Гражданско дело 13312/2015 - Решение - 03-10-2016

Решение по Гражданско дело 13312/2015г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  № 2916

Гр. Пловдив, 03.10.2016 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XV граждански състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

            Районен съдия: Кирил Петров

при участието на секретаря Вера Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13312 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Радиана” ООД, ЕИК 115830857 срещу Ф.Г.Г., ЕГН **********. Твърди се, че поради неявяване на работа без уважителна причина, след изпълнение на процедура по чл. 193 КТ, ищецът със заповед от 15.07.2015 г. наложил на ответника дисциплинарно наказание „уволнение”, която е стабилизирана поради необжалването й в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно КТ. С оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ ответникът дължал на ищеца обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение (ТВ) за срока на предизвестието. Срокът на предизвестието бил 3 месеца съгласно допълнително споразумение към трудов договор между страните от 01.01.2015 г. Едномесечното брутно трудово възнаграждение (БТВ) на ответника възлизало на 556.20 лева, поради което се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 1668.60 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.10.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

С отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК претенцията на „Радиана” ООД е оспорена, както и е предявен насрещен иск от Ф.Г.Г., приет за съвместно разглеждане с разпореждане от 23.11.2015 г. по производството.

С насрещния иск първоначалния ответник заявява, че работодателят не му е плащал трудово възнаграждение за месец юни и юли 2015 г., обезщетение за неизползван отпуск за 5 дни през 2014 г. и 10 дни през 2015 г., както и, че е полагал незаплатен извънреден труд за периода ноември 2012 г. – 15.07.2015 г. Поради изложеното моли работодателят да бъде осъден да му заплати следните суми:

- 1112.40 лева неизплатено трудово възнаграждение – по 556.20 лева за м. юни и м. юли 2015 г.;

- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 417 лева – 5 дни за 2014 г. в размер на 139 лева и 10 дни за 2015 г. в размер на 278 лева;

- сумата от 12608.40 лева, представляваща положен извънреден труд за работни дни за периода ноември 2012 г. – 15.07.2015 г., както следва за 2012 г. – 758.40 лева, 4740 лева за 2013 г., 4740 лева за 2014 г. и 2370 лева за 2015 г.;

- сумата от 9356.76 лева, представляваща положен извънреден труд в извънработни дни /събота/ за периода ноември 2012 г. – 15.07.2015 г., както следва за 2012 г. – 398.16 лева, 5972.40 лева общо за 2013 г. и 2014 г. и 2986.20 лева за 2015 г.;

Моли при евентуално уважаване на първоначалния иск и насрещните претенции за прихващане на сумите. Претендира разноски.

С представен отговор в срок на насрещните искове, първоначалния ищец намира исковете за допустими, но неоснователни по същество. Относно ТВ твърди, че е заплатил на работника същите за месец юни и юли 2015 г., като същите били в нетен размер за месец юни 2015 г. – нетна сума в размер на 436 лева и за месец юли 2015 г. – нетна сума 56.87 лева. Относно неизползваният ПГО твърди, че ищецът по насрещния иск е имал право на отпуск за 2014 г. в размер на 20 дни и за 2015 г. в размер на 10 дни, като същият бил изцяло използван от него.

Относно претенциите за положен извънреден труд. Посочва, че за целия исков период от ноември 2012 г. до прекратяване на ТПО при работодателя се полагало сумирано работно време, видно от Допълнително споразумение от 01.01.2015 г., което позволявало удължаване на работния ден без уведомяване на Инспекция по труда. Продължителността на работното време през отделните дни можело да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсирала с почивки в границите на отчетния период. Твърди, че положеният от ищеца по насрещните искове труд не надвишавал работното време за периода. Същото излага и за положения труд през съботни дни - че не е налице превишаване на нормата на работното време, тъй като Ф.Г. е бил в почивни дни в други делнични дни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            А. По първоначално предявения иск от „Радиана” ООД с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ;

            Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Ищецът претендира обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1668,60 лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за 3 месеца на ответника. Представена е по производството заповед от 15.07.2015 г. на работодателя, с която е наложено на ответника дисциплинарно наказание „уволнение“, както и е прекратено ТПО между страните. Приложено е и допълнително споразумение към трудовия договор между страните в т. 5, от което е уговорено, че срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 3 месеца и за двете страни. Според неоспореното заключение на ССчЕ БТВ на ответника на Ф.Г.Г. за пълен работен месец предхождащ уволнението е в размер на 556.20 лв. В тежест на ответника е било да докаже, че е изплатил това обезщетение, което не е направено, а и не се твърди. При това положение искът следва да се уважи изцяло за сумата от 1668,60 лв. /3x556.20 лв./, а като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва от подаване на исковата молба  /14.10.2015 г./ до окончателното изплащане на сумата.

            Б. По насрещно предявените искови претенции;

            1. По иска с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1  и 2 КТ;

Ф.Г.Г. е предявил иск срещу „Радиана” ООД, като иска ответникът да бъде осъден да му заплати общо сумата в размер 1112.40 лева за неизплатено трудово възнаграждение, която сума представлява сбор от сумата от 556.20 лева за м. юни и сумата от 556.20 лева за м. юли 2015 г.

Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника (служителя) е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

В конкретния случай страните не спорят, че БТВ на Ф.Г. е било в размер на 556.20 лева, а от представената заповед от 15.07.2015 г. на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, става ясно, че от дата от 15.07.2015 г. ТПО между страните е прекратено. От друга страна наложеното дисциплинарно наказания на ищеца по насрещните искове е за това, че същият не се е явил на работа в три последователни дни 06.07. – 08.07.2015 г., а трудовото възнаграждение се дължи за престирана работна сила, т. е. в случая заповедта оборва презумцията уредена в чл. 8, ал. 2 КТ. Т. е. за юли 2015 г. до датата, в която ищецът не се е явил на работа има три работни дни – 01.07-03.07.2015 г. Следователно работникът е престирал работна сила /респ. е ползвал правото си на ПГО/ за целия месец юни 2015 г. и за периода 01.07 до 03.07.2015 г.

В тежест на ответника съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е било да докаже пък изплащането на уговореното и претендирано от ищеца трудово възнаграждение. Съобразно неоспорената ССчЕ за месец юни 2015 г. на ищеца е начислено трудово възнаграждение в брутна сума от 556.20 лева, което след удръжките за осигуровки и ДОД е придобило нетен размер 436 лева. За месец юли е начислено БТВ само за 3 работни дни (в които ищецът е бил в ПГО), същото е в размер на 72.55 лева и е с нетен размер 56.87 лева. И двете суми са осчетоводени като заплатени от работодателя, като сумите са изплатени срещу подпис във ведомост. След оспорване на подписа и провеждането на производство по чл. 193 ГПК, назначената почеркова експертиза, която съдът кредитира, е установила по безсъмнен начин, че подписът положен върху представените фишове за заплати за месец юни и юли 2015 г е на Ф.Г.Г.. Ето защо и съобразно чл. 180 ГПК, съдът намира за доказано, че дължимите суми от работодателя за положен труд на работника Ф.Г. за м. юни и юли 2015 г. са изплатени напълно и изцяло на работника, поради което и така предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 КТ за сумата от 1112.40 лева, следва да се отхвърли изцяло.

2. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:

Ф.Г.Г. е предявил иск срещу „Радиана” ООД, като иска ответникът да бъде осъден да му заплати общо сумата в размер 417 лева за неизползван платен годишен отпуск (ПГО) за 15 дни за 2014 г. и 2015 г., която сума представлява сбор от сумата от 139 лева (за 5 работни дни за 2014 г.) и сумата от 278 лева (за 10 работни дни за 2015 г.).

Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Видно от разпоредбата фактическия състав на това обезщетение включва два елемента: 1) прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен годишен отпуск. В конкретния случай не е налице втората предпоставки от фактическия състав.

Съобразно ССчЕ през периода 01.01.2014 г. – 03.07.2015 г. на ответника Ф.Г. се полага платен годишен отпуск за 30 работни дни. Ползваният отпуск за същият период е 30 работни дни, като за съответните периоди в счетоводството на ответника е начислено и съответното трудово възнаграждение.

От ответника са представени следните молби – молба от Ф.Г., с която иска да му се отпусне ползване на ПГО за 2014 г. в размер на 1 работен ден, молба от Ф.Г. от 24.05, с която иска да му се отпусне ползване на ПГО в размер на 3 работни ден, молба от Ф.Г. от 20.08.2014 г., с която иска да му се отпусне ползване на ПГО в размер на 3 работни дни, заявление от Ф.Г. от 03.10.2014 г., с която иска да му се отпусне ползване на ПГО за 2014 г. в размер на 10 работни дни, заявление от Ф.Г. от 02.03.2015 г., с която иска да му се отпусне ползване на ПГО за 2014 г. в размер на 3 работни дни и заявление от Ф.Г. от 19.06.2015 г., с която иска да му се отпусне ползване на ПГО за 2015 г. в размер на 10 работни дни. Представени са и съответните заповеди от работодателя, с които ползването на поисканите платени годишни отпуски от ищеца е разрешено.

Подписите върху всички положени молби и заявления са оспорени от ищеца, единствено без подписа върху заявление от 19.06.2015 г. След провеждането на производство по чл. 193 ГПК, назначената почеркова експертиза, която съдът кредитира, е установила по безсъмнен начин, че оспорените подписи положени  върху представените молби и заявления (молби от 02.01.2014 г., 20.08.2014 г. и 24.05 без посочена година и заявления от 03.10.2014 г. и от 02.05.2015 г.) са на Ф.Г.Г.. Относно заявлението от 19.06.2015 г. съдът намира частния свидетелстващ документ за автентичен, доколкото същият не е оспорен от насрещната страна в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК.

Ето защо и съобразно чл. 180 ГПК (частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица), съдът намира за доказано, че работникът Ф.Г. е използвал изцяло платеният си годишен отпуск за 2014 г. и 2015 г., поради което така предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 417 лева, следва да се отхвърли изцяло.

3. По исковете с правно основание чл. 262 КТ във вр. с чл. 150 КТ;

Съобразно чл. 150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. В тежест на работника е да установи полагането на извънреден труд , за което са допустими всички доказателствени средства в това число и свидетелски показания. С оглед общото правило на чл. 235,ал. 2 ГПК, същите се преценяват заедно с другите събрани по делото доказателства. Респективно в тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи.

Според чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд.

Ето защо, положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни. Поради възможността отработеното в повече време да се компенсира до края на определения период, е допустимо през един от дните или от седмицата отработената норма да е по-голяма, а в други да бъде по-малка. Това означава, че за всеки отделен месец работникът или служителят получава договореното в трудовия договор възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода, за него се заплаща възнаграждение според уговореното в договора, но с не по-малко увеличение от 50 % /чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ/ - виж в този смисъл решение № 14/27.03.2012г., гр. д. № 405/2011 г. на IV г. о. на ВКС.

По делото са приети писмени доказателства, които установяват, че при ответника по насрещни искове е въведено сумирано изчисляване на работното време – заповед от 01.10.2011 г., издадена от управителя на дружеството-работодател, с която на основание чл. 142, ал. 2 КТ е установено сумирано отчитане на работното време в „Радиана“ ООД, считано от 01.10.2011 г., като сумираното отчитане следвало да се извършва в рамките на едномесечен отчетен период /л. 45 от делото/ и заповед от 30.01.2015 г., издадена от управителя на дружеството-работодател, с която на основание чл. 142, ал. 2 КТ е установено въвеждането на сумирано отчитане на работното време в „Радиана“ ООД, при отчетен период от два месеца, считано от 01.02.2015 г. /л. 46 от делото/. Освен това в допълнителното споразумение към трудовия договор между страните в т. 6.3. страните са се договорили за сумирано изчисляване на работното време със срок на изчисляване съгласно вътрешно-фирмена заповед.

От всичко изложено следва, че при ответника от дата 01.10.2011 г. е въведено сумирано отчитано на работно време при отчетен период един месец, а от дата 01.02.2015 г. е променен отчетния период на такъв от два месеца. Ето защо и евентуалното полагане на извънреден труд от ищеца следва да се изчислява по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

С оглед събраните и ангажирани доказателства по производството, съдът намира, че ищецът не е доказал полагането на извънреден труд при ТПО с ответника за периода ноември 2012 г. – 15.07.2015 г.

Като гласни доказателствени средства са приобщени показанията на четирима свидетели – П. В. П., М.В. Г., И. П. Н. и С.Д. К..

Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свидетеля П. П., на който също е наложено дисциплинарно наказание уволнение от ответника по насрещния иск и между тях е налице висящо съдебно производство по гр. д. № 3312/2016 г. на ПРС, VIII гр. с-в, по предявен от „Радиана“ ООД иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ (на въпрос относно анализа на показанията на свидетел, който има дела с една от страните, е даден отговор с практиката по реда на чл. 290 ГПК – виж решение № 131/12.04.2013 г. по гр.д. № 1/ 2013 г., IV г. о. на ВКС).

            Свидетелката Г. заявява, че е работила в търговски обект в гр. Р., който е бил в търговски отношения с „Радиана“ ООД, а Ф.Г. докато е бил работник на дружеството, е доставял стока на търговския обект (хранителен магазин). От нейните показания става ясно, че магазинът е бил зареждан със стока понеделник сряда и петък, като Ф.Г. е отивал да зарежда стоката към 11:30 – 12:00 часа, а към 20-21 часа е минавал на тръгване, за да му платят стоката. Показанията на свидетелката напълно кореспондират с показанията на свидетелите Н. и Ке., съот. съдът ги кредитира.

            От съвкупния анализ на показанията на тримата свидетели Г., Н. и К. се установява следното – работата в „Радиана“ ООД е по график на сумарно работно време, в дружеството имало 4 смени, 2 осем часови и 2 четири часови. Осем часовите смени са от 7:30 до 17 часа и от 11:30 до 21:00 часа, като те са с час и половина обедна почивка. Установява се също, че повечето шофьори са втора смяна, т. е. от 11:30 ч. до 21:00 часа, както и, че в събота се работи, ако това е предвидено в графика, като положеният труд се компенсира в делничните дни, когато съответният * се замества от друг колега, който поема неговият маршрут.

            Абсолютно в същата насока е и ССчЕ, според която съобразно приложените графици за работно време в „Радиана“ ООД, както и предвид фактически отработеното време по присъствените форми и ведомости за работна заплата, не е налице по отношение на Ф.Г.Г. превишаване на нормата на работно време към края на всеки отчетен период.

            С оглед преждеизложените доводи съдът намира, че не се доказва полагането на извънреден труд от ищеца, поради което и претенциите му за това следва да се отхвърлят изцяло, както следва:

- за сумата от 12608.40 лева, представляваща положен извънреден труд за работни дни за периода ноември 2012 г. – 15.07.2015 г., както следва за 2012 г. – 758.40 лева, 4740 лева за 2013 г., 4740 лева за 2014 г. и 2370 лева за 2015 г.;

- за сумата от 9356.76 лева, представляваща положен извънреден труд в извънработни дни за периода ноември 2012 г. – 15.07.2015 г., както следва за 2012 г. – 398.16 лева, 5972.40 лева общо за 2013 г. и 2014 г. и 2986.20 лева за 2015 г.;

Поради изложеното съдът намира, че следва да уважи изцяло първоначално предявеният иск от „Радиана“ ООД и да отхвърли изцяло всички обективно кумулативно предявени насрещни претенции на Ф.Г.Г..

По отношение на разноските:

            При този изход на спора разноски се дължат само на „Радиана“ ООД, както на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, така и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендирани са разноски в размер на 566.75 лева за предявения първоначален иск (66.75 лв. за държавна такса и 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение) и разноски в размер на 1110 лв. във вр. с насрещните претенции (960 лв. за адвокатско възнаграждение и 150 лв, за депозит за ССчЕ). Представени са и съот. доказателства за заплатените адв. възнаграждение (виж л. 4 и л. 66 от делото), за ДТ (виж л. 9) и за депозит за ССчЕ (виж л. 72).  Ето защо на първоначалния ищец се дължи заплащането на направени разноски в размер общо на 1676.75 лева (1110 + 566.75).

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Ф.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Радиана” ООД, ЕИК 115830857, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 223, складова база Нордикс, склад № 48, на основание чл. 221, ал. 2 КТ, сумата от 1668,60 лв., представляваща дължимо от работника/служителя обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие поради дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба  - 14.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове от Ф.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Радиана” ООД, ЕИК 115830857, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 223, складова база Нордикс, склад № 48, с които се иска „Радиана” ООД да бъде осъдено да му заплати следните суми:

- на основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 КТ, сумата от общо 1112.40 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците юни и юли 2015 г., която сума е сбор от неизплатени трудови възнаграждение в размер от по 556.20 лева за м. юни и м. юли 2015 г.;

- на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата в размер на 417 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 15 дни за 2014 г. и 2015 г., която сума е сбор от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер от 139 лева за 5 дни за 2014 г. и 278 лева за 10 дни за 2015 г.;

- на основание чл. 262 КТ във вр. с чл. 150 КТ, сумата от 12608.40 лева, представляваща заплащане на положен извънреден труд от ищеца Ф.Г.Г. в работни дни /делнични дни/ за периода ноември 2012 г. – 15.07.2015 г., която сума е сбор от сумите за положен извънреден труд в работни дни, както следва - 758.40 лева за 2012 г., 4740 лева за 2013 г., 4740 лева за 2014 г. и 2370 лева за 2015 г.;

- на основание чл. 262 КТ във вр. с чл. 150 КТ сумата от 9356.76 лева, представляваща заплащане за положен извънреден труд от ищеца Ф.Г.Г. в извънработни дни /събота/ за периода ноември 2012 г. – 15.07.2015 г., която сума е сбор от сумите за положен извънреден труд в извънработни дни, както следва – 398.16 лева за 2012 г., 5972.40 лева общо за 2013 г. и 2014 г. и 2986.20 лева за 2015 г.;

            ОСЪЖДА Ф.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на „Радиана” ООД, ЕИК 115830857, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата от общо 1676.75 лева – разноски по производството, от които 566.75 лева разноски направени по първоначалния иск и 1110 лева разноски направени по насрещните искове. 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                     

                                                                                                                                  Районен съдия:/п/

                                                                                                                                                            /Кирил Петров/

Вярно с оригинала

ВА