Гражданско дело 14301/2015 - Решение - 17-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  3039                      17.10.2016 година                            град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14301 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД.

Ищците М.Г.Т., ЕГН: **********,***, Д.С.К., ЕГН: **********,***, А.Д.К., ЕГН: **********,***, С.Д.А., ЕГН: **********,*** и Б.А.А., ЕГН: **********,***, всички чрез пълномощника си адв. В.Б., са предявили против „Балканика“ ЕООД, ЕИК: 825098469, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Филипово” 40, представлявано от у. М.Х.Б., искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от тях припадащото се съобразно собствената му идеална част обезщетение за неправомерно ползване от дружеството на техния съсобствен недвижим имот с идентификатор 56784.518.526, находящ се в ***, периода 07.11.2014 г.- 22.04.2015 г., възлизащо общо за всички в размер на сумата от 2 143, 69 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба- 03.11.2015 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че ищците се явявали собственици на недвижим имот с идентификатор 56784.518.526, находящ се в ***, с площ от 860 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско ползване (до 10 м.), при следните квоти: за М.Г.Т.- 24/ 2 060 идеални части, за Д.С.К.- 367/ 2 060 ид.ч., за А.Д.К.- 68/ 2 060 ид.ч., за С.Д.А.- 68/ 2 060 ид.ч. и за Б.А.А.- 253/ 2 060 ид.ч. Ответникът започнал строителство в съседните имоти и за периода 07.11.2014 г.- 22.04.2015 г. заградил имота на ищците, като поставил съоръжения по него от ламарина и строителни материали, както и фургон, обслужващ строителството и без разрешение на собствениците, както и без да им заплати обезщетение, използвал техния имот. След преустановяване на ползването, между страните били водени преговори за извънсъдебно уреждане на отношенията, но до конкретно решение не се стигнало. В случая била налице общата хипотеза на неоснователно обогатяване, защото несобственик ползвал недвижим имот на собственика и така препятствал последния да ползва вещта си според функционалното й предназначение и в обема на притежаваните права, като го лишил от възможността лично или чрез другиго да ползва имота, или пък да реализира доходи от него, отдавайки го под наем. Ищците се явявали собственици на процесния имот, а ответникът го бил ползвал без правно основание, в която връзка дължал заплащане на обезщетение в размер на средномесечния пазарен наем за периода 07.11.2014 г.- 22.04.2015 г. в размер на 1 000 лева, изчислен на база проучване на пазара към момента на ползването. Така за процесния период, съобразно посочените идеални части за всеки от ищците, се дължало следното обезщетение: за М.Г.Т.- 65, 96 лева, за Д.С.К.- 1 008, 63 лева, за А.Д.К.- 186, 89 лева, за С.Д.А.- 186, 89 лева и за Б.А.А.- 695, 32 лева, или общо за всички- 2 143, 69 лева, след направеното изменение на претенциите в последното с.з. Претендират се законна лихва върху сумите от подаване на исковата молба, както и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържат исковете. Представя се и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че ответникът бил възложител на строеж на обект: „жилищна сграда“ в УПИ XIX-193- за жилищно строителство и „жилищна сграда“ в УПИ XII- 518.1662, кв. 413 по плана на кв. „***“ в гр. П.. На основание чл. 163 от ЗУТ извършването на строителство се възложило на „Арх Ситистрой“ ЕООД, за което на 30.10.2014 г. между тях се сключил договор. На строителя била предадена пълната строителна документация за обекта и ответникът не бил извършвал никакви фактически действия по време на строителството, нито пък бил навлизал в имота на ищците. Строителят също не бил навлизал там, а, ако го бил направил, то това било изцяло по негова инициатива и в този смисъл именно се оспорват твърденията в исковата молба, че ответникът бил заградил и бил ползвал терена. Твърди се още, че въпросният съсобствен на ищците недвижим имот попадал изцяло в улична регулация (тролейбусен обръщач) по действащия ПУП, като регулацията била изцяло реализирана преди повече от 30 години. Същият бил ситуиран до кръстовището на бул. „Шести септември“ с ж.п. линията и се ползвал като улица от всички участници в движението. Върху имота на ищците бил реализиран обект на транспортната техническа инфраструктура- улица, който представлявал публична общинска собственост, ищците се явявали лишено от ползването му не от ответника или строителя, а от община Пловдив, която следвало да извърши процедура по отчуждаване. Имотът не можел да се ползва освен като част от уличната мрежа заедно с всички граждани, но не можел да се отдава под наем, поради което не можело и със заграждането му ищците да обеднеят, което представлявало и основание за отхвърляне на претенцията. Въпреки горните съображения, във връзка с подадена от ищците жалба от община Пловдив през 2014 г., строителят получил съгласие от един от съсобствниците- Ц.С. Т., да навлиза в имота с транспортна и строителна техника, работна сила, както и да складира материали, необходими за изграждане на обекта. След получаване на 08.01.2015 г. на нотариална покана от трето за процеса лице, но също съсобственик- Ф. Г., ответникът уведомил строителя и му указал, че, ако извърши навлизане в границите на имота на ищците, следва да го освободи. Строителят заявил, че стриктно изпълнявал одобрената от общината строителна документация в план „Безопасност и здраве“, съгласно която имал право да въвежда временна организация на движението при бетониране с автобетонпомпа и извършване на земни работи- 23 пъти около 68 часа. Също така той имал право и да затвори пътното платно, южно от строежа, за нуждите на строителството. Имотът обаче реално не бил заграден и ищците имали фактическа възможност за достъп до него. Моли за отхвърляне на исковете, като претендира на свой ред разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Представени са шест нотариални акта за собственост на ищците по отношение на имота, две съдебни решения за реституция и делба на имота, както и четири заповеди за отмяна на отчуждаванията му. Приети са още скици, удостоверения за данъчна оценка на имота и удостоверения за наследници.

Представени са и разрешения за строеж, договори за строителство и надзор на обекта, техническите проекти в частта „План за безопасност и здраве“, актове за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво на строеж.

Постъпили са писма от Община Пловдив относно размерите на дължимите такси при разрешение за ползване на общински площи, както и такива относно водена с ищците писмена кореспонденция по повод имота и строежа в него.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели (протокол от с.з. от 31.05.2016 г.). Св. П.И.К.- както в професионален, така и в личен план, заявява, че познавал процесния имот, а и ответното дружество. Въпросното място през годините се използвало за паркиране, макар предназначението му да било съвсем различно. В края на 2014 г. там имало строителен обект, който бил ограден с ламарина около 500 кв.м., като имало две врати, които го затваряли и достъпът на външни лица бил забранен. През м. април 2015 г. оградата вече била изместена навътре и така се оформил проход, през който вече можело да се минава. Св. С.В.П.- управител на дружеството, реализирало строежа на място, заявява, че при строежа се спазвал планът за безопасност и условията по ЗУТ, като според плана се изисквало поставянето на заграждения. Отрича да била заграждана тревната площ, като началото на 2015 г. у.т на ищеца им разпоредил да преместят навътре оградата. Св. С.Ц.К.- син на втората ищца, посочва, че по време на строежа целият им имот бил заграден, като при опит на част от роднините да влязат в него, не им било разрешено от служители на място, които им обяснили, че така им било наредено.

По делото е приета съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след извършени проучвания и оглед на място, е установило, че по действащия ПУП на града процесният имот попадал изцяло в улична регулация, реализирана с трайна настилка и зелена площ, без данни за одобрено изменение на регулацията в тази част. Изготвени са и скици на имота.

Прието е заключение и на единична съдебно- оценителна експертиза, по която вещото лице приема, че като критерии за определяне на наемната цена на имота следвало да се вземе определената от Община Пловдив цена за ползване на обекти общинска собственост при строителни дейности, възлизаща на 3 лв./ кв.м. Съобразно тази цена са изчислени и стойностите за отделните части на имота- тротоар, пътно платно и зелена площ.

Прието е заключение и на тройна съдебно- оценителна експертиза, по която двама от експертите възприемат методиката от първото заключение- на база месечните такси, определяни от общината за ползване на терени за складиране на материали. Едно от вещите лица обаче е на особено мнение, като счита, че за имота нямало пазарен аналог и не можело да се определи цена за ползването му. Експертите изчисляват съобразно процентните идеални части дяловете на всеки от ищците.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявена е претенция за неоснователно обогатяване, която изисква да се докажат следните предпоставки- обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и връзка между тях, като при уважаване на иска обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е обогатил без основание, но само до размера на обедняването. Когато се претендира обезщетение за лишаване от ползване на собствен недвижим имот, какъвто е и настоящият случай, правото на обезщетение за собственика е обусловено от неоснователното ползване на имота от трето лице. В този смисъл по делото, за да се уважат така предявените искове, е необходимо да се установи, че ищците са собственици на имота, че ответникът го е ползвал за съответен период от време без тяхното съгласие, както и, че собствениците, бидейки лишени от възможността да ползват имота си, не са реализирали ползата от вещното си право, т.е. размерът на имуществената вреда, която са претърпели и с която ответникът се е обогатил за сметка на тяхното обедняване.

На първо място, няма спор по обстоятелството, че ищците се явяват съсобственици на процесния имот в квотите, посочени исковата молба, като в тази връзка са и приетите писмени доказателства. С решение на ПОС от 21.04.1994 г., постановено по гр. дело 1972/ 1993 г. се възстановява собствеността върху 860/ 2060 ид.ч. от бивш имот пл. № 193, кв. 413 по плана на кв. „***”, гр. П., а с решение на ПРС 143 от 26.03.1998 г., постановено по гр. дело 7631/ 1995 г., е допусната делба на площ от 860 кв.м. от имота (заснета вече по действащата кадастрална карта като ПИ № 56784.518.526, находящ се в ***) между реституираните му съсобственици. На база представени предхождащи съдебните решения четири броя нотариални актове за дарения, ищците са се снабдили с два констативни нотариални акта за собственост, а техните квоти са, както следва: за М.Г.Т.- 24/ 2 060 идеални части, за Д.С.К.- 367/ 2 060 ид.ч., за А.Д.К.- 68/ 2 060 ид.ч., за С.Д.А.- 68/ 2 060 ид.ч. и за Б.А.А.- 253/ 2 060 ид.ч. В тази връзка е доказана и първата от посочените по- горе като изискуеми предпоставки- за приемане на установено правото на собственост на всеки един от петимата ищци по отношение на процесния имот в съответните им идеални части, съвпадащи с квотата им от съсобствеността.

На второ място, по отношение на ползването на имота на ответника, е необходимо да се отбележи, че дружеството е бил възложител на строителен обект- жилищни сгради в съседни терени на север от процесния имот. За строителството са представени необходимите документи- разрешения, договори, технически проекти, актове и т.н., като реално строителният процес не е бил извършван от ответника, а от трето за процеса лице- „Арх Ситистрой“ ЕООД, на база сключен договор с възложителя. Установено е също така, че в съответствие с одобрените планове за безопасност и здраве, с оглед гарантиране на безопасността на преминаващите от падащи предмети, както и за осигуряване на достъп на строителна техника до строежите, се е наложило преграждане на част от съсобствения на ищците имот, като са били поставени ограда от ламарина, складирани са били строителни материали, ситуиран е бил и фургон с обслужващи цели. Без значение е фактът, че действително, както се твърди в отговора, „Балканика“ ЕООД на място не са осъществявали никакви действия, с които да засегнат правата на съсобствениците. Извършеното заграждане от страна на строителя и ползването на терена на ищците от него обаче са били предприети изцяло в интерес на възложителя на обекта и реално са го ползвали, тъй като са благоприятствали строителния процес, който той е поръчал. Нещо повече, според договора между страните (раздел I, точка 3) именно възложителят е бил задължен да създаде условията за изпълнение на строителството съгласно нормативните и технически изисквания, поради което всички действия по ограждане на строителната площадка, ползването й и осигуряването на достъп на машини и техника са от името и за сметка на инвеститора, който изцяло отговаря за тях в качеството си на възложител.

Не може да се приеме и аргументът в отговора, че имотът на ищците се ползвал по време на строежа на валидно правно основание, което изключвало възможността за неоснователно обогатяване на насрещната страна. Първо- съгласие за строителството действително е дадено, но само от един от съсобствениците- Ц.С. Т., която обаче нито е ищец по делото, нито пък са представени данни за това, че тя е била овластена да действа в подобна насока от останалите съсобственици, за да може нейното разрешение за влизане на транспортна техника и складиране на строителни материали на място да обвърже и другите. При това положение, то касае само собствените й права (до размера на нейната идеална част от общия терен), но тъй като тя не е страна по делото, съгласието й е ирелевантно за процеса и не следва да се взема предвид. Нещо повече, представената нотариална покана (л. 193- 194), изпратена от ищците и адресирана до ответника, който я е получил, ясно изразява тяхното несъгласие с навлизането в имота им, по който повод те са сигнализирали с жалба както органите на МВР, издали протокол за предупреждение (л.14), така и общината (л. 15), отказала съгласуване на промяна в частта от строежа „План за безопасност и здраве“ поради неуредените отношения между възложител и съсобственици. Второ- независимо дали в случая за обекта са били издадени всички изискуеми строителни книжа и дали изпълнителят е спазвал одобрената документация, част от която е планът за безопасност и здраве, налагащ осигуряването на подходящи условия при работата чрез заграждане на терен или обособяване на безопасна строителна площадка, това обстоятелство не създава за ответника правно основание за навлизане в чужд имот без разрешение. Дори строителните или нормативни изисквания да предвиждат някакво преграждане с цел гарантиране на безопасността, същото не може да бъде за сметка на собственик, който не е дал съгласие и изрично се е противопоставил на подобни действия.

По отношение на това каква част от имота е била заградена и за какъв период тя е ползвана по време на строителството, съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно се доказа, че през м. ноември 2014 г., когато са започнали дейностите по обекта, са били поставени и загражденията, което се признава и от св. П.- у.т на дружеството изпълнител. Свидетелите К. и К. посочват, че опитите им да бъдат допуснати в обекта били препятствани от работници, които ги върнали, като външни лица въобще нямали възможност да влязат в оградения терен. Първият свидетел описва ламаринената ограда, поставените й врати за вход и изход, табелата на обекта с името на ответника, наличните на място фургони в имота, като посочва, че чак след Великден през 2015 г. вече можело да се преминава. Вещото лице по СТЕ на изработената към заключението си комбинирана скица 2 е отграничило три части от имота, посочвайки ги с техните размери, попадащи съответно в тротоар, пътно платно и зелена площ, като ищцовите свидетели заявяват, че целият терен е бил ограден и се е ползвал за строителството, без там да е можело да се влиза, а ангажираният от ответника свидетел- че само тревните площи не били оградени, а през м. януари 2015 г. оградата била преместена и останала само по тротоара. Не могат обаче да се приемат за изцяло обективни и достоверни показанията на св. П. в тази им част, който от една страна е заинтересован от изхода на спора, доколкото е изпълнителят на строителния обект по договора с ответника, а от друга, което е и по- важното- той сам посочва, че бил разпоредил на своите работници да преместят навътре оградата по нареждане на възложителя, но не знаел дали реално това било станало, защото веднага след това заминал на друго място и за период от следващите няколко месеца отсъствал и не бил посещавал обекта. В този смисъл, доколкото показанията на св. К. са преки и непосредствени, а и по отношение на него не са налице такива съмнения за някаква заинтересованост в процеса, те следва да се кредитират и тъй като не противоречат на събраните от третия свидетел К. данни, съдът намира за доказано твърдението на ищците за това, че по време на процесния период 07.11.2014 г.- 22.04.2015 г. част от съсобствения им имот е бил ползван във връзка с възложеното от ответника строителство. Конкретните размери (като квадратура) на тази част са посочени в заключенията на вещите лица в приетите експертизи, като във втората СОцЕ най- точно са определени заетите и свободни площи от тротоара, пътното платно и зелената площ, които са били необходими по плана за безопасност и са се ползвали за стоежа на сградата. Съдът намира за доказани именно отразените там като квадратури площи от имота ищците (тротоар- 99, 5 кв.м.; пътно платно- 273 кв.м.; зелена част- 457, 5 кв.м.), обслужили строителните дейност за период от 5, 5 месеца, като вещите лица са се съобразили с незаетата (свободна) площ от имота и са я редуцирали при изчисленията си.

На трето място, последната предпоставка за уважаване на иска е свързана с доказване на възможността за получаване на доходи за собственика на имота, ако той не е бил лишен от правото да го ползва. В този смисъл е необходимо да се установи, че с осъщественото от ответника неоснователно ползване той реално е лишил ищците от възможността им пълноценно да упражнят вещите си права като собственици. В отговора първо са изложени съображения, че принципно ищците не можели да ползват имота си, защото той попадал в улична регулация и представлявал част от уличната мрежа. Действително СТЕ установява, че този терен попада в реализирана на място улична регулация, като нямало данни за одобряване на изменението й в тази част. Това, че в случая липсва извършена процедура по отчуждаване обаче, не може да се тълкува във вреда на собственика, на когото имотът е възстановен по съдебен ред и същият се е снабдил редовно с нотариален акт, удостоверяващ правата му по отношение на терена. Този имот е съсобствен между ищците и други лица, но не е публична общинска собственост, поради което предназначението, за което се ползва в момента, няма отношение към въпроса за обезщетяването, защото същото ще е винаги дължимо, когато са налице съответните предпоставки, които тук се доказаха. Без значение е въпросът дали, ако ответникът не беше заградил за нуждите на строителството съответните площи, то ищците са щели непременно да получат доходи от отдаването под наем на имота си. Релевантното за процеса обстоятелство е това, че ответникът е ползвал без съгласието на съсобствениците техен недвижим имот и по този начин си е спестил разходи, които иначе би дължал, ако ползваше друг обслужващ за строителните си дейности терен, като по този начин той ги е лишил те да го ползват или пък по друг начин да получат облага от собствеността си. В този смисъл претенцията за обезщетение се явява доказана по основание, като горните съображения досежно характера на имота имат значение само за размера на иска, но не могат изначално да бъдат предпоставка за неоснователността му поради липса на обедяване, което да са претърпели съсобственците, каквато теза поддържа ответникът.

По отношение на размера на претенциите на ищците са приети две СОцЕ, които отчитат обстоятелството, че в случая няма пазарна цена и липсва аналог за отдаване под наем на подобни терени, които са част от градска улична мрежа, включващи тротоар, платно, зелени площи, с подземна и надземна комуникация. Именно затова и двете експертизи са определили като методика за изчисляване на стойността на дължимото обезщетение месечната такса на Община Пловдив за ползване на площи за складиране и разполагане на строителни материали, възлизаща в размер на 3 лв./кв.м. Настоящият състав изцяло възприема тези съображения на експертите, доколкото, както вече по- горе се посочи, меродавното в случая не е дали този имот може да се отдаде под наем, а как следва да бъде определено обезщетението за собственик, лишен от възможността да го ползва. Във връзка с направените в хода на делото от процесуалния представител на ответника възражения относно този начин на изчисляване, следва да се посочи, че в случая не се приравняват понятията „такса“ и „среден пазарен наем“, които няма спор, че са различни, а единствено се възприема като методика за пресмятане определената от общината такса за складиране на строителни материали. В тази връзка именно във второто заключение вещите лица изрично са отчели вида и характеристиките на оценявания имот, като са приложили тази възприета от тях наемна цена само за заетата площ от имота. Без значение е възражението на пълномощника на ответника за неправилно изчисляване на разпределението на сумата за ползване, отнесена към притежаваните от всеки от ищците идеални части от имота, защото при всички положения претендираните размери с исковата молба и уточнени в последното с.з. са по- ниски от определението от заключенията на вещите лица. В този смисъл претенциите се явяват изцяло доказани и по стойност, което пък е основание за уважаването на иска с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД, предвиждащ възможността за ангажиране на отговорност на обогатилия се за сметка на друг, ползвайки негов недвижим имот без разрешение и препятствайки по този начин собственика да реализира облага от своята вещ.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковите претенции изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищците се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират, за тях да е представен изискуемият по чл. 80 от ГПК списък и са налице доказателства за реалното им извършване- внесена държавна такса в размер на 250 лева (л. 20), такса за издаване на три съдебни удостоверения в общ размер на 15 лева (л. 164), депозит за вещо лице в размер на 100 лева (л. 118) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева (л. 4 и 5). Макар че в с.з. е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на ищците, следва да се отбележи, че искането е неоснователно, защото от една страна хонорарът е предвиден общо за петте ищци, а от друга- минималният размер на възнаграждението за всеки един от ищците поотделно съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. възлиза на 300 лева, поради което сумарно общият размер се явява дори под предвидения нормативен минимум. Направените пък от ответника разноски за депозит за вещи лица и възнаграждение на адвоката му си остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на другата страна.

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „Балканика“ ЕООД, ЕИК: 825098469, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Филипово” 40, представлявано от у. М.Х.Б., да заплати на М.Г.Т., ЕГН: **********,***- сумата от 65, 96 (шестдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки) лева, на Д.С.К., ЕГН: **********,***- сумата от 1 008, 63 (хиляда и осем лева и шестдесет и три стотинки) лева, на А.Д.К., ЕГН: **********,***- сумата от 186, 89 (сто осемдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) лева, на С.Д.А., ЕГН: **********,***- сумата от 186, 89 (сто осемдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) лева и на Б.А.А., ЕГН: **********,***- сумата от 695, 32 (шестстотин деветдесет и пет лева и тридесет и две стотинки) лева, или общо за всички пет ищци- сумата от 2 143, 69 (две хиляди сто четиридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) лева, представляваща обезщетение за неправомерно ползване от ответното дружество на съсобствения на ищците недвижим имот с идентификатор 56784.518.526, находящ се в ***, периода 07.11.2014 г.- 22.04.2015 г., изчислена за всеки от ищците, съобразно припадащото се според собствената му идеална част парично обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба- 03.11.2015 г. до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА „Балканика“ ЕООД, ЕИК: 825098469, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Филипово” 40, представлявано от у. М.Х.Б., чрез пълномощника си адв. Х.М., да заплати на М.Г.Т., ЕГН: **********,***, Д.С.К., ЕГН: **********,***, А.Д.К., ЕГН: **********,***, С.Д.А., ЕГН: **********,*** и Б.А.А., ЕГН: **********,***, всички чрез пълномощника им адв. В. Т.- Б., направените по настоящото дело разноски, както следва: държавна такса в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, такси за издаване на съдебни удостоверения в общ размер на 15 (петнадесет) лева, депозит за вещо лице в размер на 100 (сто) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 (осемстотин) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

                                                           СЪДИЯ :/п/

Вярно с оригинала.

АД