Гражданско дело 11560/2015 - Решение - 05-05-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1524          05.05.2016 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11560 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът И.Д.С., ЕГН: **********,***, офис 3, чрез пълномощника си адв. С.В., е предявил против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.11.2013 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, както и сумата от 550 лева- обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за ангажиране на защита срещу повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2012 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба е посочено, че през м. октомври 2011 г. във връзка с подадена жалба от страна на К.Г.Г. от гр. П. била образувана прокурорска преписка 655/ 2012 г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, за извършено от ищеца престъпление по чл. 144 ал 3, вр. чл. 1 от НК, по която той за пръв път дал обяснения на 18.10.2011 г. На 05.03.2012 г. срещу ищеца било образувано наказателно производство 161/ 2012 г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР- гр. Пловдив, по което на 31.05.2012 г. срещу него било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 19.09.2011 г. той се бил заканил на К.Г. с престъпление против нейната личност- с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Наказателното преследване срещу лицето в досъдебната фаза приключило на 03.10.2012 г. с изготвянето и внасянето на обвинителен акт в съда. На 12.10.2012 г. било образувано н. о. х. дело 6765/ 2012 г. на ПРС, V нак. с-в, като по време на производството били проведени общо шест открити заседания, в които подсъдимият присъствал. По делото била постановена оправдателна присъда от 30.04.2013 г., с която той бил признат за невиновен, но срещу присъдата се подал въззивен протест и по него било образувано В. н. о. х. дело 893/ 2013 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив. Във въззивното производство били проведени две открити съдебни заседания, като с решение от 08.11.2013 г. била потвърдена първоинстанционната присъда. През цялото време прокуратурата поддържала обвинението, както и подадения протест. След един двугодишен мъчителен процес накрая възтържествувала справедливостта и се доказала невинността на несправедливо обвинения гражданин, който търпял несгодите и унижението да бъде изправен като подсъдим пред две съдебни инстанции. През цялото време на процеса ищецът бил подложен на силен стрес, породен от страха, че делото можело и да завърши с осъдителна присъда, постановена при съдебна грешка. Това го довело до психически и емоционален стрес за продължителен период от време за това, че спрямо невинен се водело наказателно дело. Лицето било и с чисто съдебно минало. Предвид изложеното, моли да се осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на воденото срещу него наказателно производство в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 08.11.2013 г. Отделно от това, за защита срещу повдигнатото му обвинение ищецът наел адвокат, на който на 31.05.2012 г. бил платил сумата от 550 лева, която също се търси като обезщетение за претърпени имуществени вреди. Претендира и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска. Твърди, че не били ангажирани доказателства за това, че ищецът бил претърпял неимуществени вреди- несгоди, унижения, силен стрес и страх от постановяване на евентуална осъдителна присъда. Това дело било плод на собственото неправомерно поведение на ищеца, който дал повод за наказателното преследване. Нещо повече- през времето, в което той твърдял, че търпял несгоди от воденото срещу него досъдебно производство, спрямо него била взета на 13.02.2012 г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП 8/ 2012 г. на отдел „БОП“ при ОД на МВР- Пловдив по пр. пр. 1110/ 2012 г. на Окръжна прокуратура- Пловдив, по което бил внесен обвинителен акт за три престъпления- чл. 354а ал. 2, чл. 242 ал. 2 и чл. 339 ал. 1 от НК. Отделно от това, към момента спрямо лицето вече било приключило ДП по чл. 290 ал. 1 от НК, пр. пр. 2200/ 2014 г., по което предстояло изготвяне на обвинителен акт. В тази връзка именно се счита, че твърдените неимуществени вреди не били пряка последица от процесното обвинение. В случая следвало да намери и приложение нормата на чл. 5 от ЗОДОВ, защото увреждането се дължало на изключителната вина на пострадалия, който със своето противоправно поведени сам дал повод за наказателното преследване. Освен това и през инкриминирания период срещу лицето били водени още няколко ДП, макар и по тях да не се било стигнало до внасяне на обвинителни актове. Претенцията за неимуществени вреди следвало да се счита от момента на повдигане на обвинението през 2012 г., а не от този на започването на предварителната проверка. На обезщетение подлежали само реално претърпените вреди, а към настоящия момент не били представени доказателства за това, че адвокатското възнаграждение било действително изплатено. Лихвата за имуществените вреди следвало да се претендира от влизане в сила на присъдата. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено н. о. х. дело № 6765/ 2012 г. на ПРС, V нак. с-в, по което на 30.04.2013 г. е постановена оправдателна присъда, с която ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Присъдата е била потвърдена с решение № 301/ 08.11.2013 г., постановено по В. н. о. х. дело № 893/ 2013 г. на Окръжен съд- Пловдив.

Като писмено доказателство е приета справка за съдимост на ищца, видно от която същият не е осъждан, но има наложено административно наказание.

Представена е и справка по В. н. о. х. дело № 22/ 2015 г. на Апелативен съд- Пловдив за висящността и към момента на образуван процес по постановена жалба против оправдателна присъда срещу ищеца, като по повдигнатото му обвинение същият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 10.02.2012 г.- 03.04.2014 г.

Приета и е съдебно- психологична експертиза, изготвена след личен интервю- беседа с ищеца и проверка на наличната по делото документация. Вещото лице е установило, че ищецът притежава стабилна психика, като психо и емоционалното му състояние съответствали на изживяванията и капацитета му, придобити през годините, без индикации за болестни прояви или психично разстройство. Към момента не се констатирали абнормности и периодът за рехабилитация бил преминал.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 08.12.2015 г.). Св. А.П.Г.- познат на ищеца, посочва, че за известен период от време заедно били в ареста, като за явяване в заседанията го водели оттам и той станал неспокоен от процеса за клевета по извършена закана с убийство, притеснявал се за близките си, загубил вяра в правосъдието, не можел да спи нощем. Св. Д.И. С.- баща на ищеца, заявява, че синът му по време на процеса бил много притеснен, имал здравословни проблеми, вдигал кръвно, пиел лекарства и психически не бил добре.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като по внесения в съда обвинителен акт лицето е било оправдано с присъда, която в последствие е била и потвърдена от горната инстанция. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на Държавата, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка.

По делото са разпитани двама свидетели- съответно познат и баща на ищеца, като и двамата описват емоционалното му състояние във връзка с обвинението, което му се отразило негативно- станал неспокоен, притеснявал се за близките си, възникнали здравословни проблеми с кръвното налягане, загубил вяра в правозащитната система. Макар и доста лаконични, тези свидетелски показания потвърждават в определена степен изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, тревожност и напрежение. В случая обаче е необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения или пък е допринесло за неблагоприятните последици.

Действително и двамата свидетели посочват, че точно обвинението срещу ищеца за заканата с убийство било това, което го мъчело и стресирало, като не му давало спокойствие. За обективност на изложението обаче е необходимо да се посочи, че процесното деяние и по- точно отношението на ищеца към него е касаело периода м. март 2012 г.- м. ноември 2013 г., като по същото време, но по друго обвинение, което и към настоящия момент дори още е висящо и производството по него не е приключило, за периода м. февруари 2012 г.- м. април 2014 г., лицето е било задържано в следствения арест с мярка за неотклонение „задържане под стража“. От това следва, че по едно и също време (периода 2012 г.- 2013 г.) срещу ищеца са се водили паралелно две отделни наказателни производства, по които той е бил подсъдим, като по едното обвинение дори му е била наложена за един доста продължителен период от време най- тежката мярка за неотклонение. В този смисъл и гласните доказателства описват именно пребиваването на лицето в ареста и начина, по който той се е чувствал там- не можел да спи, обикалял стаята, вдигал кръвно, станал нервен и т.н. Затова и не може да се приеме, че всичките притеснения и негативни изживявания ищецът е изживял само по обвинението, за което в последствие е бил оправдан, без другото обвинение, за което е бил задържан повече от две години, по никакъв начин да не се е отразило негативно на неговата душевност или пък да не е предизвикало каквито и да е смущения във вътрешния му мир и психика. Съвсем нормална и естествена с оглед защитната теза е позицията на ищеца в процеса- че страданията са му причинени само от обвинението по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а не и от това по чл. 354 а ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, но обективни данни за това няма, освен показанията на свидетелите, които обаче сами по себе си не могат да обосноват основателността на описаните в исковата молба травми и проблеми и причинната им връзка с правопораждащия факт, в който смисъл остава и недоказана тезата, че причинените вреди се дължат единствено на процесното незаконно обвинение.

Изслушаната и приета СМЕ, изготвена от вещо лице психолог, действително установява, че процесният случай се е отразил върху ищеца по отношение на социалните му контакти и връзката с дъщеря му, като в емоционален план е предизвикал леки нарушения, които можели да останат като личностови характеристики по отношение на предпазливост, тревожност, мнителност, напрегнатост. Доколкото обаче, както вече по- горе се посочи, паралелно той е бил подсъдим по две дела, оттук отново не може да се приеме с категоричност кое от обвиненията точно е предизвикало душевните му смущения, като е напълно възможно, което не е изключено от вещото лице като вероятност (доколкото то изследва именно преживяванията на лицето по време на престоя в ареста, предизвикан от другото обвинение), тревожността да е създадена и от все още висящия процес, който е бил паралелно движещ се с обсъждания към съответния минал период. Изрично се отбелязва от експерта, че така описаните реакции обаче не представлявали психично заболяване, нито болестна проява, още по- малко пък към момента се установявали подобни данни, защото периодът за рехабилитация бил преминал и по настоящем за лицето вече била настъпила нужната адаптация. Изрично в мотивната част на експертизата е посочено, че загубената вяра на ищеца в правосъдната система вече била възвърната наново и пряк извод за това се явявал настоящия процес, в който лицето търсело своята справедливост от държавата за засегнатото му достойнство. От заключението на вещото лице би могло да се направи извод, че реакцията на душевността на ищеца по отношение на обвинението е била в рамките на обичайната при досег на един обвиняем с правосъдието, без да остави никакви трайни следи, като е отшумяла бързо и лицето е продължило в своя нормален житейски ритъм, без да е повлияно сега негативно от факта на незаконното наказателно преследване срещу него.

Принципно в хода на всеки наказателен процес действително не би могло да се предвиди какъв би бил евентуалният му изход и оттук притесненията на подсъдимия и стреса от това как би завършил процесът срещу него и възможно ли е да се стигне до несправедливо осъждане на един невинен човек са съвсем нормална човешка реакция, неизменно свързана с качеството на всяко лице, спрямо което е повдигнато дадено обвинение, още повече, че по време на процеса за незаконното обвинение ищецът е бил в ареста в повдигнато по- тежко обвинение, производството по което и към момента не е приключило. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но по делото не се установи да е имало сериозна негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Притесненията по време на отделните процесуално- следствени действия (явяване в съдебни заседания, даване на обяснения и т.н.) с оглед взетото пряко участие на подсъдимия в тях и неизвестността от изхода на процеса също са една съвсем естествена реакция на човек, обвинен от властта за извършено престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.

Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В настоящия случай постановлението на прокуратурата за образуване на ДП е от 06.03.2012 г., ищецът е привлечен като обвиняем на 31.05.2012 г., обвинителният акт е внесен в съда на 05.10.2012 г., оправдателната присъда е постановена на 30.04.2013 г., а въззивното решение е постановено на 08.11.2013 г. На лицето е била наложена най- леката мярка за неотклонение- „подписка”, като този период по това производство по отношение на същия не са прилагани каквито и да е други ограничения или забрани от страна на разследващите. Разследването на ДП, както и разглеждане на делото в съдебната фаза, са приключили в разумни и сравнително кратки срокове, като продължителността им се е дължала на изцяло на обективни причини (изискване на писмени доказателства, разпити на свидетели и др.). Макар обвинението да е било за тежко умишлено престъпление,  не се установява конкретният случай да е придобил масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.

Същевременно обаче по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по досъдебното и съдебно производство не може да се направи извод за наличието на виновно или противоправно поведение на обвиняемия/ подсъдимия, което да е в причинна връзка с действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването (укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания). Дори точно обратното- още от самото начало ищецът е оказал пълно съдействие на разследващите, дал е подробни обяснения, като в нито един момент той не се е признал за виновен и не е променял тази своя позиция. Оттук следва, че не може да се приеме, че по какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира намаляване на обезщетението само на това основание. Висящият друг наказателен процес не представлява форма на допринасяне на дееца за повдигането му на обвинението, тъй като двете производства са самостоятелни и съпричиняването следва да се преценява единствено по повод на конкретното обвинение. Връзката на двата наказателни процеса с негативните душевни и психични последици на ищеца вече беше подробно обсъдена, поради което повече аргументи в тази част на мотивите не следва да се излагат.

Посоченото дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността от изхода на делото и страха от евентуалното налагане на ефективно изтърпявано наказание по повдигнатото обвинение следва да бъдат овъзмездени. Същото обаче трябва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост и на база анализа на събраните доказателства, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 1 000 лева, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Доколкото се претендира и законна лихва върху сумата, тя също следва да бъде присъдена, като началният й момент е считано от датата на окончателното влизане в сила на оправдателната присъда- 08.11.2013 г.

Досежно втората претенция- за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното обвинение в досъдебното производство, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на оправдания подсъдим. Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е защитавал този ищец, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ пред разследващите органи, няма пречка тези разноски да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест, след като незаконното обвинение е поддържано именно от прокуратурата. В досъдебно производство (л. 57) е наличен договор за правна защита и съдействие, според който е упълномощен адвокат З.Т. да защитава обвиняемия, при договорено и платено на 31.05.2012 г. възнаграждение в размер на 550 лева. При положение, че сумата е била реално заплатена и направена единствено с цел осигуряване на защитата на лицето срещу обвинението, тя следва да се присъди в негова полза в пълен размер.

С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Внесените суми от 20 лева за държавна такса (л. 20 и 23) и от 245, 58 лева (л. 39 и 78) за СПсЕ следва да му се присъдят изцяло, като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията, като според представения договор за правна защита и съдействие (л. 19) заплатеният хонорар възлиза на сумата от 1 660 лева, от която следва обаче да му се присъдят само 166 лева по съразмерност.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.Д.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. С.В., сумата от 1 000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.11.2013 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение за престъпление по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК, по което е била постановена влязла в сила оправдателна присъда по н. о. х. дело 6765/ 2012 г. на Районен съд- Пловдив, V нак. с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер на иска от 10 000 лева, както и осъжда ответника да му заплати сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева- обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за ангажиране на защита срещу повдигнатото обвинение в досъдебната фаза на процеса, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2012 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.Д.С., ЕГН: **********,***, офис 3, чрез пълномощника си адв. С.В., разноските по делото, както следва: сумата от 20 (двадесет) лева- внесена държавна такса, сумата от 245, 58  (двеста четиридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) лева- депозит за вещо лице и сумата от 166 (сто шестдесет и шест) лева- адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

 

                                                           СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД