Гражданско дело 9052/2014 - Решение - 24-11-2015

Решение по Гражданско дело 9052/2014г.

РЕШЕНИЕ

 

Номер 3928                           Година  2015                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 24.11                                                                                        Година 2015

В публично заседание на 29.10.2015 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: Димитрия Гаджева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 9052  по описа за   2014  година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, ал.1 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ, чл.215 от КТ във връзка с чл.32, ал.2 от НКСЧ и чл.86 от ЗЗД. Насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.  

Ищецът П.П.З. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 1 242 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода месец март – месец май 2013 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 30-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 30 лева, както и сумата 1 080 евро (в левова равностойност – 2 106 лева), представляваща  неплатени командировъчни пари за командировка на ищеца в чужбина за 40 дни през периода 22.03.2013 г. – 06.05.2013 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 27.05.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 100 лева, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът “***” ЕООД – гр. Пловдив оспорва ОСИ по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. От своя страна ответникът е предявил против ищеца насрещен иск за заплащане от П.З. на сумата 7 746, 41 лева – платена от ответника глоба за извършено от ищеца нарушение на законодателството на *** на 26.03.2013 г. и получени от ищеца и неотчетени аванси за командировките му в чужбина, по изложените в инкорпорираната в отговора насрещна искова молба и в писмената защита съображения – като с отговора на насрещната искова молба ищецът по основния иск моли съдът да отхвърли предявения против него насрещен иск като неоснователен и недоказан.  Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работи по трудово правоотношение при ответника като “***)” от 18.03.2013 г. до 27.05.2013 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ със Заповед № 7/27.05.2013 г. на Управителя на ответното дружество.

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства и от заключението от 28.04.2015 г. на вещото лице по ССЕ ***, действително ответникът не е изплатил на ищеца полагащото му се брутно трудово възнаграждение за процесния период, като съобразно отработените дни през периода на ищеца се полага трудово възнаграждение в брутен размер 591, 43 лева, а мораторната лихва върху тази сума за горепосочения период е в размер общо на 49, 57 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.128, ал.1 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ се явява доказан по основание и до установения от ССЕ действително дължим брутен размер – до който и размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск следва се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, и а претенцията за мораторна лихва върху тази главница се явява доказана по основание и по размер (доколкото претендираният от ищеца размер е по-нисък от установения от ССЕ действително дължим), поради което искът с правно основание чл.86 от ЗЗД по отношение на тази главница следва да се уважи изцяло.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ, действително през периода 22.03.2013 г. – 05.05.2013 г. ищецът е бил командирован в продължение общо на 36 дни за извършване на превози в чужбина по маршрут *** и обратно, като за времето на тези командировки му се е полагат командировъчни пари в размер общо на 972 евро (в левова равностойност – 1 901, 07 лева), а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер на 198, 40 лева – поради което съдът намира за неоснователни доводите на ответника за недължимост на команировъчни пари на ищеца поради липсата на доказателства за командироването на П.З. в чужбина през процесния период, като предвид обстоятелството, че командироването на ищеца в чужбина през посочения период се установява от констатациите на вещото лице *** в заключението му, съдът намира, че по отношение на това обстоятелство не следва да се прилага разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК, въпреки че ищецът не се е явил да отговори на поставените му от ответника въпроси в тази насока.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.215 от КТ във връзка с чл.32, ал.2 от НКСЧ се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер – до който и размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск следва се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, и а претенцията за мораторна лихва върху тази главница се явява доказана по основание и по размер (доколкото претендираният от ищеца размер е по-нисък от установения от ССЕ действително дължим), поради което искът с правно основание чл.86 от ЗЗД по отношение на тази главница следва да се уважи изцяло.

Същевременно, предвид събраните по делото писмени доказателства,  посоченото заключение на ССЕ и с оглед разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК - предвид неявяването на ищеца да отговори на поставените му от ответника въпроси в тази насока, съдът намира, че действително на 26.03.2013 г. - при осъществяване на командировката му в чужбина, П.З. е извършил нарушение на законодателството на***, за което на ответника е била наложена глоба в размер на 2 400 евро, платена от ответното дружество по банков път на 27.03.2013 г., а освен това от предоставените на ищеца аванси за командировките в чужбина през горепосочения период са останали неотчетени 686, 87 евро (чиято левова равностойност се равнява на 1 343, 40 лева). Ответникът, в качеството му на ищец по насрещния иск, твърди, че е заплатил на П.З. във връзка с командировките в чужбина и други суми с разходни касови ордери, но както се установява от посоченото заключение на ССЕ, разходните касови ордери за тези суми (в размер общо на 1 297, 46 лв.), не са били подписани от П.З. като получател на сумите – поради което съдът намира, че тези твърдения на ответника не се доказват от събраните по делото доказателства, и ищецът по основните ОСИ, в качеството му на ответник по насрещния иск, не дължи на “***” ЕООД връщането на тази сума като неоснователно получена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че насрещният иск се явява доказан по основание и до размера от 6 037, 39 лв. (левовата равностойност на наложената на “***” ЕООД глоба заради нарушението на П.З. в размер на 2 400 евро и неотчетените аванси за командировките на З. в чужбина през процесния период в размер на 686, 87 евро) – до който размер следва да се уважи, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора, съобразно уважената част от основните ОСИ и отхвърлената част от насрещния иск, ответното дружество следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 226, 04 лв. ДТ за четирите уважени иска и 50 лв. депозит за ССЕ.

С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от основните ОСИ и уважената част от насрещния иск ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер общо на 791, 50 лв. – следващата се част от платените от ответника ДТ за насрещния иск, депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА “***” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ***, представлявано от *** Н.С.П., със съдебен адрес:***, офис ***, адв. В.Н., ДА ЗАПЛАТИ НА П.П.З., ЕГН **********,***, офис *** адв. М.К., СУМАТА 591, 43 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода месец март – месец май 2013 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 30-то число на следващия месец до 11.06.2014 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 30 лева, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 242 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.128, ал.1 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; СУМАТА 972 евро (в левова равностойност – 1 901, 07 лева), представляваща  неплатени командировъчни пари за командировка на ищеца в чужбина за 36 дни през периода 22.03.2013 г. – 06.05.2013 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от 27.05.2013 г. до 11.06.2014 г. В РАЗМЕР НА 100 лева, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 080 евро (в левова равностойност – 2 106 лева) ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.215 от КТ във връзка с чл.32, ал.2 от НКСЧ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 300 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив - 226, 04 лева ДТ И 50 лева депозит за ССЕ.

ОСЪЖДА П.П.З., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, СУМАТА 6 037, 39 лева, представляваща платена от ответника глоба за извършено от ищеца нарушение на законодателството на *** на 26.03.2013 г. и получени от ищеца и неотчетени аванси за командировките му в чужбина, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 791, 50 лева, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 7 746, 41 лева ОТХВЪРЛЯ насрещния иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                                                                                                            ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

ВТ