Гражданско дело 8523/2014 - Решение - 18-05-2016

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1672                            18.05.2016 година                                    град Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

      

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                               

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8523 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от Р.С.И., ЕГН **********, действащ в качеството му на ЕТ с фирма „Р.И. – В.”, ЕИК 115223323 против В.Д.Я., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по възлагане на ответника, в края на м. октомври 2011 г., приел да извърши СМР в обект на възложителя, както и доставка и продажба на строителни материали, а именно – в „прилежащата част от външен коридор около апартамент”, собственост на ответника, находящ се на ет. на ул.”К.” №. Предварително били уговорени обемът и стойността на възложената работа. Ищецът бил изрядна страна в правоотношението и изпълнил възложената му работа в срок и същата била приета от ответника в края на м. декември 2011 г. Общо извършените СМР възлизали на сумата от 1180 лева, която следвало да му бъде заплатена от ответника –в началото на м. януари 2012 г., както било договорено. Ответникът платил част от така уговореното възнаграждение, като останал непогасен остатък в размер на 590 лева. Поради липсата на плащане на тази сума в уговорения срок, ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Тъй като ответникът не погасил търсените суми, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 137/2014 на ПРС, II бр.с. Била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 987/31.01.2014 г. за главница в размер на 590 лева, представляваща стойността на извършени, но незаплатени СМР, доставка и продажба на строителни материали в сочения обект, ведно със сумата от 30 лева – обезщетение за забава за периода 01.01.2012 г. – 07.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до погасяването, както и разноски в размер на общо 330 лева. Тъй като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, било подадено възражение за недължимост, за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли исковете да бъдат уважени в цялост, като се признае дължимостта на главните и акцесорни вземания, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –07.01.2014 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди се, че между страните по делото не са установявани каквито и да било договорни правоотношения и ответникът не е възлагал извършване на СМР, доставка и продажба на строителни материали, нито е заплащал такива на ЕТ. Оспорват се видовете работи, които се твърди да са били извършени. Твърди се, че през 2011 г., ищецът е извършвал СМР по общи части на сградата в режим на ЕС на сочения в исковата молба адрес. В изпълнение на Заповед № 101/18.02.2008 г. на Община Пловдив – Район Южен и въз основа на разрешение за строеж № 158/18.07.2008 г. на Общината, по решение на етажните собственици е било предприето премахване на фасадни панели и замяната им със зидария и газобетон. Тези дейности били извършени от ищеца в нарушение на ЗУТ – без проект и без изпълнение на изискванията на закона и посочената заповед, като са извършени и с лошо качество и нанесени вреди, констатирани с Протокол на ЕС. Твърди се, че ответникът е заплатил припадащата му се сума от ремонтни разходи в размер на 600 лева, в касата на етажната собственост, доколкото отношенията му са били само с нея. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендират се разноски.

 

               Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 137/2014 на ПРС, II бр.с. вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По същество:

По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор от месец октомври 2011 г. за извършване на конкретно посочени СМР, както и доставка и продажба на строителни материали, извършени в „прилежащата част от външен коридор около апартамент”, собственост на ответника; размерa на уговореното възнаграждение за работата; факта на плащане от страна на ответника на част от общо уговореното такова; изпълнение на договорните си задължения като изпълнител и изправна страна, т.е., че е престирал качествено /точно и в срок/, като е извършил уговорените СМР в съответния им обем, съобразно уговореното и работата е приета, респ. неоснователно е отказано приемането й от възложителя.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, като докаже и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, както и да докаже възраженията си в отговора на исковата молба, включително тези за недостатъци на извършеното, както и, че ищецът е бил своевременно уведомен за тях, като при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявения главен иск за неоснователен по следните съображения:

По делото няма писмени или гласни доказателства, които да установяват наличие на валидно възникнало договорно правоотношение именно между ищеца и ответника. Липсват данни за всички съществени елементи на твърдения договор за изработка от м. октомври 2011 г., както и за конкретен вид, обем, количество и цена на описаните в исковата молба СМР, които фактически да са били извършени на описаното местоположение по уговорка между страните и приети.

От доказателствата се установява, че със Заповед № 101/18.02.2008 г. на Община Пловдив, Район „Южен”, поради установени с констативен протокол сериозни повреди на оградните панели /парапети/ на терасите, служещи за входни площадки към апартаментите на жилищен блок, находящ се на ул.”К.” №  в гр.П /в който ответникът притежава самостоятелен обект/, е наредено собствениците на апартаменти да изготвят чрез проектанти работен проект. Указано е да се възстановят корозирали и скъсани стоманени планки и да се закрепят панели на външната страна на терасите на сградата. След съгласуване и одобряване на проекта от компетентни органи, следвало да се извършат предписаните СМР за поправяне и заздравяване на терасите – входни площадки на жилищния блок. В тази връзка е издадено Разрешение за строеж № 158 от 18.07.2008 г. за премахване на леки фасадни панели и замяната им със зидария от газобетон.

Видно от представения протокол от проведено на 23.07.2011 г. общо събрание на собствениците на апартаменти в жилищната сграда, са взети решения за изпълнение на издадената заповед от Общината, като за целта незабавно се започне ремонт на северните тераси, чрез наемане на фирма за изпълнение по договор. Според т.2, средствата е следвало да се осигурят от собствениците, като видно от представеното приложение № 1а /списък на собствениците/, ответникът е заплатил сумата от 600 лева. От приетата разписка от 13.08.2011 г. се установява, че ответникът действително е заплатил посочената сума, която обаче е предадена и получена от домоуправителя на ЕС, а не на или от ищеца.

По делото се доказва, че по решение на ЕС, на ищеца е било възложено извършване на необходимите СМР в блока, с оглед изпълнение предписанията на Общината. В тази насока обаче няма писмен договор, нито доказателства за постигнати конкретни устни уговорки – за обем, количество, вид, единична и обща стойност на предложени и извършени СМР, нито за приемането на работата без възражения от страна на възложителя – ЕС или падеж за плащане на съответното възнаграждение. Ценово описание се съдържа единствено като твърдения в исковата молба. Доказателства за съвпадение на насрещни воли за съществени елементи на договор за изработка липсват. От отразеното в протокол от ОС на ЕС от 20.12.2011 г., неоспорен, се потвърждава, че правоотношение /макар и без ясни параметри/ във връзка с извършен ремонт на общите части на сградата е възникнало с оглед устна договорка между етажната собственост /респ. домоуправителя/ като възложител и ищеца - изпълнител, като въпреки искането за представяне на договор, количествено – стойностна сметка и данни за извършените работи, такива не са били представени от изпълнителя. Обективирани са становища на живущите, че ремонтът е бил извършен некачествено, като има редица констатирани недостатъци. За факта, че СМР са били извършени по възлагане на етажната собственост, свидетелства и разпитаната св.К. Я. /с. на ответника/. След съобразяване нормата на чл. 172 ГПК, съдът счита, че показанията й следва да бъдат ценени, тъй като ясни, последователни и непротиворечиви и са в синхрон с останалите събрани доказателства. Същата заявява, че именно с оглед изпълнение на предписанията на компетентните органи за отстраняване на дефекти по общи части на сградата, на свикано ОС на ЕС, е взето решение да бъде ангажиран изпълнител, който да осъществи ремонтните дейности. Взето било решение СМР да се извършват от ищеца, за което ответникът заплатил сумата определена на това събрание, съобразно посочения размер от домоуправителя.

Отделно, в подкрепа на извода, че макар и устен, договор за изработка е бил сключен между ищеца и ЕС, са и представените по делото разписки за платени суми /л.49/, от които е видно, че на изпълнителя са заплащани такива за видове дейности от управителя на ЕС Р. А.. В тази насока следва да се имат предвид и видът, обемът и местоположението на извършените СМР – по отношение на общи части на сградата. От приетата по делото СТЕ се установява, че ремонт е извършен на северни тераси на блока, като фасадните панели са заменени със зидария, която е измазана и боядисана. Несъмнено е при това положение, че е извършен ремонт на общи части на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС. Съобразно чл. 41 ЗС, ответникът като собственик на апартамент в сградата, е предоставил на ЕС необходимите парични средства за осъществяване на ремонта, според взетото решение на ОС. Няма данни същият да е сключвал самостоятелен договор или да е имал каквито и да е уговорки с ищеца за осъществяване на ремонт на „прилежаща част към външен коридор” около апартамента му. Не се установява наличие на договорка, респ. взето решение на ОС, ответникът да отговаря именно за 1/3 ид.ч. от разходите за ремонт на коридора на етажа, където се намира апартаментът му. Липсва и законова разпоредба, която да вменява задължения на ответника за отговорност за разходи в твърдения от ищеца обем.

Предвид изложеното и липсата на доказателства за налично облигационно правоотношение между страните по делото, искът следва да се отхвърли. Следва да се има предвид, че макар принципно ответникът да е един от етажните собственици в сградата, правоотношението във връзка с извършените СМР не е възникнало с всеки от тях персонално и поотделно с цел ремонт на реална част от общите части. Такова е налице с етажните собственици като общност, с оглед ремонт на общите части и същото не може да бъде трансформирано в отделни правоотношения с всеки от тях. Освен това, в исковата молба изрично се заявява наличие на самостоятелна договорна обвързаност именно с ответника, съобразно възложена работа през м. октомври 2011 г., за наличието на каквато доказателства липсват. Поради това, искът е недоказан по основание. Няма категорични данни и какви точно по вид, обем и количество СМР са били извършени, нито каква е била евентуално уговорената цена за тях. Вещото лице по СТЕ е основало заключението си на твърдени от ищеца обстоятелства, които не обвързват ответника, тъй като са изгодни само за една от страните по спора. Отделно, не се установи и обемът на СМР, тъй като вещото лице заяви, че е изградило част от изводите си чрез сравнителен преглед за налично състояние на подобни обекти преди ремонт. Следва да се подчертае и, че ищецът категорично заявява, че търсеният остатък от възнаграждение касае СМР, извършени в „прилежаща част от коридор” около апартамент на ответника, а от СТЕ се установява, че заявените в ИМ количества работи касаят ремонтни дейности и по фасадни стени, което от своя страна изключва възможността СМР да са извършени само в коридора на етажа. Няма ангажирани доказателства и за това дали посочените от вещото лице дейности действително са били осъществени от изпълнителя, тъй като в една значителна част същите включват видове СМР, които при завършен обект, не са видими /напр. зидария, шпакловка, доставка и монтаж на фасадно скеле и др./. Вещото лице по СТЕ е дало оценка на количества и видове СМР, за конкретното извършване на които по делото няма ангажирани доказателства. Дали всички твърдените от ищеца такива и именно в заявения обем са изпълнени или не, не се установява.

С оглед всичко изложено и доколкото ищецът не доказа пълно и главно твърденията си в исковата молба, предявеният иск е изцяло недоказан по основание и размер, и следва да бъде отхвърлен.

 

По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане като обусловен следва да се отхвърли.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК  /л.93/ и доказателства за сторени такива в размер на 400 лева – платено адв. възнаграждение, което ще се възложи в тежест на ищеца.

Така мотивиран, съдът        

            Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Р.С.И., ЕГН **********, действащ в качеството му на ЕТ с фирма „Р.И. – В.”, ЕИК 115223323 против В.Д.Я., ЕГН ********** искове за признаване за установено в отношенията между страните, че В.Д.Я. дължи следните суми: 590 лева - главница, представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР, доставка и продажба на строителни материали за обект – апартамент № , находящ се в гр.П. ул.”К.” № ., ет. по договор от м.октомври 2011 г., както и сумата от 30 лева – обезщетение за забава за периода 01.01.2012 г. – 07.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.01.2014 г. до погасяването, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 987/31.01.2014 г. по ч.гр.д. № 137/2014 на ПРС, II бр.с.

               ОСЪЖДА Р.С.И., ЕГН **********, действащ в качеството му на ЕТ с фирма „Р.И. – В.”, ЕИК 115223323 да заплати на В.Д.Я., ЕГН ********** сумата от 400 лева – разноски в настоящото производство.

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП