Гражданско дело 12543/2015 - Решение - 14-05-2016

Решение по Гражданско дело 12543/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1617                         14.05.2016 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 12543 по описа за 2015 година.

 

Предявеният иск намира основание в чл.55 ал.1 ЗЗД.

Ищците М.М.М.-К. и Г.П.К. твърдят, че на 04.10.2006 г. са сключили с „Ейч Ви Банк Биохим”АД, чийто правоприемник към настоящия момент била банката ответник „УниКредит Булбанк”АД, договор за ипотечен кредит, по силата на който им била предоставена сумата 50 000 евро. Срещу това те се задължили да заплащат на банката лихва считано от 15.09.2007 г., формирана по следния начин: плаващ лихвен процент – БЛП на банката минус 0,235%, съгласно Общите условия. Към този момент базисният лихвен процент се формирал от сумата на тримесечния EURIBOR и надбавка от 5,10%. За обезпечение на кредита била учредена ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.П.******** като за това бил съставен нотариален акт № *******. на СВ – П. Твърди се, че така сключеният договор не е бил променян с последващи анекси, като към настоящия момент кредитът е изцяло погасен от двамата ищци. Ищците твърдят още, че без правни основания банката едностранно била добавила нов допълнителен елемент при формиране на дължимата лихва, считано от 28.11.2008 г. Поддържа, че разбрали за това в процеса на погасяване на кредита като установили, че банката е прибавила при формирането на лихвата така наречената „премия” - лихвообразуващ компонент, който не бил съществувал към момента на сключването на договора. Твърди се, че банката не е имала основание да прави това. В допълнение се излага довод, че дори да се приеме, че към договора след 28.11.2008г. са приложими действащите понастоящем Общи условия на банката, предвиждащи подобна компонента, било налице противоречие между тези Общи условия и индивидуално договореното от ищците, тъй като те не били договаряли такава премия като елемент от образуване на базовия лихвен процент /БЛП/. Това противоречие се изразявало в обстоятелството, че по сключения договор от 04.10.2006г. възнаградителната лихва се формирала от един компонент, а по действащите Общи условия – глава ІІІ, т.9.2 - от два компонента, включващи съответния пазарен лихвен индекс, съобразно валутата на кредита за периода на олихвяване и премия, която банката може едностранно да променя по реда, установен в Общите условия и договора. Ищците твърдят, че при подобна разлика предимство имат разпоредбите на сключения договор, а не на Общите условия тъй като в него изрично е било посочено как се формира БЛП. Твърди се още, че в следствие на дадени инструкции от Комисията за защита на потребителите банката е премахнала от Общите си условия редица неравноправни клаузи, съдържащи едностранна промяна на лихвените проценти. По този начин банката вече не прилагала в практиката си правилата относно компонента „премия” за тези клиенти, в чийто индивидуални договори за кредит било посочено, че БЛП се формира само и единствено от размера на съответния пазарен индекс. Предвид това, ищците считат, че съответната надбавка, която банката едностранно е въвела като част от дължимите от тях лихви, е получена без правно основание. Поддържат, че в периода от 01.10.2010 г. до 15.01.2015 г., т.е. до окончателното погасяване на кредита, без основание са заплатили на банката сума в размер на 8645,75 евро, която представлява общия сбор от надвзетите суми, равни на премията, добавена като компонент в БЛП. Ето защо, претендира ответникът да заплати тази сума.

Ответникът „Уни Кредит Булбанк” не оспорва, че между ищците е имало сключен договор за кредит, както и че възнаградителната лихва по този кредит е формирана по посочения от ищците начин чрез добавяне на премия към БЛП. Не спори и относно това, че промяната на вноските е извършена едностранно от банката въз основа на изменените Общи условия. Твърди обаче, че е имало основание въз основа на изменените Общи условия да събира суми за премия. Поддържа, че тези Общи условия са били известни на ответниците и са станали част от действащия договор за кредит, поради което оспорва, че тези суми са неправомерно получени. Прави евентуално възражение за погасяване на вземането на ответниците за надвзети суми по давност, считано от датата, на която са променени Общите условия. Поддържа, че вземането за възстановяване на главницата е било периодично плащане и към него се прилага 3-годишен давностен срок, поради което искът е погасен по давност за периода преди 02.10.2012 г.

