Гражданско дело 16850/2015 - Определение - 10-11-2016

`О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9851

 

10.11.2016 г.  гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ граждански състав, на 10.11.2016г., в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16850/2015 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от И.П.Ч., ЕГН ********** против М.Д.К., ЕГН ********** и П.Д.Г., ЕГН **********, искове за признаване за установено, че договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , дело № .. 14.08.2007 г. на ***Т.К., рег. № *** на НК, вписан в Службата по вписванията гр.Пловдив като акт № .., том.., дело № .... г., вх. рег. № *** 15.08.2007 г., В ЧАСТТА, касаещ паянтово жилище, построено в западната част на дворното място със застроена площ от 148 кв.м., е нищожен, поради невъзможен предмет.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил собственик по силата на три договора , с които се прехвърляло право на собственост от идеални части от имота, на общо  333, 875/ 461, 285 ид. части от дворно място, представляващо поземлен имот № ..., кв. , по КП на ГР. Х.***, одобрен със Заповед № РД-02-14-2299/ 29.12.2000 г., с площ от 461, 285 кв.м. /съответстващ на имот пл. № .., кв. .. по РП на гр.Х., утвърден със Заповед № 516/ 25.02.1971 г., целият от 482 кв.м./, застроено и незастроено, ведно със същата ид. част от подобренията в него, както и ¾ ид. части от едноетажна паянтова жилищна сграда, построена в западната част на двора със застроена площ от 65 кв.м. и едноетажна паянтова жилищна сграда, построена в северната част на същото дворно място със застроена площ от 83 кв.м., който имот попадал в УПИ ....... от кв.  по РП на гр.Х., одобрен със Заповед № РД-02-14-271/ 2007 г. През 2012 г. ищецът с учудване разбрал, че ответниците сключили договор за покупко- продажба, обективиран в посочения нотариален акт, по силата на който М.Д.К. продала на П.Д.Г. собствените си 19/20 ид. части от следния недвижим имот: 115, 625/ 461 ид. части от дворно място, съставляващо ПИ №  в кв.  по КП на гр.Х., с адрес: ***, одобрен със Заповеди с № РД-02-14-2299/ 29.12.2000 г. и с № РД-06-499/ 01.11.2005 г., целият с площ от 461, 30 кв. м. /съответстващ на имот пл. № .., кв.  по РП на гр. Х., утвърден със Заповед № 516/ 25.02.1971 г./, ведно с ½ ид. част от паянтово жилище, построено в западната част на дворното място с площ от 148 кв.м., а по скица - представляващо паянтово жилище, построено в западната част на двора със застроена площ от 65 кв.м. и паянтово жилище, построено в северната част на двора със застроена площ от 83 кв.м. В процесното дворно място винаги съществували едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 65 кв.м, построена в западната част на двора, едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 83 кв.м, построена в северната част на двора и полумасивна едноетажна жилищна сграда с площ от 42, 60 кв.м., построена в североизточната част на двора, като трите сгради представлявали отделни самостоятелни постройки. Описаното в нотариалния акт на ответниците паянтово жилище с площ от 148 кв.м. в западната част на мястото реално не съществувало, не било обособено като самостоятелен обект нито на място, нито по кадастралния план, поради което и въпросната сграда не можела да бъде предмет на отчуждителна сделка. Ето защо в тази му част договорът се явявал нищожен поради невъзможен предмет и същият не можел да породи правни последици. За ищеца възниквал правен интерес да се прогласи нищожността му, защото правната сделка създавала погрешна външна представа за наличието на признати с нея права относно несъществуваща сграда, като по този начин ответниците оспорвали правото на собственост на ищеца и го смущавали, заявявайки самостоятелни претенции. Нищожната сделка, ако бъдела третирана като действителна, накърнявала правото на собственост на ищеца и съществувала опасност ответниците да се разпоредят с процесната сграда, на която ищецът бил собственик.

По така предявената искова молба първоначално е било образувано гр.д. № 12219/12 г. по описа на ПРС, XVI гр.с. Постановеното Решение № 139/10.01.2014 г. е било обезсилено с окончателно Решение №1917/10.12.2015 г. по в.гр.д. № 780/14 г. описа на ПОС, и делото е върнато за ново разглеждане.

С разпореждания от 02.03.2016 г. и 30.03.2016 г., исковата молба двукратно е оставяна без движение с конкретни указания към ищеца. Същият е следвало да мотивира правен интерес от предявената претенция в няколко различни аспекта. С молба от 15.04.2016 г., същият сочи, че има правен интерес от прогласяване нищожността на сделката единствено в частта, касаеща ½ ид.ч. от паянтово жилище, със застроена площ от 148 кв.м., построена в западната част на дворното място, поради невъзможен предмет и до размера от притежаваните от него ¾ ид.ч.. Правният интерес бил свързан с бъдещото отпадане на вещноправния ефект само по отношение на притежаваната от ищеца част от посочената сграда /макар да се твърди такава да не съществува на практика/. Паянтово жилище със застроена площ от 148 кв.м. е западната част на двора не съществувало в правния мир като обект на правото на собственост, поради което и не би могъл да бъде предмет на отчуждителна сделка. Формулиран е петитум за прогласяване на нищожността на договора, обективиран в нотариалния акт за покупко-продажба, с който се продават 19/20 ид.ч. от ½ ид.ч. от паянтовото жилище със ЗП от 148 кв. м., построено в западната част на дворното място, поради невъзможен предмет, до размера на ¾ ид.ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

В нотариалния акт, обективиращ оспорената сделка за покупко-продажба, е записано, че се прехвърлят 19/20 ид.ч. от ½ ид.ч. от паянтово жилище, построено в западната част на дворното място, цялото със застроена площ от 148 кв.м. съгласно нотариален акт, която сграда по скица представлява паянтово жилище, построено в западната част на дворното място със застроена площ от 65 кв.м. и паянтово жилище, построено в северната част на дворното място, със застроена площ от 83 кв.м.

Ищецът заявява да притежава правото на собственост по отношение на ¾ ид.ч. от посочената паянтова жилищна сграда в западната част на имота с площ от 65 кв.м. и да е единствен собственик на паянтово жилище, построено в северната част на дворното място, със застроена площ от 83 кв.м.

Съдът намира, че при тези твърдени факти и съобразно предмета на предявената претенция, искът е недопустим, поради липса на правен интерес.

Извън техническите си аспекти, спорът между страните е относно съществуването на постройката , описана в нотариалния акт № ..като едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 148 кв. метра, и , в зависимост от това , дали тя съществува или се касае за няколко отделни сгради с обща площ в същия размер, то какъв е  размера  на притежаваните от страните идеални части от правото на собственост върху нея и дали този размер е накърнен  ,след като се твърди ответниците да са продали повече от това , което притежават. Следователно спорът е вещноправен и той не следва да се решава чрез прогласяване на нищожността на разпоредителна сделка , по която ищецът дори не е страна. Тук правният му интерес от прогласяването на нищожността на сделката е изключен от факта , че за защита на собственическия си интерес той разполага с друг допустим установителен иск ( чл . 124 от ГПК ) , ако по отношение на квотите в съсобствеността на постройката  има спор между съсобствениците , или пък ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС , ако спорът е между ищеца и трето лице, владелец и приобретател по силата на процесната сделка. Такъв  спор може да бъде решен  и в производство за делба на имотите.  

          Следва да се отбележи , че силата на пресъдено нещо на иска по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД , който с оглед формулировката на искането си е предявил ищеца, се простира само до вещноправните последици на тази сделка между страните по нея и ищеца. Тоест, дори да бъде прогласена за нищожна сделката, в патримониума на продавача по нея няма да се върнат повече права , отколкото той притежава в действителност към датата на продажбата; според записаното  обаче в процесния нотариален акт, това са ¾ ( три четвърти ) идеални части от сградата с площ от 148 км. метра, за които продавачът се е легитимирал пред нотариуса като съсобственик вероятно възоснова  нотариалния акт  № ...., т .  дело номер ...... на нотариус № *** по регистъра на нотариалната камара.  Копие от този нотариален акт отсъства по делото, а именно той създава по делото т. нар. , „външна представа за несъществуващо право на собственост, „ на която се е позовал ищеца, обосновавайки чрез нея интереса си от предявяването на исковете си; същевременно, докато не се оспори материалноправната легитимация на продавачите като съсобственици на точно определена  част от имота, (тоест,  титула им за собственост, основанието от което тя произтича , ) спорът за материално право няма да бъде решен и няма да се изключи възможността на ответника – продавач отново да с е разпореди с права в същия обем , ако разбира се , ги притежава.

    Другата – алтернативна – възможност е да има грешка при определените от нотариуса идеални части от сградата в самия нотариален акт, която грешка обаче може да бъде отстранена по реда на чл. 579 ал. 3 от ГПК в рамките на охранителното производство по издаването на акта.     

      Нещо повече ,продажбата на чужда вещ не e недействителна per se, сама по себе си. Ако процесната продажба е с невъзможен предмет, т.е., такъв липсва, купувачът не придобива право на собственост , съответно, при прогласяване на нищожността на сделката, нищо няма да се върне в патримониума на продавача. 

     Предвид изложеното, съдът не споделя доводите за наличие от интерес от такъв иск и счита, че предявеният иск е недопустим. Затова и  исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА като недопустима искова молба вх. № 31466/06.08.2012 г. по описа на ПРС, подадена от И.П.Ч., ЕГН ********** против М.Д.К., ЕГН ********** и П.Д.Г., ЕГН **********, с която е предявен иск за признаване за установено, че договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба № .., том.., рег. № ..., дело № ... 14.08.2007 г. на ***Т.К., рег. № *** на НК, вписан в Службата по вписванията като акт № ..., том ..., дело № .. г., вх. рег. № *** 15.08.2007 г., В ЧАСТТА, касаещ паянтово жилище, построено в западната част на дворното място със застроена площ от 148 кв.м., е нищожен, поради невъзможен предмет.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 16850/2015 г. по описа на ПРС, XXI гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП