Гражданско дело 14724/2015 - Решение - 07-10-2016

Решение по Гражданско дело 14724/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2968, 07.10.2016 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 27.09.2016 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

СЕКРЕТАР : Марияна Михайлова

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3836 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37, представляван от пълномощника му юрисконсулт К.А., твърди, че по силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., както и по подадени от Сдружение „Боксов клуб Спартак Пловдив” – гр. Пловдив заявление-декларация за започване на продажба на ел. енергия и декларация за достъп до мрежата за обект ИТН 1310786, находящ се в гр. П., ул. ......., има задължение да снабдява с електрическа енергия и да предоставя мрежови услуги за същия, като същевременно ответникът от своя страна съгласно чл. 11, ал. 1 от Общите условия следва да заплаща всички свои задължения свързани със снабдяването на обекта с ел. енергия в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия и при неплащането им в срок съгласно чл. 27, ал. 1 от Общите условия дължи обезщетение в размер на законната лихва. Твърди се, че в изпълнение на горните си задължения ищецът е доставил за горепосочения обект на потребление ел. енергия и мрежови услуги за периода 20.07.2013 г. - 20.08.2013 г. на стойност 546,48 лв., която не е заплатена, поради което за забавеното им плащане ответникът дължи и обезщетения за забава за периода 12.09.2013 г. – 11.10.2015 г. в общ размер на 115,59 лв. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13197 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІV гр. с. за 2015 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от 12.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски и на адвокатско възнаграждение.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Продължение на решение по гр. д. № 14724/15 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 2/6

 

Ответникът Сдружение “БОКСОВ КЛУБ СПАРТАК ПЛОВДИВ”, Код по БУЛСТАТ 175823828, със седалище в гр. Пловдив и адрес – ул. „Александър Стамболийски” № 40, ет. 3, ап. 7, представлявано от ........... Д.К.Н., а също и от пълномощника му адвокат П.Б., не оспорва, че ползва процесния обект – зала за тренировки, находящ се в гр. П., на ул. ......., по силата на договор за наем, сключен с Община Пловдив, но твърди, че стойността на консумираната в същия ел. енергия не надвишава 30 – 50 лв., поради което моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 13197 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с. за 2015 г. по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД му е издадена Заповед № 7279/14.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с  която е разпоредено Сдружение „БОКСОВ КЛУБ СПАРТАК ПЛОВДИВ” да му заплати : сумата 546.48 лв. – стойност на ел. енергия и мрежови услуги, доставени за периода 20.07.2013 г. – 20.08.2013 г. за обект на потребление с ИТН 1310786, находящ се в гр. П., ул. ......., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 12.10.2015 г., до окончателното й изплащане; сумата 115.59 лв. – лихва за забава от 12.09.2013 г. до 11.10.2015 г. и сумата 325 лв. разноски по производството, в това число 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът е предявил настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на ел. енергия и търговия с ел. енергия се регулират от Закон за енергетиката /чл. 1 ЗЕ/, според чл. 92 от който страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група. Легалната дефиниция на понятието „краен клиент” е дадена в § 1, т. 27г ДР на ЗЕ и това е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Съгласно Глава първа, раздел І, чл. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД /приети като доказателство по делото и наричани накратко в настоящото изложение ОУ/, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., приложими също в отношенията между „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и неговите клиенти по силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ : „...понятието „Клиент” се разбира както в своето значение на „мрежови клиент”, така и в значението на „потребител на електрическа енергия”, като според вида потребление потребителите се разделят на две групи :

 

Продължение на решение по гр. д. № 14724/15 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 3/6

 

потребители на електрическа енергия за битови нужди - физически лица, собственици или ползватели на имоти, присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, които ползват електрическа енергия за домакинството си; потребители на електрическа енергия за стопански нужди – физически или юридически лица, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет, които купуват електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство. Законът – чл. 69 ЗЕ, вменява в задължение на енергийните предприятия, каквото е и ищцовото дружество по смисъла на § 1, т. 24 ДР на ЗЕ, да извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с изискванията на ЗЕ и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на снабдяването, включително защита на обектите, представляващи критична инфраструктура в енергетиката, непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите, като срещу задължението на крайните снабдители да снабдяват всеки клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа, с ел. енергия стои задължението на клиента да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ /чл. 11, т. 2 ОУ/.

Не е налице спор, че по подадени от законния представител на ответното сдружение Заявление-декларация за започване на продажба на ел. енергия вх. № 1690582/25.07.2012 г. /листове 20 – 21 от делото/ и Декларация за достъп до мрежата от 25.07.2012 г. /листове 22 и 23 от делото/ за следния обект с ИТН 1310786, присъединен към разпределителната мрежа – сграда за спортна дейност, находяща се на ул. ....... в гр. П., собственост на Община Пловдив и предоставен за временно ползване на сдружението по силата на сключен помежду им на 01.07.2012 г. Договор за наем /листове 29 – 31 от делото/, в ищцовото дружество е открита нова партида за Сдружение „БОКСОВ КЛУБ СПАРТАК ПЛОВДИВ” кл. № **********, т. е. сдружението има качеството на клиент на извършваните от ищеца услуги.

Не се спори, също така, че в изпълнение на законовото си задължение по чл. 69 ЗЕ ищецът е снабдявал с ел. енергия и е предоставял мрежови услуги за горепосочения обект на потребление, както и че за доставената ел. енергия и предоставените мрежови услуги за периода 20.07.2013 г. – 20.08.2013 г. е издадена фактура № 1099063160/31.08.2013 г. на стойност 546.48 лв. с включен ДДС, която не е платена в посочения в нея срок - 11.09.2013 г.

Налице е спор относно количеството и стойността на консумираната в процесния обект за периода 20.07.2013 г. – 20.08.2013 г. ел. енергия.

Според показанията на разпитания по делото свидетел К.Г. – ........... на Сдружение „БОКСОВ КЛУБ СПАРТАК ПЛОВДИВ”, занимаващ се с плащането на сметките за ток, в спортната зала има 3

 

Продължение на решение по гр. д. № 14724/15 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 4/6

 

луминисцентни лампи като консуматори на ток и тя през зимата не се отоплява, като най-голямата сума за ел. енергия, която е заплащал е 21 лв.

В унисон с твърденията на ищеца се установява, че по повод на обективирано в Заявление, изходящо от ........... на сдружението, заверено копие на което е представено в хода на производството по делото /лист 60 от делото/, искане за проверка на показания и корекция на фактура, електромер № 46453032, отчитащ консумацията на ел. енергия в спортната зала е бил демонтиран, за което е съставен Протокол за подмяна на средства за измерване фабр. № 020050/02.10.2013 г. /лист 59 от делото/, и е бил предаден за експертиза в БАН - оправомощен от закона /чл. 57 Закон за измерванията/ за извършване на метрологична експертиза, при която е установено, че електромерът съответства на метрологичните и техническите изисквания.

Видно от неоспореното заключение на вещото лице инж. Б. по допуснатата по делото съдебна техническа експертиза : процесният обект представлява сбор от помещения наети за нуждите на Сдружение „Боксов клуб Спартак Пловдив”, който е присъединен към електропреносната мрежа, като захранващият кабел влиза в ел. табло – стандартен тип, в което са монтирани електромер и защитна предпазна апаратура; през исковия период захранването на обекта е било нормално и консумираната ел. енергия в обекта се установява по издадената от EVN фактура и протокол за демонтаж на електромера с цел метрологична проверка; отчитането на консумираната ел. енергия се извършва ръчно, като показанията на електромера се засичат от оторизирано лице на EVN, което посещава обекта по определен график; според представените фактури и протоколи за констатации фактурираната ел. енергия е равна на отчетената и консумирана такава.

Според неоспореното заключение на вещото лице П. по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза : „ЕВН България Електроснабдяване” АД има одобрен сметкоплан в съответствие с изискванията на ЗЕ, Закон за счетоводството и счетоводната политика; процесната фактура е осчетоводена редовно, като начислените по нея суми за консумирана ел. енергия и достъп до мрежата са изчислени на база на решение на ДКЕВР /понастоящем КЕВР/ № Ц-13/05.03.2013 г.

Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Следователно личните възприятия на св. Г. относно количеството и стойността на консумираната в залата ел. енергия, тъй като не съставляват предвидено в закона средство за търговско измерване, не могат да бъдат достоверен източник на данни за тези обстоятелства, поради което съдът не ги кредитира.

Ето защо и с оглед на обстоятелството констатирано от БАН, че електромерът, отчитащ консумацията на ел. енергия в процесния обект е изправен, както и предвид заключенията както на вещото лице инж. Б.,

 

Продължение на решение по гр. д. № 14724/15 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 5/6

 

според което фактурираната ел. енергия е равна на отчетената и консумирана такава, така и на вещото лице П., което съдът кредитира, тъй като е изготвено на база вписванията в счетоводните книги на ищеца, които според чл. 182 ГПК могат да служат като доказателство на лицето, което ги е водило, а ответникът не установи те да са водени неточно, настоящият състав в унисон с твърденията на ищеца приема, че за времето от 20.07.2013 г. до 20.08.2013 г. е доставил на ответника за обект на потребление ИТН 1310786, находящ се в гр. П., ул. ......., ел. енергия и мрежови услуги на обща стойност 546.48 лв. Следователно по силата на чл. 11, ал. 1 ОУ в правната сфера на ответника е възникнало задължение да заплати цените на доставената му ел. енергия и предоставени мрежови услуги, което според чл. 18, ал. 2 ОУ е следвало да бъде сторено в 10-дневен срок от датата на издаване на процесната фактура. До датата на приключване на съдебното дирене ответникът не ангажира доказателства относно факта на плащане на сумата по нея, поради което искът за това вземане като доказан по основание и размер следва да бъде уважен.

И тъй като се касае за парично задължение, денят за изпълнение на което е  определен, то с изтичането му ответникът е изпаднал в забава, поради което съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – 12.09.2013 г., размерът на което за периода 12.09.2013 г. – 11.10.2015 г. съобразно заключението на вещото лице П. възлиза на 115.59 лв., за плащането на която сума до датата на приключване на съдебното дирене също не бяха ангажирани доказателства, поради което установителните искове и за тези акцесорни претенции като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъда осъден да заплати на ищеца сумата 335 лв. разноски по производството, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 300 лв. адвокатско възнаграждение определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 13197 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с. за 2015 г. в размери както следва : 25 лв. за заплатена по производството държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определено в съответствие с чл. 7, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 1 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Сдружение “БОКСОВ КЛУБ СПАРТАК ПЛОВДИВ”, Код по БУЛСТАТ 175823828, със седалище в гр. Пловдив и адрес – ул. „Александър Стамболийски” № 40, ет. 3, ап. 7,

 

Продължение на решение по гр. д. № 14724/15 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 6/6

 

представлявано от ........... Д.К.Н., дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37 : сумата 546.48 лв. – стойност на ел. енергия и мрежови услуги, доставени за периода 20.07.2013 г. – 20.08.2013 г. за обект на потребление с ИТН 1310786, находящ се в гр. П., ул. ......., ведно със законната лихва от 12.10.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 115.59 лв. – лихва за забава от 12.09.2013 г. до 11.10.2015 г., за които вземания последното се е снабдило със Заповед № 7279/14.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13197 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с. за 2015 г.

ОСЪЖДА Сдружение “БОКСОВ КЛУБ СПАРТАК ПЛОВДИВ”, Код по БУЛСТАТ 175823828, със седалище в гр. Пловдив и адрес – ул. „Александър Стамболийски” № 40, ет. 3, ап. 7, представлявано от ........... Д.К.Н., да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37 : сумата 335 лв. разноски по производството по гр. д. № 14724 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2015 г.; сумата 300 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 14724 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2015 г. и сумата 325 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 13197 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с. за 2015 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

Вярно с оригинала!

ММ