Гражданско дело 13394/2015 - Решение - 12-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2996                                              12.10.2016 Година              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                               ІІІ граждански  състав

На   12.09.2016 Година

В публично заседание в следния състав:

                                                                Председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

Секретар: Димитрия Гаджева

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер ***94  по описа за 2015 година

намери за установено следното:

 

                   Предявен е установителен иск за собственост на недвижим имот по чл.124, ал.1 ГПК.

                   Ищците П.Ж.Ф. с ЕГН ********** и В.Ф.Ф. с ЕГН ********** и двамата от с.Б.П., община Р., ул.Р. № *, представлявани от адв.А.А. ***, твърдят в исковата молба, че с Решение № ***** от 25.11.1993 г. и № ***** от 02.12.1993 г. на ПК Р., на наследниците на Ж.П. Ф. и П.И.Ф. са били възстановени поземлени имоти № ***** и № ***** по КВС на с.Б.П., съответно с площи 8,100 дка и 1,850 дка. Ищецът П.Ф. се явявал един от наследниците, притежавал 1/6 идеална част от имот № ***** с площ от 8,100 дка и 1/3 идеална част от имот № ***** с площ от 1,850 дка. С два договора от 07.11.1996 г., оформени с нотариален акт № *** и № ***, сключени по време на брака останалите наследници прехвърлили на ищеца притежаваните от тях идеални части от имотите, с което придобитите 5/6 ид.ч. от единия имот и 2/3 ид.ч. от втория станали съпружеска имуществена общност между ищците. Последвала промяна в плана за земеразделяне, като двата имота били обединени в един имот с номер ****** с площ от 9,951 дка. По-късно, с решение по гр.д.№ 6299/2000 г. на ПРС било признато, че част от новообразувания имот № ****** попада в границите на бивш имот пл.№ ****** по кадастралния план на гр.Пловдив, ЮИЗ от 1955 г. и тази част с площ от 4,634 дка е била собственост на И.Н. Ф.. След влизане в сила на решението част от имота на ищците била отделена и от нея образуван нов имот с № ******, собственост на наследниците на И.Н. Ф.. Останалата част от имота с № ****** с площ от 5,317 дка била индивидуализирана с № ******.

                   През 2015 г. ищците констатирали, че е настъпила още една промяна в кадастралния план и част от имот № ****** е отделена и присъединена към съседния имот № ******, за който ответниците Я.А.Д. и Г.А.Д. претендирали да е тяхна собственост. В резултат на тази промяна площта на имота на ищците намаляла от 5,317 дка на 2,920 дка и същият бил индивидуализиран с нов № ******, а съседният, към който била придадена частта- с нов № ******. Към настоящия момент тази част била в южната част на имота № ******, Ищците поддържат, че частта от собствения им имот е била присъединена към имота на ответниците без правно основание. Дори и такова да е съществувало, то в полза на ищците била изтекла петгодишна придобивна давност и като добросъвестни владелци те са придобили тази спорна част. От момента на реституцията на имоти №№ ** и ** през 1996 г. упражнявали добросъвестно владение на основание, годно да ги направи собственици. С приемането на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ на 22.11.1997 г. давността била прекъсната, но от същата дата започнал нов петгодишен давностен срок, с изтичането на който ищците придобили спорната част. Въз основа на изложеното ищците са предявили иск да се признае за установено по отношение на ответниците Я.А.Д. и Г.А.Д., че са собственици на площта, заключена между точки 1,2,3,4,1 от скица № 7 към СТЕ /л.386/. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

                   Ответниците в отговор на исковата молба оспорват иска с възражение, че са собственици на спорната площ, която е част от имот № ******, който им е възстановен с Решение № 06253/11.10.2000 г. на ПК Р. в изпълнение на влязло в сила решение по АХД № 325/2000 г. на ПРС като наследници на тяхната майка Б.А.Я.. По-късно, на осн.чл.18д, ал.4 ППЗСПЗЗ и на осн.Заповед № РД-46-888/06.05.1998 г. на Министъра на ЗГАР за частична преработка на влезлия в сила план за земеразделяне в землището на с.Б.П., било съобщено на заявителите в 14 дневен срок от обнародването в ДВ бр.126/30.10.1998 г. да се явяват за съвместно уточняване на границите на земеделските земи, разположени в зоната на чл.18г, ал.1 ППЗСПЗЗ съгласно стар кад.план на ЮИЗ и разписната книга към него. В съответствие с горното било издадено Решение № 06253/09.12.2013 г. на ОСЗ Р.. В подкрепа на становището си също ангажират доказателства. Настояват за отхвърляне на иска и присъждане на деловодните разноски.

                   Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

                   Не е спорно по делото, а и се установява от представеното удостоверение за наследници, че ищецът П.Ф. е наследник по закон-внук на П.И.Ф.,***, както и наследник по закон-син на Ж.П. Ф.. С Решения № *****/02.12.1993 г. и № *****/02.12.1993 г. на ПК Р. на наследниците на П.И.Ф. и Ж.П. Ф. са възстановени по план за земеразделяне следните имоти: нива от 8,100 дка в местността П. в землището на с.Б.П., съставляваща имот № ***** при граници: имот № *****-нива на кметство с.Б.П., имот № *****- нива на Й.Д., имот № *****- полски път и имот № *****- нива на Ж.П. Ф. и нива от 1,850 дка в местността П., съставляваща имот № ***** при граници: имот № *****- нива на П.И.Ф., имот № *****- полски път и имот № *****- нива на кметство с.Б.П..

          С два договора за покупко-продажба, сключени на 07.11.1996 г. с нотариален акт № `***, том **, дело № *****/1996 г. и нотариален акт № ***, том **, дело № *****/1996 г. и двата по описа на нотариус при ПРС останалите наследници са прехвърлили на ищеца притежаваните от тях идеални части от двата описани по-горе имота. Сделките са сключени по време на брака на ищците, видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак на 11.07.1970 г. / л.47/.

          Не е спорно, а и вещото лице по СТЕ е констатирало, че след извършените разпоредителни сделки, двата имота са обединени в един нов имот с № *** и площ от 9,951 дка. От цитираното заключение на в.л.инж.Г. се установява още, че със Заповед № РД-46-888/06.05.1998 г. на МЗГАР е наредена преработка на плана за земеразделяне на землището на с.Б.П., като се преминава към възстановяване на собствеността в процесните територии в стари реални граници на база кадастъра на КП „Южна индустриална зона“-Пловдив от 1955 г. Според допълнителното заключение на СТЕ тази преработка не засяга границите на обединения имот № *** по плана за земеразделяне.

          От друга страна, с Протокол № 06212/18.03.1998 г. на ПК Р. признава правото на собственост върху нива от 6,5 дка в м.П. в землището на с.Б.П. на наследници на Б.А.Я. след проведена анкета по плана от 1955 г. Впоследствие, с Решение № 895/12.07.2006 г. по гр.д.№ 6299/2000 г. на ПРС е установено, че част от ПИ № ****** попада в граници на ПИ № ****** по КП „ЮИЗ“-Пловдив от 1955 г. и тази част с площ от 4,634 дка е била собственост на И.Н. Ф.. Останалата част от ПИ № ****** получава нов № ****** с площ от 5,317 дка., собственост на ищците.

          Издадено е Решение № 06253/09.12.2013 г. от ОСЗ Р., с което се възстановява на Б.А.Я. в стари реални граници нива от 4,502 дка, съставляваща имот № ****** по КВС на с.Б.П.. Спорната площ по цифри 1,2,3,4,1 от около 2500 кв.м., очертана в скица № 7 към основното заключение на СТЕ, първоначално е била част от имот № ******, след това част от имот № ******, а по сега действащия план е част от имот № ******.

          С влязло в сила на 27.07.2007 г. съдебно решение,постановено по гр.д.№ 4561/2001 г. на ПРС, е бил отхвърлен предявеният от настоящите ответници Я.Д. и Г.Д. против настоящия ищец П.Ж.Ф. ревандикационен иск по чл.108 ЗС за следния недвижим имот: нива от 5,741 дка, находяща се в землището на с.Б.П., местността П.,представляваща южната част от имот пл.№ 481 по КП от 1952 г. Т.е., със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните е отречено правото на собственост на ответниците върху имота на основание реституция по ЗСПЗЗ с Решение № 6253/11.10.2000 г. на ПК Р.. Следователно е недопустимо в настоящото производство да се преразглеждат правата на ответниците върху имота, основани на наведените в производството по гр.д.№ 4561/2001 г.на ПРС правопрораждащи факти, обуславящи съществуването на реституционното право по ЗСПЗЗ, респ.да се обсъждат събраните в тази насока доказателства.

          Задължителната съдебна практика, намерила отражение напр. в Решение № 237 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д.Ц., приема, че ако с акта за възстановяване на собствеността се засягат права на трето лице, което не претендира връщане на имота в своя полза, то няма правен интерес да повдига спор за принадлежността на правото на собственост към релевантния за реституцията минал момент чрез иск по  чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ или чрез възражение в производство по иск за собственост, в което този акт му се противопоставя, защото не заявява свои права върху възстановения имот към същия този момент. В тази хипотеза неговата правна защита срещу вещноправните последици на административния акт за реституция е на плоскостта на оспорване наличието на отрицателните материалноправни предпоставки, с които законът свързва възможността за реално възстановяване на собствеността върху земеделските земи, или чрез позоваване на нищожност на административния акт. Настоящият съдебен състав намира, че това разрешение следва да намери приложение и в хипотезата, при която със сила на пресъдено нещо са отречени правата върху възстановения имот на ответник по иск за собственост на същия земеделски имот, каквато е настоящата. Т.е., щом като правата на ответниците Я.Д. и Г.Д. върху възстановения имот са отречени със сила на пресъдено нещо с решението по горепоменатото гражданско дело, водено между същите страни за същия имот, то в настоящото производство същите не могат да повдигат възражения, че наследодателят на ищеца П.Ф. не е бил собственик на имота към момента на обобществяването.

          В обобщение на изложеното, недопустимо е в настоящото производство да се обсъжда притежанието на правото на собственост върху имота от наследодателите на страните към релевантния за реституцията минал момент, респ.да се обсъждат събраните в тази връзка доказателства.

          Доколкото ответниците не са навели възражения за наличие на отрицателните материалноправни предпоставки, с които законът свързва възможността за реално възстановяване на собствеността върху земеделските земи, или за нищожност на административните актове- Решения № *****/02.12.1993 г. и № *****/02.12.1993 г. на ПК Р., които легитимират ищеца като възстановен собственик, то следва да се приеме, че в полза на наследниците на П.И.Ф. и Ж.П. Ф., между които е ищецът П.Ж.Ф., са настъпили вещноправните последици на реституцията. Казаните решения на органа по възстановяване на собствеността и последващите разпоредителни сделки, осъществени с  нотариален акт № `***, том **, дело № *****/1996 г. и нотариален акт № ***, том **, дело № *****/1996 г. и двата по описа на нотариус при ПРС, легитимират ищците като собственици на спорната част от имота, заключена между точки 1,2,3,4,1 от скица № 7 към заключението на СТЕ.

          Постановеното от ОСЗ Решение № 06253/09.12.2013 г., с което се възстановява на Б.А.Я. в стари реални граници нива от 4,502 дка, съставляваща имот № ****** по КВС на с.Б.П., не обвързва ищците, които не са страни в административното производство по издаването му / арг.от чл.17 ГПК/, а и същото не е породило вещноправни последици за ответниците, тъй като правата им за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ са били отречени с влязлото в сила решение по гр.д.№ 4561/2001 г. на ПРС.

          В аспекта на изложеното се налага общият извод, че предявеният иск е основателен и ищците се легитимират като собственици на основание реституция и правни сделки. При това положение не следва да се обсъжда наведеното евентуално основание за собственост- давностно владение.

          При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищците ще се присъдят направените деловодни разноски, които се констатираха в размер от 697 лв., съответстващи на приложения списък по чл.80 ГПК.

          Мотивиран от изложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.А.Д. с ЕГН ********** *** и Г.А.Д. с ЕГН ********** *** , че П.Ж.Ф. с ЕГН ********** и В.Ф.Ф. с ЕГН ********** и двамата от с.Б.П., община Р., ул.Р. № * са собственици на част от част от имот № ****** в землището на с.Б.П., община Р., местността П., при граници: имот № ******-полски път, имот № ******-нива на Е.С., имот № Е.С.-нива на насл.на К. и Г. С., имот № ******- нива на Й.Д., имот № ******-нива на П.Ж.Ф. и имот № ******-нива на Илия И.Ф., която част е заключена между точки 1,2,3,4,1 от скица № 7 към заключението на СТЕ /л.386/.

          Скица № 7 към заключението на СТЕ на в.л.Г., находяща се на л.386 от делото да се счита част от настоящото решение.

          ОСЪЖДА Я.А.Д. с ЕГН ********** *** и Г.А.Д. с ЕГН ********** *** , да заплатят на П.Ж.Ф. с ЕГН ********** и В.Ф.Ф. с ЕГН ********** и двамата от с.Б.П., община Р., ул.Р. № 3 сумата от 697 лв. деловодни разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                 СЪДИЯ:/п/

        Вярно с оригинала:

        П.П.