Гражданско дело 12552/2015 - Решение - 07-10-2016

РЕШЕНИЕ

         РЕШЕНИЕ

№ 2962                                            06.10.2016г.                    Град ПЛОВДИВ

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 Пловдивски районен съд                                            І граждански състав

В  открито  заседание на двадесет и осми септември две хиляди  и шестнадесета година в следния състав:

                         Председател: АНЕТА ТРАЙКОВА

Секретар: Цвета Тошева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 12552  по описа за  2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание член 221, ал. 2 от КТ и чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, във връзка с чл.79 и чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Уеб консултинг” ЕООД  с ЕИК 200391138 е предявил срещу ответника И.В.Б. с ЕГН ********** ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 925 лева, в размер на едно брутно възнаграждение, поради прекратяване на ТПО между страните – дисциплинарно уволнение на ответника и иск по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да възстанови /заплати/ на ищеца сумата от 4607,31 лева, представляваща уговорената в член 2.5 от трудовия договор отговорност на ответника за преждевременно прекратяване на труд. договор, по негова вина, изразяваща се в получените от ответника пет брутни трудови възнаграждения, изплатени до датата на напускането му. Претендират се законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че с ответника имат сключен трудов договор от 24.11.2014г., със срок на изпитване от шест месеца, който се е трансформирал в безсрочен, на длъжността „*”. Трудовият договор между страните бил прекратен на осн. член 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № * от 13.07.2015г., съгласно която ответникът бил уволнен дисциплинарно, считано от 06.08.2015г

Твърди се, че съгласно клаузите на този договор било предвидено провеждането на обучение на ответника – наименовано „начално вътрешно обучение“ и че съгласно член 2.1 ответникът бил поел задължение да работи в дружеството не по-малко от осемнадесет месеца, считано от подписването му, като при преждевременно прекратяване на договора по инициатива на служителя преди изтичане на уговорения срок, същият ще трябва да възстанови получените от него пет брутни трудови възнаграждения, изплатени до датата на напускане.

Излагат се твърдения, че ответникът има проведени общо 21 обучения за периода от ноември 2014г. до юни 2015г., като във връзка и за целите на обучението работодателят е извършил разходи за командировки, пътни, дневни, хотел. В резултат на обучението ответникът бил  придобил нови умения и знания.

Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника.

В същия се сочи, че исковете са недопустими, респ. неоснователни. Заявява се, че липсва валидно прекратяване на труд. договор, тъй като от представените от ищеца обратни разписки не се удостоверява валидно връчване на заповедта за дисц. уволнение и прекратяване на ТПО до ответника, а и ответникът не  е знаел, че такава е била издадена.

Настоява се на това, че сключеният между страните трудов договор не е договор за повишаване на квалификацията, нито договор за преквалификация на служителя, доколкото не съдържа минималното съдържание на този вид договори, не съдържа и задължителни по закон реквизити, ето защо не може да бъде търсена и отговорност от работника на основание договор, който не съществува. Отделно от това сочи, че отговорността на работника, при условие обаче, че е налице валидно сключен договор за повишаване на квалификацията и преквалификация, се свежда до покриване само и единствено на направени от работодателя разходи за повишаване квалификацията на работника.

Твърди се, че БТВ на ответника е 500 лева, а не 925 лева, за каквато сума ищецът не е представил доказателства. Относно представените от ищеца фактури за разходи е счел, че не следва да бъдат приемани, поради това, че от тях не става ясно за каква услуга са били съставени, както и че нямат отношение за спора. Претендират се разноски. Не са ангажирани доказателства.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства – трудов договор № */24.11.2014г., се установява, че ответникът е работил по трудово правоотношение на длъжността “*” в дружеството – ищец с уговорено основно месечно ТВ в размер на 500 лева.

Представени са заверено копие от трудовата книжка на ответника, в която е положен печат за прекратяването на ТПО на ответника, поради  дисциплинарното му уволнение,  констативен протокол за извършено нарушение от 12.06.2015г., установяващо обстоятелството, че от страна на ответника има извършено нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа в два последователни работни дни – 11.06.2015г. и 12.06.2015г. и търсене на писмени обяснения от служителя с изх. № */15.06.2015г. и заповед № */13.07.2015г. за налагане на дисциплинарно уволнение, която не  е била връчена лично на служителя Б..

Работодателят сочи, че е направил опит да връчи искането за даване на обяснения и заповедта за уволнение по пощата. Представени са копия от обратните разписки, от които се установява, че пратките не са били потърсени от получателя им. Последните са били оспорени от пълномощника на ответника с довода, че не е ясно какво е било изпратено, както и че не е залепено или връчено уведомление, че писмата могат да бъдат получени в съответния клон на „Български пощи“. Съдът намира за основателно това възражение, доколкото действително от приложените обратни разписки не се установява какво е било изпратено за връчване на служителя, а след като това не е било изяснено не следва да се поставя и разглежда въпроса дали е било връчено надлежно.

Следва да се отбележи обаче, че в хода на това производство ищецът е узнал за извършеното дисциплинарно уволнение, тъй като с получаване на препис от исковата молба е получил и препис от заповедта за дисциплинарно уволнение, като няма данни, че я е оспорил в двумесечния срок, ерго същата е влезнала в сила и същият следва да се счита дисциплинарно уволнен.

Ето защо съдът приема за основателна исковата претенция на ищеца за заплащане на обезщетението по член 221, ал. 2 от КТ при установяване на предпоставките на този текст, а именно: съществувало между страните валидно ТПО, прекратено поради дисциплинарно уволнение на служителя. БТВ на последното получено от служителя месечно БТВ съгласно член 228, ал. 1 от КТ е в размер на 925 лева, установено от заключението на вещото лице К., неоспорено от страните в тази му част.

По предявения иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, във връзка с чл.79 и чл. 92 от ЗЗД.

От представения по делото трудов договор, глава ІІ, е предвидено обучение на служителя под формата на начално вътрешнофирмено обучение, считано от постъпване на работа на служителя, като допълнително работодателят е поел и ангажимента да провежда периодични трейнинги извън посоченото начално обучение. По силата на член 2.3 служителят е поел задължение да работи в ищцовото дружество в продължение на 18 месеца от 24.11.2014г. – датата на подписване на трудовия договор, а по силата на член 2.5 е уговорена неустойка за неизпълнение в размер на 5 БТВ, изплатени на служителя до датата на напускане, предвидена за прекратяване на ТПО по инициатива на служителя преди изтичане на 18 месечния срок на договора.

Работодателят твърди, че се касае за договор за повишаване на квалификацията, уреден в разпоредбата на чл. 234 от КТ, а служителят, че договорът е такъв за обучение по време на работа, уреден в чл. 230 от КТ. Характерно за договора за повишаване на квалификацията или за придобиване на нова такава се явява обучение в учебно заведение или организирано от министерства, общини, работодатели или организации на работодатели или на работници и служители, за определен период от време, след завършването на което се повишава съществуваща или се придобива нова професионална квалификация, като при това обучение служителят се откъсва от работния процес. Целта на договора, както за работодателя, така и за служителя е да се повиши равнището, степента на знания и умения на работника в рамките на определена професия или специалност, респ. да се постигне по-високо ниво на упражняваната професия, по която се осъществява ТПО между страните.

              При договора за ученичество работникът се обучава в процеса на работа, като участва в работния процес под надзора на наставник. Съществен елемент от договора се явява полагане на теоретико - практически изпит, като при  успешно полагане на изпита на ученика се признава определена степен на квалификация по съответната професия или специалност. Именно защото с усилията си ученикът се включва в работния процес, като престира работната си сила, той получава и трудово възнаграждение според извършената работа.      

 В настоящия случай съдът намира, че между страните е налице валидно сключен договор за повишаване на квалификацията. Макар и в самия договор да не са намерили отражение формата /лекции, семинари и обучение на работното място/ и времето на обучението /до 3 години/, както и финансовите, битовите и други условия за времето на обучението, това не води до нищожност на договора. Служителят е започнал обучението си с откъсване от работния процес, за което са били представени писмени доказателства, приключил го е, като е придобил нови знания и опит. Тези обстоятелства се подкрепят и от разпитания свидетел Л.А., съгласно чиито показания се установява, че ответникът е минал начален двуседмичен курс на обучение, а след това по ден, два последващи технически обучения, като в първите шест месеца обученията са по 7 – до 10 дни. След преминаване на техническото обучение служителите били обучени как да разговарят с клиентите, как да им предлагат услуги, какви думи  изрази да избягват при общуване, като за длъжността на ищеца могат да бъдат приемани хора с всякакви професии, важното било те да могат да осъществяват добра комуникация и да предлагат добро обслужване и да има клиентела. След постигането на определени критерии издържалите обучението служители се пренасочвали в други отдели и по този начин се повишавала квалификацията им.

Следва да се отбележи, че практическото обучение се явява част от професионалното обучение, както и от това за придобиване или повишаване на професионалната квалификация, поради което неговото уговаряне не е единствено присъщо на договора за ученичество.

Съгласно възприетото в Решение № 9 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 689/2012 г., III г. о., ГК, разбиране, работник или служител, който е сключил със своя работодател договор за повишаване на квалификацията си, като се е задължил да работи при него за определен срок от време и обучението е било за сметка на работодателя, но не е изпълнил така поетото задължение, дължи на основание чл. 234, ал. 3, изр. 1 от КТ заплащане на разходите, направени за повишаване на квалификацията му /в този смисъл е и решение по чл. 290 от ГПК168 от 12.04.10 г. по гр. д. № 896/09 г. на IV г. о. на ВКС/. Въпросът е когато в сключения договор за повишаване на квалификацията е уговорен конкретен размер на компенсацията следва ли да се присъди уговорената от страните сума или следва да се присъди установената като реално направен разход за повишаване на квалификацията. Според мнозинството от настоящия съдебен състав - във всички случаи се дължи само възстановяване на направените разходи за обучение и то в размер съответен на неизпълнението /по аналогия със сходните хипотези на чл. 232, ал. 3 от КТ, чл. 35, ал. 3 от З., в който смисъл е постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 272 от 5.10.11 г. по гр. д. № 1637/10 г. на ВКС/.

Приема се, че целта на закона, обичаите в практиката и добросъвестността /забраната за неоснователно обогатяване/  е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ срок при този работодател да компенсира направените от него разходи за обучение /действително претърпените вреди/ до реалния им размер като се прилага установения в трудовото право принцип, че на работодателя се дължи обезщетение съответно на неизпълнението.

Съгласно изслушаното заключение на вещото лице С.К., неоспорено от страните, изготвено компетентно и безпристрастно, се установяват извършените от работодателя разходи за обучение, като съобразно неотработеното от ответника време по договора разходите възлизат на 1351,46 лева, до който размер ще се уважи  иска, като за разликата до пълния предявен ще се отхвърли като неоснователен.

Ищецът претендира разноски в общ размер от 1 862,78 лева съобразно представен списък на разноските. Ответникът претендира разноски от 600 лева адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на разноските.

С оглед изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 50 лева държавна такса за уважения иск по чл. 221, ал. 2 КТ; 54,05 държавна такса за уважения частично иск по чл. 234, ал. 3 КТ; 500 лева адв. възнаграждение по уважения иск по чл. 221, ал. 2 КТ и 145 лева адв. възнаграждение за уважения частично иск по чл. 234, ал. 3 КТ, сумата от 117,39 лева за ССЕ съобразно уважената част от исковете, сумата от 132,47 лева разноски за превод съобразно уважената част на иска по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ или общо 998,88 лева.

На ответника ще се присъдят разноски по съразмерност съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 213 лева адв. възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                                        РЕШИ:

         ОСЪЖДА И.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „Уеб консултинг” ЕООД  с ЕИК 200391138 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 8, етаж 3 обезщетение по член 221, ал. 2 КТ в размер на 925 лева, поради прекратяване на ТПО между страните – дисциплинарно уволнение на работника, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 02.10.2015г. до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА И.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „Уеб консултинг” ЕООД  с ЕИК 200391138 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 8, етаж 3 сумата от 1351,46 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор от 24.11.2014г., поради прекратяване на  трудовия договор по вина на ответника, преди изтичане на 18-месечния срок на договора, и изразяваща се в извършените от това дружество разходи за обучение за повишаване на квалификацията на И.Б., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 02.10.2015г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над този размер до пълния предявен от 4607,31 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА И.В.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „Уеб консултинг” ЕООД  с ЕИК 200391138 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 8, етаж 3 разноски по съразмерност съобразно уважената част от исковете в размер на 998,88 лева.

         ОСЪЖДА „Уеб консултинг” ЕООД  с ЕИК 200391138 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 8, етаж 3 да заплати на И.В.Б. с ЕГН ********** *** разноски по съразмерност в размер на 213 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ А. Трайкова

 

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.