Гражданско дело 8459/2014 - Решение - 14-05-2016

Решение по Гражданско дело 8459/2014г.

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1606, 14.05.2016 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 25.04.2016 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

СЕКРЕТАР : Каменка Кяйчева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8459 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът „РАДИО СОТ” ООД, ЕИК 112028994, със седалище в гр. Пазарджик и адрес на управление – ул. „Гурко” № 2, представляван от управителя И. Д. Н., а също и от пълномощника му адвокат С.Й., твърди, че на 07.05.2012 г. сключил с П.З.  Договор за охрана на следния обект : къща и пристройка, находящи се в с. Карабунар, за времето от 00.00 часа до 24.00 часа с технически средства срещу заплащане на месечна сума в размер на 15 евро без ДДС до 5-то число на текущия месец в брой, с фактура или по банков път. Твърди се още, че преди изтичане на срока му - на 28.11.2012 г., ответникът депозирал предизвестие за прекратяването му, с оглед на което на основание чл. на чл. 33 от договора дължи връщането на направената при сключването му отстъпка /промоция/ в размер на 122 лева без ДДС от месечните такси за охрана. За това свое вземане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №  5454 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр. с. за 2014 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 122 лв. без ДДС или 146,40 лв. с включен ДДС ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 5454/2014 г. в съда – 08.04.2014 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът П.Д.З. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат С.П., оспорва предявения иск, като твърди, че : преди сключването на договора за охрана от 07.05.2012 г. помежду им е имало друг договор, сключен на 05.04.2011 г., който е имал желание да прекрати по взаимно съгласие; във връзка с отправено от него предизвестие за прекратяване на договора от 05.04.2011 г. представител на дружеството му предложил да му направят отстъпка, след което му предоставил за подпис протокол от дата

Продължение на решение по гр. д. № 8459/14 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 2/8

 

04.05.2012 г., а впоследствие и договор с дата 07.05.2012 г., без да му обясни, че това е нов договор за срок от две години; представеното предизвестие от 28.11.2012 г. е антидатирано, поради което моли съда да го отхвърли като неоснователен.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск, който основава на следните обстоятелства, а именно, че : след като отказал да заплаща таксата за охрана служители на дружеството - Б. П. и негов колега, влезли в охранявания обект и много грубо демонтирали техниката, при което паднала част от мазилката в две стаи, в кухнята и коридора, като за отстраняване на тези повреди следва да се шпакловат местата на демонтиране на захранващия кабел, леглата на датчиците, захранващия блок, които са с обща площ от около 5 кв. м., както и да се боядисат стените, които са с обща площ около 92 кв. м., за което следва да се извършат разходи в общ размер на 656 лева. Ето защо и тъй като по силата на чл. 22 от договора дружеството следвало след прекратяването му да демонтира техниката в седмичен срок от получаване на известието за прекратяване, а това задължение е изпълнено от неговите служители неточно, то ищецът претендира заплащане на обезщетение за това размер на 656 лв.

Насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 82, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът по насрещния иск „РАДИО СОТ” ООД, представляван от пълномощника му адвокат С.Й., твърди, че единствената техника, която се сваля от обектите, отказали се от охрана са само предавателят, който се вгражда в стената и сензори, които се поставят на определени места, които не се вграждат в стените, но не и кабелите, тъй като клиентите винаги заплащат необходимите метри кабел, с оглед на което оспорва твърденията на ищеца, че при демонтажа на техниката са му нанесени вреди и моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 5454 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2014 г. на 09.04.2014 г. е издадена Заповед № 3423 за изпълнени на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът П.Д.З. да заплати на кредитора „РАДИО СОТ” ООД сумата от 146.40 лв., представляваща неизплатена главница, дължима по сключен на 07.05.2012 г. договор за охрана на обект – къща и пристройка в село Карабунар, със сигнално-охранителна техника и пожароизвестителна техника ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.04.2014 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 75 лв. разноски по делото, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от З., поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземането си по заповедта.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 8459/14 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 3/8

 

Ищецът основава претенцията си на Договор за охрана и пожароизвестяване със сигнално-охранителна /СОТ/ и пожароизвестителна техника от дата 07.05.2012 г., имащ за предмет : възлагане от страна на П.З., в качеството му на възложител на „РАДИО СОТ” ООД, в качеството му на изпълнител, на охрана със СОТ на обект – къща и пристройка в с. Карабунар, за срок от 2 години, считано от 04.05.2012 г., срещу заплащане на месечна сума в размер на 15 евро без ДДС, който З. не оспорва, че е подписал, но твърди, че е бил подведен да го сключи, като е бил измамен.

Измамата като порок на волята и основание за унищожаемост на договора е уредена в чл. 29 от Закона за задълженията и договорите, като фактическият състав на същото се състои от следните елементи : сключена сделка; едната страна по сделката да е в заблуждение; заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или трето лице; сделката да е сключена поради заблуждението. Съгласно действащото законодателство унищожението на сделка може да се предяви само по съдебен ред – чрез иск или възражение /чл. 32 ЗЗД/. Доколкото, обаче, до датата на приключване на съдебното дирене по делото ответникът не установи да е предявил извън него унищожаемостта на договора за охрана, на който ищецът основава претенцията си, нито поиска унищожението му в хода на настоящото производството, то твърдението му, че при сключване на договора е бил измамен, настоящият състав приема за недоказано.

А тъй като не е налице спор относно сключването на договора за охрана с дата 07.05.2012 г., то неотносимо към спора е твърдението наведено в отговора на исковата молба за наличието на друг договор за охрана, сключен между страните на 05.04.2011 г. за срок от 2 години, преди изтичането на който е подписан процесният договор, а също и направеното оспорване на авторството на ръкопечатния текст, изпълнен на гърба на договора от 05.04.2011 г., със следното съдържание : „ПРЕКРАТЯВА СЕ ПОРАДИ ПРЕПОДПИСВАНЕ НА НОВ ДОГОВОР ОТ 04.05.2012 ДО”, както и събраните във връзка с направеното оспорване заключения на вещите лица по допуснатите по делото основна и повторна съдебни почеркови експертизи, поради което същите не ще бъдат обсъдени в настоящото изложение.

В унисон с твърденията на ищцовата страна установява се от представения в открито съдебно заседание на 29.09.2015 г. от пълномощника й индигиран екземпляр на Протокол 019843/04.05.2012 г. за предаване – приемане на сигнално - охранителна система, а също и от показанията на св. Н. К. – ** в „РАДИО СОТ” ООД от есента на 2002 г., включително и към 29.09.2015 г., че при сключване на договора за охрана от 07.05.2012 г. на ответника била направена отстъпка от стойността услугата за охрана за периода от 04.05.2012 г. до 04.10.2012 г. в размер на 122 лв., като налице е спор относно претенцията на ищеца за връщането на тази сума.

Същата се претендира на основание чл. 33 от договора, в който е уговорено следното : „В случай, че договорът е прекратен преди изтичане на срока, за който е сключен и възложителят е ползвал отстъпка за монтаж или

 

Продължение на решение по гр. д. № 8459/14 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 4/8

 

техника, описана в допълнителен протокол за монтаж или друго споразумение, то същият дължи неустойка в размер на 3 /три/ месечни такси, както и направените разходи по подписания протокол, предвиден в чл. 30, ал. 2.”, в която клауза е предвидено следното : „В случай, че техниката е предоставена на възложителя безплатно или под наем от изпълнителя, поддръжката й е за сметка на изпълнителя, а възложителят поема само разходите за консумативи като смяна на батерии, акумулатори и др. Видът и стойността на предоставената техника, както и сумите дължими за монтажа на същата, се описват в протокол за предаване-приемане на СОТ, подписан и от двете страни по настоящия договор.”

Или въз основа на прочита на двете договорни разпоредби може да се направи изводът, че в чл. 33 от договора е предвидено плащането на договорна неустойка при кумулативното наличие на следните предпоставки : предсрочно прекратяване на договора за охрана; ползвана от възложителя отстъпка при сключване на договора за монтаж или техника, но не и друга отстъпка и в частност – отстъпка от таксите за охрана.

В обобщение на горното настоящият състав в разрез с твърденията на ищеца приема, че чл. 33 от договора не би могъл да бъде източник на твърдяното от него задължение за плащане на неустойка от страна на възложителя при предсрочно прекратяване на договора с оглед на ползваната от него при сключването му отстъпка от таксите за охрана за периода 04.05.2012 г. до 04.10.2012 г. Следователно само на това основание, без да се обсъжда сбъдването на второто условие – предсрочното прекратяване на договора, установителният иск за претендираната договорна неустойка като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 132 лв. разноски по производството, в това число 50 лв. адвокатско възнаграждение /доколкото за процесуално представителство по настоящото дело ответникът и неговият пълномощник в представения по делото Договор за правна защита и съдействие № 67081/18.11.2014 г. не са уговорили конкретен размер на възнаграждението за защита по първоначалния и насрещния иск, а общ такъв от 100 лв., то настоящият състав приема, че за оказаната защита по първоначалния иск възнаграждението следва да бъде присъдено на половина/, 80 лв. депозитни разноски и 2 лв. банкова такса.

По насрещната искова претенция.

 Установи се вече по-горе в настоящото изложение, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е сключеният помежду им договор за охрана на обект със СОТ с дата 07.05.2012 г. По силата на същия в правната сфера на всяка от тях са възникнали редица права и задължения, в това число и задължение за дружеството, в качеството му на изпълнител да демонтира СОТ в охранявания обект в срок от 7 дни от получаване на предизвестието за прекратяване на договора – чл. 22.

Като доказателство по делото е приет оригиналът на документ, наименуван „Предизвестие” с дата 28.11.2012 г., в който като издател е посочен

 

Продължение на решение по гр. д. № 8459/14 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 5/8

 

ответникът З. и в който е обективирано следното изявление на последния : „Уведомявам Ви, че желая да прекратя договора за охрана на обект .... намиращ се на адрес с. Карабонар, считано от дата 01.12.2012 г. по следните причини ще си живея в Карабонар”, като процесуалният представител на дружеството не оспорва, че въз основа на това предизвестие договорната връзка е била прекратена. Следователно с преустановяване на действието на договора в правната сфера на ответника по насрещния иск е възникнало задължение да демонтира охранителната техника в охранявания обект.

Видно от представения от ответника и неоспорен Протокол 015076/05.04.2011 г. за предаване – приемане на сигнално-охранителна система още при сключване на договора за охрана от 05.04.2011 г. в имота на ищеца в с. Карабунар е била монтирана следната техника, собственост на дружеството : 1 бр. предавател тип ТР 2000; 1 брой охранителна централа тип СА 60V; 3 броя инфрачервен датчик тип ТИТАН; 2 броя инфрачервен датчик тип PIR СТАР; 2 броя магнитен датчик обикновен; 1 брой акумулаторна батерия 7 амперчаса; 1 брой сирена вътрешна, както и са поставени 60 метра кабели, цената на които в размер на 33 лв., според направената отметка в протокола, е заплатена от ищеца.

Не е налице спор между страните, че с оглед на прекратяване на договорната връзка помежду им е извършен демонтаж на сигнално-охранителната техника, като ищецът не оспорва, че това е сторено в негово присъствие.

Според показанията на свидетелите :

св. А. Т. – ** в „РАДИО СОТ” ООД от 15 години, включително и към 29.09.2015 г. : на 04.12.2012 г. той и колегата му Б. П. извършили демонтаж на техниката; това станало в присъствието на мъж с мустаци на около 60 години /очевидно ищецът/; демонтирали посочената бройка в протоколите – 5 датчика; при монтажа датчиците се закрепват с един винт към стената, а кабелите се прикрепват със скоби, като същият няма спомен в процесния обект дали кабелите били закрепени със скоби или вградени в стените; като се демонтира датчикът се отваря и се развиват винтовете, с които е бил закрепен, след което остава малка дупчица; в дружеството няма практика да се махат кабелите, тъй като ги продават на клиентите; в конкретния случай не демонтирали кабелите.

св. Д. З. – син на ищеца, който не е присъствал по време на демонтажа на техниката : при демонтирането на сигнално-охранителната техника има нанесени щети в хола и спалнята, които се състоят в олющена мазилка на стените в хола и спалнята; където са демонтирали сигнално-охранителната система е останало петно; кабелите били заковани със скоби с такер и при демонтирането им са останали следи от тях; кабелите минават по стената и по тавана; сега тези кабели ги няма и има олющено на техните места; в хола имало поставена кутия от лявата страна на вратата, като след свалянето й има олющено; освен кутията на стената над входната врата имало монтирано устройство, което го няма и на негово място има олющена мазилка; техниката била демонтирана около месец август или юли на 2012 г.

 

Продължение на решение по гр. д. № 8459/14 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 6/8

 

Налице е разминаване между показанията на двете групи свидетели относно датата на демонтажа на техниката – това обстоятелство не е релевантно за спора, но ще бъде обсъдено с оглед извършване на преценка на достоверността на показанията на св. Д. З.. Доколкото последният не е присъствал на демонтажа на СОТ, а според представените от ищеца с отговора на исковата молба копия на разписки таксите за охрана по договора са платени до 03.12.2012 г. включително, като последното плащане /разписка лист 35/ е извършено на 08.11.2012 г., то настоящият състав не кредитира показанията му, че демонтажът е извършен през месец юли или месец август 2012 г.

Установи се вече в настоящото изложение въз основа на неоспорения Протокол 015076/05.04.2011 г. за предаване – приемане на сигнално-охранителна система, че още при сключване на договора за охрана от 05.04.2011 г. в охранявания обект са били поставени 60 метра кабели, стойността на които е заплатена от ищеца на 05.04.2011 г., които според показанията на св. Т. не са демонтирани при извършения демонтаж. Посочените доказателства си кореспондират и взаимно се допълват, с оглед на което и доколкото св. З. не е очевидец на демонтажа на техниката, настоящият състав не кредитира показанията му, че при извършения демонтаж служителите на ответното дружество са премахнали и кабелите от стените, а от тук приема и за недоказано това твърдение на ищеца.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, т. е. съгласно договореното и с дължимата грижа, като поради обстоятелството, че в случая се касае за търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.1 ТЗ, то при изпълнение на задълженията си по договора дружеството е следвало да положи грижата на добър търговец /чл. 302 ТЗ/. В закона не е определено съдържанието на тази грижа, с оглед на което същото следва да се определя от особеностите на конкретния случай.

Доколкото в настоящия предпоставка за изпълнението на задълженията на дружеството по охрана на обекта е монтаж на определена сигнално-охранителна техника в охранявания обект, който, както се установи от показанията на св. Т., предполага известно нарушаване на целостта на същия, тъй като стените на някои от помещенията в къщата на ищеца са били разпробити, то неминуемо е при демонтажа на техниката да останат следи. А тъй като според показанията на св. З. накърняване на целостта на мазилката по стените в хола и спалнята се наблюдава само на местата, на които са били монтирани съответните съоръжения, а не и на други участъци, то настоящият състав в разрез с твърденията на ищеца намира, че при демонтажа на техниката служителите на дружеството са положили дължимата грижа, а описаните в насрещната искова молба повреди не се дължат на неточно изпълнение на задължението на ответника по чл. 22 от договора, с оглед на което насрещният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1 ЗЗД като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

           

Продължение на решение по гр. д. № 8459/14 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 7/8

 

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на ответника по същия сумата 150 лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение /доколкото за процесуално представителство по настоящото дело ответникът и неговият пълномощник в представения по делото Договор за правна защита и съдействие № 112765/...../датата не се чете/ 2014 г. не са уговорили конкретен размер на възнаграждението за защита по първоначалния и по насрещния иск, а общ такъв от 300 лв., то настоящият състав приема, че за оказаната защита по насрещния иск възнаграждението следва да бъде присъдено на половина/.

            По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „РАДИО СОТ” ООД, ЕИК 112028994, със седалище в гр. Пазарджик и адрес на управление – ул. „Гурко” № 2, представлявано от управителя И. Д. Н., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П.Д.З. с ЕГН **********,***, му дължи сумата от 146.40 лв., представляваща неустойка по чл. 33 от сключен помежду им Договор за охрана и пожароизвестяване със сигнално-охранителна и пожароизвестителна техника от 07.05.2012 г. за охрана на обект – къща и пристройка в с. Карабунар, поради предсрочното му прекратяване, съизмерваща се с ползвана отстъпка /промоция/ при сключването му, за което вземане дружеството се е снабдило със Заповед № 3423/09.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5454 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2014 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „РАДИО СОТ” ООД, ЕИК 112028994, със седалище в гр. Пазарджик и адрес на управление – ул. „Гурко” № 2, представлявано от управителя И. Д. Н., да заплати на П.Д.З. с ЕГН **********,***, сумата 132 лв. разноски по производството по първоначалния иск.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.З. с ЕГН **********,***, против „РАДИО СОТ” ООД, ЕИК 112028994, със седалище в гр. Пазарджик и адрес на управление – ул. „Гурко” № 2, представлявано от управителя И. Д. Н., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 656 лв., представляваща обезщетение за вреди от неточно изпълнение на задължението на последното по чл. 22 от сключен помежду им Договор за охрана и пожароизвестяване със сигнално-охранителна и пожароизвестителна техника от 07.05.2012 г., съизмерващо се със средствата, необходими за отстраняване на нанесени повреди по стените на помещенията на охранявания обект при демонтажа на СОТ, като неоснователен.

           

Продължение на решение по гр. д. № 8459/14 г. на ПРС, ХІХ гр. с. – стр. 8/8

 

ОСЪЖДА П.Д.З. с ЕГН **********,***, да заплати на „РАДИО СОТ” ООД, ЕИК 112028994, със седалище в гр. Пазарджик и адрес на управление – ул. „Гурко” № 2, представлявано от управителя И. Д. Н., сумата 150 лв. разноски по производството по насрещния иск.

            Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ : /п/ Таня Букова

 

 

Вярно с оригинала: И.П.