Гражданско дело 11838/2015 - Решение - 11-05-2016

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1565

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІI граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

      

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

                                                               

при участието на секретаря Павлина Попова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11838 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Съдът е сезиран с искова молба от “ИЗИ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 202136136 против „ЕКОЕФЕКТ 2003” ООД, ЕИК 115807876, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 15.09.2014г., между страните бил сключен договор за изработка, доставка и монтаж на алуминиева PVC дограма. На същата дата била издадена и фактура № 0000000047/15.09.2014г. за авансово плащане на изработка, доставка и монтаж на дограма в размер на 1700 лева с ДДС, която сума била преведена по банков път на същата дата. По силата на така сключения договор изпълнителят – ищец в настоящия процес, следвало да извърши изработка, доставка и монтаж на алуминиева плъзгаща врата с повдигане АЛУМИЛ Гърция – М300 с размери 3100/2560 см., с троен стъклопакет 46 мм, обков GU и плъзгащ комарник с по-широка каса от три релси, изработка, доставка и монтаж на два броя стъклени закалени врати за баня мат.

Съгласно сключения между страните договор възнаграждението следвало да бъде заплатено, както следва: половината при подписване на договора авансово и остатъка след монтажа в деня на неговото приключване и приемане от възложителя.

Твърди, че на 20.11.2014г. са доставени и монтирани изработени по задание на възложителя врата с посочените размери, както и 2 броя стъклени закалени врати за баня мат, като доставката и монтажа били извършени на адреса на фирма „ЕКОЕФЕКТ 2003“ ООД в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 125, ет. 8, ап. 16. На същата дата бил подписан приемо-предавателен протокол за извършената и приета работа без възражения от възложителя. За остатъка от дължимото възнаграждение била издадена фактура № 0000000053/20.10.2014г. на стойност 1823 лева с включен ДДС, която сума не била заплатена от ответника нито в брой, нито по банков път.

Тъй като ответникът не погасил дължимата сума, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 8228/2015 на ПРС, V брачен състав. Била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4360/02.07.2015 г. за сумата от 1823 лева - главница, представляваща дължимо доплащане по договор за изработка, доставка и монтаж на алуминиева плъзгаща врата с повдигане АЛУМИЛ Гърция – М300 с размери 3100/2560 см., с троен стъклопакет 46 мм, обков GU и плъзгащ комарник с по-широка каса от три релси, изработка, доставка и монтаж на два броя стъклени закалени врати за баня мат, за което била издадена фактура № 0000000053/20.10.2014г., както и разноски в общ размер на 375,46 лева. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, било подадено възражение за недължимост, за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящата установителна претенция в срока по чл. 415 ГПК. С оглед горното се моли искът да бъде уважен в цялост, като се признае дължимостта на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.07.2015 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, уточнен с молба, депозирана в о.с.з., проведено на 19.01.2016г., с който оспорва предявените искове. Не спори, че между страните е бил сключен описания в исковата молба договор с посочените предмет, права и задължения на страните по него. Възразява, че ищецът не е изпълнил качествено възложената му работа и монтираната на мястото дограма и врата страдали от недостатъци, както следва: стъклените закалени врати били монтирани така, че не могли да се отварят двустранно, а се отваряли без напрежение в пантите им само в една страна – навътре. Ако все пак вратите се отворят по друг начин, то в пантите им се създава напрежение, което води до отделяне на неподвижната част на пантите от стената, към която би следвало да бъдат неподвижно закрепени. В резултат на този неправилен монтаж закрепването на неподвижната част на пантите към стената било компрометирано и вида на самите стени и помещенията, за които са предназначени закалените стъклени врати изглеждали неестетично, като на практика не могли да се затварят добре. По отношение на плъзгащата се врата АЛУМИЛ М300, още при монтажа й вратата не уплътнявала добре, като допълнителните манипулации с цел отстраняване на този проблем довели до това, че от алуминиевото тяло на вратата се скъсали и изпаднали уплътненията, чиято цел била да изолират помещението от външната среда. Твърди, че за тези недостатъци ищецът бил уведомен. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на иска и евентуално заявява възражение за прихващане със сумата от 2100 лева, представляваща необходимите разходи за поправка на недостатъците по изработеното, а именно демонтаж, замяна и монтаж на закалените стъклени врати, както и сумата от 1400 лева – разходи за демонтаж, евентуална замяна и монтаж на плъзгаща врата.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното  по делото ч.гр.д. № 8228/2015 г. по описа на ПРС V брачен състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предмет на настоящия иск, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение за недължимост. За ищеца е възникнал правен интерес от установяване на вземането му, като исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че е изпълнил качествено и в съответствие с възложеното му работа, предмет на сключения между страните договор, която е била приета от възложителя, с което за него е възникнало и вземането на възнаграждението по договора.

В тежест на ответника е да установи описаните в отговора и молба, представена в първото по делото съдебно заседание недостатъци на изработеното, че за тях изпълнителят е бил своевременно уведомен, както и стойността, необходима за поправка на извършената от ищеца работа по направеното от него възражение за прихващане, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил.

При така разпределена доказателствена тежест, съдът намира иска за дължимост на главницата за основателен.

От представения по делото договор за изработка, доставка и монтаж на алуминиева PVC дограма от 15.09.2014г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е възложил, а ищецът се е съгласил да извърши изработка, доставка и монтаж на алуминиева плъзгаща врата с повдигане АЛУМИЛ Гърция – М300 с размери 3100/2560 см., с троен стъклопакет 46 мм, обков GU и плъзгащ комарник с по-широка каса от три релси, изработка, доставка и монтаж на два броя стъклени закалени врати за баня мат. Уговорено е общо възнаграждение в размер на 3523 лева с ДДС, като плащането е следвало да се извърши на два транша – 1700 лева с ДДС авансово и доплащане на сумата от 1823 лева след монтажа в деня на неговото приключване и приемане от възложителя.

Ответникът е извършил едно плащане по банков път в полза на ищеца, а именно на 15.09.2014г. – авансово плащане по договора в размер на 1700 лева с ДДС.

С приемо-предавателен протокол от 20.11.2014г. се удостоверява извършената доставка и монтаж на вратите на обекта.

За установяване на изложените в исковата молба твърдения са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели – протокол от с.з. от 27.04.2016г. Свидетелката А.Х.К., която е присъствала при подписване както на договора с ответното дружество, така и на приемо-предавателния протокол, посочва, че авансовото плащане било извършено при сключване на договора, като останало незаплатено дължимото след извършване на монтажа плащане. Сочи, че монтажа бил извършен на няколко пъти, по желание на възложителя, като свидетелката присъствала на монтажа на голяма плъзгаща се витрина. Посочва, че при извършване на монтажа имало усложнения, но въпреки това всичко било изпълнено стриктно. Възложителят нямал възражения, като монтажът бил извършен на няколко етапа. По отношение на двете стъклени врати за банята, посочва, че ответникът правел ремонт, като искал предварително да се вземат размерите, след ремонта обаче готовите за монтаж врати не отговаряли на размерите на отворите, за което ищцовото дружество не отговаряло. Ищцовото дружество изготвило за своя сметка нови врати, които били монтирани. Посочва, че при полагане на паркет, възникнал проблем с вратите, като отново изпратили човек, който да отстранил проблема и всичко по изпълнение на поръчката приключило. Посочва, че при монтажа възложителите нямали възражения, като след няколко месеца във връзка с настояването й да заплатят остатъка от договорената цена й били казали, че пак има проблем с вратата. Ищцовото дружество отново свалило вратата и отново я монтирало, като причина за това се оказал дървен праг положен от ответника непосредствено след първоначалния монтаж на вратата. Свидетелят Д.В.Я., участвал във вземането на размерите, доставката и монтажа на вратите, посочва, че същите били поставени, като първоначално имало проблем, за който ищцовото дружество не отговаряло, а именно били изградени криви стени, с различни от първоначално взетите размери за изработка на вратите. Сочи, че въпреки това ищцовото дружество изработило нови врати, които били монтирани и приети от ответника, който в крайна сметка останал доволен от изработеното. Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите, доколкото са последователни, конкретни и се подкрепят от останалите събрани доказателства.

Предвид изложеното и фактически установеното, съдът приема, че между страните са съществували договорни отношения по повод изработка, доставка и монтаж на алуминиева PVC дограма, в която връзка са били издадени процесните фактури и е съставен представения по делото приемо-предавателен протокол.

Що се касае до изпълнението, то съдът намира, че ищецът е изправна страна в правоотношението. След като приемо-предавателния протокол за изпълнената работа е подписан от представител на ответника, то следва да се приеме, че е налице приемане на извършените работи от страна на възложителя. Същият е имал възможността, преди да получи, приеме, респ. негов представител да подпише приемо-предавателния протокол, да прегледа работата, според описаното в него. Не се доказа възложителят да е проявил подобна активност, нито своевременно да са констатирани и доведени до знанието на изпълнителя каквито и да било възражения досежно изпълнението или такива за недостатъци, или за отклонения от поръчката. Поради това и извършените услуги следва да се считат за приети. Ако действително страната е имала каквито и да е съображения против отразяванията за вида, качеството или цената на извършеното, то е следвало още веднага да направи подобно изявление до изпълнителя, а не да приема извършената работа и чак след получаване на препис от исковата молба да излага подобни съображения. Така е предвидено и в разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД, според който поръчващият е длъжен да приеме извършената по договора работа, като при приемането той има възможност да направи възражение за неправилно изпълнение, а в случай, че не направи такова, работата се счита за приета и за нея се дължи възнаграждение. Установи се, че в момента на подписване на приемо-предавателния протокол възражения не са направени. Оспорването в отговора е напълно обяснима защитна позиция, но то не променя крайния извод на съда за доказаност на вземането по процесната фактура и неговата изискуемост.

По делото са доказани всички кумулативни предпоставки, обосноваващи наличието на облигационни отношения между страните, предвид постигнати договорености за извършване на определени услуги, с конкретно посочени параметри и цени, съгласно представените фактури, изправността на ищеца и възникналото задължение за насрещна престация за заплащане на дължимите възнаграждения в тежест на ответника, като възраженията на последния в обратна насока се намират за неоснователни.

Доколкото в изрична молба на ответника е въведено възражение за прихващане, прието от съда за разглеждане в процеса, но направено при условията на евентуалност – в случай на уважаване на иска, с оглед изхода на делото, то следва да се разгледа по същество. Същото обаче е неоснователно. Както вече се посочи по-горе изработката, доставката и монтажът са извършени и приети от ответника без възражения, което се установява от приемо-предавателния протокол и разпитаните свидетели. Относно наведените от ответника твърдения, че ищецът не бил изпълнил задълженията си за монтаж на качествени и годни за употреба изделия според предназначението им, следва да се отбележи, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. Въпреки изрично дадените с протоколно определение на съда от 19.01.2016г. указания на ответника, че не сочи доказателства за наличието на недостатъци на изработеното и, че за тях изпълнителят е бил своевременно уведомен, както и, че следва да установи по направеното възражение за прихващане стойността, необходима за поправка на извършената от ищеца работа, такива в тази насока не бяха ангажирани.

Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на процесния дълг, поради което и следва да се приеме, че искът е основателен и следва да бъде уважен в цялост.

Предвид основателността на претенцията, съдът намира за основателно и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски следва да се присъдят само в полза на ищеца. Направено е съответно искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.47/, както и доказателства за сторени такива в размер на 36,46 лева – платена държавна такса /л.5/ и 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие /л. 4/. Разноските за исковия процес в общ размер на 396,46 лева, ще се поставят в тежест на ответника.

Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В тази връзка, на ищеца ще се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 375,46 лева.

 

Така мотивиран, съдът

                                                     Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „ЕКОЕФЕКТ 2003” ООД, ЕИК 115807876, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 125, ет. 8, ап. 16 ДЪЛЖИ на “ИЗИ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 202136136, със седалище и адрес на управление: село Войводиново, ул. „Пирин“ № 11, СУМАТА от 1823 лева /хиляда осемстотин двадесет и три лева/ - главница, представляваща дължимо доплащане по договор за изработка, доставка и монтаж на алуминиева плъзгаща врата с повдигане АЛУМИЛ Гърция – М300 с размери 3100/2560 см., с троен стъклопакет 46 мм, обков GU и плъзгащ комарник с по-широка каса от три релси, изработка, доставка и монтаж на два броя стъклени закалени врати за баня мат, за което е издадена фактура № 0000000053/20.10.2014г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.07.2015 г. до окончателното погасяване, за която сума в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4360/02.07.2015 г. по ч.гр.д. № 8228/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр.с.

 

ОТХВЪРЛЯ направеното от „ЕКОЕФЕКТ 2003” ООД, ЕИК 115807876, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 125, ет. 8, ап. 16 възражение за прихващане за сумата от 2100 лева /две хиляди и сто лева/, представляваща необходимите разходи за поправка на недостатъците по изработеното, а именно демонтаж, замяна и монтаж на закалените стъклени врати, както и сумата от 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/ – разходи за демонтаж, евентуална замяна и монтаж на плъзгаща врата, изработени, доставени и монтирани от страна на изпълнителя “ИЗИ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 202136136, със седалище и адрес на управление: село Войводиново, ул. „Пирин“ № 11.

ОСЪЖДА „ЕКОЕФЕКТ 2003” ООД, ЕИК 115807876, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 125, ет. 8, ап. 16 ДА ЗАПЛАТИ на “ИЗИ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 202136136, със седалище и адрес на управление: село Войводиново, ул. „Пирин“ № 11 СУМАТА от 375,46 лева /триста седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/ – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 8228/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V бр.с., както и СУМАТА от общо 396,46 лева /триста деветдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/– разноски за настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