Гражданско дело 12659/2015 - Решение - 09-01-2017

Решение по Гражданско дело 12659/2015г.

                 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

               Номер    96                  09.01.2017 година         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски Районен съд                  ХХ-ти граждански    състав

 

            На  девети ноември                                              2016  Година

 

            В публично заседание в следния състав:

 

                                                                Председател :  ЗОЯ  БОГДАНОВА

 

      при секретаря Каменка Кяйчева, разгледа докладваното от СЪДИЯТА  гр. дело№12659 по описа на съда за 2015г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано по обективно съединени искове, предявени от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, с ЕИК 11552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, представлявано от членовете на СД Г. Ч. и К. В., чрез ю. И.П. срещу  “Елитком“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Гладстон“ № 9, ет. 3, ап. 9 с правно осн чл.232 ал.2 и чл.86 от ЗЗД.

       Ищецът твърди, че на 02.04.2012г. между страните бил сключен договор за наем,по силата на който „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД предо ставило на ответното дружество за възмездно ползване част от стълбовете на електрическата си мрежа срещу месечна наемна цена в размер на 0.60 ст. (без ДДС) за всеки ползван стълб, като задължението следвало да се заплаща в срок до 15-то число на текущия месец с платежно нареждане по банковата сметка на наемодателя, посочена в договора. На 02.04.2012г. бил подписан протокол, според който по населени места бил посочен  броят на ползваните от наемателя стълбове- общо 812 броя. Ищецът издал на наемателя общо 20 бр. фактури за задълженията му по Договора за наем, всяка в размер на 584,64 лева  или   общо в размер на 11692,80 лева за периода 01.10.2012г.-31.05.2015г. Поради забава в плащането на гореописаните суми ответното дружество дължало и обезщетение в размер на законната лихва в общ размер от 1 783,41 лева за периода 01.11.2012г. – 04.10.2015г.  Възоснова на изложеното от съда се иска да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца  сумата от 11692,80 лв.-главница, представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.10.2012г.-31.05.2015г.,дължима по сключен между страните на 02.04.2012г. договор за наем,ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в раз мер на 1783,41 лева за периода 01.11.2012г.-04.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който същият оспорва така предявените искове.Признава нали чието на сключен между страните договор за наевм от 02.04.2012г. с описания в исковата молба предмет.Счита, че не дължи наем за ползването, тъй като  съгласно  чл.295 ал.1 съгласно измението в ЗЕС ДВ 105 от 2011г в сила от 29.12.2011  дължимото обезщетение за предоставеното му  право на ползване се дължало еднократно.Счита, че сключения между страните договор  проти воречи на действащата нормативна уредба, поради което отправил  искане до ищеца за промяна клаузите на сключения между страните договор за наем според смисъла на чл.295 от ЗЕС. но тъй като не било постигнато съгласие прекратил едностранно договора за наем,считано от 01.04.2014г с уведомление  вх.№326/06.03.2013г.Наред с това твърди, че с Решение №450/27. 05. 2015г. на  Комисията за защита на конкуренцията се установило, че ищецът бил извър шил нарушение на чл. 21 ЗЗК, като определил и наложил необосновано високи цени за ползване на стълбовидната електроразпределителна мрежа, поради което било постановено от съда прекратяване на нарушението и неговото незабавно изпълнение.По изложените съображениянастоява за отхвърляне на исковете .Претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

 Няма спор по делото,а и видно от представения договор за наем,сключен между страните на 02.04.2012г. ищецът е предоставил на ответника за вре менно ползване част от стълбовете на електрическата си мрежа с напрежение до 400V –за изграждане на кабелна далекосъобщителна мрежа за предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга срещу задължението на последния да заплаща наемна цена за всеки ползван стълб на който са мовтирани една или  две кабелни линии в размер на 0,60лв на стълб без ДДС, а в случаите, когато на стълб са монтирани повече от две кабелни линии, ответникът се задължил да му плаща и допълнителна месечна наемна цена от 0.40 лева на стълб без ДДС за всяка следваща кабелна линия./чл.1 и чл.3.1 от договора/ В чл. 4 от про цесния договор страните са уговорили, че населените места, броят на съвмест но използваните стълбове и съответния брой на монтираните върху тях кабел ни линии, се установява с двустранен протокол, съставен от техни предста вители при подписването на договора, който е неразделна част от него. На 02.04.2012г., в изпълнение на тази уговорка, представители на страните са съставили  и подписали протокол,/л.13 от делото/, с който констатирали, че на територията на посоченте в протокола населени места ответникът ползва под наем по договора общо 812 стълбове  с монтирани 2 кабелни линии. Това об стоятелство се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел Т. Г., подписал протокола от името на ищеца.

  Видно от представените по делото данъчни фактури за дължимия наем за исковия период ищецът е издал 20 бр фактури всяка от които на  стойност 584,64 лв с вкл.ДДС.

            Във връзка с възражението на ответника , че този договор бил нищожен, поради настъпило след сключването му противоречие на същия с влязлото в сила на 29.12.2011 г. изменение на чл. 295, ал. 1 и 6 ЗЕС , което императивно недопускало сключването и съществуването на договор за наем на елементи на електроразпределителната мрежа, а след тази дата кабелните оператори по лучили правото да ползват стълбовете й срещу еднократно обезщетение след ва да се посочи следното: Преценката за нищожност на договора, включително и поради противоречието му със закона, се извършва към момента на сключването му, а не в някой последващ момент.Това е така,тъй като правата и задълженията, които произтичат от него, се определят от закона, при действие то, на който е сключен този договор (в този смисъл Р 16-2009-I т.о. и т. 3 от ТР 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС)..Поради това, ако един договор не про тиворечи на закона към момента на сключването му, той не е нищожен независимо дали противоречи на приети след сключването му императивни правни норми, освен ако на последните е придадено обратно действие с изрична норма на закона, защото само в този случай последният има действие и за настъпилите преди влизането му в сила юридически факти. В този смисъл е и задължителната практика по чл. 290 ГПК на ВКС по този въпрос, в която е прието, че гражданският закон се създава, за да уреди отношенията, които ще се породят при действието му, от което се извежда и действието за в бъдеще на гражданскоправната норма. Поради това обратното й действие е изключение, което следва да бъде изрично установено, за да може да преуреди заварените, тоест възникналите преди влизане в сила на новия закон правоотношения. Или възникването и осъществяването на правопораждащия юридически факт определя и приложимостта на гражданския закон,който го регламентира. Поради това новият закон няма да намери приложение спрямо фактите и отношенията, които е заварил, а те ще се уреждат и развиват от стария закон, при който са възникнали във всички случаи, в които новият закон изрично не е предвидил с обратно действие преуреждането им по различен начин. От изложеното следва, че не е налице обратно действие на закона, ако той урежда от влизането му в сила по нов начин правоотношения, които са се пораждали и развивали преди това. Изложеното налага извода, че правата и задълженията, които произтичат от правна сделка се определят от закона, при действието, на който е сключена същата (така и Р 16-2009-I т.о. ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и има задължителен характер).

В случая на изменението на нормите на чл. 295, ал. 1 и 6 ЗЕС (Обн. ДВ, бр. 105/2011 г., в сила от 29.12.2011 г.), на което се позовава ответникът, не е придавано обратно действие с изрична разпоредба на закона (чл. 14, ал. 1 ЗНА). Поради това същото изменение въобще не се прилага за заварените право отношения,които са възникнали от настъпили преди влизането му в сила на 29.12.2011 г. Поради това правата и задълженията по сключения между страните на 02.04.2011 г.  договор за наем  следва да се спазват  по старата редакция на чл. 295, ал. 1 и 6 ЗЕС (от ДВ, бр. 41/2007), при действието на която е бил сключен този договор и са възникнали и поети от тях по същия насрещните им задължения (така и Р 16-2009-I т.о. ВКС). Ето защо не би могло да се приеме, че сключеният между страните договор за наем е нищожен, поради възникнало след сключването му негово противоречие с приетото на 29.12.2011 г. изменение на чл. 295, ал. 1 и 6 ЗЕС .Поради това отношенията  по него ще се уреждат и развиват при старата редакция на същата норма, защото изменението й изрично не е предвидило с обратно действие преуреж дането им по различен начин (така и Р 16-2009-I т.о. ВКС).

