Гражданско дело 13876/2015 - Решение - 05-10-2016

Решение по Гражданско дело 13876/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2931, 05.10.2016 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 27.09.2016 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

СЕКРЕТАР : Марияна Михайлова.

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13876 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „ПАН БАЛКАН ФИНАНС” АД, ЕИК 201676147, със седалище в гр. Варна и адрес на управление - район  „Одесос”, ул. „Яне Сандански” 1, вх. „Б”, ап. 103, представляван от изпълнителния директор Б.Н.Ф., а също и от пълномощника му адвокат В.Г., твърди, че по Договор № 052462 за предоставяне на кредит от разстояние от 15.01.2015 г. сключен по силата на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, е предоставил на Б.Х. заем в размер на 300 лв., която сума е следвало да бъде върната в срок от 30 дни или до 14.02.2015 г., като по силата на договора и на общите условия към него ответникът е следвало да заплати и : 4,00 лв. - административна такса за управление на сделката; 12,38 лв. - такса за ползване. Съгласно т. 2.9, т. 2.10, т. 2.11 и т. 2.12 страните уговорили и такса за просрочие за един, три, над 15 и над 120 дни, в максимален размер на 580 лв. На 15.02.2015 г. ответникът изпаднал в забава, като поради неизпълнение на задълженията му за връщане на заетата сума над 120 дни, считано от 26.06.2015 г., когато настъпил 120-ият ден на просрочие, в неговата правна сфера възникнало и задължение да заплати предвидената такса за просрочие в размер на 580 лв. За горепосочените вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнени на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 10036 по описа Районен съд - Пловдив, ІІ гр. с. за 2015 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от 13.08.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД  и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът Б.Д.Х. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат С.А., оспорва предявените искове, като твърди, че : не е страна по Договор № 052462 за предоставяне на кредит от разстояние от

Продължение на решение по гр. д. № 13876/15 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 2/5

 

15.01.2015 г. – не е получавал каквато й да било информация по чл. 8, ал. 1 Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, не е давал съгласие за обработване на личните му данни за ползване на кредитни продукти, не е получавал в имейл линк за потвърждение, нито е получил заемната сума по договора в размер на 300 лв., още повече той не притежава банкова сметка *** „АЛФА БАНК”, а електронната поща посочена в процесния договор не е създадена от него, той не е създавал такъв имейл адрес, не е негов потребител и не притежава парола за достъп до него; клаузата на чл. 6.5 от Общи условия по договори за предоставяне на паричен заем от разстояние на „ПАН БАЛКАН ФИНАНС” АД е неравноправна и нищожна поради противоречието й на закона, добрите нрави и липса на предмет; уговорената в чл. 6.5 от Общи условия по договори за предоставяне на паричен заем от разстояние на „ПАН БАЛКАН ФИНАНС” АД неустойка е прекомерна, поради което моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 10036 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за 2015 г. на 17.08.2015 г. е издадена Заповед № 5420 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б.Д.Х. с ЕГН **********,***, да заплати на кредитора „ПАН БАЛКАН ФИНАНС” АД, ЕИК 201676147 : сумата 300 лв. – главница, дължима по Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 052462/15.01.2015 г. и общи условия към него ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2015 г., до окончателното й изплащане; сумата 12.38 лв. – такса за ползване по  2.5 от Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 052462/15.01.2015 г.; сумата 4 лв. – административна такса за управление на сделката по т. 2.6 от Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 052462/15.01.2015 г.; сумата 580 лв. – такса при просрочие на кредита над 120 дни по т. 2.9, 2.10, 2.11 и 2.12 от Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 052462/15.01.2015 г.; сумата 68.62 лв. – такса за осъществено финансово консултиране по т. 2.13 от Договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № 052462/15.01.2015 г. и сумата 205 лв. разноски по производството, в това число 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което дружеството е предявило настоящите искове за установяване на част от вземанията си по заповедта.

Ищецът основава претенциите си на договор за паричен заем, за който твърди, че е сключен със средства за комуникация от разстояние, поради което приложими при уреждане на отношенията между страните са Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/; Търговски закон /ТЗ/, Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закон за

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 13876/15 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 3/5

 

защита на потребителите /ЗЗП/, към които ЗПФУР изрично препраща, а също и правилата на Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който : това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8 – чл. 10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и правата на потребителя да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже изпълнението на задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазването на срока за отказ на потребителя от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1 ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора, а при необходимост и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, а според ал. 2 на цитираната норма за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис.

Вън от горното, тъй като договорът за заем за потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с предаването на парите или вещите, то в тежест на ищеца в настоящото производство е да установи и факта на предаването на определената в договора паричната сума на ответника.

За доказване на възникналата между страните облигационноправна връзка от страна на ищеца по делото са представени :

- възпроизведени в съответствие с изискването на чл. 184, ал. 1 ГПК на хартиен носител като преписи два електронни документа, наименувани : Формуляр за кандидатстване /листове 90 и 91 от делото/, в който се съдържат следните данни за ответника – имена, ЕГН, телефони за контакт, местоживеене, образование, жилище, семейно положение, заетост, работодател, доходи, разходи, електронна поща; Договор № 0542462 за предоставяне на кредит от разстояние от 15.01.2015 г. /листове 6 – 10 от делото/, в който като страни са посочени „ПАН БАЛКАН ФИНАНС” АД – кредитор, „КРЕДИТ МАРКЕТ БГ” ООД – кредитен посредник и Б.Х. – кредитополучател, имащ за предмет предоставяне от страна на заемодателя от разстояние на заемателя на паричен заем в размер на 300 лв. със срок на издължаване – 14.02.2015 г., като в същия е уговорено и плащането на следните такси : 12.38 лв. – такса за ползване; 4 лв. – административна такса за управление; 68.62 лв. – такса за осъществено

 

Продължение на решение по гр. д. № 13876/15 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 4/5

 

финансово консултиране; 30 лв. – такса при просрочие от 1 ден; 60 лв. – такса при просрочие над 3 дни; 90 лв. – такса при просрочие над 15 дни; 400 лв. – такса при просрочие над 120 дни;

- заверено копие на преводно нареждане от 15.01.2015 г. /лист 20 от делото/, видно от което на 15.01.2015 г. ищецът е наредил превод на сумата от 300 лв. на основание Договор за заем 052462/15.01.2015 г. по банкова сметка ***: ***, при „Алфа Банк” АД, клон София, с титуляр - Б.Д.Х..

В действителност нито Формуляр за кандидатстване, нито Договор № 052462/15.01.2015 г. носят подписите на ответника, но доколкото процесният договор се твърди да е сключен от разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни документи съставляват доказателства по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК. Същите, обаче, не са достатъчни, за да се приеме възникването на облигационна връзка между страните, за което, както се посочи по-горе в настоящото изложение, в тежест на ищеца е да установи и получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора,  а също и предаването на парите на заемополучателя.

До датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция от страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства относно установяване на факта на получаване на съгласието на ответника за сключване на Договор № 052462/15.01.2015 г., както и за предаване на заемната сума на ответника.

Не би могло да бъде споделено становището на процесуалния представител на ищеца, че доказателство за потвърждаване от страна на ответника за сключването на договора съставлява представеното заверено копие на преводно нареждане от 15.01.2015 г., удостоверяващо превеждането на сума в размер на 300 лв. по банкова сметка, *** съдебно заседание на 23.06.2016 г. заверени копия на писма №№ 9300/0331/03.05.2016 г. и 9400/0068/10.05.2016 г., издадени от „Юробанк България” – АД – правоприемник на „Алфа Банк България” АД – клон България, в отговор на издадените на ответника съдебни удостоверения, към дата 15.01.2015 г., а и към месец май 2016 г. последният няма разкрити сметки в бившата „Алфа Банк България” АД, а титуляр на посочената в процесното платежно нареждане от 15.01.2015 г. сметка IBAN: ***, при „Алфа Банк” АД, е лице, чуждо на правния спор между страните – Н.Н.М..

В обобщение на горното съдът приема, че ищецът не доказа при условията на пълно главно доказване сключването на процесния договор, а от тук и че в правната сфера на ответника не са възникнали претендираните с исковата молба вземания, поради което установителните искове за същите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 13876/15 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 5/5

 

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1017 лв. разноски по производството, в това число : 35 лв. държавна такса за издаване на 7 бр. съдебни удостоверения; 260 лв. депозитни разноски; 2 лв. банкова такса и 720 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПАН БАЛКАН ФИНАНС” АД, ЕИК 201676147, със седалище в гр. Варна и адрес на управление - район  „Одесос”, ул. „Яне Сандански” 1, вх. „Б”, ап. 103, представлявано от изпълнителния директор Б.Н.Ф., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4, чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б.Д.Х. с ЕГН **********,***, му дължи по Договор № 052462 за предоставяне на кредит от разстояние от 15.01.2015 г. : сумата 300 лв. – главница ведно със законната лихва от 13.08.2015 г. до окончателното й изплащане; сумата 12.38 лв. – такса за ползване по 2.5 от договора; сумата 4 лв. – административна такса за управление на сделката по т. 2.6 от договора; сумата 580 лв. – такса при просрочие на кредита над 120 дни по т. 2.9, 2.10, 2.11 и 2.12 от договора, за които вземания „ПАН БАЛКАН ФИНАНС” АД се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10036 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за 2015 г., като неоснователни.

            ОСЪЖАД „ПАН БАЛКАН ФИНАНС” АД, ЕИК 201676147, със седалище в гр. Варна и адрес на управление - район  „Одесос”, ул. „Яне Сандански” 1, вх. „Б”, ап. 103, представлявано от изпълнителния директор Б.Н.Ф., да заплати на Б.Д.Х. с ЕГН **********,***, сумата 1017 /хиляда и седемнадесет лева/ лв. разноски по производството.

            Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

            На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

            Вярно с оригинала!

ММ