Гражданско дело 15012/2015 - Решение - 25-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

                                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3143                                  25.10.2016 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА    

                               

при участието на секретаря Павлина Попова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15012 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

           Съдът е сезиран с искова молба от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, против Х.П.К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86  ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производство по ч.гр.д. № 11536/2015 г. по описа на ПРС. 

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът имал качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 150 ЗЕ, се извършвала при публично известни общи условия, които след влизането им сила имали характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същите общи условия били в сила и по отношение ответника, който бил длъжен да заплаща стойността на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който сумите се отнасят. Твърди, че доставил на ответника топлинна енергия в горепосочения обект през периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г., но същият не е заплатил определената за нея цена в установения в общите условия срок и след получена покана за доброволно изпълнение. Имотът се намирал в сграда – етажна собственост, разпределението на топлинната енергия, в която се извършвало от „НЕЛБО” ЕАД по силата на изрична договореност с ищеца и в изпълнение разпоредбата на чл.139а ЗЕ. Дължимите суми за процесния период били начислявани от ищеца на база прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004 г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 37 от 24.04.2007 г.). Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по повод което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11536/2015 г. по описа на ПРС, ХV гр.с.. Ответникът възразил по реда на чл. 414 ГПК, поради което възникнал правен интерес заявителят да предяви установителен иск относно вземанията си. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№11536/2015 г. по описа на ПРС, ХV гр.с., както следва: 200.20 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. май 2013 г. до м. април 2014 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 24.06.2015 г., до окончателното изплащане, както и 15.13 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, определено за периода 01.07.2013г. – 11.06.2015 г. Претендират се направените в рамките на съдебното производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Като трето лице - помагач на ищеца по делото е конституирано „НЕЛБО“ ЕАД, ЕИК 175387099, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява“ № 15.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Х.П.К., чрез адвокат П.Х., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове, като недопустими, в условията на евентуалност – като неоснователни. На първо място, ответникът излага съображения за недопустимост на предявените искове, тъй като твърди, че не е обвързан с облигационно правоотношение с ищеца. Ищецът не сочил доказателства във връзка с пасивната процесуална легитимация на ответника, че последният се явява лице по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, а от приложените към исковата молба доказателства не можело да се извлече извода, че ответникът има качеството на ползвател или собственик на имота. На следващо място, оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява срещу твърдението на ищеца, че между страните по делото е налице облигационна връзка по смисъла на ДР на ЗЕ. В тази насока навежда доводи, че видно от представения от ищеца протокол за въвод във владение от 27.10.2011 г., е отразено, че имотът не се ползва от ответника Х.К., а от наематели, които имат сключен договор за наем с претендиращия правото на собственост, а именно Р.М.Ц., като се твърди, че имотът все още не е освободен от наемателите, които продължавали да го ползват, въпреки, че следвало да бъдат отстранени от имота. Затова счита, че не е налице предвиденото в § 190 от ДР на ЗЕ, а именно, че ответникът К. не е „битов клиент“ на ищеца по смисъла на цитираната разпоредба, поради което и Общите условия не го обвързват. Възразява и срещу твърдението на ищеца, че ответникът К. е ползвал доставяне на топлинна енергия през процесния период, макар зад абонатния № *** да стои неговото име – посочения номер представлявал индивидуализация на абоната, изхождащ от ищцовото дружество, поради което и счита, че не може да породи права и задължения за ответника. Възразява и срещу твърдението на ищеца за сключване на договор от ответника и ищеца, тъй като от една страна не фигурирало името на ответника, а от друга страна от представения от ищеца протокол не можело да се направи извода дали е спазена разпоредбата за необходимия минимум подписи, а освен това и договорът бил прекратил своето действие. Възразява още, че исковата претенция е недоказана, тъй като от представените от ищеца доказателства не може да се извлече извода за налично, валидно и изискуемо право - извлеченията от сметки не представлявали счетоводни документи, същите не отговаряли на реално потребеното количество енергия по стойност; договорът за дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо“ ЕАД не обвързвал ответника К.. 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 11536/2015 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.09.2015 г. срещу ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 200.20 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ***, за периода от месец май 2013 г. до месец април 2014г., както и сумата от 15.13 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2013 г. до 11.06.2015 г., ведно със законна лихва от 24.06.2015 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД на потребители за битови нужди на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В чл. 1, т. 2 ОУ като „битов клиент“ е определен клиент, който купува  топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Съгласно чл. 12, т. 11 ОУ е длъжен да уведоми продавача в 30-дневен срок в писмена форма, свързана с данните, с които се индивидуализира пред Продавача или със собствеността, или другите основания, на които Продавачът доставя топлинна енергия за обекта, вкл. при използване или предоставяне на имота си или на част от него за извършване на стопанска дейност от придобиване, а съгласно т. 12 на същата разпоредба - при придобиване на топлоснабден имот или на вещни права върху такъв имот да поиска в 30-дневен срок от придобиване на собствеността или вещните права от Продавача да му бъде открита партида. Съгласно чл. 12, т. 1 ОУ клиентът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и по начина, определени в ОУ. Съгласно чл.17, ал. 1 и чл. 22 ОУ търговското измерване и отчитане на доставеното на купувача количество топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост на топлопреносната мрежа, като между купувачите в сграда – етажна собственост, отчетеното количество се разпределя от избран от етажната собственост търговец чрез системата за дялово разпределение. Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет – страницата на продавача. Месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В раздел ХІІ ОУ е предвидено, че клиентите са длъжни да осигурят достъп до имота си за отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и разпределение на топлинната енергия. 

Видно от представените по делото на л. 14-16 документи, е сключен Договор от 06.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, между „Топлофикация София“ АД и „ТА ЕС НЕЛБО Инженеринг“ ООД, както и индивидуално споразумение от 05.08.2005 г. между същите търговски дружества.

От представените като писмени доказателства /л.36-40/, на 21.08.2002г. се установява, че е взето решение на етажната собственост и наематели, с адрес гр.***, за сключване на споразумителен протокол с „Топлофикация София“ ЕАД и ТАЕС „НЕЛБО Инженеринг“ ООД, гр. София за услугата дялово разпределение (т.нар. топлинна счетоводство), след което на 27.09.2002 г. между същата етажна собственост и посоченото юридическо лице е сключен договор, по силата на който на „НЕЛБО Инженеринг“ ООД, е възложено да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на посочения адрес. Решението на Общото събрание на СЕС е взето, вкл. с участието на А.М.М.– собственик на ап. ***.

По делото като писмени доказателства са представени /л. 25-33/ - Удостоверение за наследници, издадено на 07.03.2007 г. от Община София,  от което се установява, че А.М.М. е починала на 16.12.2006 г. и е оставила за наследници Х.П.К.. Видно от  Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство № *** от 23.12.2011 г. на Нотариус ***, с район на действие – СРС, Х. П.К. е признат за собственик на основание наследство на апартамент № ***, находящ се в гр. ***. От представеното Решение от 10.06.2011 г., постановено по гр.д. № 4790/2007 г. по описа на СРС, 62 състав, се установява, че е прогласена нищожността на завещателните разпореждания на А.М.М., поч. на 16.12.2006 г., с които тя е завещала със „саморъчно завещание“ от 20.11.2006 г. в полза на Р.М.Ц. три апартамента, в т.ч. и апартамент № **, находящ се в гр. ***; признато е за установено по отношение на Р.Ц., че Х.П.К. е собственик на описаното имущество, в т.ч. и посочения апартамент и е осъдена същата да освободи и предаде владението върху описаните апартаменти на Х.П.К.. Видно от Протокол за въвод във владение, на 27.10.2011 г., извършен от ЧСИ *** с рег. № ***, с район на действие – СГС, се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.07.2011 г. от СРС по гр.д. № 4790/2007 г. по описа на СРС, в полза на Х.П.К. против Р.М.Ц., е извършен въвод във владение в апартамент № ***, находящ се в гр. *** като на длъжника Ц. е определен едноседмичен срок да освободи имота от намиращите се там нейни наематели.

Установява се от приложените по делото /л.22-24/ заявление – декларация, че на 06.08.2012 г. Х.П.К. е поискал от „Топлофикация София“ ЕАД, да му бъде открита партида за топлоснабдяване на недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***. 

От представения по делото /л.34-35/ Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *** от 08.04.2014 г. на Нотариус ***, с район на действие СРС, се установява, че Х.П.К. на посочената дата е продал на П.С.П., процесния недвижим имот, а именно: апартамент № ***, находящ се в гр. ***.

По делото като писмени доказателства са приети /л.52-62;л.71-72/ извлечение от сметки на ищеца за аб. № ***, както и 11 съобщения към фактури с получател Х.П.К., от които се установява, че начислената стойност на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. *** възлиза общо на 200.20 лева, както и, че е начислено обезщетение за забавено плащане на главницата към 11.06.2015 г. в размер на 15.13 лева.

От заключението на вещото лице В.Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че жилищният блок, находящ се в гр. *** е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество. През процесния период в блока е ползвана топлинна енергия за отопления и битово горещо водоснабдяване. В имота на ответника през периода има монтирани отоплителни тела, снабдени с ИРУ. Отчитането на топломера в абонатната станция е извършвано ежемесечно, количеството отчетена топлинна енергия е разпределяно между абонатите всеки месец по отчетени показания на индивидуалните разпределителни уреди. През процесния период в имота на ответника не е осигуряван редовен достъп за отчет на топломерите, ето защо начисляването на топлоенергията в имота е ставало по максимален прогнозен дял. За периода е начислена топлинна енергия за отопление, за гореща вода и топлинна енергия, отделяна от сградната инсталация в общ размер 4.049551 Mwh, в това число 1.087265 Мwh за отдадената от сградната инсталация; 1.971712 Мwh за отопление и 0.990574 Мwh за БГВ. Според вещото лице са спазени  изискванията на „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, като няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „Топлофикация София“ ЕАД.

От заключението на вещото лице В.Ш. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че задълженията на абоната през периода месец май 2013 г. – месец април 2014 г. възлизат на сумата 200.20 лева за доставена топлинна енергия, съобразявайки данните от техническата експертиза относно количеството предоставена топлоенергия и нормативно определената цена за единица топлинна енергия за периода, както и 15.13 лв. – обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва за периода от 01.07.2013 г. - 11.06.2015 г.

 

 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове, че същият не е процесуално легитимиран по предявените искове, доколкото ищецът не сочил доказателства във връзка с пасивната му процесуална легитимация,  поради следното:

Ищецът основава процесните вземания срещу ответника на твърдението, че последният е собственик на топлофициран имот и като такъв е клиент на ищцовото дружество, с което е определил материалноправната легитимация на ответника по предявените искове. Съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК това обуславя и процесуалноправната легитимация на ответника. Въпросът за материалноправната легитимация е въпрос по същество, а не по допустимостта на иска.

Основните спорни въпроси между страните по делото, предвид релевираните от ответника възражения, се свеждат до следното: дали ответникът Х.П.К. има качеството на битов клиент (собственик или ползвател) на топлофициран обект – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, за процесния период – месец май 2013 г. до месец април 2014 г., както и дали през процесния период за посочения обект е потребено количеството топлоенергия на претендираната стойност.

              Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител”  е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Съгласно § 190 ЗЕ навсякъде в глава десета думите "потребител", "потребителя", "потребители" и "потребителите" се заменят съответно с "клиент", "клиента", "клиенти", "клиентите" и думите "стопански" и "стопанските" се заменят с "небитови" и "небитовите". Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

            От представените по делото писмени доказателства, отнасящи се до собствеността върху процесния апартамент, се установява, че ответникът е признат за собственик на апартамент № ***, находящ се в гр. ***, с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство № *** от 23.12.2011 г. на Нотариус ***, с район на действие – СРС, като наследник на А.М.М. е починала на 16.12.2006 г.

            Следователно с признаването му за собственик на процесния имот, по силата на посочените по – горе разпоредби, Х.К. е придобил качеството на клиент (потребител) на топлинна енергия и БГВ, доставяни от ищцовото дружество в топлоснабдения апартамент № ***.

            В този смисъл, съдът намира за ирелевантно за спора възражението, че имотът е бил ползван от наематели на Р.Ц., както и че след снабдяването на ответника с изпълнителен лист въз основа на  гр.д. № 4790/2007 г. по описа на СРС, 62 състав, не е могъл да бъде осъществен въвод на 27.10.2011 г. на К. в процесния имот, а последният продължил да се обитава от наемателите, поради следното:

            От приложения по делото Протокол за въвод във владение, на 27.10.2011 г., извършен от ЧСИ ***, с рег. № ***, с район на действие – СГС, се установява, че въвод в действителност е бил извършен, като е бил даден едноседмичен срок на наемателите да освободят имота. Доколкото липсват други доказателства за последващи извършени действия във връзка с повторно въвеждане на К. в имота, следва да се направи извод, че въводът е приключил с изтичането на този срок. Независимо от изложеното, както вече бе посочено, качеството на „клиент“ съгласно ЗЕ и Общите условия с всички произтичащи от това задължения, в т.ч. и задължението за заплащане на доставената топлинна енергия е относимо към собственика на имота или на титуляра на вещното право на ползване. Тези изводи се потвърждават и от обстоятелството, че с заявление – декларация, депозирана от Х.П.К. до ищеца, на дата - 06.08.2012 г., ответникът е поискал да му бъде открита партида на негово име за процесния недвижим имот във връзка с топлоснабдяването.

Предвид изложеното, съдът приема, че към началната дата на процесния период /месец май 2013 г./ ответникът Х.П.К. е „клиент“ на ищцовото дружество за процесния имот до 08.04.2014 г., когато е продал имота и предал владението върху него на купувача П.С.П..

Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за топлоснабден обект - апартамент № ***, находящ се в гр. ***, включително и през периода месец май 2013 г. - до 08.04.2014 г. (когато имотът е прехвърлен на трето лице). В този смисъл, съдът намира за неоснователно заявеното от ответника възражение за липсата на валидно изградена между него и ищцовото дружество облигационна връзка в конкретно материално правоотношение.

От заключението на СТЕ се установява, че сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана. Извършвано е разпределение на топлинната енергия по системата за дялово разпределение (чл.139 ЗЕ) от лице, избрано по реда на чл.139 б ЗЕ – чрез решение на етажните собственици.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че същият не бил обвързан от Договора за дялово разпределение на топлинна енергия с „НЕЛБО“ ЕАД, тъй като името му не фигурирало в този договор, а освен това от протокола не било ясно дали е спазена процедурата за необходимия минимум подпис. Решението на Общото събрание на етажните собственици за сключване на договор за дялово разпределение с „НЕЛБО“ ЕАД е взето с мнозинство на присъстващите етажни собственици, в т.ч. и с участието на праводателя на ответника и предишен собственик на апартамента – А.М.М., видно от приетите по делото протоколи. Освен това, ответникът не доказа, чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване на това обстоятелство, че решението на Общото събрание на етажните собственици е отменено от съда като незаконосъобразно. 

При разпределянето на топлинната енергия е спазена Методиката по наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ (чл.142, ал.1 от закона). Съгласно чл. 70, ал.4 от Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а според заключението на техническата експертиза в рамките на процесния период от време в имота на ответника не е бил осигуряван достъп на разпределителното дружество за отчет на индивидуалните разпределителни уреди, налични там, и е приложена именно посочената в нормативния акт т.6.5 от Методиката за дялово разпределение, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредбата. Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за осигуряван достъп на разпределителя. Ето защо съдът намира за неоснователни  възраженията на ответника, че данните за потребеното количество топлинна енергия в представените по делото счетоводни документи не отговоря на реално потребеното количество енергия. От ищцовата страна е доказано съществуването на договорно отношение с ответника по повод доставяне на топлинна енергия, както и изпълнение задълженията на доставчика, през периода май 2013 г. – април 2014 г..

