Гражданско дело 12379/2015 - Решение - 31-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е N

Р Е Ш Е Н И Е №3271

 

31.10.2016 г., град ПЛОВДИВ

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                          VІ граждански състав, на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година,

в публично заседание, в състав :

                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА

 

при секретар Петя Карабиберова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12379 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, съобрази:  

 

 

Производството е образувано по главен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и предявени при условие на евентуалност искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.5 и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

Ищецът „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, с ЕИК: 121887948, иска от съда да обяви по отношение на ответниците И.Д.Б., С.Г.Б., Х.Р.Г. и Б.Л.Г. нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършена с Нотариален акт №***, том ***, рег. №****, дело № *** г. по описа на нотариус с рег. № *** по РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. П. с вх. рег. № **** на ******* г., акт № **, том **, дело № **** г., поради това, че със сключването на сделката се накърняват добрите нрави, а при условията на евентуалност – поради това, че сделката е абсолютно симулативна, и отново при условията на евентуалност – поради това, че със сделката се заобикаля закона. Ищецът иска от съда и присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД твърди, че притежава качеството кредитор спрямо първият ответник - И.Д.Б., поради това, че последният бил авалист по записи на заповед, издадени в полза на ищеца – поемател, а именно:

1/. Със запис на заповед от  04.02.2008 г. с издател „Аквамат Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 115109394, и авалист И.Д.Б., издателят се е задължил безусловно да заплати на „УниКредит Лизинг“ АД, или на негова заповед при предявяването на същия сумата от 33 548,16 евро. Записа на заповед бил предявен за плащане на издателя на 21.11.2012 г., а на авалиста – на 16.11.2012 г. Поради неизпълнение на задължението за плащане по предявения запис на заповед кредиторът подал заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК и по образуваното ч. гр. дело № 21421/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив - XV гр. състав, били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която било разпоредено длъжниците солидарно да заплатят на кредитора сумата от 25 126,52 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.12.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2112,58 лева - разноски по делото. Въз основа на заповедта бил издаден и изпълнителен лист. Тъй като длъжниците възразили срещу заповедта, кредиторът предявил иск по чл.422, ал.2 от ГПК, производството по което приключило с влязло в сила решение по т. д. № 293/2014 г. по описа на ОС-Пловдив, с което съдът признал за установено, че „Аквамат Инженеринг“ ЕООД и И.Д.Б. дължат солидарно на „УниКредит Лизинг“ ЕАД сумата от 12 287, 89 евро, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2012 г., както и сумата от 3 253,74 лева - съдебни разноски.

2/. Със запис на заповед от  10.10.2008 г. с издател „Аквамат Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 115109394, и авалист И.Д.Б., издатетелят се е задължил безусловно да заплати на „УниКредит Лизинг“ АД, или на негова заповед при предявяването на същия сумата от 39 922,90 евро. Записа на заповед бил предявен за плащане на издателя на 21.11.2012 г., а на авалиста – на 16.11.2012 г. Поради неизпълнение на задължението за плащане по предявения запис на заповед кредиторът подал заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК и по образуваното ч. гр. дело № 21420/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив - VІ гр. състав, били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която било разпоредено длъжниците солидарно да заплатят на кредитора сумата от 39 922,90 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.12.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 561,65 лева - разноски по делото. Въз основа на заповедта бил издаден и изпълнителен лист. Тъй като длъжниците възразили срещу заповедта, кредиторът предявил иск по чл.422, ал.2 от ГПК, производството по което приключило с влязло в сила решение по т. д. № 195/2014 г. по описа на ОС-Пловдив, с което съдът признал за установено, че „Аквамат Инженеринг“ ЕООД и И.Д.Б. дължат солидарно на „УниКредит Лизинг“ ЕАД сумата от 39 922,90 евро, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2012 г., както и сумата от 8226,34 лева - съдебни разноски.

3/. Със запис на заповед от  10.10.2008 г. с издател „Аквамат Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 115109394, и авалист И.Д.Б., издатетелят се е задължил безусловно да заплати на „УниКредит Лизинг“ АД, или на негова заповед при предявяването на същия сумата от 19 894,08 евро. Записа на заповед бил предявен за плащане на издателя на 21.11.2012 г., а на авалиста – на 16.11.2012 г. Поради неизпълнение на задължението за плащане по предявения запис на заповед кредиторът подал заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК и по образуваното ч. гр. дело № 21422/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив - ІV гр. състав, били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която било разпоредено длъжниците солидарно да заплатят на кредитора сумата от 19 894,08 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.12.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1824,88 лева - разноски по делото. Въз основа на заповедта бил издаден и изпълнителен лист. Тъй като длъжниците възразили срещу заповедта, кредиторът предявил иск по чл.422, ал.2 от ГПК, производството по което приключило с влязло в сила решение по т. д. № 270/2014 г. по описа на ОС-Пловдив, с което съдът признал за установено, че „Аквамат Инженеринг“ ЕООД и И.Д.Б. дължат солидарно на „УниКредит Лизинг“ ЕАД сумата от 13 508 евро, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2012 г., както и сумата от 2 521,14 лева - съдебни разноски.

4/. Със запис на заповед от  09.09.2008 г. с издател „Аквамат Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 115109394, и авалист И.Д.Б., издатетелят се е задължил безусловно да заплати на „УниКредит Лизинг“ АД, или на негова заповед при предявяването на същия сумата от 9271,63 евро. Записа на заповед бил предявен за плащане на издателя на 21.11.2012 г., а на авалиста – на 16.11.2012 г. Поради неизпълнение на задължението за плащане по предявения запис на заповед кредиторът подал заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК и по образуваното ч. гр. дело № 21419/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив - Х гр. състав, били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която било разпоредено длъжниците солидарно да заплатят на кредитора сумата от 9271,63 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.12.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1097,87 лева - разноски по делото. Въз основа на заповедта бил издаден и изпълнителен лист. Тъй като длъжниците възразили срещу заповедта, кредиторът предявил иск по чл.422, ал.2 от ГПК, производството по което приключило с влязло в сила решение по т. д. № 899/2013 г. по описа на ОС-Пловдив, с което съдът признал за установено, че „Аквамат Инженеринг“ ЕООД и И.Д.Б. дължат солидарно на „УниКредит Лизинг“ ЕАД сумата от 9 271,63 евро, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2012 г., както и сумата от 1 097,87 лева - съдебни разноски.

5/. Със запис на заповед от  11.11.2008 г. с издател „Аквамат Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 115109394, и авалист И.Д.Б., издатетелят се е задължил безусловно да заплати на „УниКредит Лизинг“ АД, или на негова заповед при предявяването на същия сумата от 90 140,36 евро. Записа на заповед бил предявен за плащане на издателя на 21.11.2012 г., а на авалиста – на 16.11.2012 г. Поради неизпълнение на задължението за плащане по предявения запис на заповед кредиторът подал заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК и по образуваното ч. гр. дело № 21418/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив - ХІІІ гр. състав, били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с която било разпоредено длъжниците солидарно да заплатят на кредитора сумата от 9271,63 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.12.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 6464,08 лева - разноски по делото. Въз основа на заповедта бил издаден и изпълнителен лист. Тъй като длъжниците възразили срещу заповедта, кредиторът предявил иск по чл.422, ал.2 от ГПК, производството по което приключило с влязло в сила решение по т. д. № 899/2013 г. по описа на ОС-Пловдив, с което съдът признал за установено, че „Аквамат Инженеринг“ ЕООД и И.Д.Б. дължат солидарно на „УниКредит Лизинг“ ЕАД сумата от 154 877 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2012 г., както и сумата от 5 679,00 лева - разноски в заповедното производство, както и сумата от 8 805,41 лева - разноски по исковия процес.

Въз основа на издадените изпълнителни листове били образувани следните изпълнителни дела: изп. дело № ***** г. по описа на ********** с peг. №*** по РНК и район на действие СГС; изп. дело № **** г. по описа на *** А. П. с peг. №*** по РНК и с район на действие СГС и изп. дело №*** г. по описа на *** ****** с peг. №*** по РНК и район на действие ОС-Пловдив.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на  *********** г. с Нотариален акт №***, том ***, рег. №****, дело № *** от 2013 г. по описа на нотариус с рег. № *** по РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. Пловдив с вх. рег. № ***** на ********* г., под акт №**, том **, дело №***** г., длъжникът И.Д.Б., заедно със съпругата си С.Г.Б., прехвърлили на Х.Р.Г. следния, притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност, недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.860.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изп. директор на АГКК, намиращ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.506.860, с адрес: гр. П., ул. „**************, с предназначение на самостоятелния обект в сграда: гараж в сграда, с брой нива на обекта: 1, с площ на обекта от 16,24 кв. метра, с прилежащи части: 1,80 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.506.860.1.12, под обекта - няма и над обекта - 56784.506.860.1.1 и 56784.506.860.1.2.

Ищецът твърди, че към датата на извършване на посочената сделка - 17.09.2013 г., той е имал вземания спрямо ответника И.Д.Б., произтичащи от авала по описаните по-горе ценни книги, въз основа на които били издадени изпълнителни листове и образувани изпълнителни дела за посочените по-горе суми. Към момента на сключване на сделката длъжникът-ответник И.Д.Б. знаел, че има кредитор, към който той има изискуеми задължения. Освен това, данъчната оценка на недвижимия имот към момента на сключване на сделката била в размер на 11 184,20 лева, а същият бил продаден за сумата от 5 000 лева, изплатена изцяло и в брой от купувача преди подписване на нотариалния акт. Затова, според ищеца, сделката е била сключена с цел да го увреди, а направеното плащане /ако такова реално било извършено/ е било с неравностойни престации. Счита, че поради тази цел на сделката и тази нееквивалентност на престациите, договарянето между страните по процесната продажба било нищожно, тъй като накърнявало добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

При условията на евентуалност, ищецът твърди, че размяна на престации и плащане по оспорената сделка въобще не е било извършено, като страните въобще нямали намерение за обвързване, а направили пред помощник-нотариуса само външни изявления, без да целят постигане на транслативен вещноправен ефект на продажбата. Ето защо, ищецът счита, че сделката е нищожна, поради това, че е абсолютно привидна.

Също при условията на евентуалност, ищецът твърди, че с процесната сделка се заобикаля закона, доколкото съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на всички кредитори, а при отчуждаването му на трето лице тази възможност за кредитора да се удовлетвори от него, отпада.

Ответниците Х.Р.Г. и Б.Л.Г. представят отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове, със следните възражения:

Твърдят, че не е налице нееквивалентност на насрещните престации по сделката и че те не са знаели за задължения на ответника И.Д.Б. към ищеца „УниКредит Лизинг“ АД. Сделката била сключена при условията на свободно договаряне и паричната престация била еквивалентна на пазарната стойност на закупения имот. Имотът, предмет на оспорената сделка, не можел да се използва по предназначение като гараж за автомобил, тъй като в помещението съществувала колона, която препятствала възможността в него да се паркира лек автомобил. Поради това, имотът нямал пазарна цена, по-висока от 5000 лв. Доказателство за това било обстоятелството, че повече от 15 години процесният имот бил обявен за продажба, а купувач нямало. В данъчната декларация по ЗМДТ невъзможността за ползване на имота като гараж не била обявена, поради което данъчната оценка била в по-висока от реалната пазарна цена. Поради изложеното ответниците считат главния иск за неоснователен.

Първият евентуално съединен иск за нищожност на сделката, поради привидност на договарянето, също бил неоснователен. Размяна на престациите имало, плащане от купувача на продавача било извършено и това обстоятелство изрично било удостоверено в разписка от 17.09.2013 г., както и в нотариалния акт. Доказателство за реално плащане било и банково извлечение за теглена сума на 16.09.2013 г. от сметката на Б.Г., за да бъде платена продажната цена на продавачите. Намеренията и на двете страни били да се извърши прехвърляне собствеността на имота от продавачите на купувача, като последният заплатил в брой покупната цена от 5000 лв. преди подписване на нотариалния акт пред нотариус.

Според ответниците Г. неоснователен бил и вторият евентуален иск - за заобикаляне на закона. Липсвало знание за увреждане - върху имота не били налагани възбрани и купувачите не били предупредени за водените от ищеца и първия ответник съдебни дела.

Освен това, ответниците оспорват твърдението на ищеца, че е имал вземания спрямо ответника И.Б. към датата на извършване на процесната сделка. Считат, че вземанията на ищеца са станали ликвидни и изискуеми едва през 2014 г. и през 2015 г. /по силата на постановените от ПОС съдебни решения/, тъй като преди това те са били оспорвани от длъжника. При липса на изискуемо и ликвидно вземане към 17.09.2013 г., ищецът нямал качеството на кредитор, респ. нямал правен интерес от предявяване на установителните искове.

Ответниците считат, че претендираната от ищеца нищожност по главния и евентуалните искове е следвало да съществува при сключване на сделката, а в противен случай нямало основание за нищожност.

Поради изложеното ответниците Х. и Б. Г. молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират направените по делото разноски.

Ответниците И.Д.Б. и С.Г.Б. представят отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер, като считат същите за неоснователни.

Твърдят, че сградата, в която се намира имота, предмет на сделката, е на повече от 14 години, т.е. има статут на „стара сграда“ при търсенето на обекти за покупка и автоматично нарежда пред нея всички пo-нови сгради. Обектът бил предлаган на по-висока стойност от страна на продавачите в продължение на над десет години, но до сделка не се стигнало. Техническата характеристика на обекта /площ и разположение/ не позволявали свободното му ползване като гараж за всички видове автомобили. Освен това, в помещението била изпълнена колона, съществуваща и към момента на сделката, което също затруднявало ползването му като гараж. Независимо от това, обектът бил със статут на гараж, поради което данъчната му оценка била като за гараж в съответната сграда и район.

С оглед на изложеното, ответниците Б. считат, че са извършили нормално и свободно договаряне и продажбата на имота, съобразено с техническите му характеристики, пазарната му стойност при наличие изобщо на желаещ да го закупи и прекалено дългия срок, в който се е предлагал на пазара при други условия. Договорената продажна цена от 5 000 лева напълно отговаряла на реалните параметри на сделката, независимо от по-високата данъчна оценка на имота. Не можело да се говори за неравностойност или неналичие на престациите по тази сделка при съпоставяне на всички други условия за извършването й, поради което главният и първият евентуален иск били неоснователни.

Според ответниците Б. неоснователен е и вторият евентуален иск - за заобикаляне на закона. Върху имота, предмет на сделката, нямало наложени възбрани или други мерки. Наличието на водени по същото време съдебни производства между ищеца и първия ответник, съвпадащи по време с времето на изповядване на сделката, не означавало, че с нея са увредени правата на кредитор, тъй като ищецът нямал качеството на кредитор в този период. С оглед на това, липсвало каквото и да било увреждане от сделката за „Уникредит лизинг“ ЕАД.

            Ответниците оспорват и фактическите твърдения на ищеца за това, че последният е кредитор по отношение на първия ответник И.Д.Б. към датата на сключване на сделката - 17.09.2013 г. Срещу всички заповеди за незабавно изпълнение били налице възражение от страна на И.Д.Б., като били оспорени всички претендирани задължения. По всички междувременно образувани изпълнителни дела било постановено от съдебните органи спиране на изпълнението по производствата. Всички задължения станали ликвидни и изискуеми в периода 2014 - 2015 година, след влизане в сила на съдебни решения, които ги признават, след като доста от първоначално претендираните вземания били редуцирани от компетентните съдилища. При това положение несъстоятелно и необосновано било твърдението, че ищецът е кредитор по времето на изповядване на сделката спрямо И.Д.Б..

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следното:

            С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.09.2013 г. с Нотариален акт №***, том ***, рег. №****, дело № *** от 2013 г. по описа на нотариус с рег. № *** по РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. Пловдив с вх. рег. №**** на ********* г., под акт №**, том **, дело №***** г., ответниците И.Д.Б. и С.Г.Б. продават на Х.Р.Г., срещу сумата от 5000 лева, следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.860.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на Изп. директор на АГКК, намиращ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.506.860, с адрес: гр. П., ул. **********, с предназначение на самостоятелния обект в сграда: гараж в сграда, с брой нива на обекта: 1, с площ на обекта от 16,24 кв. метра, с прилежащи части: 1,80 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.506.860.1.12, под обекта - няма и над обекта - 56784.506.860.1.1 и 56784.506.860.1.2. Безспорно е, че към датата на сключване на сделката купувачът- ответник Х.Р.Г. е в граждански брак с ответника Б.Л.Г., т.е. придобитото е в режим на съпружеска имуществена общност на съпрузите Х. и Б. Г.

            Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, продавачът по горепосочената сделка И.Д.Б. има парични задължения към ищеца, произтичащи от записи на заповед, за което са образувани изпълнителни дела. Поради това ищецът е легитимиран да предявява процесните искове.

            По отношение на главния иск – за прогласяване на сделката за нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави, поради нееквивалент-ност на престациите, по делото са приети две съдебно-технически експертизи, от които се установява, че пазарната стойност на процесния имот не се различава съществено от пазарната цена на имота по сделката /5000 лв./ – по първоначалната СТЕ стойността на имота е 5 100 лв., а по повторната СТЕ – 4 900 лв. Съдът приема тези стойности, дадени от вещите лица като за обект, който не може да се ползва за гараж, доколкото последното се установява категорично и от самите експертизи и от събраните гласни доказателства. Следователно, не се установява твърдяната от ищеца нееквивалентност на престациите, което да може да обоснове извод за накърняване на добрите нрави. Предвид изложеното, предявеният главен иск се явява неоснователен и ще се отхвърли.

            Съдът намира за неоснователен и предявения от ищеца, при условие на евентуалност, иск за прогласяване на сделката за нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.5 от ЗЗД – поради това, че е абсолютно симулативна, тъй като този иск остана недоказан. Не се събраха по делото доказателства, от които да се установява, че постигнатато между страните съгласие е привидно, а не такова, каквото е обективирано в нотариалния акт. Ето защо, ще се отхвърли и евентуалния иск по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, като неоснователен.

            Неоснователен е и третият, отново предявен при евентуалност иск – за прогласяване на сделката за нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая не е налице заобикаляне на закона. При заобикалянето на закона страните по сделката съзнават нейната противоправност, но се стремят да постигнат желания от тях резултат с позволени средства, т.е. цели се постигане на забранен резултат с позволени средства. Оспорената от ищеца продажба не е противоправна, доколкото със сделката не се цели постигане на противоправен резултат. Друг е въпросът дали тя е увреждаща интересите на кредитора, но това е предмет на друг иск /чл.135 от ЗЗД/.

            По изложените съображения предявените искове ще се отхвърлят като неоснователни.

            С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците ще се присъдят направените разноски, каквито се претендират и за които са представени доказателства.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, с ЕИК: 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 40, срещу И.Д.Б. с ЕГН: **********, С.Г.Б. с ЕГН: **********, Х.Р.Г. с ЕГН: ********** и Б.Л.Г. с ЕГН: ********** иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършена с Нотариален акт №***, том ***, рег. №****, дело № *** г. по описа на нотариус с рег. № *** по РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. Пловдив с вх. рег. № **** на ***** г., акт №**, том **, дело №***** г., поради това, че със сключването на сделката се накърняват добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД/.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, с ЕИК: 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 40, срещу И.Д.Б. с ЕГН: **********, С.Г.Б. с ЕГН: **********, Х.Р.Г. с ЕГН: ********** и Б.Л.Г. с ЕГН: **********, при условие на евентуалност, иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършена с Нотариален акт №***, том ***, рег. №****, дело № *** г. по описа на нотариус с рег. № *** по РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. Пловдив с вх. рег. № ***** на ****** г., акт №**, том **, дело №***** г., поради това, че сделката е абсолютно симулативна /чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД/.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, с ЕИК: 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 40, срещу И.Д.Б. с ЕГН: **********, С.Г.Б. с ЕГН: **********, Х.Р.Г. с ЕГН: ********** и Б.Л.Г. с ЕГН: **********, при условие на евентуалност, иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършена с Нотариален акт №***, том ***, рег. №****, дело № *** г. по описа на нотариус с рег. № *** по РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. Пловдив с вх. рег. № ****** на ******** г., акт №**, том **, дело №***** г., поради това, че със сделката се заобикаля закона /чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД/.

            ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, с ЕИК: 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 40, да заплати на И.Д.Б. с ЕГН: **********, С.Г.Б. с ЕГН: **********, общо сумата 1143,00 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД, с ЕИК: 121887948, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 40, да заплати на Х.Р.Г. с ЕГН: ********** и Б.Л.Г. с ЕГН: **********, общо сумата 2136,00 лв. – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