Гражданско дело 16027/2014 - Решение - 09-07-2016

Решение по Гражданско дело 16027/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2404                                09.07.2016 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 16027 по описа за 2014 година.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108, чл. 109 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността.

Ищците М.Н.Х. и Т.Н.Х. твърдят, че са собственици на дворно място, представляващо поземлен имот, находящ се в гр. П.********** като първата от ищците е индивидуален собственик на  5/12 идеални части от дворното място въз основа на дарение. Заедно с другия ищец, в режим на СИО, Х. притежавала още 2/12 идеални части, по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Твърдят, че през 2009г. ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка съответно при права на първата ответница 3/4 идеални части и за втората 1/4 идеални части от 26,31 % от общите части, на дворното място и построената в него сграда. С този акт ищците били признати за собственици на тераса към пристройката, за която не било учредявано право на строеж и която била незаконно построена. Твърди се, че ответниците владеят без правно основание, освен притежаваната от тях част на жилищната сграда, още две помещения означени в скицата на дворното място като складова база. По този начин, те владеели в повече 37,77 кв.м. от двора, които били притежание на ищците. С оглед изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху 37,77 кв. м. от процесния поземлен имот и подобренията в него, да премахнат незаконната тераса към пристройката и да заплатят обезщетение в размер на 3000 лева, представляващо пропуснати ползи изразяващи се в невъзможността ищците да ползват правата на собственост върху дворното място в пълен обем за периода 01.11.2009г. - 01.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата.

Ответниците В.Н.К. и П.Г.К. – Н. поддържат, че са собственици на самостоятелни жилищни обекти с припадащите се към тях идеални части от дворното място. Оспорват се твърдението на ищците дворното място да се притежава в обикновена съсобственост между страните. Излагат довод, че е възникнала хоризонтална етажна собственост поради което земята върху която са построени отделните жилищни обекти на страните и двора представляват обща част съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС. Земята и дворът служели за общо ползване и обслужват жилищните обекти. Не оспорват обстоятелството, че страните ползват общо дворното място за достъп и обслужване на притежаваните от тях жилищни обекти. Предявения ревандикационен иск считат за неоснователен, тъй като ищците не са лишени от владение на дворното място. Считат също така, за неоснователно да се претендират реални части от дворното място, защото правата на собственост на ищците и ответниците са в идеални части. Твърдят, че гаражът и двете складови помещения са строени от В.К. и съпруга й през 1975, а през 1990 г. - складовата постройка в западната част на сградата. По отношение претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС ответниците я считат за неоснователна, тъй като тъй като ищците са във владение и ползват дворното място, а освен това липсва писмена покана. Твърди се, че терасата към пристройката не е незаконна, а е построена на нивото на втория етаж от източната страна на пристройката, съгласно одобрен архитектурен проект. Същата била в режим на търпимост. Поради това се излага довод за неоснователност на предявения негаторен иск.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената скица извлечение от кадастралната карта на гр. П. процесното дворно място представлява поземлен имот с идентификатор № ********, с административен адрес гр. П.**********. По предишен план поземленият имот е бил обозначен с номер ***** и е представлявал кадастрална основа на парцел *********. В кадастралната схема са отразени като заснети четири сгради: двуетажна жилищна с площ от 103 кв.м. и идентификатор ***********; складова база с площ 26 кв.м. и идентификатор ********; складова база с площ 17 кв.м. и идентификатор ********; и складова база с площ 14 кв.м. и идентификатор *********** / лист 9 и 10/.

Ищцата М.Н.Х. е придобила 1/3 ид. ч. от процесния имот, /тогава с пл.н.  242 / по силата на договор за дарение от баща си Н.С.. Договорът бил сключен на 25.09.1974г. и обективиран в нотариален акт № ***********г. на нотариуса при ПРС /лист 6/. Освен идеалната част от дворното място с него е прехвърлена и една трета ид.ч. от масивната жилищна сграда, застроена на 63 кв.м. Със същата сделка, дарителят Н.С. е прехвърлил на другата си дъщеря – ответницата В.Н.К.  70/300 ид.ч. от процесния имот, който съгласно нотариалния акт е обозначен с площ от 300 кв.м. Договорът за дарение бил сключен със съгласието на съпругата на С. - П.П.С.