Съдът намери за установено следното:

По делото не се спори, че „Еейч Ви Би Банк Биохим” АД, която е праводател на банката ответник по настоящото дело, е предоставила на ищците ипотечен кредит по силата на договор от 04.10.2006г. относно сумата 50000 евро, която те се задължили да върнат на триста месечни вноски с краен срок на погасяване 15.09.2031 г. / чл.4 на договора – л. 10 от делото/. Предвидено било, че първоначалните дванадесет погасителни вноски дължими за времето от 15.10.2006г. до 15.09.2007г., ще бъдат в размер от по 261,17 евро, които представлявали сбор от главница плюс лихва, определена на база фиксиран лихвен процент, съгласно чл.9, ал.1. За този период, съгласно чл.9, ал.1 от договора размерът на фиксирания лихвен процент бил определен на 3,9% / лист 11/ . За останалите 288 броя погасителни вноски, дължими за времето от 15.10.2007г. до 15.09.2031г. размерът на вноската бил определен на 382,43 евро,  представляващи сбор от главница, плюс лихва, определена на база плаващ лихвен процент, който съгласно чл.9 ал.2 от договора следвало да се образува от базовия лихвен процент / БЛП/  на банката, минус 0,235%. Към момента на подписване на договора размерът на БЛП на банката за евро бил определен на 8,261%. В чл.9 ал.2 от договора било предвидено, че актуализациите на базисните лихви проценти се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска, съгласно т.3.12.6 от Общите бизнес условия, като за последното кредитополучателите давали изричното си съгласие. Установява се от съдържанието на Общите бизнес условия, които са били в сила, към датата на сключване на договора / лист 68 на делото/, че т.3.12.6 предвижда, че при кредитите с равни погасителни вноски, погасяващи главница и лихва, размерът на дължимата вноска се актуализира  веднъж годишно, през месец януари чрез отразяване на действуващия актуален в момента БЛП. В т. 3.12.2 е описана методиката за формиране на БЛП за кредити в евро, която включва следните компоненти: тримесечен EUROLIBOR и надбавка от 5,10 %.

Установява се, че по времето на действие на договора и след сливането между „Еейч Ви Би Банк Биохим” АД и ответната „Уни Кредит Булбанк” АД са одобрени общи условия, в сила от 02.04.2009г. / лист 75/. Съгласно тях т. 9.2 базовият лихвен процент по кредитите се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване и премия. Предвидено е, че банката може да променя размера на премията по ред, установен в общите условия. В чл.38 от тези общи условия било предвидено право на банката да актуализира условията, като при изменение същите ставали валидни и запазвали и продължавали действието си в последната им актуална редакция, а банката уведомявала своевременно клиентите си за настъпилите промени и последната актуализация, чрез разпространението им в салоните на банката и чрез електронните и канали.

С решение по протокол №38/14.10.2008г. управителният съвет на ответната банка взел решение цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от променлив базов лихвен процент, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс / SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR / или друг лихвен индекс и премия, определяна по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови пункта, в зависимост от стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксираната договорена надбавка, отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и кредитния риск / лист 65 /. Приети са и още няколко решения за изменение на БЛП и актуализацията му / лист 62 – 67/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза / лист 123/, че за периода от 18.09.2010г. до 15.01.2015г., съобразно договорената методика за определяне на годишния лихвен процент, включваща БЛП плюс надбавка (така както е отразена в договора за ипотечен кредит)  общия размер на възнаградителната лихва следва да възлиза на 10681,82 евро. Реално начислената от банката лихва за този период е 19387,56 евро, като разликата между първата и втората стойност възлиза на 8705,74 евро.  Вещото лице е установило също, че е налице увеличение на привлечения ресурс и средните годишни лихвени проценти по привлечените депозити. При формиране на база взетите от УС на банката решения базисен лихвен процент освен тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 5,10 % е добавен и компонент „премия” и същият участвува при определянето на лихвения процент по процесния кредит, като сумата на начислените от банката лихви, съответствува на приетата методика за изчисление при включване на компонента „премия”.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

По предявен иск за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже предаването на определено имущество на ответника, а той следва да установи, че има основание да го получи.

Съдът намира, че с оглед твърденията изложени в исковата молба, а именно, че банката не е имала основание да събира частта от възнаграждението за ползуване на кредита определено като „премия”, правната квалификация на иска е неоснователно обогатяване в следствие на получаване от ответника без основание на парични средства, тоест по чл.55, ал.1 пр.първо ЗЗД. Не могат да бъдат споделени доводите за неприложимост на разпоредбата предвид наличието на договорни отношения между страните, които са изложени в отговора и в писмената защита /т.1/ на ответника. В тях се поддържа, че защитата на ищците следва да е по чл.79 ЗЗД, поради което искът е недопустим. За да е налице претенция за обезщетение на договорно основание, следва да има неизпълнение на задължение от страна на някоя от страните. В случая начисляването и получаването на възнаградителната лихва по кредита не е задължение на банката, а нейно действие свързано с осъществяването на правото и да получи плащане за ползването на паричните средства. Основното си задължение по договора за кредит, съставляващо дължимата престация, банката е осъществила като е предоставила за усвояване сумата по кредита. Поради това твърдението на ищците за неправилно определяне на размера на дължимата договорна лихва, не е относимо към неизпълнение на договора по смисъла на чл.79, ал.1 ЗЗД.

Между страните е безспорно, че в така посочения период ищците са заплащали погасителни вноски по кредита, като в частта си относно дължимата възнаградителна лихва, те са били начислявани при методиката използваща освен базисен лихвен процент плюс фиксирана надбавка и допълнението „премия”. За да обоснове правото си да получи тази премия, банката ответник се позовава на приетите нови общи условия, решението на управителния съвет относно определяне на начина на формиране на лихвата и разпоредбата на чл. 3.12.7 от Общите бизнес условия на „Ейч Ви Би Банк Биохим” АД, които са действали при сключването на договора за кредит.

Във връзка с тези доводи следва да се има предвид, че при постигане на съгласие за сключване на договор при общи условия, съдържанието му се определя освен от тях и от индивидуално уговорените в него клаузи, а при противоречие, се прилага уговореното – арг. от чл. 298 ал.3 от ТЗ. В чл.24 от сключения договор е предвидено действието на цитираните Общи бизнес условия на банката. Не се спори, относно това, че ищците са ги приели, от което следва, че тези условия са станали част от договора. Правото на банката да изменя лихвата, регламентирано в чл. 3.12.7 от тези общи условия е свързано със случай при който разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране, се увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит. В тези хипотези банката може да увеличава първоначално определената над базисния лихвен процент надбавка с размера на увеличените разходи / лист 71 на делото/. Тълкуването на тази разпоредба, ведно с разпоредбата на чл. 9 от договора за кредит, води до извод, че банката ответник има право, при доказано изменение на разходите по финансирането, да промени едностранно надбавката над базисния лихвен процент. Тази клауза обаче не дава право на банката едностранно да въведе нов компонент при формирането на размера на възнаградителната лихва, както това е сторено с цитираните по-горе нови Общи условия приети през 2009 г. и решенията на Управителния съвет.

Относно задълженията и правата на страните по договора за кредит, следва да се прилагат общите условия, които са действали към датата на сключването му. Обвързването на кредитополучателите с приетите по-късно от ответника общи условия е възможно само по пътя на постигнато взаимно съгласие за това, защото има характер на изменение на договора. Този извод се налага, както от съдържанието на чл. 20а, ал.2 ЗЗД, така и от 298, ал.1 т.1 и ал.2 от Търговския закон, съгласно които общите условия стават задължителни за другата страна, ако тя писмено заяви, че ги приема и ако са й били предадени преди сключването, респективно изменението на договора. Ето защо не могат да бъдат споделени доводите на представителя на ответника, че е било достатъчно публичното обявяване на новите общи условия, за да намерят те приложение към процесното правоотношение. При положение, че ответникът не е доказал наличие на допълнително писмено споразумение със ищците, с което те приемат новите общи условия в частта им досежно въвеждането на новата компонента именувана „премия”, той не е имал основание да я начислява и събира по договора. 

Не създават основание за получаването на сумите за „премия” и решенията на управителното тяло на банката, с които тази компонента се въвежда и се определя нейният размер, тъй като за тях е изцяло валидно посоченото по-горе – от една страна, те не засягат надбавката визирана в чл. 3.12.7 от първоначалните общи условия, а променят методиката за определяне на възнаградителната лихва, а от друга – се основават на общи условия, които ищците не са приели изрично.

С оглед изложеното съдът намира, че за банката не е било налице основание да начисли и получи частта от възнаградителната лихва, равна на компонента „премия”, която съгласно установеното от експертизата възлиза общо на 8705,74 евро за периода от 18.09.2010г. до 15.01.2015г. Тъй като тази сума е по-малка от исковата претенция – 8645,75 евро, се налага извод, че искът е изцяло основателен.

 

По възражението за изтекла погасителна давност:

Ответникът излага довод за периодичност на вземането на ищците, с оглед което се позовава на тригодишната погасителна давност по чл.111 б.”в” ЗЗД. Предвид правната квалификация на - чл.55, ал.1 ЗЗД и в съответствие с указанията дадени в т.7 на Постановление №1 /1979г. на Пленума на ВС, следва да се приеме, че погасителната давност за вземането е петгодишна, тъй като то е за неоснователно обогатяване. Давността в случаите на първата хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД започва да тече от момента на получаването. Следователно за всяка отделна вноска, правена от ищците, ще тече отделна давност, макар самото вземане да няма периодичен характер. Отделните погасителни вноски са били дължими  на 15-то число, считано от 15.10.2006г., следователно за първата вноска, предмет на настоящия иск - тази за месец октомври на 2010г. давността е започнала да тече на 15.10.2010г. Тъй като искът е заведен на 02.10.2015г., към този момент петгодишният давностен срок не е била изтекъл. Същото се отнася и за останалите вноски, обхванати от процесния период.

Предвид изложеното, възражението за погасителна давност е неоснователно и искът следва да бъде уважен за пълния му размер.

 

По разноските:

            Ищците са представили доказателства за направени разходи в общ размер на 3277 лева, от които: 677 лева държавна такса / л.32/, 100 лева възнаграждение за вещо лице /л.96/ и 2500 лева – заплатен адвокатски хонорар / л.9/. Цената на предявения иск в левова равностойност е 16909,62 лв. Съгласно Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения размерът на най-ниското възнаграждение при такъв материален интерес е 830 лв. плюс 3% за горницата над 10000, тоест общо 1037,28 лева. Съдът счита, че делото е с по-висока степен на правна и фактическа сложност, предвид обстоятелството, че съдебната практика по подобен род дела е в процес на първоначално формиране, което е свързано с повече усиля на представителите на страните по издирване на приложимите норми, практика и преценка на фактите, включително при съпоставката им с действуващото право на ЕС. Поради това, определеното възнаграждение, макар да е над минималния размер, не може да бъде определено като прекомерно в частта си до 2000 лева. За разликата до общо претендираните 2500 лева, обаче, възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно. Ето защо съдът намира, че следва да присъди разноски за адвокат в размер на 2000 лева, като определи общата сума на деловодните разноски, дължими от ответника на 2777 лева.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Уни Кредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане” пл. „Света Неделя” №7, представлявана от Л.Х. и А.К. да заплати на М.М.М. – К. ЕГН ********** и Г.П.К. ЕГН ********** двамата с адрес: ***, със съд. адрес:***, оф. 3, адв. В.М., на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 8645,75 евро /осем хиляди шестстотин четиридесет и пет евро и 75 евроцента/, получена от ответника без основание, във връзка с начисляването на компонент „премия” при формирането на размера на възнаградителната лихва по договор за ипотечен кредит № 143/04.10.2006г., сключен между ищците и праводателя на ответника „Ейч Ви Банк Биохим” АД, начислена за времето от 01.10.2010г. до 15.01.2015г.

 

ОСЪЖДА „Уни Кредит Булбанк” АД да заплати на М.М.М. – К. и Г.П.К., на осн. чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК, сумата 2777 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и седем лева/, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД