Гражданско дело 11061/2015 - Решение - 05-12-2016

Решение по Гражданско дело 11061/2015г.

 РЕШЕНИЕ

 

Номер 3713                           Година  2016                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На  05.12                                                                                        Година 2016

В публично заседание на 04.11.2016 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: Вера Тодорова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 11061    по описа за   2015         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.194, ал.3 и ал.4 във връзка с чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ във връзка с чл.136А и чл.262 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Д.П.С. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 55 452, 85  лева – обезщетение за положени от ищеца по време на изпълняваната от него в. служба до момента на освобождаването му от служба на ... г. 2 184 часа извънреден труд, изразяващ се в превишаване на служебното време над нормалната до общата продължителност, некомпенсирано с почивка, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.08.2014 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 5 957, 03 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът В. ф. ... Г. И. - с. Г. И. оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства (л.5 – л.7 от делото) се установява, че действително ищецът е изпълнявал в. служба в ответното В. ф. и неговите праводатели, последно като “К. о. у. б. з. във В. ф. ... – Г. И.” от ... г. до ... г., считано от която дата след прекратяване на Договора му за в. служба, освобождаване от длъжност, от в. служба и зачисляване в запаса със Заповед № .../... г. на М. о., е бил отчислен от списъчния състав на ответната страна ищеца със Заповед на К. на В. ф. ... № .../... г.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията от 08.03.2016 г. и допълнителното такова от 14.10.2016 г., и двете на в. л. по ССЕ В.К., действително към 31.12.2014 г. ищецът има общо положени и некомпенсирани часове над нормалната продължителност на служебното време към ... г. в размер общо на 2 184 часа.

Същевременно, ищецът претендира заплащането на превишаването на служебното време над нормалната до общата продължителност, некомпенсирано с почивка представляващо извънреден труд, за целия период на изпълняване на в. му служба (.. г. – ... г.) – като исковата молба е била подадена в съда на 04.09.2015 г., т.е. – след изтичане на приложимия в конкретния случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.А от ЗЗД по отношение на претендираното от ищеца обезщетение за периода от ... г. до ... г., поради което – предвид направеното от ответника възражение с отговора на исковата молба, съдът намира, че за посочения период този иск, както и претенцията за мораторна лихва върху тази част от претендираното обезщетение, се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят. Освен това, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които да се установи размерът на полагащото му се обезщетение за положения извънреден труд за периода от ... г. до ... г., нито – за полагащия се размер на мораторната лихва върху този размер на главницата, поради което съдът намира, че искът с правно основание чл.194, ал. във връзка с чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ във връзка с чл.136А и чл.262 от КТ за периода от 04.09.2012 г. до 14.08.2014 г. също се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а с оглед неоснователността на главния иск, като неоснователен и недоказан предвид акцесорния му характер, изцяло следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 484, 46 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.С., ЕГН **********,***, а. Х.Д., против В. ф. ... Г. И., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: с. Г. И., П. обл., представлявано от К. б. г. И.Т. Л., обективно съединени искове с правно основание чл.194, ал.3 и ал.4 във връзка с чл.214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ във връзка с чл.136А и чл.262 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата 55 452, 85  лева – обезщетение за положени от ищеца по време на изпълняваната от него в. служба до момента на освобождаването му от служба на ... г. 2 184 часа извънреден труд, изразяващ се в превишаване на служебното време над нормалната до общата продължителност, некомпенсирано с почивка, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от ... г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 5 957, 03 лева, заедно със законната лихва върху главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Д.П.С., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА В. ф. ... Г. И., с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 2 484, 46 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