Следователно страните са обвързани от валидно сключен помежду им договор за наем. В чл. 16, ал. 2 от него е уговорено, че същият се сключва за срок от една година от деня на подписването му, а в ал. 3 на чл. 16 е уговорено още, че в случай, че някоя от страните по него не е заявила писмено в 1-ме сечен срок преди изтичането му, че желае договорът да бъде прекратен или променен, то неговият срок автоматично се удължава с още 1 година, при същите условия.

        С уведомление входирано в КЕЦ К. под.№***/06.03.2013г. /л.45 от делото/ ответникът  е заявил на ищеца,че с оглед измененията с ДВ бр. 105/2011 г. на чл. 295 ЗЕС желае  неговата промяна, като бъде включена в него клауза за безвъзмездно ползване на наетите с него стълбове . При наличие на това писмено изявление на ответника, че желае промяната на този договор, направено в рамките на едномесечния срок по чл. 16, ал. 3 от същия договор  преди изтичане на 02.04.2013 г. на автоматично продължения му с още една година негов срок на действие, съдът намира, че на 02.04.2013 г. действието на този договор е пре кратено, поради изтичане на този му удължен срок и писменото изявление от 29.03.2013г. на ответника, че желае промяната му, с което е настъпило уговореното от страните в чл. 16, ал. 3 от същия договор прекратително условие, прекратило автоматичното продължаване на действие то му с още 1 година, при същите условия (чл. 25, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът намери, че на 02.04.2013 г. този договор е прекратен, поради изтичане на срока му на действие (Р 135-2011-IV г.о. на ВКС).  

От заключението на приетата повторна ССЕ на в. л. М.А.Д.,която съдът кредитира като компетентно изготвена  се установява,че ищецът е осчетоводил десет фактури на обща стойност 5846,40лв отнасящи се за период след  датата на прекратяване на договора 02.04.2013 г и е ползвал данъчен кредит.Това обстоятелство се потвръждава и от пред ставените по делото справки декларации подадени от ответника  по реда на чл.125 от ДОПК пред ТД на НАП П.С тези действия на практика от ветникът  е признал, че  и след изтичането на този наемен срок,   е продължил да ползва процесните стълбове  със знанието и без противо поставянето на ищеца – наемодател. .    

Тези действия на ответника представляват извънсъдебно  признание на процесните парични задължения за плащане на процесните наеми по тези фактури по договора за процесните месеци и доказват тяхното съществуване (чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 182 ГПК, в този смисъл и Р 427-2007-I т.о., Р 42-2010-II т.о. и Р 46-2009-II т.о. на ВКС).

Поради това   договорът за наем се счита продължен за неопределен срок и няма данни по делото действието му да е прекратявано на друго основание за исковия период   (чл. 236, ал. 1 ЗЗД, Р 635-2010-IV г.о. и Р 169-2012-IV г.о.на ВКС).    

