Гражданско дело 15222/2015 - Определение - 02-02-2016

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№1019                                       02.02.2016 г.                                            гр.Пловдив

              

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІX гр.с., в закрито заседание на 02.02.2016 г. в състав:

                               

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15222 по описа на ПРС за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба от адвокат Е.Т., като представител на Д.Н.Д., ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН **********, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.“, ул. „О.п“ № ***. С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 9, чл. 26 и чл. 55 ЗЗД вр. чл.143 – 146 ЗЗП, с които ищците искат да се установи, че за периода от 19.03.2007 г. до подаване на исковата молба, ответникът се е обогатил неоснователно за тяхна сметка със сумата 4904.16 евро, изразяваща се в разликата между договорените между страните с договор за кредит от 27.12.2006 г. анюитетни вноски и заплатените от ищците, завишени такива, като бъде осъден ответникът да им заплати посочената сума по ½ на всеки от ищците, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от момента на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Освен това, ищците молят да се прогласи нищожността, както следва: на уговорката по чл. 4 от договора за кредит, поради противоречие с чл. 26 ЗЗД, тъй като цели заобикаляне на закона, посредством начисляване на допълнителни разноски с неясен произход; на уговорката по чл. 8, ал. 2 от договора за кредит, поради противоречие с чл. 32 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК; уговорката на чл. 15 от договора за кредит, поради противоречие с чл. 143, т. 10 ЗЗП.

След постъпване на исковата молба, препис от същата, ведно с приложенията са изпратени на ответника, за писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК.

В постъпилия на 15.01.2016 г. отговор на ответното дружество „Юробанк България“ АД, чрез адвокат А.С., на първо място е направено възражение за местна неподсъдност на делото на Пловдивски районен съд и е направено искане, с оглед разпоредбата на чл. 105, във връзка с чл. 108 ГПК, производството по делото да бъде прекратено и същото да се изпрати по подсъдност на Софийския районен съд. В тази връзка излага аргументи, че седалището и адреса на управление на ответното дружество е в гр. София. Сочи също, че с оглед предмета на делото не е приложимо предвиденото съгласно чл. 113 ГПК право на изборна местна подсъдност, като в тази насока излага доводи, че договорът за кредит е обезпечен с ипотека и в такъв случай същият не се регламентира от ЗПК. Освен това сочи, че претенцията се основава на твърденията за неоснователно обогатяване, а не за договорно неизпълнение.

 Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а съгласно чл. 108, ал. 1, изр. първо ГПК искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище.

От направена служебна справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията, по партидата на ответника, се установи, че седалището и адреса на управление на същото, е в гр. С., район В., ул. „О.п“ № ***.

Съдът намира, че възражението за местна неподсъдност на делото на Пловдивски районен съд е своевременно направено от ответника, в отговора на исковата молба, в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал. 3 ГПК, поради което направеното искане за прекратяване на производството по делото и изпращането му на местно компетентния по чл. 105 ГПК, във връзка с чл.108, ал. 1, изр. първо ГПК /предвид седалището и адреса на управление на ответното дружество/ районен съд следва да бъде уважено.

Съдът намира, че в конкретния случай, не е налице специалната подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК, а именно: по спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение, поради следното:

Приложимостта на  чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК при определяне на местна подсъдност на искове срещу юридически лица, когато споровете са възникнали от преки отношения с техни поделения, е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ спорът да е възникнал от преки отношения с поделение или клон на юридическото лице - ответник по иска; 2/ поделението или клонът на ответното дружество да съществуват към момента на предявяване на иска.

На първо място, в конкретния случай, не са налице обстоятелства на преки отношения с клон на Банката – „Юробанк България“ АД, и по-конкретно на този в гр. Пловдив, тъй като видно от приложения договор, същият е сключен пряко с Банката, със седалище в гр. София.

На следващо място, с оглед възраженията на ответното дружество, че предвид вида на договора не се касае за потребителски кредит, а за ипотечен кредит, поради което са неприложими разпоредбите на ЗПК, респ. ЗПП и в тази връзка не е приложима специалната подсъдност по чл. 113 ГПК, съдът намира следното:

Действително, изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите, когато от една страна ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а от друга търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Съгласно легалната дефиниция  в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител“ по смисъла на ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В конкретния случай, ищците са физически лица и с оглед изложените в исковата молба твърдения във връзка с предмета на договора, предоставените банкови услуги не са свързани с тяхна търговска или професионална дейност. От друга страна, въпросът дали договорът за банков кредит, сключен между страните попада в приложното поле на ЗПК е относим към материалноправната страна на спора и този въпрос е свързан с решението по същество.

            Ето защо и съдът счита, че изключването на договора за ипотечен кредит от категорията на потребителските кредити по силата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК, не променя качеството на ищците като потребители в широкия смисъл на това понятие, което се има предвид при приложението на чл. 113 ГПК. В случая, ищците са физически лица и принципно биха могли да имат качеството на потребители, съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

            Въпреки изложеното, съдът намира, че в случая не са налице всички предпоставки за приложението на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК, поради следното:

            С разпоредбата на чл. 113 ГПК законодателят е предвидил възможност исковете на потребител да бъдат предявени и по неговия настоящ или постоянен адрес. Тази специална подсъдност е изборна, като същата дерогира общата подсъдност по чл. 105 ГПК. Доколкото тази специална подсъдност е предоставена в полза на определен кръг лица, същата не може да се прилага служебно от съда, а само в случаите, когато ищецът основава подсъдността пред сезирания от него съд, изрично позовавайки се на качеството си на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, подчертавайки по този начин принадлежността си към лицата, комуто е предоставено това право. В този смисъл е и задължителната за съдилищата съдебна практика, постановена по чл. 274, ал. 3 ГПК, а именно: Определение № 1000/06.11.2012 г., постановено по ч.т.д. № 569/2012 г., ВКС, ТК, ІІ т.о.; Определение № 896/12.10.2012 г., постановено по ч.т.д. № 754/2012 г., ВКС, ТК, ІІ т.о.; Определение № 181/08.02.2011 г., постановено по ч.т.д. № 984/2010 г., ВКС, ІІ т.о.; Определение № 544/11.07.2011 г., постановено по ч.т.д. № 503/2011 г., ВКС, ТК.

             В конкретния случай, въпреки пространното изложение на обстоятелствата на които се основават исковете от страна на ищците, липсва изрично позоваване на качеството им на „потребители“ във връзка с подаването на исковата молба пред Пловдивския районен съд. Настоящият съдебен състав счита, че самото подаване на исковата молба пред Пловдивския районен съд не е достатъчно, за да се направи извод, че е налице изрично изявление на ищците за специалната подсъдност по чл. 113 ГПК. Това е така, тъй като изборът на този съд като местно подсъден по спора би могло да се основава и на специалната подсъдност, предвидена в чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК, която в случая  също не е налице, както бе отбелязано по – горе.

             В този смисъл, поради липсата на изрично упражнено от ищците право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК в исковата молба, както и недопустимостта на служебното й прилагане от съда, и с оглед изрично направения от ответника отвод за местна неподсъдност, следва да се приложи общото правило по чл. 105 ГПК за определяне на местно компетентния съд, който в случая, предвид седалището на ответника е Районен съд - София.   

Ето защо и, на основание, чл. 118, ал. 2 ГПК, производството по настоящото дело следва да се прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на компетентния Районен съд– София.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 15222 по описа за 2015 г. на  Пловдивски районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на компетентния Районен съд – София.

            Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му, чрез връчване на препис от същото.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд – София.

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

              Вярно с оригинала:

                                                П.П.