 От заключението на вещото лице В.Ш. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че задълженията на абоната през периода месец май 2013 г. – месец април 2014 г. възлизат на сумата 200.20 лева за доставена топлинна енергия, съобразявайки данните от техническата експертиза относно количеството предоставена топлоенергия и нормативно определената цена за единица топлинна енергия за периода, както и 15.13 лв. – обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва за периода от 01.07.2013 г. - 11.06.2015 г. Тъй като по делото бе установено, че ответникът е бил собственик на процесния имот, съответно „клиент“ до 07.04.2014 г., същият дължи заплащане стойността на доставяната топлинна енергия до тази дата, но не и за целия месец април 2014 г. От приложените по делото счетоводни документи – съобщение към фактура № 0050413306/30.04.2014 г., се установява, че за доставената за процесния апартамент топлинна енергия общо дължима сума, вкл. ДДС за месец април 2014 г., възлиза на 15.45 лева. Следователно от тази сума следва да се приспадне стойността на топлинната енергия за периода от 08.04. - 30.04.2014 г. в размер на 11.85 лева (15.45 лв./30 х 23 дни), като дължимата стойност на доставената топлоенергия от 01.04.-07.04.2014 г. е в размер на 3.60 лева, а за процесния период от месец май 2013 г. до 07.04.2014 г. (200.20лв. - 11.85 лв.) е 188.35 лева. Не се доказва от ответната страна да е заплатена цената на доставената енергия за процесния период, поради което главният иск се явява основателен до размер 188.35 лева. За разликата до пълния претендиран размер на главницата от 200.20 лева установителният иск следва да се отхвърли. Сумата 188.35 лева следва да бъде присъдена според направеното искане, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.06.2015 г., до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 33, ал.1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след датата на публикуването на интернет –страницата на продавача. При уговорения между страните изричен срок за изпълнение, забавата на длъжника е настъпила след неговото изтичане, респективно на 01.07.2013 г. и за периода от тази дата до посочената в исковата молба – 11.06.2015 г., предхождаща заявлението по чл.410 ГПК, ответникът дължи и обезщетение за забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва.

В конкретния случай, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата 188.35 лева за периода от 01.07.2013 г. до 11.06.2015 г., изчислен служебно от съда, посредством онлайн – калкулатор, възлиза на 13.89 лева, поради което за тази сума акцесорния иск се явява основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 15.13 лева следва да се отхвърли.

Относно разноските:

          Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената и отхвърлена част от исковата претенция.

Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 1020 лева, от които 325 лева (25 лева - държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение) в заповедното производство и 695 лева (75 лева – държавна такса, 220 лева – депозити за вещи лица и 400 лева – юрисконсултско възнаграждение) в настоящото исково производство. Съдът намира, че ищецът неоснователно претендира за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева, тъй като същият се представлява от юрисконсулт, поради което следва да му се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят от съда в размер на 300 лева, представляващ минималния такъв, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение, съдът намира, че от установените разноски за заповедното и настоящото производство в общ размер на  920 лева, следва да му се присъди сумата в размер на общо 864 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът претендира разноски в общ размер на 1800 лева, от които 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

С оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши преценка:

            Ответникът е заплатил адвокатски възнаграждения в размер на общо 1800 лева, от които 1000 лева - за заповедното производство и 800 лева – за настоящото производство. Предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 300 лева.

            Съдът като съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до минималния размер, посочен по – горе за всяко от двете съдебни производства, или в общ размер на 600 лева, от които следва да му се присъди сумата в размер на общо 36.47 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете

 

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Х.П.К., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, сумата 188.35 лв. (сто осемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща неплатена стойност на топлинна енергия за обект в гр. ***, доставена в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 24.06.2015 г., до окончателното изплащане; както и сумата 13.89 лв. (тринадесет лева и осемдесет и девет стотинки) – обезщетение за забавено плащане на горното парично задължение за периода от 01.07.2013 г. до 11.06.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.09.2015 г. по ч.гр.д. № 11536/2015 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 188.35 лева до пълния претендиран размер от 200.20 лева, както и акцесорния иск за разликата над 13.89 лева до пълния претендиран размер от 15.13 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА Х.П.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, сумата 864 лв. (осемстотин шестдесет и четири лева) – деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№11536/2015г. на ПРС и по гр.д.№15012/2015г. по описа на ПРС, ІХ гр.с., съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б  да заплати на Х.П.К., ЕГН **********,***, сумата 36.47 лв. (тридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки) – деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№11536/2015г. на ПРС и по гр.д.№15012/2015г. по описа на ПРС, ІХ гр.с., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Решението е постановено при участието като трето лице – помагач на „НЕЛБО“ ЕАД, ЕИК 175387099, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява“ № 15.

 

            Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