за действителност.

Видно от изложените твърдения нищожност не се иска на частта от сделката, с която се прехвърля право на собственост върху ид. ч. на сгради, която се явява обособена, а единствено на частта, в която е описано, че двете сгради представляват една обща от 148 кв.м.

С договора за покупко-продажба се прехвърля право на собственост върху ид.ч. от паянтово жилище, построено в западната част на дворното място, цялото със застроена площ от 148 кв.м., която обаче по скица представлява паянтово жилище, построено в западната част на двора със застроена площ от 65 кв.м. и паянтово жилище, построено в северната част на двора със застроена площ от 83 кв.м. Това описание всъщност представлява единно цяло и с него се извършва индивидуализация на конкретния предмет на прехвърлителната сделка в тази й част, като описанието е извършено по различни източници - по нотариален акт и по скица.

При това положение се налага извод, че се иска нищожност на част от описанието, което представлява техническа дейност по индивидуализацията на предмета на сделката, но само по себе си не е обособена част на сделката.

На следващо място - със самата сделка е прехвърлено правото на собственост по отношение на 19/20 ид.ч. от ½ ид.ч. от сграда с площ от 148 кв.м., като дори да се приеме, че такава реално не съществува, то прехвърлителното действие по отношение на ид.ч. от сградите от 65 кв.м. и 83 кв.м., които изрично фигурират в НА като образуващи тази от 148 кв.м., не би могло да отпадне дори при уважаване на предявения иск, тъй като правото на собственост по отношение на тях е прехвърлено. Ищецът не е поискал прогласяване нищожността на сделката в тази й част /т.е. вкл. с отбелязаните сгради от 65 кв.м. и 83 кв.м./, а не би и могъл да твърди и да иска такава, тъй като признава, че паянтови жилищни сгради с площ от 65 кв.м. и 83 кв.м. действително съществуват в дворното място.

Ищецът твърди, че чрез посочената сделка всъщност се накърнявало правото му за собственост, тъй като имало възможност приобретателят да осъществи разпоредителни действия, но именно с прехвърлените идеални част от сградите с площ от 65 кв.м. и 83 кв.м. /в този смисъл виж изрично – л.9 от делото/. Следователно съществувал и спор за материално право, който следвало да бъде разрешен именно чрез предявения иск. Както е посочено и във второто разпореждане за без движение, в настоящия процес, предвид обема на търсената защита и характера на предявения иск, няма да бъде разрешаван със сила на пресъдено нещо спор за собственост по отношение на недвижим имот или част от него. В последния случай, пътят на защита на ищеца е именно чрез предявяване на иск за установяване на неговата собственост. Сезирането на съда с настоящия такъв не би разрешило съществуващия спор между страните.

Горното е видно от факта, че се иска прогласяване нищожността на договор, но във връзка с описание на сграда и то ЕДИНСТВЕНО В ЧАСТТА относно такава със застроена площ от 148 кв.м. Липсата на интерес се обосновава и от обстоятелството, че при уважаване на иска в частта за описанието, легитимиращото действие на нотариалния акт в частта относно сградите от 65 кв.м. и 83 кв.м., няма да отпадне, при което между страните отново би съществувал спор за собственост. Поради изложеното и ищецът няма интерес да иска прогласяване на нищожността само в частта за сградата от 148 кв.м., тъй като това не би могло да рефлектира върху правата на собственост на втория ответник по отношение на придобитите ид.ч. от сгради с площ от 65 кв.м. и 83 кв.м. При всички положения установяване на посочения от ищеца порок в сделката, не би защитило по никакъв начин правата и законните му интереси, които очевидно са свързани със заявени права на собственост върху част от прехвърлените сгради и оспорване на придобитите такива от ответника П.Д.Г., които обаче не са въведени като предмет на делото.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск е недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА като недопустима искова молба вх. № 31466/06.08.2012 г. по описа на ПРС, подадена от И.П.Ч., ЕГН ********** против М.Д.К., ЕГН ********** и П.Д.Г., ЕГН **********, с която е предявен иск за признаване за установено, че договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба № 89, том 4, рег. № 6867, дело № 635/ 14.08.2007 г. на ***Т.К., рег. № *** на НК, вписан в Службата по вписванията като акт № 184, том 76, дело № 1817/ 2007 г., вх. рег. № ***87/ 15.08.2007 г., В ЧАСТТА, касаещ паянтово жилище, построено в западната част на дворното място със застроена площ от 148 кв.м., е нищожен, поради невъзможен предмет.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 16850/2015 г. по описа на ПРС, XXI гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                              

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

ВК