Гражданско дело 14811/2015 - Решение - 27-05-2016

Решение по Гражданско дело 14811/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1763                        27.05.2016 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14811 по описа за 2015 година.

 

             Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

            Ищецът Г.П.К. твърди, че е работил по трудово правоотношение на длъжност „о.” за времето от 16.07.2014г. до 16.07.2015г. с уговорено трудово възнаграждение от 298 лв. Трудовият договор бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Към този момент работодателят не бил заплатил възнагражденията за месеците май, юни, юли на 2015г., като общият им размер възлизал на 744 лева. Върху всяка от дължимите суми за възнаграждение ответникът дължал и обезщетение за забава, считано от тридесето числа на съответния месец до датата на предявяване на иска, като общият размер на обезщетението възлизал на 33,17 лева. Поддържа, че за процесния период са му се полагали 20 дни платен годишен отпуск, които той не бил използувал към момента на прекратяване на договора. Поради това работодателят дължал и обезщетение в размер на 280 лева. Предвид това се иска да бъде осъден ответника да заплати горните суми и разноските по производството.

            В хода на делото ищецът е изменил исковете, чрез увеличаване на иска за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ до 294,54 лв. и съответно намаляване и частично оттегляне, на останалите искове, като съответно претендира 142,53 лв. заплата за месец юли на 2015г., обезщетение за забава върху трудовите възнаграждения в размер на 27,56 лв. Поради направено изявление за оттегляне на исковете за разликата между първоначално предявените и поддържани след изменението суми, включително и относно претендираните възнаграждения за месеците май и юни на 2015г. производството по делото е частично прекратено / лист 62/.

            Ответникът „Секюрити глобъл” ЕООД оспорва исковете, като твърди, че претендираните възнаграждения са заплатени на ищеца. Твърди, че ищецът е ползувал полагащият му се годишен отпуск за 2014г. и 2015г., като не му се дължи обезщетение. Претендира исковете да бъдат отхвърлени, като се присъдят деловодни разноски.

            Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

            Не е спорно между страните, че ищецът е работил при ответника по трудов договор на длъжност „о.”. Договорът бил прекратен на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ  по взаимно съгласие, за което е издадена заповед на работодателя № 427/16.07.2015г. /лист 5/.

            Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че на ищеца са начислени трудови възнаграждения както следва: в размер на 282,20 лева, нетна сума за месец май на 2015г.,  282,20 лв. нетна сума за месец юни 2015г. и 142,53 лева, нетна сума за месец юли 2015г. Възнагражденията за месец май и юни на 2015г. са заплатени на ищеца срещу разписка. Размерът на законната лихва върху възнаграждението е 27,56 лв. / лист 38/. Вещото лице е установило, че работодателят е начислил обезщетение за неизползувани девет работни дни платен годишен отпуск в размер на 140,85 лв. Експертизата също е изчислила, че  на евентуално дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 20 дни, претендирани от ищеца за периода от 16.07.2014г. -16.07.2015г., е 327,27 лв. брутната сума, като чистия му размер се равнява на 294,54 лв.

            Представени са заявление за отпуск, с което ищецът е поискал ползването на 11 дни, считано от 01.07.2015г., както и заповед на работодателя №188/01.07.2015г., с която е разрешен платен отпуск за 2014г. в размер на 9 работни дни и за 2015г. в размер на 2 работни дни /лист 50/. В хода на производството процесуалният представител на ищеца е оспорил автентичността на молбата за отпуск, като е открито производство по чл.193 ГПК. В следващо съдебно заседание, лично ищецът признава, че подписът положен под молбата е негов. Предвид това съдът намира, че оспорването е недоказано, като документът представлява изявление на ищеца и не следва да се изключва от доказателствата по делото.

            Представени са копия от присъствена книга, водена от работодателя, като от вписванията в същите се установява, че ищецът К. е бил на работа и полагал дежурства на следните дати: 18.05 -19.05.2015г.; 21.05 -22.05.2015г.; 24.05 -25.05.2015г.; 27.05 - 28.05.2015г.; 30.05 -31.05.2015г.; 02.06 -03.06.2015г.; 05.06 -06.06.2015г.; 08.06 -09.06.2015г. / лист 60 – 61/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е съществувало правоотношение по трудов договор, като не е спорно, че понастоящем то е прекратено. Съгласно чл.128 от КТ работодателят е длъжен да начислява и заплаща трудовото възнаграждение в установените срокове за положеният от служителите и работниците труд. Съобразно чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на 60 % от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Съобразно ал.2 на същата разпоредба, за разликата до пълния размер работодателят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Добросъвестността на работника при изпълнение на задълженията му в случая се предполага, съобразно чл.8, ал.2 КТ, доколкото ответникът не е доказал противното.

Установява се по делото, че работодателят е изпълнил задължението си относно начисляване на възнагражденията дължими на ищцата, но не изпълнил задължението да заплати на ищеца възнаграждението за месец юли на 2015г. дължимо за периода, през който той е ползвал платен годишен отпуск. Размерът на това вземане е 142,53 лева, като искът следва да бъде уважен изцяло.

Съдът счита, че е основателна и претенцията за заплащане на обезщетение за забава, включително и върху възнагражденията, за които се установи в хода на делото, че са били заплатени. Това е така, защото в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл.270, ал.2 КТ относно заплащане на възнаграждението в съответния месец. Представените от ответника доказателства, не установяват датата на която е изпълнил задължението си, поради което не е опровергано твърдението на ищеца относно наличие на забава в плащанията.

Частично основателен е искът за присъждане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск.

Според чл.224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Трудовото правоотношение между ищеца и ответника е възникнало на 16.07.2014г. и е прекратено на 16.07.2015г., като е продължило една година. Размерът на полагащия се на ищеца отпуск за този период е 20 дни, съобразно чл.155, ал.4 КТ и чл.22, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Това е така, защото по делото не се установи, страните да са уговорили по-продължителен размер на отпуска, от нормативно определения в чл.155, ал.4 КТ минимум, като съобразно чл.22, ал.1 от Наредбата, размерът на отпуска за съответната календарна  година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в съответното предприятие. Следователно, пропорционално на стажа си при ответника ищецът е разполагал с 9 работни дни за 2014г. и 11 дни за 2015г. до прекратяването на трудовото правоотношение или общо 20 дни. От тях са ползувани 11 работни дни, като при прекратяването на трудовото правоотношение е налице неползуван остатък от 9 дни, за които, съгласно заключението на експертизата, се дължи обезщетение в размер на 140,90 лева / брутна сума/.

Недоказано, поради което и неоснователно, е възражението на представителя на ответника, че заповедта за разрешаване на платения годишен отпуск не е била доведена до знанието на ищеца, поради което той не е започнал реално ползването на разрешения му отпуск. В тази връзка следва да се има предвид, че в чл.173, ал.1 КТ, регламентиращ реда за разрешаването на ползуването, не се съдържа такова задължение на работодателя. В случая, разрешаването на отпуска в сроковете предвидени от чл.173, ал.5 КТ, представлява задължение на работодателя, което възниква при наличие на насрещно изявление на работника или служителя. Съдържанието на насрещната престация на работодателя - издаване на заповед с която ползуването се отлага или разрешава, определя и местоизпълнението, а именно по място, където се намира администрацията на предприятието. От това следва, че в случая задължението е търсимо по смисъла на чл.68, б. „в” ЗЗД и работникът или служителят, който се явява кредитор следва да потърси изпълнението. Предвид това, съдът намира, че ответникът не е дължал уведомяване на ищеца относно издаването на заповедта, поради което и ползването на отпуска следва да счита започнало от датата посочена в издадената заповед.  

Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл.224, ал.1 КТ е основателен за сумата 140,90 лв., а за разликата до претендираните 294,54 лева, следва да се отхвърли.           

По разноските:

Предявените искове са с обща цена 1104,88 лева, а уваженият размер - 310,99 лв. Съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 168,88 лв. С оглед частта от исковете относно които производството е прекратено и исковете отхвърлени, ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 215,56 лв. 

            Съобразно чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 150 лева и 60 лева възнаграждение за вещо лице платено от бюджета на съда.

            Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Секюрити глобъл” ЕООД ЕИК 825266290 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Централен”, бул. Христо Ботев №92В, тяло А, ет.5 представлявано от управителя Н.Г.К., да заплати на Г.П.К. ЕГН **********, с адрес ***, съд. адрес:***. ***, адв. А.Х., на осн. чл.128, т.2 КТ, чисто трудово възнаграждение - без предвидените в ЗДДФЛ и КСО удръжки, дължимо за месец юли 2015 г. в размер на 142,53 лв. /сто четиридесет и два лева и 53 ст./, ведно със законната лихва върху него, считано от 10.11.2015г. до окончателното заплащане; както и, на осн.254, ал.1 КТ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забавено плащане в размер на 27,56 лв. /двадесет и седем лева и 56 ст./, изчислено върху възнагражденията за месеците, май, юни и юли 2015г., считано от 30 число на месеца за който се отнасят до 09.11.2015г.

 

ОСЪЖДА „Секюрити глобъл” ЕООД ЕИК 825266290 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Централен”, бул. Христо Ботев №92В, тяло А, ет.5 представлявано от управителя Н.Г.К. да заплати на Г.П.К. ЕГН **********, с адрес ***, съд. адрес ***. ***, адв. А.Х., на осн. чл.224, ал.1 КТ, сумата 140,90 лв. /сто и четиридесет лева и 90ст./, представляваща брутен размер на обезщетение за 9 дни неизползуван платен годишен отпуск за 2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 10.11.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера до претендираните 294,54 лв., като неоснователен.

 

ДОПУСКА, на осн. чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението относно присъдените по-горе суми.

 

ОСЪЖДА „Секюрити глобъл” ЕООД да заплати на Г.П.К., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 168,88 лв. /сто шестдесет и осем лева и 88 ст. /, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА Г.П.К. да заплати на „Секюрити глобъл” ЕООД, на осн. чл.78, ал.3,4 и 8 ГПК, сумата 215,56 лв. /двеста и петнадесет лева и 56 ст. /, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Секюрити глобъл” ЕООД да заплати, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд сумата 150лв. /сто и петдесет лева / държавна такса, както и 60лв. /шестдесет лева/ лева разноски за експертиза, платени от бюджета.

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД