Гражданско дело 1392/2015 - Решение - 04-05-2016

Решение по Гражданско дело 1392/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1503                                                04.05.2016 година                     Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                        ІІІ граждански  състав

На   15.03.2016 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар: Иванка Чорбаджиева

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 1392 по описа за 2015 година

намери за установено следното:

 

Производството е по реда на чл.422 ГПК, образувано по искова молба от „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, ЕИК 121769212 против „Ролдекс” ЕООД, ЕИК 115129436, с която е предявен установителен иск с материалноправно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.

Ищецът твърди, че на 19.02.2013 г. между него, в качеството му на застраховател и „Техно про” ЕООД, ЕИК 130691966 – застрахован, е сключен застрахователен договор под формата на рамкова застрахователна полица № Б1В021302284, с който са приети за застраховане плащанията по сключени между „Техно про” ЕООД и „Ролдекс” ЕООД търговски сделки за продажба на стоки и/или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Р.България. Съгласно чл. 5 от Общите условия, застрахователят осигурява застрахователно покритие на плащанията по такива договори срещу риска от неплатежоспособност на длъжника /риска от неплащане от негова страна/. Според застрахователната полица, един от длъжниците, за които ищецът е приел да осигури покритие, е ответникът. Съгласно застр. договор и общите условия, „Техно про” ЕООД следва да декларира настъпилите просрочени плащания, след което е предвиден 6-месечен срок на изчакване и, ако не постъпи плащане от длъжника, застрахованият следва да депозира при ищеца претенция за застрахователно обезщетение. Максималният размер на последното е 90 % от размера на одобрения кредитен лимит към длъжника. Твърди се, „Техно про” ЕООД да е издало множество фактури за продажба на стоки, съобразно сключен с длъжника договор за дистрибуция от 02.06.2009 г., сумите по които ответникът не е заплатил, поради което при ищеца са постъпили декларации за просрочени плащания, респ. претенция за застрахователно обезщетение – вх. № 1304999/03,10,2013 г., по която застрахованият е претендирал плащане по следните просрочени фактури: №№ 70098/17.01.2013 г., 70115/17.01.2013 г., 70129/18.01.2013 г., 70130/18.01.2013 г., 70140/18.01.2013 г., 70144/18.01.2013 г., 70145/18.01.2013 г., 70146/18.01.2013 г., 70147/18.01.2013 г., 70148/18.01.2013 г., 70149/18.01.2013 г., 70150/18.01.2013 г., 70151/18.01.2013 г., 70153/18.01.2013 г., 70154/18.01.2013 г., 70156/18.01.2013 г., 70157/18.01.2013 г., 70164/21.01.2013 г., 70231/24.01.2013 г., 70268/25.01.2013 г., 70277/28.01.2013 г., 70295/28.01.2013 г., 70910/19.03.2013 г., 70912/20.03.2013 г. и 70944/21.03.2013 г.

 Във връзка с депозираната претенция, ищецът е платил на застрахования договореното обезщетение в общ размер на 17 687,35 лева, представляващо 90 % от застрахованото и непогасено вземане по посочените фактури по силата на ликвидационен акт № 14-2014/03.02.2014 г., с платежно нареждане от 05.02.2014 г., за получаването на което било налице потвърждение. На основание чл. 213 КЗ, ищецът встъпил в правата на застрахования срещу длъжника – ответник до размера на платеното. Въпреки подписаното на 15.11.2013 г. тристранно споразумение, с което ответникът изрично признал задълженията си по упоменатите фактури, същите не били платени. Поради липсата на изпълнение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 16945/2014 г. на ПРС, VI гр.с., била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, било подадено възражение срещу заповедта от длъжника, поради което предявил установителна претенция в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаване на иска в цялост. Претендира разноските в  настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че „Техно про” ЕООД не е бил изрядна страна по сключения помежду им договор, като не е доставял стоки и извършвал услуги, чиято стойност е упомената в процесните фактури.  Твърди дружеството – ответник да не е заявявало поръчки и да не е получавало стоки и документи, свързани с финализирането на сделките. Оспорва писмените доказателства, представени от ищеца, както и факта на плащане на застрахователно обезщетение и документът – превод, тъй като не е заверен. Оспорва действията на лица, подписвали или приемали стока от името на дружеството без представителна власт. Оспорва споразумението за разсрочено плащане от 15.11.2013 г., тъй като същото било подписано за ответното дружество „на доверие”, без да бъдат предоставени данните като – потвърждение за доставка на стоки и фактури. Предвид изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не претендира разноски.

 

Третото лице - помагач „Техно Про“ ЕООД,конституирано на страната на ищеца, не взема становище по иска и не заявява доказателства.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 16945/2014 г. на ПРС, VI гр.с.,   вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

 

По същество:

           

По делото са представени заверени копия от Договор за дистрибуция от 02.06.2009 г., сключен между „Техно про“ ЕООД, гр. София и „Ролдекс“ ЕООД, гр. Пловдив и Анекс към него от 12.06.2009 г., от които се установява наличието на търговски взаимоотношения между двете дружества.

Представени са Рамкова полица № Б1В021302284 от 19.02.2013 г., Общи условия за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, Сметка по застрахователната полица, от които се установява, че между „Българска агенция за експортно застраховане” /БАЕЗ/, в качеството му на застраховател и „Техно про“ ЕООД, в качеството му на застрахован, е бил сключен застрахователен договор. Представени са заверени копия от Декларация за просрочени плащания, претенция за застрахователно обезщетение вх. № 1304999/03.10.2013 г. ведно с декларации по образец, Ликвидационен акт № 14-2014/03.02.2014г., въз основа на който на „Техно про“ ЕООД, гр. София е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 17687,35 лева /видно от копие от платежно нареждане от 05.02.2014 г.

Представено е в заверено копие и Споразумение за разсрочено плащане от 15.11.2013 г., сключено между ищеца и „Техно про“ ЕООД, от една страна като кредитори и „Ролдекс“ ЕООД, като длъжник. Според посоченото в него, страните приемат за установено в отношенията си, че по силата на Рамкова полица № Б1В021202284, ищецът е приел да застрахова вземанията на „Техно про“ ЕООД от „Ролдекс“ ЕООД, възникнали по силата на договор от 02.06.2009 г. за дистрибуция на компютри и други стоки; видно от  подадени от „Техно про“ ЕООД пред БАЕЗ ЕАД претенции за застрахователно обезщетение и въпреки, че няма възражения  относно количеството и качеството на доставените стоки, „Ролдекс“ ЕООД, не е заплатил цената на доставените стоки, описани в издадените от „Техно про“ ЕООД данъчни фактури, описани подробно в споразумението. Според т.4, страните са приели за безспорно обстоятелството, че към датата на сключване на споразумението, ищецът е изплатил на застрахования, застрахователно обезщетение в размер на 37 209,04 лева, представляващо 90% от стойността на издадените от „Техно про“ ЕООД фактури, изброени в споразумението, в резултат на което и на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, БАЕЗ ЕАД е встъпило в правата на застрахования срещу длъжника „Ролдекс“ ЕООД до размера на посочената сума.

По делото е прието заключение на съдебно  - счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е посочило, че процесните 25 бр. фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, като за тях ответникът е ползвал данъчен кредит. Общата стойност на посочените фактури е в размер на 19684,29 лева. Сочи се, че в резултат на интензивните търговски отношения между „Техно Про“ ЕООД и „Ролдекс“ ЕООД се установяват различия в отразените плащания при двете дружества. Според данните на „Ролдекс“ процесните фактури са платени чрез четири броя банкови преводи. Платените суми са закръглени на хиляди и обхващат по няколко фактури. По данни от счетоводството на този търговец в платежните документи са изброени номера на фактури, като сред тях има и такива, които не са предмет на настоящия спор. По данни от ответника с преводно нареждане от 31.01.2013 г., ответникът е извършил плащане в размер на 10000 лева по фактури №№ 700098/17,01,2013 г., 70115/17,01,2013г.,70129/18,01,2013 г.,70130/18,01,2013 г.,70140/18,01,2013 г.,70144/18,01,2013 г. и 70145/18,01,2013 г., с преводно нареждане от 11.02.2013 г. е извършено плащане в размер на 8000 лв. по фактури от №70146 до 70157 от 18,01,2013 г., с преводно нареждане от 18.02.2013 г. ответникът е платил сума от 8000 лв. по фактури №№ 70164/21,01,2013 г.,70231/24,01,2013 г. ,70268/25,01,2013 г.,70277/28,01,2013 и 70295/28,01,2013 г. и с преводно нареждане от 27.03.2013 г. е извършил плащане на сума от 8000 лв. по фактури №№70910/19,03,2013 г.,70912/20,03,2013 г. и 70944/21,03,2013 г. От друга страна, в счетоводството на „Техно Про“ горните плащания са постъпили в разплащателна сметка на дружеството, но основание за превода не са посочени номера на фактури, а е записано „плащане по фактури“, поради което са закрити други фактури и процесните остават неплатени. Вещото лице пояснява, че представените му документи показват, че двете дружества използват услугата електронно банкиране на обслужващите ги банки. Експертизата не може да даде еднозначен отговор дали процесните фактури са платени. На 05.02.2014г. по разплащателната сметка на „Техно про“ ЕООД е постъпила сума в размер на 17687,35 лева, заплатено от „БАЕЗ” ЕАД застрахователно обезщетение, по силата на Ликвидационен акт № 14-2014/03.02.2014г.

По реда на чл.192 ГПК от Банка Пиреос България са представени заверени копия от История на транзакциите по разплащателната сметка на „Ролдекс“ЕООД и платежните нареждания , посочени в заключението на ССЕ, от които се установява, че наредителят / ответното „Ролдекс“ ЕООД/ е посочило като основание за превода „плащане по фактури“, без конкретизиране на фактурите по номера и дати на издаване. Тези писмени доказателства не са оспорени.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Наличието на валидно сключен договор за застраховане на вземанията на третото лице – помагач на ищеца „Техно про“ ЕООД се установява от копието на Рамкова полица № Б1В021202284, неразделна част от която са Общи условия за застраховане на плащания по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, със срок на действие от 00.00 ч. на 01.01.2013 г. до 24.00 ч. на 31.12.2013 г., покриващ риска от неплатежоспособност или забавяне на плащания по договори за търговска продажба на стоки или предоставяне на услуги, сключени с изброени в полицата длъжници, сред които и ответникът, като ищецът е поел задължение да заплати на третото лице - помагач, застрахователно обезщетение в размер на 90% от плащанията по договорите за продажба.

В срока на действие на застрахователния договор, третото лице – помагач е депозирало при ищеца претенция за застрахователно обезщетение, с която е направило искане за плащане на такова в уговорения размер, с оглед възникване на застрахователно събитие – забавяне на плащанията от страна на ответника за извършени доставки на стоки по сключен помежду им договор от 02.06.2009 г., за което са издадени процесните фактури.

Неоснователни са възраженията на ответника относно неполучаване на доставки и извършване на действия без представителна власт по смисъла на чл. 301 ТЗ, от лицата получавали доставките.

Фактическият състав на чл. 301 ТЗ включва узнаване от търговеца за сключените без представителна власт сделки и липса на незабавно противопоставяне.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че всички процесни фактури са приети и осчетоводени при ответника чрез включването им в справките-декларации и дневника за покупки. Отразяването им в счетоводството на „Ролдекс“ ЕООД, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване /в този смисъл - Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС ІІ т.о. и  Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по чл. 290 ГПК/. Нещо повече, видно от представеното споразумение от 15.11.2013 г. и посоченото в т.3.1, ответникът изрично е признал дължимостта на сумите по тези фактури, т.е. налице е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Не се приема за основателно възражението в отговора, че споразумението не обвързвало ответника, тъй като било подписано, без същият да е наясно със съдържанието му. Доколкото длъжникът е търговец, а споразумението касае именно търговските му отношения с трети лица с оглед осъществени сделки, същият следва да следи за интересите си с необходимото внимание и грижа. Липсата на положени такива не могат да освободят страната от обвързващата сила на съглашението. Въз основа на изложеното, съдът приема, че към момента на осчетоводяване на фактурите, ответникът е узнал за сключените без представителна власт сделки. Не се доказа незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, от което следва, че търговецът е потвърдил действията по сключване на сделките, по приемане на вещите, в резултат на възникналите между страните договорни правоотношения.

Съобразно споразумението, ответникът е признал обстоятелството, че към датата на сключването му-15.11.2013 г., ищецът е изплатил на застрахования „Техно про“ ЕООД, застрахователно обезщетение в размер на 37 209,04 лева, представляващо 90% от стойността на издадените фактури /вкл. процесните/. Със споразумението ответникът се е съгласил и приел за установено настъпването на предпоставките по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, в резултат на което дружество застраховател е встъпило в правата на застрахования срещу длъжника „Ролдекс“ ЕООД.

От представените платежни нареждания, описани по-горе, се установява, че ответникът не е посочил номерата на фактурите, за които се отнасят направените плащания, поради което кредиторът законосъобразно ги е отнесъл към по-стари задължения по правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД. Ответникът не установява плащане на процесните задължения, поради което и съдът приема, че застрахователно събитие е настъпило. Изводът , че вземанията по процесните фактури не са погасени, кореспондира и с признанието на длъжника / ответник/ в споменатото тристранно споразумение, направено след описаните плащания и не се разколебава от ССЕ, която не дава категоричен отговор за извършено плащане именно на процесните вземания.

Установява се, че по разплащателната сметка на “Техно про” ЕООД, е остъпила сума на 03.02.2014г. заплатена от “БАЕЗ“ ЕАД, представляваща застрахователно обезщетение в размер на 17 687,35 лева, по Ликвидационен акт № 14-2014/03.02.2014г., което представлява 90 % от стойността на задълженията.

Налице са предпоставките за възникване на регресното право. Всички елементи от фактическия състав на вземането бяха доказани по категоричен начин, а ответникът не проведе успешно установяване на възраженията си в отговора. Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен в цялост.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е съответно искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.240/, както и доказателства за сторени такива в размер на: 353,75 лева - платена държавна такса; 200 лева – депозит за ССЕ и 1060 лева – платено адв. възнаграждение.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за тях. Ищецът е направил разноски в заповедното производство, за които е представил доказателства, в размер на 353,75 лева – платена държавна такса и 775 лева – платено адв. възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

                                                                             

Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “Ролдекс” ЕООД, ЕИК 115129436 ДЪЛЖИ на „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, ЕИК 121769212 сумата от 17687,35 лева - главница, представляваща платено застрахователно обезщетение в полза на „Техно Про“ ЕООД, ЕИК 130691966 по застрахователен договор от 19.02.2013 г., съобразно Рамкова застрахователна полица № Б1В021302284, поради неплащане от страна на “Ролдекс” ЕООД на задълженията му спрямо „Техно Про“ ЕООД за цени на доставени стоки, за които са издадени следните фактури с №№ 70098/17.01.2013 г., 70115/17.01.2013 г., 70129/18.01.2013 г., 70130/18.01.2013 г., 70140/18.01.2013 г., 70144/18.01.2013 г., 70145/18.01.2013 г., 70146/18.01.2013 г., 70147/18.01.2013 г., 70148/18.01.2013 г., 70149/18.01.2013 г., 70150/18.01.2013 г., 70151/18.01.2013 г., 70153/18.01.2013 г., 70154/18.01.2013 г., 70156/18.01.2013 г., 70157/18.01.2013 г., 70164/21.01.2013 г., 70231/24.01.2013 г., 70268/25.01.2013 г., 70277/28.01.2013 г., 70295/28.01.2013 г., 70910/19.03.2013 г., 70912/20.03.2013 г. и 70944/21.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 16945/14 г. по описа на ПРС,  VI гр.с.

ОСЪЖДА “Ролдекс” ЕООД, ЕИК 115129436, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Източен, Цариградско шосе № 2, да заплати на „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, ЕИК 121769212, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1301, бул. „Ал. Стамболийски” № 55, етаж 1, сумата от 1613,75  лева  - разноски за настоящото производство, както и сумата от 850 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 16945/14 г. по описа на ПРС,  VI гр.с.

 

Решението е постановено при участието на „Техно Про“ ЕООД, ЕИК: 130691966, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Драгалевци, ул. ”Ваклинец” №40, като трето лице - помагач на страната на ищеца „Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Пловдив.

 

 

 

                                                                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                                                                                                                                                                                    /Таня Георгиева/

Вярно с оригинала

ВА