Гражданско дело 18262/2014 - Определение - 04-03-2015

Определение по Гражданско дело 18262/2014г.

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 2559

 

04.03.2015г., гр. Пловдив

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18262 по описа за 2014г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Производството е по реда на чл.124, ал.1 ГПК.

            Ищец Д.Г.П. иска от съда да се признае за установено по отношение на ответник „Еос Файнънс” ООД, че не дължи сумата от 11 293.59 лева, която представлява главница, лихви и разноски по договор за кредит LD0728100951/05.10.2007г. сключен с „Обединена българска банка” АД. поради погасяването им по давност. Твърди, че е била издадена заповед № 547/14.08.2008г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК като е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист срещу него като е образувано изпълнително дело №  20088210400497 при ЧСИ П.И. с рег. № 821 от КЧСИ с район на действие – Окръжен съд – гр. Пловдив. Изложено е още, че сумата по изпълнителното дело е погасена по давност от 03.02.2008г. до 12.08.2008г.

            Съдът след преценка твърденията на ищеца и представените писмени доказателства намира, че така предявения иск е недопустим поради следните съображения.

            На първо място, ищецът е имал възможност да се защити и да направи възраженията за изтекла погасителна давност в рамките на производството по реда на чл.417 ГПК като подаде възражение по чл.414 ГПК в двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение, с която му се връчва и препис от заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК. Данни за такова възражение по делото няма. Способите за защита на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение са детайлно уредени в гл. 37 от ГПК, а именно възражението по чл.414 ГПК, възражението по чл.423 ГПК, искът по чл.424 ГПК. В случая ищецът – длъжник по изпълнителното дело не е ангажирал нито един от тези способи за защита, поради което и отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по принцип извън регламентираните по-горе процесуални възможности за страната е недопустим.

            На второ място, ищецът не посочва основанието на предявения иск – кога е падежът на задължението по главницата, кога е предприето принудително изпълнение, кога е изтекъл 5-годишния давностен срок като следва да има предвид, че през време на висящо изпълнително дело давност не тече.

            Трето, ищецът не заявява дали счита, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело от който момент да тече нова давност и от който момент да е изтекъл 5-годишен давностен период, при което главницата да е погасена.

            Четвърто, позоваването на изтекла давност само по себе си не обвързва съда сам служебно да изследва основанието на което възражението е направено – дали се касае до давност изтекла преди издаването на изпълнителен лист или след това при наличието на предпоставки за прекратено изпълнително дело в който случай давността започва да тече отначало.

            Пето, отрицателният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на парична сума за която е издаден изпълнителен лист поради изтекла обща 5-годишна давност може да се основава само и единствено на съображения настъпили след издаването на изпълнителния титул – арг. от чл.439, ал.2 ГПК.

            Шесто, недопустимо е съдът служебно да указва на ищеца какви процесуални действия следва да предприеме в защита на неговите законни права и интереси, както и да му указва какви твърдения следва да извърши с оглед процесуалната допустимост на исканията му, тъй като гражданското съдопроизводство предполага наличието на съзтезателност и равнопоставеност на страните, а подобни указания биха компрометирали практическото спазване на тези принципи.

            Ето защо съдът намира, че делото следва да се прекрати като недопустимо.

            Така мотивиран съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №  18262 по описа за 2014г. на РС – Пловдив, X – ти гр.с-в поради недопустимост.

 

            Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

                                                                       СЪДИЯ:/п./В.Атанасов/

 

            Вярно с оригинала

            ВД