С решение № 450/27.05.2015 г. на КЗК гр.С,/л.46-72 от делото/ е установено, че ищецът е извършил нарушение на чл. 21 ЗЗК, изразяващо се в определяне и налагане на необосновано високи цени за ползване на стълбо видната му електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията на дефинирания засегнат пазар и се засягат интересите на потребителите по смисъла на чл. 21, т. 1 ЗЗК, като му се налага поради това имуществена санкция от 441 380 лева, по становява се прекратяване на нарушението и незабавно изпълнение на това прекратяване   Тъй като това решение съгласно  чл. 66, ал. 1 ЗЗК има действие само занапред, от момента на постановяването му на 27.05.2015 г. с оглед незабавното му изпълнение в частта за прекратяване на нарушението ответ никът  дължи наем  по договора  за периода  от  01.10.2012г. до 26.05. 2015г вкл. и не дължи наем за периода след датата на постановяването му    27.05. 2015г. до 31.05.2015г 

Ответникът върху когото лежи доказателствената тежедст не ангажира доказателства да е платил на ищеца процесните наеми за периода  предхождащ решението на КЗК-01.10.2012г.-26.05.2015г.Напротив, от заключенията на приетата ССЕ се установава, че по процесните фактури няма извършени пла щания.

Предвид наличието на договорно правоотношение между страните основано на сключения помежду им договор за наем  действието на който е про дължило през   периода 01.10.2012г. до 26.05.2015г вкл. исковата претенция за заплащане на  дължимите наемни вноски се явява основателна и следва да се уважи за сумата от 11598,19лв.Този размер е преизчислен от съда на база заключенията на приетите ССЕ като от наема за целия исков период от 11692,80лв се приспадне сумата от 94,61 представляваща наем ца периода 26.05.-31.05.2015г. .Върху посочената главница следва да се присъди законната лихва считано от датата на постъпване на исковата молба в съда-05.10.2015г. до окончателното й заплащане.Над този размер до пълния предявен такъв от 11692,80 лв исковата претенция следва да се отхъврли като неоснователна.

 По акцесорната претенция:

 Като не е платил наемните вноски  в уговорения в чл. 6, ал. 1 от договора  срок – не по-късно от 15-то число на месеца, за който са били дължими,  ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавеното им плащане за периода на забавата в размер на законната лихва- чл.86 ал.1 от ЗЗД.Нейният размер преизчислен от съда на база заключенията на изготвените ССЕ възлиза на сумата от 1780,31лв.Ето защо тази искова претенция се явява основателна и следва да се уважи в посочения размер.Над този размер до пълния претендиран такъв от  1783,41лв. исковата претенция като неоснователна следва да се от хвърли.

По разноските:

 С оглед изходза на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски съразмерно уваожената част на исковете.Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ответника ю. възнаграждение от 1000лв е неоснователно, докол кото същото е  в размер близък до еднократния размер на адв възнаграж дения,определен съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1 за мин размери на адв възнаграждения.По същите съображения е неоснователно и възражението на ищеца за прекомерност на  претендираното от ответника адв възнаграждение в размер на 1000лв.

 Ето защо на осн чл.78 ал.1 от ГПК  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  сумата от 1895,21лв представляваща разноски за настоящото производство съразмерно уважената част на исковете.

 На осн. чл.78 ал.3  от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  сумата от  8,12 лв представляваща разноски за настоящото произ водство  съразмерно отхвърлената част на исковете

           Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОСЪЖДА “Елитком“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Гладстон“ № 9, ет. 3, ап. 9  да заплати на „ЕВН България Електро разпределение“ ЕАД, с ЕИК 11552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37   сумата от  11598,19лв , представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.10.2012г.-26.05. 2015г.,дължима по сключен между страните на 02.04.2012г. договор за наем,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявен такъв от 11 692,80 лв. ,сумата от 1780,31лв  представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.11.2012г.-04.10.2015г.КАТО  ОТХВЪРЛЯ иска над уважения раз мер до пъния предявен такъв от  1783,41 лева  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2015г до окончателното изплащане,както и сумата от 1895,21лв представляваща разноски за настоя щото производство

        ОСЪЖДА  „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, с ЕИК 11552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37   да заплати на “Елитком“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Плов див, ул. „Гладстон“ № 9, ет. 3, ап. 9  сумата от 8,12лв представляваща разноски за настоя щото производство

      РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ З.Б.

 

Вярно с оригинала.

КК