На 07.09.1993г. П.С. сключила с ищцата М.Н.Х. договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №************г. на нотариуса при ПРС. С него тя прехвърлила на дъщеря си 1/6 идеална част от процесното дворно място и 1/6 идеална част от масивната жилищна сграда в имота, застроена върху 63 кв.м. /лист 7 /. По делото не е спорно, че при сключване на тази сделка ищцата М.Х. е била в брак с втория ищец Т.Х., поради което прехвърлената идеална част е станала семейна имуществена общност.

Така възникналата върху процесното дворно място и сграда съсобственост е била прекратена чрез съдебна делба по гр. д. №1106/2002г. по описа на Пловдивския районен съд, като със решение №233 от 24.11.2003г. в общ дял на ищците М.Х. и Т.Х. били разпределен дял първи, включващ помещения 2,3,4,5,10,11.12,13,14 и 15 от жилищната страда със застроена площ 68,58 кв.м., ведно с 73,68 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ *******. В дял на другата съделителка - В.Н.К. бил разпределен обособен дял втори, включващ помещения 1, 21 по одобрен ахр. проект, от същата жилищна сграда, ведно с 26,31 % ид.ч. от общите части на сградата и дворното място /лист 124 от приложното дело/. Установява се от решението по допускане на делбата, постановено на 12.11.2002г., че неин предмет са били дворното място, както и построената в западната му част жилищна сграда, със застроена площ от 68,58 кв.м. състояща се от три стаи, кухненски бокс, коридор и зимничен етаж, който е със същата квадратура и се състои от три помещения, коридор и тоалетна / лист 52 на приложеното дело/. Предмет на тази делба не е била съществуващата в поземления имот пристройка към основната сграда, съставляваща самостоятелно жилище с изба и отделен вход,  площ от 30,62 кв.м., за която съдът е приел, че е построена въз основа на сторително разрешение от 1972г. от В.К. и съпруга й със съгласието на нейните родители. Относно тази сграда съдът е приел, че е придобита от К. и нейния съпруг чрез давностно владение.

На 18.02.2009г. ответниците В.Н.К. и  П.Г.К. били признати за собственици по давностно владение и делба, за първата, и по давностно владение и наследство, за втората, на жилище, съставляващо масивна пристройка от източната страна на масивна жилищна сграда, двете построени в процесното дворно място съставляващо УПИ *********. Пристройка е описана със застроена площ от 36,77 кв.м., състояща се от жилищен и зимничен етаж, заедно с помещения № 1 и №21 от прилепената към пристройката жилищна сграда с площ от 68,58 кв.м., присъединени съгласно одобрения архитектурен проект и решението за делба от 24.11.2003, ведно с 26,31% ид.ч. от общите части на жилищната сграда с площ от 68,58 кв.м. и същите ид.ч. от дворното място /лист 8 /.

От заключението на първоначалната и допълнителна експертизи, изготвени от вещо лице Х.Р. се установява, че освен описаните по-горе две жилищни сгради в поземления имот са налични стопански постройки отразени в кадастралната карта. При направения оглед вещото лице е установило, че сградите с номера 2,3,4 по кадастралната карта представляват в действителност, с оглед конструктивните си особености, пет отделни сгради, а не три както е отразено в кадастъра. В сградата заснета под №2, тоест с иденатификатор ********, има два самостоятелни обекта. Съгласно заключението, от тези отделни пет постройки ищците ползват три, чиято обща площ 24 кв.м., а ответниците също три с обща площ 35 кв.м. Разпределението е онагледено на скицата към допълнителното заключение /лист 152 от делото/. Обстоятелството, че както ищците така и ответниците ползват отделно и самостоятелно стопанските постройки в дворното място, както и самото дворно място, за да достигат до тях, се установява и от показанията на свидетелката  П.К. Според нея пристройката към жилищната сграда е строена през 1972г., гаражите, заключени между цифри 13,14, 15, 19, 18, 17 16 и 16 на скицата на вещото лице, към 1975г., а на следващата година – терасата към пристройката. Складът за дърва, който се ползвал от В.К. бил построен към 1990г. Тази свидетелка поддържа още, че строителството на пристройката от ответницата В.К. и съпруга и било осъществено при съгласието на родителите на първата ответница /лист 163/.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза изготвена от вещото лице К.,*** се съхранява строително разрешение № 143/09.02.1972г., с което се позволява на Н.С. да построи пристройка от 20 кв.м. по одобрен архитектурен план и виза, без да са запазени самите проекти. Съществуващата към пристройката тераса, според вещото лице е изградена при изграждане на пристройката, като към настоящия момент плочата й е деформирана и подпряна с дървени  греди, които опират на терена /лист 188 от делото/. Вещото лице е изчислило, че съобразно ползваните от страните помещения от старата сграда и пристройката и съобразно одобрения проект, застроената площ на дела на ищците е 49,72 кв.м., а разгърната застроена площ – 101,82 кв.м. Относно дела на ответниците застроената площ е 59, 03 кв.м., а разгърната застроена площ – 117,64 кв.м. За ответниците е установено още, че ползват стопански постройки с обща площ 23 кв.м. /лист 189/.

При така установените факти се налага следните изводи:

По иска с основание чл.108 ЗС :

Събраните доказателства водят до извод, че в резултат на извършените в процесния поземлен имот строителство делба, е налице обособяване на отделни сгради и части от етажи в индивидуална собственост на ищците и ответниците. Създадено е положение, при което сградите са изключени от съсобствеността върху терена, което е сходно на това при етажната собственост, поради което и съобразно чл.38, ал.1 ЗС земята върху която са построени сградите и дворът представляват общи части по естеството си. Съсобствеността върху общите части по чл.38, ал.1 ЗС е принудителна, по арг. от чл.38, ал.3 ЗС, според който тези части не могат да се делят / в този смисъл -ППВС № 2/82 г./ . Това е и причината, поради която, с влязлото в сила решение по извършване на делбата, делът в общите части от дворното място е бил определен от съда по правилата на чл.40 ал.1 от ЗС – съобразно съотношението на стойностите на отделните помещения притежавани от страните. 

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска вещта си от всяко лице, което я владее или държи без основание за това. С оглед статута на поземления имот като обща част, обслужваща отделните сгради в него, всеки един от собствениците на отделни обекти може да го ползва. Освен това, правата на страните в дворното място са измерими само като квота от съпритежаваното в идеални части право на собственост и нямат реално измерение върху терена. Тоест правата на ищците върху идеални части, не им дават основание да претендират от другите участници в принудителната съсобственост, предаване на владението върху реални части. Както за ответниците, така и за ищците съществува правото да използуват дворното място, предвид характера му на обща част. По делото не се установява, ответниците да се отстранили ищците от фактическата власт, нито върху цялото, нито върху част от дворното място. И двете страни ползват терена, като преминават през него за да достигат изградените в него сгради от основното и допълнително застрояване. Тоест не е налице отнемане на владението от страна на ответниците, включително и върху идеални части от поземления имот. Отделен е въпросът, че след като дворното място е обща част по естеството си, тя не може да бъде придобита по давност, от който и да е от участниците в принудителната съсобственост по чл.38 ЗС.

С оглед така изложеното съдът счита, че предявения иск по чл.108 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли.

По негаторния иск:

Съгласно чл.109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Ищците твърдят, че такова действие съставлява незаконното изграждане на терасата към пристройката, която им пречи да упражняват правото си на собственост върху двора в пълния му обем. Твърдят, че не са учредявали право на строеж за терасата, както и, че ответниците, изтърсвайки боклуци през нея, им пречат да ползват дворното място.

Съдът счита, че по делото не се установиха така твърдените от ищците действия, чрез които им се пречи да упражняват правото си на собственост. Във връзка с твърдението относно незаконност на терасата, следва да се има предвид, че тя се явява част от пристройката към жилищната сграда, която е построена на базата на издаденото на бащата на ищците строително разрешение. Установи се също така, че терасата е включена в одобрения архитектурен проект за разделянето на сградата, въз основа на който са обособени дяловете възложени на страните. Следва да се има съобрази и обстоятелството, че предвид установената по делото година на построяване / 1975г./, както пристройката, така и терасата, която е част от нея, се явяват търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ.  Освен това, следва да се има предвид, че за основателността на иска по чл.109 ЗС не е достатъчно само да се установи, че определен строеж е незаконен, за да е налице основание ищецът да иска премахването му. Нужно е също да бъде доказано, че строежът създава обективни пречки за собственика на имота / в този смисъл -  Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о., ГК/. След като твърдените в исковата молба и уточнението към нея / лист 26/ действия и пречки не се доказаха, съдът счита, че този иск е също неоснователен.

По иска с основание чл.31, ал.2 ЗС:

Правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС се поражда в полза на съсобственик който не ползува лично общата вещ, от деня на писменото поискване. По настоящото дело, не се установи ищците да са лишени от ползването на дворното място, нито пък да са отправили до ответниците писмено поискване за заплащане на обезщетение. Предвид това съдът, намира че претенцията за сумата 3000 лева, обезщетение за лишаване от ползването на имота за времето от 01.11.2009г. до 01.11.2014г. е неоснователна и следва да се отхвърли.

По разноските:

Във връзка с водене на делото ответницата В.К. е направила разходи общо в размер на 700 лева, а ответницата П.К.-Н. разходи от 400 лева. Следва тези суми да им бъдат заплатени от ищците, съобразно изхода на делото.

Мотивиран така, съдът

             

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС на М.Н.Х. ЕГН ********** и Т.Н.Х. ЕГН ********** двамата с адрес.*** против В.Н.К. ЕГН ********** и П.Г.К.- Н. ЕГН ********** двете с адрес ***, относно установяване на собствеността и предаване на владението върху 37,77кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *************, по кадастралната карта на гр. П., одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г., с административен адрес гр. П.********* с начин на трайно ползване – ниско застрояване и номер по предишен план ********, парцел *********, при съседи: **************, като неоснователен.

 

            ОТХВЪРЛЯ иска по чл.109 ЗС на М.Н.Х. ЕГН ********** и Т.Н.Х. ЕГН ********** двамата с адрес.*** против В.Н.К. ЕГН ********** и П.Г.К.- Н. ЕГН ********** двете с адрес ***, относно премахване на терасата на пристройката от 36,77 кв.м., състояща се от жилищен и зимничен етаж, заедно с помещения № 1 и №21 от жилищна сграда с площ от 68,58 кв.м., присъединени съгласно одобрения архитектурен проект и Решение №233 от 24.11.2003г. по гр. д. №1106/2002г. по описа на Пловдивския районен съд, които сгради и пристройка са изградени в имот *********** по кадастралната карта на гр. П., одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г., с административен адрес гр. П.********** и преустановяване на действията на ищците по изтърсване на боклуци от терасата, с които се пречи на ищците да ползват дворното място, като неоснователен.

 

            ОТХВЪРЛЯ иска по чл.31, ал.2 ЗС на М.Н.Х. ЕГН ********** и Т.Н.Х. ЕГН ********** двамата с адрес.*** против В.Н.К. ЕГН ********** и П.Г.К.- Н. ЕГН ********** двете с адрес ***, относно заплащане на сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищците от ползването на 37,77кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ***********, по кадастралната карта на гр. П. одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г., с административен адрес гр. П.*************** с начин на трайно ползване – ниско застрояване и номер по предишен план ********, парцел *****, при съседи: ******************.

 

            ОСЪЖДА М.Н.Х. и Т.Н.Х. да заплатят на В.Н.К., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА М.Н.Х. и Т.Н.Х. да заплатят на П.Г.К.- Н., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 400лв. /четиристотин лева/, представляваща деловодни разноски.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД