Гражданско дело 8523/2014 - Определение - 15-05-2015

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 5686                            15.05.2015 г.                               гр.Пловдив                                      

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание  на  15.05.2015 г. в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8523/2014 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 25166/30.05.2014, подадена от Р.С.И., ЕГН **********, действащ в качеството му на ЕТ с фирма „Р.И. – В.”, ЕИК  против В.Д.Я., ЕГН **********.

Исковата молба е оставяна многократно без движение с цел отстраняване на допуснати нередовности – с протоколно определение от 28.10.2014 г., с Разпореждане № 3993/01.04.2015 г. и с Разпореждане №20865/24.04.2015 г., като на ищеца са дадени конкретни указания. Постъпили са уточняващи молби, с които обаче указанията не са изпълнени в цялост. Така например, в исковата молба и последващи уточнения се твърди, че между страните е налице неформален договор за изработка, като лично ответникът е възложил на ищеца извършване на конкретни СМР в обект на ответника – апартамент, находящ се на ет. в сграда на ул.”К.” № . в гр.П. Впоследствие е уточнено, че СМР всъщност се твърди да са извършени в т.нар. „прилежаща част” от външния коридор на третия етаж, която се ползва от ответника като собственик на апартамент. Въпреки двукратно дадените указания, ищецът не уточнява нито кой е номерът на апартамента на ответника, нито на колко възлиза т.нар. „прилежаща част”, за която е уговорено извършване на СМР, макар в с.з. от 28.10.2014 г. лично ищецът да конкретизира начин, по който е било уговорено между страните и впоследствие изчислена тази част при сключване на договора /л.26 от делото гръб/ и следователно същата подлежи на посочване, доколкото са наведени твърдения, че тя е била определена с точност. Тази нередовност е съществена, тъй като се твърди именно на база съответната квадратура на „прилежащата част” на външния коридор да са определени видът, обемът и стойността на СМР, които е следвало да бъдат извършени. Ищецът не сочи тези обстоятелства с конкретика, което несъмнено, освен, че е нередовност на исковата молба, сериозно би накърнило правото на защита на ответника, който при липса на съответни твърдения не би могъл да оспори квадратурата на тази прилежаща част, начина на изчисляването й и съответно количеството на материалите и ремонтните дейности, които са били извършени именно за такава част от съответния външен коридор.

Отделно, с уточняваща молба от 07.05.2015 г. се навеждат нови твърдения, а именно, че възлагането на обема и стойността на СМР е направено при проведено общо събрание на етажните собственици в жилищната сграда, като не се уточнява от Общото събрание ли е възложено извършване на СМР на общи части в сградата. А ако се касае за ремонт на общи части – на колко възлизат същите за ответника съобразно собствеността му.

   Предвид изложеното, съдът намира, че въпреки дадените възможности за отстраняване на нередовности в исковата молба, същите продължават да са налице, като липсата на конкретни твърдения относно всички елементи от фактическия състав на претенцията възпрепятства очертаването на предмета на спора.

   Поради това и доколкото ищецът не е изпълнил указанията на съда, исковата молба, като нередовна подлежи на връщане. Производството по делото следва да се прекрати.

Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, вр. с чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Ето защо следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.д .№ 137/2014 г. на ПРС, II бр.с. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 987/31.01.2014 г.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх № 25166/30.05.2014, подадена от Р.С.И., ЕГН **********, действащ в качеството му на ЕТ с фирма „Р.И. – В”, ЕИК  против В.Д.Я., ЕГН **********, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите й.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 8523 по описа за 2014 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с. 

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 987/31.01.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 137/2014 г. по описа на ПРС, II бр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

           СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП