Гражданско дело 11175/2015 - Решение - 04-05-2016

Р Е Ш Е Н И Е

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1491                                  04.05.2016 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА   

                               

при участието на секретаря Павлина Попова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11175 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „Сити Лоджистик“ ООД, ЕИК 831501423, гр. София, срещу Ц.В.К., ЕГН **********,***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 358.68 лева – главница, представляваща преведена сума от ищеца в качеството му на работодател, в резултат на техническа грешка на 23.09.2010 г. на „УниКредит Булбанк“ АД, преведена впоследствие в сметка на ответницата в „ОББ“ АД, по която сметка е получавала заплатата си, както и сумата от 30.86 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.06.2014 г. до 07.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда– 20.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2454 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.04.2015 г. по ч.гр.д. № 4593/2015 г. по описа на ПРС, ІІ бр.с.. 

            Ищецът „Сити Лоджистик“ ООД в исковата молба твърди, че ответника Ц.К. е работила в ищцовото дружество по силата на трудов договор от 28.01.2009 г., който бил прекратен на 15.12.2009 г. със Заповед № ***/14.12.2009 г.. Твърди, че поради техническа грешка на 23.09.2010 г. ищецът превел сумата от 358.68 лева по сметка на длъжника, като сумата била преведена с масов превод по сметка на „УниКредит Булбанк“ АД, преведена впоследствие в сметка на ответницата в „Обединена Българска Банка“ АД, по която по-рано и докато ответницата била на трудов договор, получавала заплатата си. „ОББ“ АД изпратила писмо до ищеца на 27.09.2010 г., че не е успяла да спре всички сгрешени преводи и списък на лицата, получили недължими суми. Твърди, че изпратил до ответницата две покани – получени от К., съответно на 24.09.2013 г. и 03.06.2014 г., за връщане на недължимо получената сума от 358.68 лева. Сочи, че въпреки поканата за връщане на недължимо получената сума, същата не е върнала, поради което се претендира и заплащане на мораторна лихва в размер на 30.86 лева за периода от 03.06.2014 г. – датата на получаване на поканата от 21.05.2014 г. до 07.04.2015 г.   

За посоченото вземане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 4593/2015 г. по описа на ПРС, ІІ бр.с. Ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което възникнал правен интерес заявителят да предяви установителен иск относно вземането си. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същата дължи на ищеца сумата 358.68 лева – главница, представляваща сумата, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, поради превеждането й от ищеца в качеството му на работодател, в резултат на техническа грешка на 23.09.2010 г. на „УниКредит Булбанк“, преведена впоследствие в сметка на ответницата в ОББ АД, по която сметка е получавала заплатата си, както и сумата от 30.86 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.06.2014 г. до 07.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 20.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2454 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.04.2015 г. по ч.гр.д. № 4593/2015 г. по описа на ПРС, ІІ бр.с.. Претендират се съдебни разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ц.В.К., ЕГН **********, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че е имала сключен трудов договор от 28.01.2009 г. с ищцовото дружество, който е прекратен на 15.12.2009 г. Сочи, че трудовото й възнаграждение по договора било в размер на 450 лева, но това не бил действителният размер, който получавала, като в тази връзка твърди, че имала неформално споразумение с работодателя да се заплаща и допълнително трудово възнаграждение, уговорено още при сключването на договора в зависимост от интензитета на работата през конкретния работен месец, което е било заплащано от ищеца, като за целта били съставяни счетоводни документи, съхранявани в счетоводството на ищеца. Твърди, че за последния месец от срока на действие на договора – декември 2009 г., поради прекратяването му, не й било заплатено допълнителното й уговорено и дължимо трудово възнаграждение. Не оспорва, че на 24.09.2010 г. й е преведена сумата в размер на 358.68 лева, но сочи, че я изтеглила добросъвестно от банковата сметка, с ясното съзнание, че й е преведено дължимо трудово възнаграждение от страна на ищеца. Твърди, че сумата й била дължима, поради уговорката й с работодателя за заплащане на допълнение към трудовото й възнаграждение, като същата била дължимо й се възнаграждение за месец декември 2009 г. Евентуално, се позовава на чл. 271, ал. 1 КТ, съгласно която разпоредба работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно, като счита, че в настоящия случай тази норма е приложима, доколкото К. е имала съзнание, че получава част от трудовото си възнаграждение за месец декември 2009 г., което било действително уговорено с работодателя й. Поради изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4593/2015 г. по описа на ПРС, ІІ бр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за исковите суми, ведно със законна лихва от 20.04.2015 г. върху главницата, когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Страните по делото не спорят, а и от приетите като писмени доказателства – Трудов договор от 28.01.2009 г. /л.12/, Заповед № ***/14.12.2009 г. /л.13/ и Справка за прието уведомление по чл. 62, ар. 4 КТ с Придружително писмо от 15.12.2009 г. /л.14/ - се установява, че на 28.01.2009 г. между ищеца „Сити експрес“ ООД, от една страна - като работодател и ответника Ц.В.К., от друга страна – като работник, са сключили трудов договор, по силата на който работникът е приел да изпълнява длъжността „специалист ТРЗ“ в ищцовото дружество, считано от 29.01.2009 г., на пълен работен ден – 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 450 лева. В трудовия договор е уговорено още, че при придобит трудов стаж и професионален опит за длъжността, за която е сключен трудовия договор, не по-малък от една година, на работника се изплаща допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % от основното месечно трудово възнаграждение, както и че основното месечно възнаграждение и допълнително такава се изплащат на работника до двадесет и пето число на следващия месец. Със Заповед № ***/14.12.2009 г. трудовото правоотношение между ищцовото дружество и ответницата, е прекратено на 15.12.2009 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ - по взаимно съгласие на страните, за което обстоятелство е уведомена ТД на НАП.

По делото като писмено доказателство е прието писмо с изх. № ***-ОП-3***/27.09.2010 г., изпратено от „Обединена Българска Банка“ АД до представляващия „Сити експрес“ ООД относно сторниране на файл с работни заплати. Със същото писмо Банката уведомява ищцовото дружество, че след сторнирането на файла с работни заплати на служители от фирма „Сити експрес“ ООД на 24.09.2010 г. по молба на ищеца и обработването на транзакциите от АТМ на 24.09.2010 г. са налице изтеглени суми от лица, включени във файла, които вероятно вече не са служители на фирмата. Взети са корекционни счетоводни операции и сумите на лицата са възстановени на Банката от сметката на фирмата. Приложен е и списък на лицата, съдържащ имената им, номерата на банковите им сметки и сумите, които те са изтеглили, като сред имената на тези лица фигурира и ответницата Ц.В.К. за изтеглени от същата 358.68 лева.

По делото като писмени доказателства са приети – Покана с изх. № ***/24.09.2013 г., изпратена от „Сити Лоджистик“ ООД до Ц.В.К. и известия за доставяне /л.9-11/, както и Покана с изх. № ***/21.05.2014 г., изпратена от „Сити Лоджистик“ ООД до Ц.В.К. и известие за доставяне /л.7-8/– от които се установява, че ищцовото дружество е поканило ответницата, в седмодневен срок от получаване на поканата, да възстанови сумата от 358.68 лева по банковата им сметка, преведена на 24.09.2010 г., поради техническа грешка от „Сити Експрес“ (с ново наименование „Сити Лоджистик“ ООД), с масов превод към сметки на физически лица, включително и към тази на ответницата в „ОББ“, като недължимо получена и изтеглена от К.. Видно от обратните разписките, първата, с която е изпратена покана с изх. № ***/24.09.2013 г. се е върнала с отбелязване, че „пратката не е потърсена от получателя“, а втората, с която е изпратена покана с изх. № ***/21.05.2014 г. е получена лично от ответницата на 03.06.2014 г.

По делото е прието Писмо от „УниКредит Булбанк“ АД с изх. № ****-49-012557 от 25.02.2016 г. /л.58/, от което се установява, че в резултат на извършена проверка в информационните масиви на Банката, при „УниКредит Булбанк“ АД за периода от 24.09.2010 г. до 30.09.2010 г. не се намират данни за получено заверение в размер на 358.68 лева в полза на Ц.В.К..

От приетото по делото като писмено доказателство – Писмо от „Обединена Българска Банка“ АД с изх. № ***-966 от 09.03.2016 г. /л.64/, се установява, че по сметка № *************** с титуляр Ц.В.К., на 23.09.2010 г. е получен превод с реф. № ***************, в размер на 358.70 лева, с основание „заплата за месец 09.2009 г.“.

От заключението на в.л. Д.С. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че банковата сметка на Ц.К. е заверена със сумата в размер на 358.68 лева на 23.09.2010 г., като сумата е изтеглена на 24.09.2010 г. в.л. установява също, че основанието на преведената на 23.09.2010 г. сума в размер на 358.68 лева по сметката на Ц.К. е „заплата за м.09.2009 г.“ и е осчетоводена от Банката.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля  М.Г.Л. /по искане на ответницата/.

Свидетелят М.Л. – дъ. на ответницата Ц.К. – твърди, че майка й е работила преди 5-6 години, като личен състав във фирма „Сити експрес“. Започнала работа във фирмата през 2008 г., като около година по-късно напуснала, тъй като не й се изплащало цялото трудовото възнаграждение. Свидетелката твърди, че останала  сума – над 1000 лева, неизплатено трудово възнаграждение на майка й. Излага още, че след като майка й напуснала фирмата, на нея и на баща й превели по банковите им сметки малко пари като останало трудово възнаграждение. Баща й също работил в същата фирма като куриер. Твърди, че майка й получавала между 800-1000 лева заплата, но не знае със сигурност точната сума, като й плащали комбинирано - част от заплатата й превеждали по карта, а останалата част – й се давала на ръка. Свидетелката твърди и, че не знае дали майка й е получавала аванс. 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

За успешното провеждане на предявените искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил имуществено благо, без да има основание за това. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже и размера на претенцията си, в това число и за датата, на която претендира, че ответницата е изпаднала в забава.  

В тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т.е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, а именно: че сумите са получени на   правно основание – като докаже, че получената на 24.09.2010 г. е получена като част от дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2009 г., както и че е получил сумата добросъвестно.

Между страните по делото не е спорно, а и от представените по делото доказателства, е безспорно установено, че ответницата Ц.В.К. е работила в ищцовото дружество „Сити Лоджистик“ ООД по сключен трудов договор от 28.01.2009 г., който е прекратен, считано от 15.12.2009 г.

Между страните по делото не е спорно и, че на 24.09.2010 г. Ц.В.К. е получила по банковата си сметка в „Обединена Българска Банка“ АД сумата от 358.68 лева, преведена й от „Сити Лоджистик“ ООД.

Основният спорен между страните въпрос, с оглед наведените от ответницата възражения, е дали получената на 24.09.2010 г. от Ц.К. сума в размер на 358.68 лева по банковата й сметка, е получена на правно основание и по – конкретно – като част от дължимо й се трудово възнаграждение. 

Страните по делото не спорят, а и видно от Трудов договор от 28.01.2009 г. и  Заповед № ***/14.12.2009 г., се установява, че на 28.01.2009 г. между ищеца „Сити експрес“ ООД, от една страна - като работодател и ответника Ц.В.К., от друга страна – като работник, е сключен трудов договор, по силата на който работникът е приел да изпълнява длъжността „специалист ТРЗ“ в ищцовото дружество, считано от 29.01.2009 г., което трудово правоотношение е прекратено със Заповед № ***/14.12.2009 г. считано от 15.12.2009 г., на основание чл. 325, т. 1 КТ - по взаимно съгласие на страните.

От приетия и приложен по делото Трудов договор от 28.01.2009 г., се установява, че страните са уговорили, че основното месечно трудово възнаграждение на Ц.В.К. е в размер на 450 лева. Установява се също, че страните са уговорили, че на ответницата за придобит трудов стаж и професионален опит за длъжността, за която е сключен трудовия договор, ще й се изплаща допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % от основното месечно трудово възнаграждение, както и че основното месечно възнаграждение и допълнително такава се изплащат на работника до двадесет и пето число на следващия месец.

 Съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата против иска, че действително уговореното с ищцовото дружество трудово възнаграждение не било в размер на 450 лева, а по-високо, тъй като имала неформално споразумение с работодателя да й се заплаща и допълнително трудово възнаграждение, уговорено още при сключването на договора в зависимост от интензитета на работата през конкретния работен месец. Съдът намира, че изцяло в доказателствената тежест на ответницата е да проведе пълно и главно доказване на тези твърдения с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства. В тази насока, съдът счита, на първо място, че посочените обстоятелства не могат да бъдат доказвани със свидетелски показания, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК във връзка с чл. 62, ал. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, както и поради изричното противопоставяне на другата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е форма за действителност, като изменението на същия относно който и да е съществен елемент /какъвто е размерът на трудовото възнаграждение/ следва да бъде извършено също в писмена форма. Следователно писмената форма се явява, както условие за действителност на договора, а също така и форма за доказване. Ето защо и на основание чл. 164, ал.2 във вр. с чл. 164, ал.1, т.3 и т.5 от ГПК/ поради недадено изрично съгласие на ищцовата страна/ свидетелските показания относно размера на уговореното трудово възнаграждение са недопустими.

Съдът намира, обаче, за допустимо чрез разпит на свидетели да се установяват обстоятелства относно добросъвестността на Ц.В.К. във връзка с получаването на процесната сума на 24.09.2010 г.. Възраженията на ответницата против иска се основават на твърденията, че тъй като за последния месец от срока на действие на трудовия договор – декември 2009 г. не й било заплатено допълнителното й уговорено и дължимо трудово възнаграждение, счита че преведената й сума й е била дължима. Позовава се и на разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ, съгласно която работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение, които е получил добросъвестно. Именно за изясняването на тези обстоятелства е допуснат до разпит свидетелят М.Л.. От показанията на разпитания по делото свидетел, се установява, че причина ответницата да прекрати трудовото си правоотношение е, че на последната ищцовото дружество не й е изплащало своевременно цялото дължимо й трудовото възнаграждение, като дори след напускането й - останала сума над 1000 лева, дължимо й неизплатено трудово възнаграждение. Съдът кредитира тези свидетелски показания, при  преценка по реда на чл. 172 ГПК, като достоверни, еднопосочни и кореспондиращи на всички събрани по делото доказателства. Нейните показания се подкрепят, както от приетото по делото като писмено доказателство – Писмо от „Обединена Българска Банка“ АД с изх. № ***-966 от 09.03.2016 г., в което е посочено, че получения от Ц.К. на 23.9.2010 г. превод  в размер на 358.70 лева е с основание „заплата за месец 09.2009 г.“, така и от заключението на в.л. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Нещо повече, в открито съдебно заседание, проведено на 07.04.2016 г. процесуалния представител на ищцовото дружество изрично посочи, че вписаното като основание за превода е „2009 г.“ и това са стари заплати за хора, от които една част не са на работа.

Ето защо и съдът приема, че процесната сума от 358.70 лева представлява неизплатено трудово възнаграждение на ответницата К., дължимо й се за период, през който същата е била в трудово правоотношение с ищцовото дружество и което не й е било изплатено своевременно от работодателя. Това основание изрично е посочено от ищцовото дружество в нареждането към Банката – „месец 09.2009 г.“ за извършване на масовия превод и не е опровергано от ищеца с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства.

Макар ответницата да е получила процесната сума на 24.09.2010 г., т.е. девет месеца след прекратяване на трудовото й правоотношение, доколкото, както се посочи по – горе  и към този момент е имало останали неизплатени суми от трудовото й възнаграждение, то  същата е имала съзнанието, че преведената й сума съставлява част от тези неизплатени възнаграждения, поради което съдът приема, че сумата е била получена добросъвестно от ответницата. Съгласно чл. 271, ал. 1 КТ работникът или служителя не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. В този смисъл е и задължителната за съдилищата съдебна практика- Тълкувателно решение № 79 от 1965 г. на ВКС, ОСГК и Решение № 770 от 08.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 312/2010 г., ІІІ г.о..

 Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за установяване по  отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата 358.68 лева – главница, като получена при начална липса на основание, поради превеждането й от ищеца в качеството му на работодател, в резултат на техническа грешка на 23.09.2010 г. на „УниКредит Булбанк“, е неоснователен и следва да се отхвърли.

 Отхвърлянето на главния иск води до неоснователност и на предявения акцесорен иск за сумата от 30.86 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 03.06.2014 г. до 07.04.2015 г.

Относно разноските:

            С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответницата   следва да се присъдят направените по делото разноски в размер от 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.

 

            Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „СИТИ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК 831501423, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ул. „Боян Дамянов“ № 7, ет. 1, представлявано от С.В. С., против Ц.В.К., ЕГН **********,***, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 358.68 лева – главница, представляваща преведена сума от ищеца в качеството му на работодател, в резултат на техническа грешка на 23.09.2010 г. на „УниКредит Булбанк“ АД, преведена впоследствие в сметка на ответницата в „ОББ“ АД, по която сметка е получавала заплатата си, както и сумата от 30.86 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.06.2014 г. до 07.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда– 20.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2454 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.04.2015 г. по ч.гр.д. № 4593/2015 г. по описа на ПРС, ІІ бр.с.. 

          ОСЪЖДА „СИТИ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК 831501423, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ул. „Боян Дамянов“ № 7, ет. 1, представлявано от С.В. С., да заплати на Ц.В.К., ЕГН **********,***, сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща разноски, направени в настоящото производството по гр.д.№ 11175/2015 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с.

         

         РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

              Вярно с оригинала:

                                                П.П.