Гражданско дело 12354/2015 - Решение - 07-09-2016

                                               

 

                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 2 7 7 9

     гр. Пловдив, 07.09.2016г.

 

                       В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година,                в състав                                        

                                                                     Председател: Светлана Неделева

 

при участието на секретаря Петя Карабиберова., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12354 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание  чл. 143 от СК и чл. 149 от СК, предявени на 28.09.2015г. от малолетния Г.Й.К., ЕГН: **********, действащ чрез своята б. по б. л. В.О.К. с ЕГН: ********** - като лице, при което детето е настанено по реда на чл. 26 от ЗЗД и на което е възложена заместващата грижа по чл. 137 СК, двамата с адрес: гр. П., ул. “В.” № **, ет. **, ап. **, съдебен адрес:***, офис **, чрез пълномощника адвокат И.Д. ***, п р о т и в В.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Й.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, кв. “К.”, ул. “О.” № **.

       В исковата молба се твърди, че малолетният Г.Й.К. е син на ответниците В.Г.Г. и Й.С.К., които  съжителствали на съпружески начала, без сключен граждански брак, но отдавна се разделили. Детето им Г.К. било настанено по реда на чл. 26 от ЗЗД в семейството на своята б. по б.л. В.О.К. за срок от три години - съгласно Решение № 4837/09.12.2013г., постановено по гр. д. №  17468/2013г. по описа на ПРС - ІХ гр. с., влязло в сила на 21.12.2013г. Ответницата В.Г. била трайно дезинтересирана от сина си, не го търсела, не му предоставяла издръжка под каквато и да е форма. Ответникът Й.К. редовно купувал на детето храна, дрехи, обувки, учебни пособия, успоредно с което му предоставял и парична издръжка в размер на 50.00 лева месечно, но след като от 17.06.2015г. останал без работа, нямал възможност да подпомага издръжката на Г.. б. по б.л. - В.К., към м. септември 2015г. отглеждала и издържала внука си главно за своя сметка и съобразно свойте възможности, които не били големи. Тя работела като кондуктор в “П. б.” ЕООД, но трудовият й договор бил прекратен на 17.07.2014г. и оттогава нямала работа; получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 131.33 лева, а за периода 01.07.2014г. - 30.06.2015г. получените от нея социални помощи за отопление, помощ по ППЗИХУ и по ЗСПД, били общо в размер на 853.25 лева. Същевременно отглежданият от нея Г.К. през учебната 2014/2015г. посещавал 5-ти клас при СОУ “Л.К.” -              гр. П., а през 2015/2016г. бил ученик в ** клас; той вече  втора година изучавал музикален инструмент – г., като не получавал стипендия.              Освен това вследствие прекарани през 2008 година  и през 2013 година  заболявания /о. г. с ц. п., последван от о. т. н., също б. и остър л. /, Г. следвало да провежда диетично хранене и често се налагало да приема лекарства. С оглед своята възраст, хронични заболявания, учебна ангажираност и занимания с музикален инструмент, детето се нуждаело от ежемесечна издръжка в размер на 335.00 лева. Двамата му родители – ответници в настоящото производство, били в трудоспособна възраст и можели да предоставят на сина си тази издръжка, при разпределение на същата основно в тежест на майката, която за разлика от бащата до момента изобщо не давала издръжка на сина си и не се интересувала от него, докато бащата участвал в посрещане нуждите на детето с непосредствени грижи, издръжка в натура и парични средства до 17.06.2015г.

Поради така изложените обстоятелства е поискано постановяване на съдебно решение, с което: ответницата  В.Г.Г. да бъде осъдена на основание чл. 143 от СК да заплаща на сина си Г.Й.К., чрез неговата б. по б.л. В.О.   К. - като лице осъществяващо заместваща грижа, издръжка в размер на 240.00 лв. (двеста и четиридесет лева) месечно, считано от 28.09.2015г. /датата на завеждане на исковата молба/ до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане; както               и на основание чл. 149 от СК да бъде осъдена да заплати на сина си                 Г.Й.К., чрез неговата б. по б.л. В.О.К. - като лице осъществяващо заместваща грижа, издръжка за минало време –  от 28.09.2014г. до 27.09.2015г. включително, в размер на 240.00 лв. (двеста и четиридесет лева) месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане на задължението; а ответникът Й.С.К. да бъде осъден на основание чл. 143 от СК да заплаща на сина си Г.Й.К., чрез неговата б. по б.л. В.О.К. - като лице осъществяващо заместваща грижа, издръжка в размер на 95.00 лв. (деветдесет и пет лева) месечно, считано от 28.09.2015г. /датата на завеждане на исковата молба/ до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане; както и на основание чл. 149 от СК да бъде осъден да заплати на сина си Г.Й.К., чрез неговата б. по б.л. В.О.К. - като лице осъществяващо заместваща грижа, издръжка за минало време – от 17.06.2015г. до 27.09.2015г. включително, в размер  на 95.00 лв. (деветдесет и пет лева) месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане на задължението. Претендирано е и да се възложат съразмерно в тежест на ответниците сторените от ищцовата страна разноски по делото.

На ответниците са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея за подаване на отговор, като са предупредени и за последиците от неупражняването на това тяхно право.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата В.Г.Г., не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

Със своевременно подаден писмен отговор ответникът Й.С.К. заявява, че не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и е съгласен да заплаща на сина си Г.Й.К., чрез неговата б. по б.л. В.О.К. - като лице в чието семейство е настанено детето, издръжка в предендирания размер, считано от 17.06.2015г., ведно със законните последици от това. Посочва, че към м. октомври 2015г. е безработен и си търси работа, поради което не е в състояние да заплаща издръжка над законоустановения минимален размер, а ако намери работа и започне да реализира доходи, ще ангажира по делото доказателства за материалните си възможности.

В проведените по делото открити съдебни заседания ищцовата страна поддържа исковите претенции и пледира за цялостното им уважаване. Ответниците, редовно призовани, не се явяват лично и не изпращат процесуални представители.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответниците В.Г.Г. и Г.Й.К. са родители на детето Г.Й.К. с ЕГН: ********** – съгласно представено заверено копие от дубликат на Удостоверение за раждане (л. 5 д.), издадено въз основа на Акт за раждане № ****/****г., съставен в Община П., район “Ц.”.

Според приетите по делото Удостоверение изх. № 11-00-918/22.12.2015г. на Община М. (л. 58 д.) и Удостоверение изх. № 15 909/28.12.2015г. на Община П. (л. 61 д.), ответниците В.Г.Г. и Й.С.К. нямат други деца освен сина си Г.Й.К..

С Решение № 4837/09.12.2013г. (заверено копие, л. 4 д.), постановено по гр. дело № 17468/2013г. по описа на ПРС, IX гр. с-в, влязло в сила на 21.12.2013г., малолетният Г.Й.К. е настанен за срок от три години в семейството на своята б. по б.л. - В.О.К. с адрес: ***, съвпадащ с регистрирания от 20.09.2010г. постоянен адрес на детето – съгласно Удостоверение № 012553/06.01.2011г. (заверено копие, л. 6 д.).

От представената по делото медицинска документация – заверени копия на Епикриза от 15.04.2013г. на МБАЛ Пловдив” АД (л. 13 д.), Епикриза от 24.04.2013г. на “УМБАЛ Св. Г.” ЕАД - Пловдив (л. 14 д.) и Епикриза от 05.12.2013г. на “УМБАЛ Св. Г.” ЕАД - Пловдив (л. 15 д.), се установява, че през 2008г. Г.Й.К. е бил хоспитализиран с диагноза остър г., а през 2013г. е лекуван стационарно от х. и ц. п., остър т. н., б. и остър л., като при изписването след болничните престои са предписвани съответните медикаменти, давани са съвети за подходящ хигиенно-диетичен режим и препоръки към личния лекар за активно проследяване състоянието на детето.

Видно от Удостоверение изх. № 370/02.04.2015г. (л. 7 д.) и Удостоверение изх. № 41/07.01.2016г. (заверено копие, л. 63 д.), издадени от СОУ “Л.К.” - гр. П., Г.Й.К. е редовен ученик в посоченото учебно заведение, където през учебната 2015/2016г. е бил в** клас и за трета поредна година е изучавал специален предмет - инструмент г. От същите удостоверения се установява и обстоятелството, че детето не получава стипендия.

Съгласно представените писмени доказателства относно материалното положение и доходи на отглеждащото ищеца лице, а именно Удостоверение  изх. № МП-25109/06.04.2015г. на НОИ ТП - Пловдив (заверено копие, л. 8 д.), Удостоверения от ДСП - Пловдив изх. № 94 ВВ-108/10.07.2015г. (л. 9 д.) и  изх. № 94 ВВ-210/28.12.2015г. (л. 64 д.), Декларация за семейно, материално положение и имотно състояние (л. 12 д.), се установява, че В.О.К. няма доходи от трудово правоотношение, нито от граждански договори или свободна професия, не притежава недвижими имоти и превозни средства; получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на  131.33 лева месечно; за периода 01.07.2014г. - 30.06.2015г. са й изплатени социални помощи общо в размер на 853.25 лева, от които 361.00 лв. по Наредба № РД 07-5/16.05.2008г. за отоплителен сезон 2014/2015г., 107.25 лв. по чл. 25 от ППЗИХУ /месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги/ и 385.00 лева по чл. 7 ал. 2 от ЗСПД /месечна помощ за отглеждане на детето/, а за периода  01.07.2015г. - 30.11.2015г. са й изплатени социални помощи общо в размер на 223.75 лева, от които 48.75 лева по чл. 25 от ППЗИХУ и 175.00 лева по чл. 7 ал. 2 от ЗСПД.

От приобщените по делото като писмени доказателства Служебна бележка изх. № 32/14.04.2015г. на “П.б.” ЕООД – П. (л. 10 д.), служебна бележка изх. № 8664/14.07.2015г. на Агенция по заетостта (л. 11 д.), Удостоверение изх. № 15СД3158/29.12.2015г. на Община Пловдив, Дирекция “МДТ” (л. 56 д. ), Справки от НАП (л. 47-53, 80-83 д.) и Справки от НОИ ТП – П. (л. 74,  79 д.) се установява, следното относно материално положение и доходи на двамата родители на ищеца:

Бащата Й.С.К. за времето от 11.07.2014г. до 15.06.2015г. е работил по трудово правоотношение с работодателя “П.б.” ЕООД – П. при основно трудово възнаграждение от 340.00 лева, като за този период е получавал средномесечен брутен доход около 350.00 лв. От 17.06.2015г. е бил регистриран в ДБТ - Пловдив като безработно, търсещо работа лице. За периода от 16.06.2015г. до 01.09.2015г. е получавал от НОИ парично обезщетение за безработица, възлизащо за м. юни 2015г. на 86.40 лв., за м. юли 2015г. на 165.60 лв. и  за м. август 2015г. на 151.20 лв. Изплащането на обезщетението е прекратено поради започване на трудова дейност. За времето от 31.08.2015г. до 14.09.2015г. Й.К. е имал сключен трудов договор с “М.Т. - ****” ЕООД – П. при основна заплата от 380.00 лева., като при този работодател ответникът е реализирал брутен трудов доход в размер на 128.53 лева. След 14.09.2015г. Й.К. не е получавал обезщетения за безработица, а до датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът няма и сключен нов трудов договор.  През 2014г. му е изплатена от “Е.” ЕООД – С. сумата 490.27 лева по извънтрудово правоотношение. Й.К. няма регистрация като самоосигуряващо се лице, нито регистрирани фирми или участия в търговски дружества; няма декларирани имоти и моторни превозни средства.

Майката В.Г.Г. е работила по трудово правоотношение единствено през периода от 01.06.2006г. до 10.07.2006г., след което няма регистриран трудов договор в Р.Б.; няма и  изплатени суми по извънтрудово правоотношение. В.Г. няма също регистрирани фирми или участия в търговски дружества, нито  регистрация като самоосигуряващо се лице в България; няма и  декларирани имоти или моторни превозни средства.

Според констатациите на приетия без възражения социален доклад на  ДСП – П. (л. 65-66 д.), изготвен въз основа на проведени срещи и разговори с бабата В.К. и детето Г.К., до двегодишна възраст детето е било отглеждано от родителите си В.Г. и Й.К. в дома на бащата. През 2006г. майката е напуснала семейството си и Р.Б., като впоследствие бащата и близките му научават, че се е установила в Г., където живее на неизвестен адрес. След раздялата на родителите грижите за Г. първоначално са поети от б. по м.л., която през 2007г. заявява, че няма възможност да се грижи за внука си и желае той да бъде настанен в институция. Със заповед от 15.06.2007г. детето е настанено в ПБД “М.Т.” – П., като по време на престоя му там е посещавано редовно от своята б. по б.л. – В.К., която на 18.06.2008г. писмено заявява желанието си да поеме грижите за Г.. През м. септември същата година биологичният баща  Й.К. припознава детето и с Решение № 2472/07.05.2010г. на ПРС Г.К. е настанен при б. по б.л., която го отглежда  до момента. Между В.К. и внука й Г.К. е създадена силна и трайна емоционална и доверителна връзка. Б. осъществява необходимия контрол, посещава родителски срещи, оказва на Г. необходимата помощ  в усвояването на учебния материал. На детето са извършени всички задължителни за възрастта му имунизации и профилактични прегледи. Обитаваното от бабата и детето жилище на адрес гр. П., ул. “В.” № **, представлява двустаен апартамент с обособена детска стая, в която Г. има кът за спане и учене. Апартаментът е обзаведен с всички необходими за домакинството мебели и уреди, като в жилището се поддържа добра хигиена. Детето има изградени навици за поддържане на стаята си и личната хигиена, изпълнява възложените му от б. дейности съобразно своята възраст и възможности, включва се домакинската работа и помага на баба си. Г.К. е редовен ученик в СОУ “Л.К.” -  П. През учебната 2015/2016г. е бил ученик в **-ти клас. В училище детето има добро поведение и успех. Г. споделя, че свири на г.. Съобщава, че редовно търси помощ и съвети от б. си, която добре познава приятелския му кръг, изграден от негови съученици. Б. В.К. е пенсионер по болест и разполага със свободно време, позволяващо й до отделя много внимание на Г.. Детето поддържа връзка с двете си л. и б. си по б. л., а с баща си разговаря по телефона. В.К. споделя, че бащата дава по 70.00 лева всеки месец за посрещане жизненоважните потребности на детето от облекло, храна и др. Пред социалния работник Г. разказва, че многократно е правил опити да се свързва по интернет с майка си, но тя прекъсвала всички контакти с него.  Въз основа на проведените срещи и разговори ОЗД при ДСП – П. заключва, че за малолетния Г. се грижи неговата б. по б.л.; б. задоволява по подходящ начин основните потребности на детето; размерът на дължимата от родителите на Г. издръжка следва да е съобразен с нуждите на детето.

Чрез ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства – показанията на свидетеля Р.Б.К. /л. на ищеца Г. К., дъщеря на В.К. и  с. на ответника Й.К./, живуща заедно с детето  Г.К. и неговата б. по б.л. в дома на последната на адрес гр. П., ул. “В.” № **, се изяснява, че малолетният Г. расте бързо, което води до постоянно увеличаване на нуждите му от храна и облекло; освен това в училище изучава специален предмет – г., а в тази връзка се нуждае от съответния м. инструмент, който периодично трябва да бъде сменян с по-голям. Бащата на Г. и свид. К. помагат доколкото могат на б. по б.л. за издръжката на детето. Бащата на Г. – ответникът Й.К., също бил завършил м. училище като б.. Ответникът свирел на частно, понякога намирал на частно и работа в строителството и когато успявал да реализира някакви доходи, давал на майка си пари за нуждите на детето, но към 2016г. Й.К. бил без постоянна работа, търсел си редовна такава. По-рано работел като к. и редовно участвал в издръжката на сина си, като давал на В.К. по 50.00 лева месечно, купувал на детето храна и дрехи, плащал таксата за охрана в училището. След м. юни 2015г. Й.К. работил за кратко на трудов договор, но след това отново останал без работа. Докато работел в продължение на един-два месеца давал за сина си издръжка в размер на 70.00 лева месечно. Ответникът редовно помагал и в преките грижи за детето. Г. често боледувал, имал проблем с б., и бащата го водел по болници, а когато детето постъпвало на лечение, бащата редовно го посещавал и му носел храна. Майката на Г. обаче изобщо не се интересувала от сина си, не поддържала никакъв контакт с него. От б. си свид. К. знаела, че майката на Г. - ответницата В.Г., работела в Г.. Й.К. я бил видял там през 2015г. В началото на 2016г. самата свид. К. посетила за месец и половина в гр. Б., Г., където се срещнала с В.Г. и от разговора си с нея  с  нея научила, че от дълго време ответницата работела като ч. в х., намиращ се в гр. Б.. Не разбрала точно какъв бил размерът на заплата й, но получавала постоянна заплата. Преди това свид. К. видяла ответницата през 2015г. в Б., когато В.Г. се върнала в страната за едноседмична почивка, но и тогава майката не проявила желание да посети сина си. Ответницата нямала никакво желание да се вижда с детето си и никога не била изпращала пари за издръжката му.  

Съдът кредитира изцяло депозираните свидетелски показания, намирайки ги за обективни, последователни и кореспондиращи с приобщените писмени доказателства. Свид. К. несъмнено добре познава страните по настоящото дело и излага непосредствените си възприятия за техните отношения. Същевременно показанията й нямат никакъв контрапункт в останалия доказателствен материал по делото, а на нейната възможна заинтересованост се противопоставя наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, за която е предупредена.

Така установените фактическите положения налагат за настоящата инстанция категоричното становище, че исковите претенции са изцяло доказани по основание и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо  дали  са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители –  чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, т.е. за 2014г. – 85.00 лв. (1/4 от 340.00 лв.), от  м. януари 2015г. до м. юни 2015г. – 90.00 лв. (1/4 от 360.00 лв.), от м. юли 2015г. до м. декември 2015г. – 95.00 лв. (1/4 от 380.00 лв.), а от м. януари 2016г. – 105.00 лв. (1/4 от 420 лева).

Към датата на завеждане на исковата молба /28.09.2015г./ малолетният Г.К. е бил на **години, а понастоящем е на ** години. През учебната 2015/2016г. е завършил в ** клас и му предстои да бъде ученик в **клас, т.е. намира се в период на интензивно физическо, психологическо и емоционално развитие. Освен това Г. има специфични здравословни и образователни потребности, изискващи повече средства за издръжка спрямо обичайното за дете на неговата възраст. Той страда от хронични заболявания, налагащи постоянно спазване на определен хигиенно-диетичен режим, а обострянето на тези заболявания е свързано с допълнителни разходи за изследвания и лечение. Същевременно от три години Г. изучава специален предмет – г., което обуславя разходи както за закупуване на самия м.инструмент и периодичната му подмяна, така и за неговата текуща поддръжка.

Едновременно с това е категорично изяснено, че родителите на малолетния Г. са разделени от 2006г., а от 2010г. и понастоящем детето се отглежда от неговата б. по б.л., при която е настанено по съдебен ред на основание чл. 28 вр. чл. 26 от Закона за закрила на детето. Видно от еднопосочния доказателствен материал по делото бабата В.К. се справя безупречно с грижите по отглеждането и възпитанието на малолетния си внук, като въпреки своите скромни финансови възможности тя се стреми да задоволява по подходящ начин всички базови, здравни, образователни                        и емоционални потребности на детето. Посрещайки със собствените си ограничени средства голяма част от нуждите на малолетния Г., тя всъщност изпълнява един свой морален дълг, защото няма правното задължение да осигурява на в. си издръжка. Издръжката на детето е безусловно задължение на неговите родители и се дължи от тях, дори когато детето е настанено извън семейството /чл. 143 ал. 3 СК/. В този смисъл доходите на б. по б.л. са ирелевантни за преценката относно общия размер на дължимата от двамата родители ежемесечна издръжка и разпределението й между тях.

Успоредно с горното от свидетелските показания и социалния доклад е видно, че бащата не се е дезинтересирал от сина си, участва в грижите за него и в осигуряване на издръжката му, като до 17.06.2015г. редовно е предоставял издръжка в парични средства и в натура, а впоследствие поради оставането си без постоянна работа заплаща като издръжка парични суми в рамките на 70.00 лева месечно.  От своя страна майката не само не полага грижи за детето и не контактува с него, но от години не предоставя и не е предоставяла никакви средства за издръжката на сина си.

Установи се също, че от м. септември 2015г. ответникът Й.К. няма постоянна работа, а не получава и обезщетение за безработица, като успява епизодично да реализира само доходи от временни ангажименти без трудов договор, а ответницата В.Г. от години живее и работи в Г., където получава постоянна заплата. Следователно ответникът има  потенциала при подходяща трудова заетост да генерира месечен доход поне в размер на минималната работната заплата за страната /каквато е получавал до оставането си без работа/, а ответницата формира месечен доход над средния за Б., с каквато именно цел е заминал и продължава да работи в Г. – държава, чиято икономика безспорно е водещата в Е. с.. В тази връзка следва да се има предвид общоизвестното обстоятелство, че въведената от 01.01.2015г. минимална работна заплата в Г. е в размер на 8.50 евро на час, равняваща се на 16.66 лв., т.е. повече от седем пъти и половина надвишаваща действащата от същата дата в Б. минимална почасова ставка -  2.20 лв. Ерго, даже и социалните плащания в Г. са неколкократно по-високи от тези в Б..

С оглед изложеното, отчитайки в съвкупност нуждите на детето и  възможностите на двамата му родители, които са млади хора в трудоспособна възраст и нямат друго дете освен малолетния Г., съдът намира, че общата текуща месечна издръжка, която двамата ответници са длъжни и обективно могат да осигуряват на сина си, възлиза на поне 345.00 лева месечно. Тази сума наред с получаваните от б. по б.л. месечни помощи за детето, възлизащи за 2014г. и 2015г. на 35.00 лева месечно, а за 2016г. на 37.00 лева месечно, ще позволи да бъдат подходящо посрещнати не само основните  нужди на детето от облекло, храна, отопление, медицински грижи и медикаменти, транспорт, дневни пари, учебници, учебни помагала и пособия, но също така свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо дете от социален живот и развлечения, като следва да се отбележи, че се касае за наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено да достигнат по-висок ръст, не и да намалеят.

От този общ размер на месечната парична издръжка съдът счита за напълно справедливо майката В.Г., предвид неколкократно по-високите й доходи спрямо тези на бащата и факта, че за разлика от него тя не  полага никакви грижи за детето, да поеме заплащането на претендираната сума от 240.00 лева месечно, а от бащата да се осигуряват останалите необходими средства в размер на законовия минимум, които от 01.01.2016г. възлиза на 105.00 лева месечно.

Ирелевантно е дали заплащането на издръжка горните размери би създавало затруднения на ответниците, защото уреденото в чл. 143 ал. 2 от СК задължение на родителите за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, без значение дали изпълнението му ще ги затрудни. Този характер на издръжката цели осигуряването на  средства, които да гарантират на детето  начин на живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно и обезпечаваха заедно издръжката му /по аргумент от чл. 59 ал. 5 СК/, а несъмнено първото и най-важно задължение на всеки родител е да се грижи подобаващо за детето си, да му осигури условия то да отрасне здраво и да се образова, за да има добра житейска реализация.  

Освен това показателни за възможността на всеки от родителите да заплаща издръжка в така определение размер, са както липсата на заявено оспорване на претенциите, така и  неизпълнението от страна на ответниците на указаното им от съда задължение да представят по делото декларации за материално положение и имотно състояние, което неизпълнение само по себе си влече последиците на  чл. 161 от ГПК.

Ето защо, съдът приема, че предявените искове по чл. 143 от СК са изцяло основателни и следва да се уважат, съответно спрямо ответницата В.Г. в пълния претендиран размер от 240.00 лева месечно, а спрямо ответника Й.К. в размер на 105.00 лв. месечно /доколкото към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело търсената от бащата издръжка в размер на 95.00 лева е под законоустановения минимален размер, поради изменението на МРЗ от 01.01.2016г./, като дължимата от всеки от двамата родители издръжка ще се присъди в посочения размер, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2015г., до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

Предявената спрямо ответницата В.Г. претенция  по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало време от една година преди завеждане на исковата молба, т.е. за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2015г. включително, също е доказана по основание и по размер. Категорично изяснено е, че и през този едногодишен период преди завеждане на исковата молба детето живее при б. по б.л. и се отглежда от нея, като при доказателствена тежест, лежаща изцяло върху ответницата, последната не установява да е изпълнявала задължението си за осигуряване ежемесечна издръжка на детето. Нещо повече, налице са доказателства за това, че не е предоставяла издръжка и не е участвала по никакъв начин в посрещане на разходите за задоволяване нуждите на малолетния си син. Поради изложените по-горе съображения относно размера на текущата издръжка, и дължимата от майката В.Г. издръжка за минало време ще се определи в размер на 240.00 лева месечно, или общо 2 880.00 лева за целия едногодишен период, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 28.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Предявената спрямо ответника Й.К. претенция по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало време, а именно за периода от 17.06.2015г. до 27.09.2015г., в размер на 95.00 лева месечно, също се явява основателна и ще се уважи изцяло, като се присъди и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 28.09.2015г.

Въпреки, че свидетелските показания и социалният доклад по делото съдържат информация за извършвани в този период частични плащания от страна на ответника, доколкото, според съобщеното от В.К. по време на социалното проучване ответникът Й.К. заплаща всеки месец издръжка в размер на 70.00 лева, но неясно откога, а според показанията на свид. К. по времето, през което за кратко е работил по трудов договор след м. юни 2015г., т.е от 31.08.2015г. до 14.09.2015г.,  ответникът е заплатил 70.00 лева издръжка за един или за два месеца, съответно доказателствата по делото не позволяват да се установи с категоричност датата и размера на всяко от тези плащания, те не могат да бъдат отчетени при постановяването на настоящото решение, но могат и следва да бъдат приспаднати при изпълнението, още повече, че ищцовата страна не отрича факта на участието на ответника в издръжката на детето, дори напротив - изрично признава, че както в периода от 17.06.2015г. до 27.09.2015г., така и впоследствие ответникът Й.К. е предоставял на детето издръжка, включително и в натура, като е закупувал на сина си храна, дрехи и др. вещи, а няма пречка издръжката или част от нея да бъде предоставяна и в натурална форма, щом кредиторът е съгласен и приема изпълнението. По същите съображения подлежат на приспадане в отношенията между страните по повод изпълнението и евентуално предоставените от ответника суми или натурална издръжка в периода след 27.09.2015г.

Тъй като се касае за присъждане издръжка на малолетно дете, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ще се  допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта относно издръжката.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК по аргумент от чл. 329 ал. 1 изр. 1 ГПК,  в тежест на ответниците следва да бъдат                възложени направените от ищцовата страна  разноски, възлизащи съгласно представения списък по чл. 80 ГПК на 300.00 (триста) лева – изплатено в брой възнаграждение на един адвокат по Договор за правна защита и съдействие (л. 16 д.), като тези разноски ще се разпределят между двамата ответници съразмерно на уважените искови претенции спрямо всеки от тях, т.е. ответникът Й.К. следва за заплати разноски в размер на 85.00 лева, а ответницата В.Г. да заплати разноски в размер на 215.00 лева.

На основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т.  6 и т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответниците ще понесат и държавните такси по уважените исковете за издръжка, съответно ответникът Й.К. следва да заплати по сметка на ПРС сумата от общо  201.20 лева (двеста и един лева и двадесет ст.), от която 151.20 лв. държавна такса за текущата издръжка – 4 на сто върху сбора на тригодишните платежи [(105.00 лева х 36 месеца) х 4%] и 50.00 лв. /миминума по чл. 1 от Тарифата/ държавна такса върху присъдената издръжка за минало време, а ответницата В.  Г. да заплати сумата от           общо 460.80 лева (четиристотин и шестдесет лева и осемдесет ст.), от               която 345.60 лева държавна такса за текущата издръжка – 4 на сто върху сбора на тригодишните платежи [(240.00 лева х 36 месеца) х 4%] и 115.20 лева държавна такса върху присъдената издръжка за минало време – 4 на сто върху сумата на издръжката за едногодишния период преди завеждане на исковата молба  [(240.00 лева х 12 месеца) х 4%].

Така мотивиран,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН: **********, да заплати на детето Г.Й.К., ЕГН: **********, чрез неговата б. по б.л. В.О.К., ЕГН: **********, като лице при което детето е настанено по съдебен ред, ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ – периода от 28.09.2014г. до 27.09.2015г. включително, в размер на 240.00 лв. (двеста и четиридесет лева) месечно за всеки месец от посочения период, или общо в размер на 2 880.00 лв. (две хиляди осемстотин и осемдесет лева), ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 28.09.2015г. до пълното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН: **********, да заплаща на детето Г.Й.К., ЕГН: **********, чрез неговата б. по б.л. В.О.К., ЕГН: **********, като лице при което детето е настанено по съдебен ред, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 240.00 лв. (двеста и четиридесет лева) месечно, считано от 28.09.2015г. /датата на завеждане на исковата молба/, до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Й.С.К., ЕГН: **********, да заплати на  детето Г.Й.К., ЕГН: **********, чрез неговата б. по б.л. В.О.К., ЕГН: **********, като лице при което детето е настанено по съдебен ред, ИЗДРЪЖКА ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ –   периода от 17.06.2015г. до 27.09.2015г. включително, в размер на 95.00 лв. (деветдесет и пет лева) месечно за всеки месец от посочения период, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска за времето от 28.09.2015г. до пълното изплащане на задължението

ОСЪЖДА Й.С.К., ЕГН: **********, да заплаща на детето Г.Й.К., ЕГН: **********, чрез неговата б. по б.л. В.О.К., ЕГН: **********, като лице при което детето е настанено по съдебен ред, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 105.00 лв. (сто и пет лева) месечно, считано от 28.09.2015г. /датата на завеждане на исковата молба/, до настъпването на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане

 

ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.

 

ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Й.К., ЕГН **********, чрез неговата б. по б.л. В.О.К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. П., ул. “В.” № **, ет. **, ап. **, сумата от 215.00 лв. (двеста и петнадесет лева), представляваща направени по делото разноски – за адвокатско възнаграждение на един адвокат.

 

ОСЪЖДА Й.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Й.К., ЕГН: **********, чрез неговата б. по б.л. В.О.К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. П., ул. “В.” № **, ет. **, ап. **, сумата от 85.00 лв. (осемдесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски – за адвокатско възнаграждение на един адвокат.

 

ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от общо 460.80 лева (четиристотин и шестдесет лева и осемдесет ст.), от която 345.60 лева държавна такса върху текущата издръжка и 115.20 лева държавна такса върху присъдената издръжка за минало време

 

ОСЪЖДА Й.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 201.20 лева (двеста и един лева и двадесет ст.), от която 151.20 лева държавна такса върху текущата издръжка и 50.00 лева държавна такса върху присъдената издръжка за минало време.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Пловдив,                       в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

 

Препис от решението да се връчи на страните.                             

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Светлана Неделева

 

Вярно с оригинала.

А.Д.