Гражданско дело 15222/2015 - Решение - 21-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3112                                 21.10.2016 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

 

                                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА            

 

                                          

при участието на секретаря Павлина Попова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15222 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

  Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Н.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.“, ул. „О.п“ № ***, с която са предявени  обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 9, чл. 26 и чл. 55 ЗЗД вр. чл.143 – 146 ЗЗП, с които ищците искат да се установи, че за периода от 19.03.2007 г. до подаване на исковата молба – 17.11.2015 г., ответникът се е обогатил неоснователно за тяхна сметка със сумата 4904.16 евро, изразяваща се в разликата между договорените между страните договор за кредит от 27.12.2006 г. анюитетни вноски и заплатените от ищците, завишени такива, като бъде осъден ответникът да им заплати посочената сума по ½ на всеки от ищците, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от момента на подаване на исковата молба – 17.11.2015 г. до окончателното им изплащане. Освен това, ищците молят да се прогласи нищожността, както следва: на уговорката по чл. 4 от договора за кредит, поради противоречие с чл. 26 ЗЗД, тъй като цели заобикаляне на закона, посредством начисляване на допълнителни разноски с неясен произход; на уговорката по чл. 8, ал. 2 от договора за кредит, поради противоречие с чл. 32 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК; уговорката на чл. 15 от договора за кредит, поради противоречие с чл. 143, т. 10 ЗЗП.

В исковата молба ищците твърдят, че на 27.12.2006 г. сключили с ответната Банка Договор за кредит за покупка на недвижим имот за сумата в размер на 37 000 евро, като за обезпечение на кредита ипотекирали недвижим имот. Твърдят, че Банката– ответник им предложила стандартен договор по образец, при подписването на който и въпреки желанието на ищците да бъдат променени чл. 3, ал .5; чл. 4; чл. 6, ал. 3; чл. 8; чл. 12 и чл. 15 от Договора, но поради отказа на Банката да извърши промяна, в крайна сметка подписали предложения от Банката договор. Сочат, че според погасителния план, представляващ неразделна част от договора  месечната вноска била в размер от 233.87 евро месечно. Твърдят, че няколко месеца след сключването на договора, лихвата по кредита им, е била няколко пъти увеличавана едностранно от Банката, в резултат на което анюитетната вноска била увеличена на 281.95 евро, или с 48.08 евро повече от първоначално договореното. Вследствие на завишените месечни анюитетни вноски, не могли да погасяват главницата на кредита, поради което и годишната такса за управление по чл. 4 от процесния договор била завишена в сравнение с първоначално договорените условия на кредита. Твърди се, че за увеличението на лихвения процент не са уведомени, не са подписвали и анекс към договора или погасителен план, въпреки че в чл. 25 от договора е предвидено всички уведомления, свързани с договора, да стават в писмена форма. Сочат, че за периода от сключване на договора – 27.12.2006 г. до 30.09.2015 г. е следвало съгласно договора да внесат на Банката – ответник 24 556.35 евро под формата на месечни анюитетни вноски, но са внесли такива в общ размер на 29 460.51 евро, поради което считат, че с разликата между двете суми в размер на 4 904.61 евро ответната Банка се е обогатила неоснователно. Твърди се, че основание за едностранно увеличаване на лихвения процент от страна на Банката са следните договорни клаузи:

Чл. 3, ал. 5 – Действащият БЛП на БПБ за евро не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява Кредитополучателя за новия размер на БЛП за евро и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.;

Чл. 6, ал. 3 – В случай, че по време на действието на настоящия договор Банката промени БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което Кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.;

Чл. 12. Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ АД прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор.

Считат, че посочените договорни клаузи са нищожни, поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД и ЗЗП.

По – нататък излага, че в процесния договор има и други нищожни договорни клаузи и по – конкретно сочат:

Чл. 4 – Кредитополучателят заплаща на Банката следните такси:

1.Такса за управление – 0.75 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по кредита.

2.В началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, Кредитополучателя заплаща на Банката годишна такса за управление в размер на 0.1 % върху размера на непогасената главница към същата дата.

3.Административна такса за обработка на документи в размер на 10 лева – еднократно платима при подаване на молба за кредит.

          Излагат, че в клаузата на чл. 4 са предвидени три вида такси/комисионни – „такса за управление“, „комисионна за управление“ и „административна такса“, поради което считат, че е налице заобикаляне на закона посредством начисляване на допълнителните разноски с неясен произход.

Чл. 8, ал. 2 – при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, Кредитополучателят дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница.

Излагат, че тази клауза за наказателна лихва при предсрочно погасяване е в пълно противоречие с разпоредбата на чл. 32 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК, поради което и считат, че е нищожна.

Чл. 15 – при намаляване стойността на предоставеното обезпечение или ако поради промяна на икономическите условия, то стане недостатъчно, Кредитополучателят се задължава, при поискване от Банката да предостави друго обезпечение или да намали задължението си до размер, определен от Банката. Ако това не бъде направено, в определения от Банката срок, кредитът става изцяло предсрочно изискуем.

Твърдят, че последната клауза е неопределена, тъй като изцяло в неограничената власт на Банката е сама да определи, както условията за настъпване на дадено събитие, така и последиците от него, като по този начин поставя в неравноправно положение другата страна по договора. Според ищците това противоречи на чл. 143, т. 10 ЗЗП.

Навеждат доводи, че гореописаните договорни клаузи са нищожни на следните основания: противоречие с добрите нрави (чл.9 и чл. 26 ЗЗД); практиката на съдилищата; пазарните принципи на гражданския и търговски оборот. Излагат съображения, че посочените разпоредби противоречат на добрите нрави, тъй като критериите са твърде общи и неясни по своето съдържание и обхващат необятен брой разнопосочни по действие фактори, така че на практика става невъзможно да се прецени кога настъпват условията за възникването на правото на Банката едностранно да увеличи БЛП; няма никаква корелация между зададените като условия за промяна критерии и промяната на договорния лихвен процент в резултат на това; няма граници относно допустимото повишаване на БЛП, както и пречка да увеличи същия със задна дата. Излагат съображения, че посочените клаузи са нищожни, като неравноправни такива, тъй като са налице условията за определянето им като неравноправни по смисъла на чл. 143, т.3, т.10 и т. 12 и чл. 146, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. В тази насока се твърди, че: в конкретния случай промяната на БЛП е изцяло в безграничната власт на Банката – ответник и БЛП не подлежи на договаряне с кредитополучателя /чл. 143, т.3 ЗЗП/; възможност на Банката да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /чл.143, т. 10 ЗЗП/; увеличаване цената на кредита, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора /чл. 143, т. 12 ЗЗП/; процесните клаузи не са индивидуално договорени /чл.146, ал. 2 ЗЗП/. Цитират се и разпоредби на Директива 93/13, чиито разпоредби са транспонирани в ЗЗП и задължителна съдебна практика на Съда на ЕС в подкрепа на изложените съображения.

С оглед изложеното се твърди, позовавайки се на тези нищожни клаузи, че Банката за периода от 19.03.2007 г. до подаване на исковата молба 17.11.2015 г., се е обогатила неоснователно за тяхна сметка със сумата 4904.16 евро, изразяваща се в разликата между договорените между страните договор за кредит от 27.12.2006 г. анюитетни вноски и заплатените от ищците, завишени такива, като бъде осъден ответникът да им заплати посочената сума по ½ на всеки от ищците, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от момента на подаване на исковата молба – 17.11.2015 г. до окончателното им изплащане. Освен това, ищците молят да се прогласи нищожността, както следва: на уговорката по чл. 4 от договора за кредит, поради противоречие с чл. 26 ЗЗД, тъй като цели заобикаляне на закона, посредством начисляване на допълнителни разноски с неясен произход; на уговорката по чл. 8, ал. 2 от договора за кредит, поради противоречие с чл. 32 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК; уговорката на чл. 15 от договора за кредит, поради противоречие с чл. 143, т. 10 ЗЗП.

Във връзка с така формулирания петитум и докладван от съда, по който страните не са възразили, съответно не са направили искания за допълване и/или изменение, съдът отбелязва, че по делото е приложена молба в открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2016 г., депозирана от процесуалния представител на ищците. С тази молба, под формата на констатирана „правописна неточност в петитума“ практически се прави опит да се измени същия, без да има изрично искане в тази насока, като се прави уточнение, че сумата – предмет на осъдителния иск – 4904.16 евро, изразяваща се в разликата между договорените между страните в процесния договор анюитетни вноски и заплатените от ищците завишени такива, включително и недължимо платени такси.

Съдът приема, че в случая не се касае за искане за изменение на петитума, поради следното: Първо, такова искане изрично не е направено с процесната молба. На второ място, съдът намира, че не е налице твърдяна правописна неточност, доколкото още в първочаналната искова молба процесната сума се претендира като разлика между договорените и действително заплатените анюитетни вноски за конкретен период, като  в нито един момент от процеса, ищците не са твърдели, че тези анюитетни вноски, освен главница и договорна лихва, включват и такси. Поради което, съдът счита, че се прави недопустим опит за изменение на петитума на предявения иск, което не може да се допусне и няма да се обсъжда от съда в настоящото решение.

Ето защо и, съдът дължи произнасяне по въведения по надлежния процесуален ред и непроменен до приключване на устните състезания, петитум, съобразно одобрения за окончателен доклад по делото от открито съдебно заседание, проведено на 27.06.2016г..

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. На първо място се твърди, че предявените искове са недопустими по смисъла на чл. 34 във вр. чл. 55 ЗЗД, тъй като счита, че връщане на даденото въз основа на нищожни клаузи предпоставя прогласяването на тези клаузи предварително за нищожни, при това с нарочно решение на съда, а не при инцидентната преценка за тяхната валидност.

На следващо място, прави възражение, че исковите претенции са погасени по давност, тъй като претенциите са за суми, надплатени за периодични плащания за лихви.

Възразява и, че предявените искове са неоснователни, недоказани и незаконосъобразни.

Относно установителните искове за прогласяване на нищожността на чл. 4, чл. 8, ал. 2 и чл. 15 от Договора за кредит твърди, че липсвал правен интерес от предявяването на такива. Твърди също, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 26 ЗЗД и/или та чл. 143 ЗЗП по отношение на посочените договорни клаузи. Искането е да се прекрати производството по тези, поради тяхната недопустимост, евентуално същите да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

На следващо място оспорва осъдителните искове за сумата в общ размер на 4904.16 евро. В тази връзка сочи, че кредитополучателите не се изразили несъгласие с договорните клаузи, нито са правили искания за промяна или възражения в тази насока, поради което процесното кредитното правоотношение се е развило съгласно постигнатите между страните договорки, както и с продължителното изпълнение на договора. Ответникът твърди, че е недопустимо приравняването на договора за паричен заем по ЗЗД с договора за банков кредит. Възразява, че в процесния договор липсват уговорки, които да са във вреда на кредитополучателите. Твърди, че последните са се запознали със съдържанието на договора за кредит и са имали възможност да уговорят индивидуално всеки от параметрите по договора, както и възможност по всяко време да го прекратят едностранно по своя инициатива. Във връзка с уговорената договорна лихва, ответникът сочи, че същата е дължима доколкото договорът за банков кредит е възмезден и страните са били наясно с това при сключването на договора. Навежда доводи, че договорната лихва се определя и съдържа два компонента, единият от които е фиксиран до размера на целия период в размер на 0.5 пункта, а другият компонент, участващ във формирането на годишния лихвен процент е с ясно определен размер и съдържание – действащия размер на БЛП. Последният пък се формира от компоненти, посочени в Методологията на Банката, които били обективни и независими от волята на страните. По – нататък сочи, че  конкретният случай не се вмества в разпоредбата на чл. 146 ЗЗП, тъй като не са налице кумулативно дадените законови условия, за да се приеме, че договорните клаузи не са индивидуално уговорени. В тази насока навежда довод, че ищците не са се възползвали от гарантираната им от закона възможност да искат промени в процесните клаузи, респ. да изразят несъгласие.  

В заключение счита, че процесните клаузи са валидни и са породили предвидените в тях правни последици. С оглед гореизложеното, искането е предявените иск да се отхвърлят. Претендират се разноски.

 

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Страните по делото не спорят, а и от приетия по делото като писмено доказателство – Договор за кредит за покупка на недвижим имот ******** от 27.12.2006 г. /л. 9-11/ - се установява, че страните са сключили договора на 27.12.2006 г., по силата, на който „Българска пощенска банка“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/, от една страна, като Кредитор е отпуснала на Д.Н.Д. и Д.С.Д., от друга страна, като Кредитополучатели, в размер на общо 37 000 евро, от които 16 000 евро за покупка на апартамент в гр. Пловдив и 21 000 евро за други разплащания. В чл. 5 от договора, страните са уговорили, че крайният срок за погасяване на кредита е 360 месеца, считано от датата от откриване на заемната сметка на кредита, която се открива след учредяване на договореното обезпечение и изпълнение на останалите условия за усвояване на кредита. Уговорено е в чл. 6 от договора, че кредитополучателите погасяват кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска 233.87 евро, като погасяването на кредита следва да се извършва във валутата, в която е разрешен. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит, кредитополучателите дължат на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на Банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период за начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.5 пункта, като към сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в евро е уговорен в размер на 6 %. Уговорено е също, че дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита – чл.3, ал. 2. Съгласно уговорката в чл. 3, ал. 5 – Действащият БЛП на Банката за евро не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява Кредитополучателя за новия размер на БЛП за евро и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят. В договора е предвидено още, в чл. 6, ал. 3, че в случай, че по време на действието на договора, Банката промени БЛП за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което Кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Според чл. 12 от договора, Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор.

В договора е предвидено също, в чл. 4, че Кредитополучателят заплаща на Банката следните такси:

1.Такса за управление – 0.75 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по кредита.

2.В началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, Кредитополучателят заплаща на Банката годишна такса за управление в размер на 0.1 % върху размера на непогасената главница към същата дата.

3.Административна такса за обработка на документи в размер на 10 лева – еднократно платима при подаване на молбата за кредит.

          Според чл. 8, ал. 2 от договора – при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, Кредитополучателят дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница.

Съгласно уговорка в чл. 15 от договора – при намаляване стойността на предоставеното обезпечение или ако поради промяна на икономическите условия, то стане недостатъчно, Кредитополучателят се задължава, при поискване от Банката да предостави друго обезпечение или да намали задължението си до размер, определен от Банката. Ако това не бъде направено, в определения от Банката срок, кредитът става изцяло предсрочно изискуем.

            Според уговореното в договора, в чл. 25 от същия е предвидено, че всички уведомления и известия с този договор, трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се счита получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страната, посочени в началото на договора.

            Установява се също, че на 28.12.2006 г., с Нотариален акт за договорна ипотека № **, том ***, рег. № *****, дело № ****/28.12.2006 г. на Нот. при ***, Кредитополучателите са учредили договорна ипотека в полза на Банката върху недвижим имот. /л.145-146/.

            Установява се също, че с Искане с вх. № **** от 19.01.2007 г. към договора за кредит /л.144/, ищецът Д.Д. е поискал, със средствата от кредита в размер на 37 000 евро да бъде заверена посочената в искането негова сметка, а с Приложение към договора за банков кредит от 22.01.2007 г. /л.147/, се установява, че заемната сметка по договора е открита на 19.01.2007 г.

По делото са приети като писмени доказателства – справки /л.148-149/ за Промени в нивата на БЛП за ипотечни кредити на Банката за периода от 01.01.2006 г. до 18.09.2013 г.; Извлечение от Протокол № 57/22.07.2005г. /л.151/ за въвеждане на БЛП за новооткрити кредити; Методология за определяне на БЛП /л.152-153/. От приложената справка за промени в нивата на БЛП за ипотечни кредити се установява, че нивата на БЛП за периода от 2007 г. – 2013 г. в проценти на ипотечните кредити в евро са били както следва: от 01.01.2007 г. до 01.10.2007 г. – 6.00 %; от 01.10.2007 г. до 01.05.2008 г. – 6.35 %; от 01.05.2008 г. до 07.07.2008 г. – 6.70 %; от 07.07.2008 г. до 10.10.2008 г. – 7.20 %; от 10.10.2008 г. до 01.06.2011 г. – 8.20 %; от 01.06.2011 г. до 10.09.2012 г. – 8.45 % и след 10.09.2012 г. – 8.20 %. Приложени са и Протоколи от заседания на КУАП /л. 154-161/, че за периода от месец септември 2007 г. до ноември 2012 г., Комитетът за управление на активите и пасивите /КУАП/ на ответната Банка, е приел решения за увеличение на базовия лихвен процент по договори за жилищни кредити в лева и валута.

От заключението на в.л. В.Б. по назначената съдебно- счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че за периода от датата на сключване на договора – 27.12.2006 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2015 г., ищците са извършили в полза на Банката плащания по процесния договор в общ размер на 29 679.48 евро, в т.ч. 3 648.67 евро – главница; 25 218.41 евро – договорна лихва; 559.81 евро – такси по чл. 4 от договора; 235.65 евро – административни такси за просрочие на кредита; 16.94 евро – наказателни лихви за просрочие. в.л. установява също, че задължението на ищците по кредита за целия период на договора, съобразно първоначално уговорения БЛП възлиза на 85 174.59 евро, а според актуалния БЛП възлиза на 101 790.24 евро. Съответно плащанията, които ищците е следвало да направят за процесния период – 27.12.2006 г. – 17.11.2015 г., съгласно първоначалния погасителен план възлизат общо на 25 112.73 евро, от които главница 4 714.43 евро; лихва – 19 841.92 евро; такси по чл. 4 – 556.38 евро. За същия период, съгласно актуализирания погасителен план, след промените в БЛП, задължението възлиза на общо 29 423.01 евро, от които главница – 3 648.67 евро; лихва – 25 214.49 евро; такси по чл. 4 – 559.85 евро. От заключението на в.л. се установява още, че съгласно действащата Методология за определяне на БЛП на „Юробанк България“ АД, БЛП се определя като сбор от трансферната цена на ресурса – формиращ се от пазарните лихвени мерители; рисковата премия, приложима за Банката при привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на Банката по привличания паричен ресурс и буферна надбавка, която изразява оценката на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50 % на годишна база. Според заключението на в.л. от действащата Методология на Банката не може да се направи извод до каква степен приетите от КУАП увеличения на размера на БЛП за кредити в евро в периода 2007-2015 г. съответства в промените на стойностите на обективните показатели и други фактори, поради което не може да се изведе закономерна зависимост между показателите, характеризиращи елементите на БЛП и приетите от КУАП стойности.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По отношение на направеното възражение от ответната Банка за недопустимост на предявените установителни искове за нищожност, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като по отношение на предявения осъдителен иск, съдът ще се произнесе инцидентно в мотивите на решението. Що се отнася до предявените установителни искове, правният интерес от установяването на нищожността на отделни клаузи от договора, се изразява в обявяването им за нищожни с оглед отпадане възможността да обвързват страните по процесното правоотношение до неговото прекратяване.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.

По отношение на тяхната основателност, съдът намира следното:

По предявените искове по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД

За основателността на предявените искове, в тежест на ищците е докажат, че са платили на ответника анюитетни вноски в сочения увеличен размер, различен от договорения в договора между страните, както и че цитираните договорни клаузи от процесния договор са нищожни като противоречащи на добрите нрави, на закона и като неравноправни такива. При условията на пълно и главно доказване, ответната Банка  следва да установи, че е налице основание за заплащането на анюитетните вноски за исковия период в завишен размер, както и възражението си за изтекла погасителна давност.

Страните по делото не спорят, че са сключили на 27.12.2006  г. Договор за кредит за покупка на недвижим имот ******** и е възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на което „Българска пощенска банка“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/, от една страна, като Кредитор е отпуснала на Д.Н.Д. и Д.С.Д., от друга страна, като Кредитополучатели, в размер на общо 37 000 евро, от които 16 000 евро за покупка на апартамент в гр. Пловдив и 21 000 евро за други разплащания, със срок за издължаване на кредита – 360 месеца, на равни месечни анюитетни вноски, включващи лихва и главница. По делото не е спорно, че кредитът е бил усвоен изцяло от кредитополучателите на 19.01.2007г. като сумата е била преведена по посочена от ищците банкова сметка. ***, че за предоставения кредит, кредитополучателите дължат на Банката годишна лихва размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на Банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период за начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.5 пункта.

Между страните не е спорно, а и това се установява от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че през периода от 19.03.2007 г. до 17.11.2015 г. Банката седем пъти е увеличавала БЛП по кредита, в резултат на което се е променял и погасителния план, съответно месечните анюитетни вноски по кредита.

Основните спорни по делото въпроси, с оглед релевираните в подкрепа на иска твърдения, са - дали ищците са заплатили на Банката анюитетни вноски в увеличен размер, различен от договорения в договора между страните, дължащ се на увеличения БЛП, както и дали клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от Договора за кредита, на основание, на които е увеличен размерът на БЛП, са нищожни по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, което би обусловило плащането на процесната разлика при начална липса на основание.

Ищците са „потребители“ по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП – физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Посоченият нормативен акт е в сила от 10.06.2006 г. и е действащ към датата на сключване на процесния договор за кредит. Ето защо същите се ползват от закрилата, предвидена там. За пълнота следва да се отбележи, че по отношение процесния договор не се прилага Законът за потребителския кредит (ДВ, бр.53/2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм.ДВ, бр.18/2010 г.) на основание чл. 3, ал. 3, т. 5 и ал. 5, т. 1 от същия, тъй като кредитът е над 40 000 лв. и е обезпечен с ипотека върху недвижим имот.

Кредитополучателите – физически лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, е потребител на финансови услуги по см. на §13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар. „тълкувателна приложимост“ на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б”/, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите, дори те да нямат директен ефект /в този смисъл CJCE, 10 aрril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП.

Неравноправните клаузи в потребителски договори са уредени в гл.VІ от Закона за защита на потребителите. В чл.143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са неизчерпателно изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква да се приеме, че при всеки един от примерите, изброени в т.т.1 до 19, посочените в дефиницията три предпоставки за определяне на клаузата като неравноправна са налице, или законът презумира, че във всеки един от изброените случаи клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между задълженията на страните в потребителския договор. Преди да се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП, обаче, следва да бъде извършена преценка за това дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, което ще рече, че индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да са неравноправни. В ал. 2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че клаузите относно възможността за промяна на БЛП, съответно договорната лихва, в т.ч. и процесните клаузи – чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за кредит – са индивидуално уговорени с ищците. Ответната Банка основава възражението си на обстоятелството, от една страна, че кредитополучателите не са изразили несъгласие с договорените клаузи,  нито са правили искания за промяна или възражение в тази насока, а от друга страна – че липсват уговорки във вреда на кредитополучателите.

Обстоятелството, че в чл. 6, ал. 3 от договора е предвидена възможност на Банката да променя БЛП, въз основа на който се изчислява дължимата лихва, не е достатъчно да се приеме, че условията във връзка с тези промени са индивидуално уговорени, доколкото в самия договор не са посочени конкретни условия и механизми, чрез които се извършва промяната в размера на дължимата лихва. Това обстоятелство също, не е достатъчно процесната уговорка, да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП и с оглед направеното възражение от ищците, че те са част от стандартни, изготвени предварително и типови договори на Банката. В конкретния случай, ответната Банка, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че включването на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора, са в резултат на изричното им обсъждане и съгласие на ищците по отношение на тяхното съдържание, което да ги дефинира като индивидуално уговорени. В конкретния случай е очевидно, че процесните клаузи са стандартни, изготвени предварително и типови такива, поради което и съдът намира, че същите не са индивидуално уговорени. Следователно, ако се докаже, че са неравноправни, следва да бъдат счетени за нищожни.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е ограничен от въведените от ищците конкретни основания, обуславящи неравноправност на процесните клаузи от Общите условия, като в тази насока същите се позовават на съдържащите се в чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, според които неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е тази, която поставя изпълнението на задължението на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля (т. 3); клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (т.10), както и клауза, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (т.12).

В спорните клаузи на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за кредит са предвидени условията за изменение на възнаградителната лихва, като стойността й се формира от два компонента – базов лихвен процент и надбавка. По – конкретно: в чл. 3, ал. 5 е предвидено, че БЛП на Банката за евро не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява Кредитополучателя за новия размер на БЛП за евро и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят; в чл. 6, ал. 3 е предвидено, че в случай, че по време на действието на настоящия договор Банката промени БЛП на Банката за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което Кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие; в чл. 12 е уговорено, че Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор.

От изложеното става ясно, че както в посочените разпоредби, така и в целия договор липсва конкретен механизъм, чрез който Кредитополучателите да се информират кога, при какви условия и в какъв размер Банката може да променя едностранно базовия лихвен процент.

             Според приетото и неоспорено заключение по съдебно-счетоводната експертиза на в.л. В.Б., дори от действащата Методология на Банката, не може да се направи извод до каква степен приетите от КУАП конкретни увеличения на размера на БЛП съответстват на промените в стойностите на обективните и други фактори. Следва да се отбележи, че самата Методология не е достъпна за потребителите, а след като и процесните клаузи от договора не съдържат основните предпоставки въз основа на които Банката може да променя БЛП, то тази промяна се извършва едностранно от Банката.

              От друга страна, нито от договора, нито от посочената Методология може да се извлече ясен математически алгоритъм или формула, определящ крайното съотношение между стойността на някакви обективни и други фактори с конкретните изменения на БЛП. На свой ред промяната в БЛП, съгласно чл. 6, ал. 3 от договора води до автоматична промяна и на месечните вноски, съответно до размера на кредита, което означава и до условията на договора.

Освен това, съдът намира, че промяната в БЛП, е предвидено като право единствено в полза на Кредитора, едностранно по негова преценка. От друга страна, в договора липсва възможност и право на Кредитополучателите да поискат аналогична промяна, тогава, когато промяната в условията, определящи БЛП, биха довели до намаляване на същия, т.е. в случаите, в които промяната на условията са в интерес на Кредитополучателите.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесните разпоредби на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от Договора, отнасящи се до възможността на Банката едностранно да променя БЛП, съответно размерът на погасителните вноски, както и Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага при операциите си,  са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3 и т. 10 ЗЗП.

Предвид обстоятелството, че в договора не е предвидена възможността потребителите да се откажат от договора, ако с оглед уговорено, окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с първоначално уговорената, съдът намира, че са налице и предпоставките по чл. 143, т. 12 ЗЗП, също определящи процесните клаузи като неравноправни.

 С оглед, изложеното по – горе, съдът намира, че процесните клаузи поставят Кредитополучателите в отношенията им с Банката, в положение на по-слаба страна и от гледна точка на степента им на информираност и на възможностите, които им се предоставят да предоговарят предложените им от Банката условия. Ето защо и в тези случаи, в които търговецът използва положението си на икономически по - силна страна, принуждавайки приемането от потребителя на предварително установени условия, които са във вреда на последния, създават неравновесие между правата и задълженията на страните. Вследствие на подобна практика, безспорно се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания, в случая са нарушени, с включване на процесните клаузи в договора, доколкото с тях се предвижда ограничаване възможностите на потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но и до незачитане на неговите интереси.

            Предвид изложеното, съдът приема, че Банката е уговорила възможността едностранно да изменя възнаградителната лихва, при липса на ясен механизъм и конкретни параметри за това и при непредвидена възможност за потребителя да се откаже безусловно от договора. Това поставя ищците в неравноправно положение по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като уговорките не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В производството по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД ищците следва да докажат предаването на сочената от тях сума на ответника и нейното получаване от последния, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на правно основание за получаване на сумата. Според Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр.д.№1/79г. на Пленума на ВС, първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.

            Предвид всичко изложено по-горе, съдът приема, че клаузите от договора за кредит, които позволяват едностранно изменение на възнаградителната лихва от страна на Банката, са нищожни и не съставляват валидно правно основание за заплащане на увеличения размер на договорната възнаградителна лихва.

            Ето защо и съдът приема, че ищците не са дължали завишения размер на възнаградителната лихва по процесния договор за заявения в исковата молба период, платен в резултат от едностранна промяна на БЛП на основание договора.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в резултат от няколкратното увеличение на лихвения процент по договора за кредит на ищците, последните са надплатили за периода от 19.03.2007 г. до 17.11.2016 г. общо сума за погасяване на кредита в размер на 4310.28 евро, като в тази сума освен изменения спрямо първоначалния размер на лихва и главница (4306.80 евро) е прибавен и увеличен размер на такси по чл. 4 от договора (3.47 евро). Съдът намира, че в конкретния случай не следва в стойността на платеното без основание да се включва увеличения размер на таксите за периода, не само поради изложеното по-горе за липсата на искане по отношение на тези такси, но и поради обстоятелството, че те не са елемент от размера на месечните аниютетни вноски, съгласно чл. 6, ал. 1 от договора. Ето защо и съдът намира, че вследствие на завишените месечни анюитетни вноски, за процесния период разликата между дължимия, съгласно първоначално уговорения размер на главница и лихва и действително заплатения такъв от ищците, възлиза на 4306.81 евро. Следователно плащането на тази сума е направено без основание, поради което за ищците е възникнало валидно вземане към Банката за връщане на надплатеното.

Последното налага извод за основателност на предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на неговия размер, съдът намира следното:

На първо място, следва да се посочи, че предявения от ищците иск за сумата от 4904.16 евро за периода от 19.03.2007 г. до 17.11.2015 г., е в по - голям от установения със заключението размер на недължимо платена сума за същия период. Освен това, размерът следва да се прецени и с оглед евентуално направеното от ответната Банка възражение за погасяване на претендираното вземане по давност. Претенцията е за неоснователно обогатяване и като такава се погасява след изтичане на общата петгодишна давност. Не се касае за периодични вземания, което да обуслови приложението на чл.111 ЗЗД. В конкретния случая, началният момент на претенцията е 19.03.2007 г., а искът е предявен на 17.11.2015 г., което означава, че част от претендираното вземане, а именно: за периода от 19.03.2007 г. до 17.11.2010 г. попада извън петгодишния давностен период, преди предявяването на иска. Следователно, надплатените суми по месечните вноски по договора, представляващи разликата между дължимото по първоначалния погасителен план и действително заплатеното за периода от 19.03.2007 г. до 17.11.2010 г. са недължими, като погасени по давност, съответно за периода от 17.11.2010 г. до 17.11.2015 г. са дължими и за тях предявеният иск е основателен.

  От заключението по приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че това са вноските за периода от 19.03.2007 г. (ред 2 от Справка - Приложение № 2) до 19.10.2010 г. (ред 45 от Справка - Приложение № 2). От същата справка се установява, че съгласно първоначалния погасителен план на Банката, дължимите месечни вноски, включващи дължими главница и лихви по договора за този период възлизат на сумата в общ размер на 10 290.21 евро (без такси по чл. 4). Съответно заплатените месечни вноски за същия период главници и лихви (без такси по чл. 4) възлизат общо на 11 620.23 евро. Следователно недължимата разлика между така посочените суми възлиза на 1330.02 евро, която сума следва да се приспадне от описаната по – горе недължимо платена разлика в размер на 4306.81 евро.

Следователно искът е основателен и следва да се уважи за сумата от 2976.79 евро (4306.81 – 1330.02), като за разликата до пълния предявен размер от 4904.16 евро следва да се отхвърли като неоснователен.

По предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД

Съгласно общият принцип, съдържащ се в разпоредбата на чл.143 ЗЗП в договор, сключен с потребител, неравноправни са клаузите в негова вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния случай ищците са се позовали на неравноправност на посочите клаузи, съдържащи се в разпоредбите на чл.143, т.3, т.10 и т. 12 ЗЗП, описани по-горе.

Относно клаузата на чл. 4 от договора

             Във връзка с твърдението за нищожност на клаузата на чл. 4 от договора, се излагат доводи, че същата е неравноправна, тъй като в нея са предвидени три вида такси/комисионни, като считат, че по този начин е налице заобикаляне на закона посредством начисляване на допълнителни разноски с неясен произход.

Съдът намира, че изложените в подкрепа на този иск доводи са неоснователни, поради следното:

За разлика от договора за заем, договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален и възмезден. Двустранният и възмезден характер на договора се обуславят, както от уговорената възнаградителна лихва, така и от други насрещни плащания, свързани с дейността на Банката по отпускането и обслужването на кредита. Такъв характер имат и съдържащите се в чл. 4 от договора такси. Ищците не сочат конкретни факти в подкрепа на твърденията си, че с уговорката за тези такси се заобикаля някаква законова забрана, т.е. се цели постигането на забранена от закона цел. Неоснователно е твърдението, че таксите имат неясен произход, доколкото в самия договор, предвид неговия възмезден характер изрично е посочено основанието на всяка една от тях, както и техния размер: 1. Такса за управление – 0.75 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по кредита; 2. В началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, Кредитополучателя заплаща на Банката годишна такса за управление в размер на 0.1 % върху размера на непогасената главница към същата дата; 3.Административна такса за обработка на документи в размер на 10 лева – еднократно платима при подаване на молба за кредит. Действително, само последната такса е с точно определен размер, а останалите са определяеми, съобразно известни и променливи във времето величини. В този смисъл съдът намира, че посочените такси следват от естеството на договора с конкретно определено предназначение и определен размер, като относно тези параметри е постигнато съгласието на страните.

Освен това, съдът намира, че доколкото тези такси са с точно фиксиран в договора размер, а и предвид липсата на предвидена в договора възможност, Банката едностранно да ги променя и то на непредвидено в него основание, не са налице визираните в исковата молба основания за неравноправност на тази клауза по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП.

Ето защо, съдът намира, че клаузата на чл. 4 от договора не е нищожна, нито като неравноправна такава, нито като заобикаляща закона.

Относно клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора

Съгласно тази клауза при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, Кредитополучателят дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница.

Както се посочи и по-горе, съдът намира за неоснователно твърдението, че посочената клауза е нищожна, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК. Посоченият нормативен акт е приет (ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), като съгласно § 5 ПЗР на ЗПК  

разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила.

Макар ищците да основават твърдението за нищожност на посочените клаузи по чл. 4, чл. 8, ал. 2 и чл. 15 от договора и на противоречие със специалните изисквания на ЗЗП, (раздел ІV от исковата молба), в конкретното обсъждане за всяка една от посочените клаузи, конкретни основания за противоречие с ЗЗП, се сочат единствено по отношение на клаузата на чл. 15 от договора. Единственото посочено основание за нищожност на клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора, е противоречието с разпоредбата на чл. 32 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК, който бе обсъден по – горе. Твърденията на ищците, съдържащи се в исковата молба (раздел VІ) относно противоречие на клаузи от процесния договор визират единствено клаузите, свързани с възможността за промяна на БЛП, съответно на договорната лихва, но не и за клаузата, съдържаща се в клаузата в чл. 8, ал. 2 от договора. Ето защо, доколкото ищците не свързват твърдяната нищожност на чл. 8, ал. 2 от договора с конкретни основания от съдържащите се в нормата на чл. 143 ЗЗП, съдът е ограничен и следва да се произнесе единствено по изрично заявеното основание.

Ето защо и съдът намира, че клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора не е нищожна поради противоречие с чл. 32 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК.

Относно клаузата на чл. 15 от договора

Съгласно тази клауза - При намаляване стойността на предоставеното обезпечение или ако поради промяна на икономическите условия, то стане недостатъчно, Кредитополучателят се задължава, при поискване от Банката да предостави друго обезпечение или да намали задължението си до размер, определен от Банката. Ако това не бъде направено, в определения от Банката срок, кредитът става изцяло предсрочно изискуем.

По отношение на тази клауза, съдът намира, че в случая е нарушена  разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, която предвижда клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин, съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗП. В тази връзка в задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10, е прието, че за целите на преценката на неравноправния характер на клаузи в договори, сключени с потребители, от значение е въпросът дали съображенията или начинът на промяна на разходите, свързани с предоставяната услуга, са били уточнени, дали потребителите са имали право да прекратят договора и в тази връзка дали са имали възможността въз основа на ясни и разбираеми критерии да предвидят промените, които продавачът или доставчикът внася в уговорените условия по отношение на свързаните с предоставяната услуга разходи.

В тази връзка, съдът намира, че макар критерият, свързан с намаляване стойността на предоставеното обезпечение да съдържа някаква степен на определеност, доколкото обезпеченото имущество има определена пазарна стойност съобразно състоянието му, както и конкретното съотношение на търсене и предлагане на пазара, то това не би могло да се каже за другата предпоставка, а именно „промяна на икономическите условия“. Самото понятие „икономически условия“ е твърде широко и би могло да обхваща неограничен кръг от обществено икономически обективни и субективни фактори, което на свой ред води до възможността същото да бъде използвано единствено съобразно волята и интересите на Банката - кредитор. Тъй като липсват конкретно изброени фактори и механизми, които да дефинират понятието „икономически условия“ би дало възможност на Банката произволно да изисква от кредитополучателя представянето на допълнително обезпечение, съответно да промени условията на договора, чрез промяна на задължението, то посочената клауза, според съда е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП.

 

           Относно разноските:

           С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената и отхвърлена част от исковите претенции.

           Ищците са направили разноски в общ размер от 1876.87 лева, от които 533.67 лева – разноски за заплатена държавна такса, 193.20 лева – за експертиза и 1150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От така претендираната сума в общ размер от 1876.87 лева, съразмерно на уважената част от исковете, следва да се присъдят на ищците сумата от 1004.80 лева.

          Ответникът претендира разноски в общ размер от 1393.20 лева, от които 193.20 лева– за експертиза и 1200 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение. От така претендираната сума в общ размер от 1393.20 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да се присъди на ответника сумата от 662.95 лева.

 

    Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.“, ул. „О.п“ № *** да заплати на Д.Н.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Пловдив, ж.к. Т., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * сумата в общ размер на 2976.79 евро (две хиляди деветстотин седемдесет и шест евро и седемдесет и девет евроцента), или на всеки от тях по ½ в размер на 1488.40 евро, представляваща платена без основание сума за дължимите месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, за периода 17.11.2010 г. до 17.11.2015 г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот ********, сключен на 27.12.2006 г., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на постъпване на исковата молба – 17.11.2015 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 1004.80 лв. /хиляда и четири лева и осемдесет стотинки/ - разноски, съразмерно с уважената част от исковете за настоящото производство по гр.д. № 15222/2015 г. по описа на ***, ІХ гр.с., като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата до пълния общ претендиран размер от 4904.16 евро за периода от 19.03.2007 г. до 17.11.2015 г., ведно със законната лихва върху разликата от подаване на исковата молба–  17.11.2015 г. до окончателното погасяване.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на Д.Н.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Пловдив, ж.к. Т., бл. ***, вх. Б, ет. *, ап. *, против „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.“, че клаузата на чл. 15 от договора за кредит за покупка на недвижим имот ********, сключен на 27.12.2006 г. между тях, според която: при намаляване стойността на предоставеното обезпечение или ако поради промяна на икономическите условия, то стане недостатъчно, кредитополучателят се задължава, при поискване от Банката да предостави друго обезпечение или да намали задължението си до размер, определен от Банката. Ако това не бъде направено, в определения от Банката срок, кредитът става изцяло предсрочно изискуем, е нищожна на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете между същите лица за установяване нищожност на основание чл.146, ал.1 ЗЗП на клаузата на чл. 4 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот ********, сключен на 27.12.2006 г., според която: кредитополучателят заплаща на Банката следните такси: 1.Такса за управление – 0.75 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по кредита. 2.В началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, Кредитополучателя заплаща на Банката годишна такса за управление в размер на 0.1 % върху размера на непогасената главница към същата дата. 3.Административна такса за обработка на документи в размер на 10 лева – еднократно платима при подаване на молба за кредит, както и за установяване нищожност на основание чл. 32 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК на клаузата на чл. 8, ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот ********, сключен на 27.12.2006 г., според която: при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, Кредитополучателят дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница.

ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Пловдив, ж.к. Т., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, да заплатят на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.“, сумата в общ размер на 662.95 лв. /шестстотин шестдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ - разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, за настоящото производство по гр.д. № 15222/2015 г. по описа на ***, ІХ гр.с.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

            Вярно с оригинала:

                                              П.П.