Гражданско дело 10121/2015 - Решение - 28-06-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2249                               28.06.2016 Година              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                         ІІІ граждански  състав

На   06.06.2016 Година

В публично заседание в следния състав:

   Председател: ТАНЯ БОРИСОВА ГЕОРГИЕВА

Секретар: КАТЯ ГРУДЕВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 10121 по описа за 2015 година

намери за установено следното:

 

          Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

  Ищцата М.И.Д. е предявила иск да се признае за установено по отношение на Н.Н.Ч., В.Р.Ц. и А.М.Ц., че е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/ 3 идеална част от следния недвижим имот: поземрен имот № *** в землището на с.***, местността «***» с площ от 1,055 дка, с начин на трайно ползване-нива, при граници и съседи: имот № ***-нива, имот № ***- нива , имот № ***-жил.територия на кметство с.***, имот № ***-полски път на Община Родопи.

  Твърди се в исковата молба, че ищецът е наследник по закон –син на И. Н. М., поч.на 29.05.2014 г., който, заедно с ответницата Н.Н.Ч. и трето за спора лице- В. Н. Т., сключили на 26.09.2002 г. договор за доброволна делба на съсобствения си недвижим имот, описан по-горе, при която делба същият бил поставен в дял на отв.Н.Ч., без заплащане на уравнение на останалите съдебители. Въз основа на този договор отв.Ч. се снабдила на 25.08.2008 г. с констативен нотариален акт № ***, том ІV, рег.№ ***, нот.дело № *** г. по описа на нотариус *** с район на действие ПРС, с който била призната за собственик на целия недвижим имот. Впоследствие, с договор да продажба, оформен с нотариален акт № *** г. на същия нотариус отв.Ч. продала на отв.В.Р.Ц., по време на брака й с ответника А.М. |Ц. процесния недвижим имот. Ищецът счита, че отв.Ч. не е придобила права въз основа на договора за доброволна делба, който бил нищожен, понеже при извършването му не било заплатено уравнение на дяловете и не се легитимира като единствен собственик на имота, респ. и нейните правоприемници по договора за продажба от 07.05.2015 г.- другите двама ответника. Въз основа на тези обстоятелства е предявен посочения иск за собственост, като е направено и искане за отмяна на констативния нотариален акт.

  Ответниците в отговор на исковата молба оспорват иска, като поддържат, че доброволната делба е действителна и е спазено изискването на чл.69, ал.2 ЗН, тъй като е било извършено предворштилнж уравнение в пари, а и между наследниците са били сключени общо три договора за доброволна делба на оставените им от същия наследодател имоти. Освен това отв.Ч. се позовава на придобивна давност, текла в нейна полза още от 1993 г., от когато владеела имота, извършила в него подобрения, построила жилищна сграда, в която живее повече от 20 години. С тези съображения молят за отхвърляне на иска.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

  Безспорно е прието по делото, че ищцата М.И.Д. е единствен наследник по закон-дъщеря на И. Н. М., поч.на 29.05.2014 г., който от своя страна, заедно с ответницата Н.Н.Ч. и трето за спора лице- В. Н. Т. са наследници на общия наследодател Н. И. М., при равни квоти по 1/3 за всеки от тях. Не се спори също така, че на наследниците И. Н. М., Н.Н.Ч. и В. Н. Т. са възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи от наследодателя Н. И. М. общо от около 29,800 дка в землището на с.***, в т.ч. и процесната нива в местността *** с площ от 1,055 дка.

С Договор от 22.04.1993 г., наследниците постигнали съгласие, според което земята в размер на 29,800 дка да се разпредели както следва: И. М. да получи 21,800 дка, Н.Ч.- 8 дка, а В. Т. е заявила отказ.

Представен е Договор за доброволна делба на земеделски недвижими имоти от 26.09.2002 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ *** от 26.09.2002 г. по описа на нотариус *** с район на действие ПРС, вписан в СП-Пловдив, с който наследниците И. М., Н.Ч. и В. Т. са постигнали съгласие процесната нива от 1,055 дка в местността *** да се постави в дял на ответницата Н.Ч.. В договора е отразено, че съделителите И. М. и В. Т. не желаят да получат дял  от гореописания имот, в който се намира къщата на сестра им Н.Ч. и че сметните отношения по повод делбата са уредени предварително.

Впоследствие, на 03.11.2005 г., с договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите рег.№ ***/03,11,2005 г. по описа на нотариус*** с район на действие ПРС, също вписан в СП, наследниците са поделили и другите  три наследствени имота- пасище с площ от 10,000 дка в м.***, нива с площ от 6,108 дка в м.*** и нива с площ от 12.881 дка в м.***- всички в землище то на с.***, при която делба съделителят И. М. е получил два имота.

По делото са изслушани показанията на две групи свидетели.

Свид.Г., чието познаство със страните детирало от детските й години и която участвала при земеразделянето в с.***, твърди, че й са известни земеделските имоти и дворните места на И. М.. Договорът за доброволна делба от 2005 г. бил изготвен от нея. Потърсил я И. М. и я запознал с постигнатите с неговите сестри уговорки. По повод на предходната делба на процесния имот през 2002 г. М. обяснил в присъствието на другите две наследнички, че този имот бил негова лична собственост и се били разбрали Н.Ч. да го върне на М., която била негова осиновена дъщеря. Според свидетелят И. притежавал три декара в края на селото и единият от тези парцели останал извън регулация- това била нивата в м.***. До смъртта си през 2014 г.м. обработвал нивата. В нея имало малка къща, която била построена от Н.Ч. с разрешение на И. М.. Дядо И. живеел в другата къща, която се намирала в съседния на нивата имот-дворно място. Твърди, че малката къща винаги била заключена, не е виждала да се обитава от някого.

Свид.Й., без родство, живее в съседен на процесния имот. Парцелът с къщата на дядо И. бил около 2-3 дка. От него знаел, че навремето е закупил от Д. К. 800-900 дка, които, заедно с неговото дворно място, правели 2-3 дка. В имота имало построена малка къщичка, в която живеела сестра му Н.Ч.. дядо И. обработвал нивата, гледал животни, сеел зеленчуци и плодове. Живеел в двуетажната къща в дворното място. От И. М. свидетелят разбрал, че имат по наследство от дядо Н.  24-25 дка земеделски земи и Н. искала нивата от 6 дка, която дала в кооперацията. На В. – другата сестра на И., се паднала нива от 10 дка, но тя я отстъпила на И.. В. била биологичната майка на ищцата М., която била осиновена от дядо И. и по този начин дала на дъщеря си, която някой ден ще го наследи .

Показания пред съда са дали и Н. Ц.-Ф. и И. Ц.. дъщеря  и син на ответниците В. и А. Ц. и внуци на ответницата Н.Ч., които единодушно твърдят, че са прекарали детството си в имота в «***», в който била построена малка къща през 1992-1993 г. До есента на 2015 г. в къщата живеела баба им Н.. Отначало гледала животни, после само зеленчуци. Поради влошаване на здравето заминала в гр.София, но при всеки възможен случай посещавала имота. Къщата на нейния брат И. се намирала през един имот. Баба В. живеела в другия край на селото. Свидетелите знаят за подялбата на наследствените имоти от дядо Н., както и за това, че наследниците се разбрали нивата в *** да остане за Н.Ч., а тя поела ангажимент да им даде пари- на И. и на В., срещу това, че те не пулачат от този имот нищо. Платила им по 100 лв.

В обясненията по чл.176 ГПК ищцата потвърждава, че наследствените имоти са общо около 29,800 дка и още през 1993 г. сестрите и братът се разбрали, тъй като втората й майка А. М.- съпругата на И.М., живеела от 1946 г. при тях, грижела се за двора и къщата, гледала през това време възрастни хора и нея, а биологичната й майка- В. Т. трябвало да получи дял, тя го отстъпила на брат си заради нея. Уговорката била И. да получи 21,800 дка, а Н.- 8 дка, от които 6,100 дка дала в кооперацията, а за останалите 2 дка получила пари. По-късно помолила брат си да строи къща в неговия парцел и той й разрешил. Друго плащане, освен това през 1993 г., не било извършвано.

Ищцата е представила Предварителен договор от 1961 г. между наследниците на Н. К. и И. М. за продажба на парцел *** в с.*** с площ от 795 кв.м., молба-декларация от Н.Ч. *** с искане за разрешение да построи жилище в собствения парцел на брат си И. М., както и декларация от И. М. до Кмета, с която разрешава на сестра си Н.Ч. да построи собствено жилище- и двете от 30.09.1992 г.

Представени са от ответниците писмени доказателства- квитанции за платени данъци за процесния имот.

Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на предявения иск за собственост в разглеждания случай е обусловена от разрешаване на въпроса за действителността на договора за доброволна делба от 2002 г., който легитимира ответницата Н.Ч. за индивидуален собственик на имота след сключването му. В тази връзка възражението на ищцата е, че договорът е недействителен поради липсата на парично уравнение на дяловете на останалите съделители, което възражение е основано на разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН. В тази връзка съдът съобрази следното:

Според установената практика на ВКС за да е сключен договор за доброволна делба следва при сключването му да е постигнато съгласие за начина по който следва да се извърши уравняването на дяловете, че не е необходимо да са посочени точно сумите, които съсобствениците заплащат за постигане на уравнението. Според същата практика достатъчно е наличието на постигнато съгласие за уравняване на дяловете, за да се приеме, че договорът е действителен дори конкретният размер на уравнението да не е посочен. Достатъчно е изявлението на страните, че са уредили отношенията си по повод поделянето на имота. Когато начинът на уравнение на дяловете е изрично посочен – посочено е, че уравнението ще се извърши в пари не е налице безвъзмездност на разпореждането. Дори в договора да не е посочена конкретна сума, която следва да бъде заплатена за уравнение на дяловете договорът е действителен, ако е сключен в предвидената в чл.35,ал.1 ЗС форма. Според практиката на ВКС достатъчно е уравнението на дяловете да е определяемо с оглед изразената воля на страните при сключване на договора./решение № 40/04.03.2014 г. по гр.дело № 5600/2013 г. на ВКС, I г.о.,постановено по чл.290 ГПК/.

В процесния договор за доброволна делба от 2002 г. е отразено, че сметните отношения по повод делбата са уредени предварително, което, според цитираната по-горе съдебна практика е достатъчно условие да се приеме, че делбата е действителна и е произвела желаното от страните действие. Освен това, установи се по делото, че процесният имот не е единственият наследствен имот, като останалите такива са поделени от наследниците по-късно, което законът позволява. При последващата делба от 2005 г. наследникът И. М., който не е получил дял при делбата от 2002 г., получава в дял други имоти, с което е изпълнено изискването на чл.69, ал.2 ЗН. Наред с това, от свидетелските показания на водените от ответниците свидетели, които съдът в тази част кредитира, тъй като са в съответствие с обясненията на ищцата по чл.176 ГПК, се установи, че е било изплатено и парично уравнение между съделителите още през 1993 г., което кореспондира с отразеното от тях в договора от 2002 г. изявление в този смисъл.

В аспекта на изложеното налага се извод, че по силата на договора за доброволна делба от 26.09.2002 г. ответницата Н.Ч. е придобила собствеността върху спорния недвижим имот, поставен в неин дял, с което право на собственост впоследствие се е разпоредила в полза на ответниците Ц. и сключения с тях договор за продажба от 07.05.2015 г., оформен в нотариален акт № ***г. на нотариус *** с район на действие ПРС, е произвел вещнопрехвърлителен ефект.

  Не се следва да се обсъждат показанията на свидетелите Г. и Й., в които се съдържат изявления, че преди делбата от 2002 г. процесният имот бил лична собственост на И. М., тъй като подобни фактически твърдения не са релевирани в исковата молба. Освен това страните не спорят, че имотът е възстановен на наследниците на Н. М. с Решението на ПК и реституционното производство е приключило, без данни да е воден иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.  Без значение по горните съображения е обстоятелството дали И. М. е закупил съседния парцел, за който е представен предварителния договор от 1961 г., което няма отношение към предмета на спора.

В обобщение на изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и ще се отхвърли.

При този изход на спора на ответниците се следват направените от тях деловодни разноски на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Такива се констатираха от В. и А. Ц., представляващи платено адвокатско възнаграждение от 600 лв., удостоверено с разписка, обективирана върху приложеното пълномощно ва адв.У.. Неоснователно е възражението на ищцата, че този документ не установява плащане на хонорар, тъй като не е отразено във формуляр на адвокатско пълномощно, издавано от АК. Законът за адвокатурата не поставя подобно изискване, нито е предвидена писмена форма на договора между адвокат и клиент- чл.36, ал.2 ЗА.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Д. с ЕГН ********** *** иск да се признае за установено по отношение на Н.Н.Ч. с ЕГН ********** ***, В.Р.Ц. с ЕГН ********** и А.М.Ц. с ЕГН **********- двамата от гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, че е собственик на основание наследствено правоприемство на 1/ 3 идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот № *** в землището на с.***, местността «***» с площ от 1,055 дка, с начин на трайно ползване-нива, при граници и съседи: имот № ***-нива, имот № ***- нива , имот № ***-жил.територия на кметство с.***, имот № ***-полски път на Община Родопи.

  ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Р.Ц. с ЕГН ********** и А.М.Ц. с ЕГН **********- двамата от гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** сумата от 600 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  СЪДИЯ: /П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ВТ