Гражданско дело 10746/2015 - Определение - 30-12-2015

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 12589                       30.12.2015 г.                                            гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  XXI гр. състав, в закрито заседание  на  30.12.2015 г. в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10746/2015 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, предявени от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 против И.И.Н., действаща в качеството й на ЕТ „Т. – И. Н.”, ЕИК, за признаване за установено в отношенията помежду им, че ответникът дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 3381/29.05.2015 г. по ч.гр.д. № 6320/2015 г. по описа на ПРС, II бр.с., а именно – 896,60 лева – главница, дължима по договор за кредит № 75/13.11.2008 г., с настъпил краен падеж на 13.11.2011 г.; 166,75 лева – договорна лихва за периода 01.02.2012 г. – 25.05.2015 г. вкл.; 297,07 лева - санкционна лихва за периода 01.02.2012 г. – 25.05.2015 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 26.05.2015 г. до окончателното погасяване. Твърди се по договора да са налице посочените непогасени от страна на ответника като кредитополучател задължения, поради което се моли дължимостта им да бъде установена, като се уважат предявените искове. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, в който се заявява, че предявените искове са недопустими. Твърди се между страните по настоящото дело да е водено предходно съдебно производство, инициирано от „Банка ДСК” ЕАД против ответника отново по предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни претенции за вземания по същия договор за кредит № 75/13.11.2008 г. На 04.10.2012 г. ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 15672/2012 г. и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: главница в размер на 893,60 лева, неплатена договорна лихва в размер на 98,50 лева за периода 02.02.2012 г. – 04.10.2012 г., законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до погасяването и разноски. В документа по чл. 417, т.2 – извлечение от счетоводните книги на заявителя, било посочено, че кредитът е изискуем, предвид настъпване на крайния падеж на задълженията – 14.11.2011 г. След подадено възражение по чл. 414 ГПК, били предявени установителни искове по чл. 422 ГПК, по които било образувано гр.д. № 8346/2013 г. по описа на ПРС, XXI гр.с. С Решение № 2923/09.07.2014 г., исковете били отхвърлени. Първоинстанционният съдебен акт бил потвърден с окончателно Решение на ПОС от 31.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 3630/2014 г. Ответникът представя доказателства в подкрепа на възраженията си. Предвид изложеното и доколкото на същото основание, между същите страни за вземанията по договора за кредит било налице окончателно съдебно решение, с което претенциите са отхвърлени, се твърди повторно образуваното производство по настоящите искове да е недопустимо. Моли се делото да бъде прекратено. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази наведените от ответника възражения и представените в тази насока доказателства, намира следното:

Предявените в настоящия процес установителни претенции са недопустими, поради наличието на сила на пресъдено нещо относно недължимостта на вземания на същото основание – договор за кредит № 75/13.11.2008 г. между същите страни. Установява се, че с влязло в законна сила съдебно Решение по гр.д. № 8346/2013 г. по описа на ПРС, съдът е отхвърлил претенциите на ищеца „Банка ДСК” ЕАД за дължимост на главница по процесния договор за кредит, който съдебен акт е потвърден от ПОС. И в двете извлечения от счетоводни книги, послужили като документ по чл. 417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, кредиторът се е позовал на изискуемост на задълженията, поради настъпил краен падеж. Със сила на пресъдено нещо, в предходното съдебно производство, е отречено ищецът да има вземане за главница и договорна лихва спрямо ответника на соченото основание – сключен договор за кредит № 75/13.11.2008 г. Според нормата на чл. 299, ал.1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като съгласно ал. 2 – повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Обстоятелството, че със СПН е отречена дължимостта на вземания, в по-различен размер от предявените такива в настоящия процес, но отново за главница и договорна лихва, е ирелевантно, тъй като същите произтичат от едно основание между същите страни. Производството по делото подлежи на прекратяване в цялост, тъй като вземането за главница е отречено, а акцесорните претенции за договорна и санкционна лихви са обусловени от главното вземане. Само за пълнота, се посочва следното – видно е, че и в двете извлечения от счетоводни книги, банката – заявител се позовава на изискуемост на вземанията по кредита, поради настъпил краен падеж. В същото време, в заявлението по чл. 417 ГПК, по което е било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 15672/2012 г., заявителят се позовава на настъпила предсрочна изискуемост от същата дата, която е посочил в извлечението от счетоводни книги – 14.11.2011 г. При това положение, тъй като заповед за незабавно изпълнение и изп. лист все пак са били издадени в полза на банката, по предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, съдът в предходното съдебно производство по гр.д. № 8346/2013 г., се е произнесъл, като е съобразил твърденията за настъпила предсрочна изискуемост и е отрекъл предпоставките на такава да са били налице преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, като се е позовал на задължителните разяснения, дадени в т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Макар да е прието, че предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост не са били налице, в случая не става дума за позоваване на различни основания – предсрочна изискуемост и настъпване на краен падеж, тъй като още към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК  - 04.10.2012 г., всички вземания би следвало да са изискуеми, предвид твърденията за настъпил краен падеж на 14.11.2011 г. /в т.см. следва да се има предвид Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о./. И предвид така изложеното, съдът приема, че сила на пресъдено нещо относно недължимостта на главни и акцесорни вземания по процесния договор за банков кредит, е създадена, като правата на ищеца в тази връзка са отречени, поради което и не е допустимо, вземанията да се претендират повторно в настоящия процес.

С оглед горното, съдът приема, че исковата молба следва да бъде върната като недопустима, а настоящото производство – да бъде прекратено.

Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, вр. с чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Ето защо следва да бъде обезсилена издадената заповед  3381/29.05.2015 г. по ч.гр.д. № 6320/2015 г. по описа на ПРС, II бр.с. спрямо ответника като кредитополучател, както и издаденият изпълнителен лист.

 

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал.4 ГПК, разноски се дължат в полза на ответника. Направено е съответно искане и са представени доказателства за сторени такива в размер на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в тежест на ищеца.

Така мотивиран, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 38966/28.08.2015 г., подадена от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 против И.И.Н., действаща в качеството й на ЕТ „Т – И. Н.”, ЕИК ...., за признаване за установено в отношенията помежду им, че ответникът дължи следните суми, за които против него като солидарен длъжник - кредитополучател е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 3381/29.05.2015 г. по ч.гр.д. № 6320/2015 г. по описа на ПРС, II бр.с., а именно – 896,60 лева – главница, дължима по договор за кредит № 75/13.11.2008 г., с настъпил краен падеж; 166,75 лева – договорна лихва за периода 01.02.2012 г. – 25.05.2015 г. вкл.; 297,07 лева - санкционна лихва за периода 01.02.2012 г. – 25.05.2015 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 26.05.2015 г. до окончателното погасяване.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 10746/2015 г. по описа на ПРС, XXI гр.с.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3381/29.05.2015 г. по ч.гр.д. № 6320/2015 г. по описа на ПРС, II бр.с., издадена в полза на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, в частта против солидарния длъжник И.И.Н., действаща в качеството й на ЕТ „Т–  –И Н”, ЕИК ... - кредитополучател, както и издадения спрямо същия изпълнителен лист от 01.06.2015 г.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 да заплати на И.И.Н., действаща в качеството й на ЕТ „Т. И. Н.”, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд- Пловдив.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП