Гражданско дело 13761/2014 - Решение - 13-08-2015

Решение по Гражданско дело 13761/2014г.

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2977.                                    13.08.2015  година                   град Пловдив

      

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

      

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                         

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13761 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, вр. с чл. 45, вр. с чл. 52  ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от Е.В.Й., ЕГН **********,***, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, пл.”Стефан Стамболов” № 1, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и дискомфорт, в резултат на причинени телесни увреждания на ляв крак и глезен, настъпили при претърпян инцидент на 24.03.2014 г. - попадане на ищеца в необезопасена шахта, находяща се на ул.”Одрин” до № 11 в гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 24.03.2014 г. до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че на 24.03.2014 г., около 21 часа, в гр.Пловдив, придвижвайки се пеш от центъра на град Пловдив до автогара „Юг”, заедно със свои познат, преминал по ул.”Одрин” и се отправил в южна посока към гарата. По това време на денонощието било тъмно и улично осветление по тази улица липсвало. Вървейки един до друг, двамата забелязали, че тротоарът пред тях не е в добро състояние и решили да вървят по улицата. Ненадейно, ищецът пропаднал  с левия си крак до глезена в отворена шахта. Изпитал силна, остра болка, загубил равновесие и паднал на земята. Успял да се изправи с помощта на своя познат, но изпитал силен уплах. Двамата констатирали, че шахтата не е обезопасена и липсва капакът на отвора й. Болките в крака продължили и след като ищецът се прибрал у дома в с. К.К.. Свидетели на страданието му станали приятелката му и неговата майка, която го посетила след известно време. Наложило се ищецът да прибягва до употреба на болкоуспокояващи лекарства. Отишъл на преглед, но лекуващият лекар посочил, че най-вероятно се касае за изкълчен глезен и препоръчал терапия с медикаменти. Тъй като болката не отшумяла, а ищецът продължавал да не може да се придвижва нормално сам, се наложило близките му да оказват помощ. В крайна сметка, въпреки проведеното домашно лечение, ищецът не могъл да се възстанови и продължил да изпитва затруднения и дискомфорт. Поради това, на 07.04.2014 г. посетил отново личния си лекар, който му дал направление за ортопед. При извършения преглед от специалист и направена снимка, се оказало, че са налице скъсани ставни връзки на левия крак. Ищецът бил насочен към специализирана клиника за извършване на оперативна намеса. Така била осъществена, като ищецът останал в лечебното заведение за наблюдение до 10.04.2014 г. След изписването му, прекарал един месец у дома, с цел пълно възстановяване, като използвал две патерици, за да се придвижва. През това време грижи за него полагали грижи близките му. Въпреки извършената операция, ищецът все още чувствал дискомфорт и напрежение, когато стъпвал с левия си крак, често употребявал и болкоуспокояващи лекарства. Заявява, че всички претърпени несгоди и нанесената травма, се дължат на попадането му в необезопасената шахта на ул.”Одрин” до № 11, която е общинска собственост. Твърди, че именно ответникът е задължен да поддържа в изправност не само пътя, но и всички разположени в обхвата му съоръжения, сред които и въпросната утаителна шахта. Допълва, че претърпените вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на съответните длъжностни лица от общината, на които е било възложено да поддържат улицата в изправност. Неизпълнението на това задължение, давало основание да се ангажира отговорността на ответника за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и дискомфорт. Предвид изложеното, моли искът да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното погасяване. Претендира разноски. 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва основателността на претенциите. Твърди, че ищецът не заявява и не ангажира доказателства, във връзка с твърдението деликтът да е извършен от страна на лице, на което е възложена конкретна работа по поддръжка на улицата. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че за настъпването му е допринесъл и самият пешеходец. Възразява се относно сочения в исковата молба механизъм на произшествието, както и наличието на причинно-следствена връзка между деянието, в случая противоправно бездействие и причинените вреди. Моли се за отхвърляне на иска, респ. при уважаването му, се иска размерът на претенцията да бъде редуциран, при съобразяване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Претендират се разноски. Релевира се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По иска по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта - че вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпил инцидент, при който ищецът е попаднал в необезопасена пътна шахта, вследствие на което е претърпял конкретни телесни увреждания, предизвикали болки, страдания, дискомфорт, т.е. да установи претърпени неимуществени вреди в конкретен размер, както и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и виновното поведение, изразяващо се в действие/бездействие на съответния отговорен служител, респ. служители на ответника.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и да докаже твърденията си в отговора, включително и възражението си за съпричиняване, респ. при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявеният иск за основателен по следните съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че на сочената от ищеца дата, същият е претърпял инцидент, като е стъпил в улична шахта на ул.”Одрин” до № 11 в гр. Пловдив. В този смисъл, твърденията на ищеца за настъпването на събитието се припокриват изцяло с казаното от разпитания свидетел – Т., чиито показания съдът кредитира като ясни, последователни и непротиворечиви, който заедно с него се е прибирал към дома и е станал пряк очевидец на случилото се. Инцидентът настъпил в тъмната част на денонощието, като улицата, по която се движели не била осветена. Тротоарът, по който се движели бил „разбит”, имало неравности, било е тъмно и не се е виждало добре дали има по-сериозни неравности. Поради това, ищецът и свидетелят решили да преминат на отсрещния тротоар, за да продължат движението си към автогарата. Слизайки от тротоара на улицата, за да пресекат, ищецът издал болезнено стенание и свидетелят забелязал, че същият се превил и клекнал до една шахта. Левият му крак бил наполовина в шахтата, врязъл се в празното пространство между решетките. След като му помогнал да се изправи, ищецът не могъл да се движи самостоятелно, куцал и изпитвал силна болка. Свидетелят му помогнал да се придвижат до гарата. След като се качили в автобуса, ищецът си свалил обувката, а целият му крак бил посинен и подут, след като се прибрали в дома му, кракът бил в още по-лошо състояние. Показанията на този свидетел – очевидец на случилото, се подкрепят от изложеното и от другите свидетели – А. и Д, чиито показания съдът също кредитира като ясни и не противоречиви. Няма пречка същите да бъдат възприемани като достоверни дори и при съобразяване нормата на чл. 172 ГПК, предвид евентуалната им заинтересованост, доколкото казаното от тях е в синхрон с всички останали доказателства по делото. Обстоятелството, че инцидентът се е случил, както твърди ищецът се потвърждава и от събраните писмени доказателства по делото, които обективират последващи предприети от него действия – медицински прегледи и консултации. Установява се, че ищецът е бил хоспитализиран, поради претърпения инцидент на 07.04.2014 г., като е претърпял оперативна намеса. От представеното СМУ № 1084/2014 г., се установява, че при проведения преглед, съответният специалист, след преглед на ищеца, е констатирал, че има скъсване на ставни връзки на ниво глезен на левия долен крайник; оток и кръвонасядане на левия глезен, като скъсването е довело до трайно затрудняване на движението на този крайник , за повече от 1 месец. От приетата по делото, съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена се установява, че ищецът е получил навяхване на левия глезен с разкъсване на връзката между големия пищял и петната кост. Същият е бил опериран и връзката е била възстановена чрез шев. Такова увреждане се получавало, чрез индиректно действие на твърди тъпи предмети, условие за каквото има при рязко движение над допустимия обем, например при усукване и/или сгъване, и е възможно да се получи при попадане в шахта. Експертът е посочил, че лечението на разкъсаната връзка е оперативно. Затруднението в движението на засегнатия крак е за около 1,5-2 месеца. След този срок при липсата на усложнения, основната функция на крайника се възстановява, като е възможно пациентът да има субективни оплаквания, като болка при натоварване на крайника.

Предвид изложеното и след съвкупна преценка на ангажираните свидетелски показания, съдът приема, че инцидентът се е осъществил именно по сочения от ищеца начин. Съдът намира направеното от ответника оспорване за различен механизъм за недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.

От СМЕ и останалата медицинска документация, се установиха конкретните увреди, които е претърпял ищецът, вследствие на инцидента. От показанията на близките му – св. А. и Д - жената, с която живее на съпружески начала и неговата майка, които съдът кредитира, поради изложените мотиви, се установява, че ищецът действително е претърпял редица болки и страдания, вследствие на увредата в крака – освен претърпяната медицинска интервенция, същият е приемал редица обезболяващи, не е могъл да се движи без придружител дори вкъщи, не е могъл и сам да ходи по нужда и да се къпе, не е могъл да извършва нормалните си ежедневни дейности, да обработва градината, да върши земеделската си работа, като изпитвал болки и понастоящем, когато времето се развали и стане студено. При това положение, съдът намира за доказано, че от претърпените увреди, ищецът е изпитал значителни болки и страдания, вследствие на случилото се, които са продължили не малък период от време и са затруднили ежедневните му дейности. От това следва, че част от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност, са установени от ищеца.

Що се касае до отговорността на ответната Община – по същността си тя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна. Възложителят обаче отговаря за действието или бездействието на своите служители, на които е възложил работа. От представените от ответника писмени доказателства под опис – рамково споразумение, договори за поддържане на дъждоприемни шахти и възстановяване на решетки, описи и графици, се установява, че задължението по поддържането на шахтите на процесната улица е делегирано на конкретен изпълнител, който е следвало да изпълнява съответни конкретно уговорени дейности по поддържането на шахтите в добро състояние и подмяната им при необходимост. Отделно от това, между страните не се спори, че уличното платно, където е настъпило процесното събитие, е собственост на ответната община. Този извод се обуславя и от императивната норма на чл. 2, ал.1, т.2 вр. чл. 2, ал.1, т.5 ЗОбС. Не се спори, че пътят, на който е настъпил инцидентът, е общински път по смисъла на чл. 3, ал.3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал.1, т.2 и чл. 31 ЗП, задължена да осъществява дейностите по поддържането му, е именно ответната Община /респ. служителите, на които е възложила това/, която е и била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи съответната шахта с необходимите знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез възлагане на определена работа на физически, респ. на юридически лица. В случая безспорно се установи, че шахтата не е била обезопасена, нито е имало някаква индиция за пешеходци и МПС, че същата не е безопасна, за да се избягва, т.е. взети необходими мерки за осигуряване безопасността на движението, не се доказват. Поради това и съдът намира, че по делото несъмнено се установи наличието на виновно противоправно бездействие на ответника - необезопасяване и несигнализиране на пътна шахта, която не е била в изправност, вследствие на което е настъпил процесният инцидент и ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания от наранения глезен и скъсаните ставни връзки. Причиняването на вредите е пряк и непосредствен резултат от неизпълнение на задълженията на задължението за осигуряване на необходимите условия за безопасно движение. Без значение е обстоятелството кое е конкретното лице, причинило вредата - така и ППВС № 7/59 г. Вината на съответното длъжностно лице, по арг. чл. 45, ал.2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, а по делото обратно доказване не е извършено. Ето защо е налице фактическият състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и ищецът проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на вземането си.

Следва да се посочи, че съдът не споделя възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, поради нарушение на цитираните в отговора законови норми на поведение. Събитието не се явява в причинна връзка с противоправното поведение на ищеца и по – точно - същият в нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗДвП да се е движил по пътното платно, а не по тротоара. От показанията на свидетеля Т. се установи с категоричност, че пешеходците са се движили в тъмната част на денонощието по упомената улица, като осветление от улични лампи не е имало, като тротоарът, по който са се движели, там, където са решили да пресекат, не е бил в добро състояние, имало е разбити плочки и неравности. При липсата на осветление и констатираните неравности, не е учудващо защо пешеходците са решили да пресекат на отсрещния тротоар, за да  продължат движението си. Обстоятелството, че съобразно нормативните правила, пешеходците следва да се пресича на обозначените и определени за това места /пешеходни пътеки/, е ирелевантно, тъй като не се установява на това място да не е имало пешеходна пътека. Освен това, при невъзможност за движение по тротоар и необходимост от пресичане на отсрещния, не може да се приеме за основателно задължаването на пешеходците да не пресичат, само защото няма пешеходна пътека. С оглед изложеното и доколкото, ответникът носеше доказателствената тежест да установи по категоричен и несъмнен начин възражението си за съпричиняване от страна на ищеца, което не бе направено /а дори напротив – беше оборено от ангажираните от ищеца доказателства/, съдът намира, че съпричиняване не е налице.

При определяне на вредите, подлежащи на обезщетяване, съдът съобрази следното:

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в настоящия случай, са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е настъпило и последиците от него. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

Както се посочи по-горе, за преживените болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства от страна на ищеца, чрез показанията на негови близки, които са ставали преки свидетели на физическото му, психическо и емоционално състояние. И двете свидетелки са категорични, че вследствие на инцидента, ищецът е преживял редица несгоди, свързани както с ежедневните му дейности, така и в здравословен аспект – посещавал е медицински специалисти неколкократно /което се установява и от приложената мед. документация/, приемал е и е употребявал лекарства, не е могъл да се движи сам дълго време, ползвал е чужда помощ за това, имал е неспокоен сън, като и понастоящем болките не са напълно отшумели и се появяват при разваляне на времето. Следва да се обърне особено внимание и на факта, че вследствие на инцидента, ищецът е претърпял оперативна интервенция, като е престоял и в болнично заведение. Експертът по приетата СМЕ, посочи, че възстановителният процес е поне 1,5-2 месеца, което е дълъг период от време. Освен това се касае до увреда в крайник, който несъмнено е жизнено необходим за осъществяване на пълноценен живот и нормално ежедневие. Също така – непрекъснатата чужда помощ, от която ищецът е имал нужда за дейностите в ежедневието, несъмнено са провокирали емоционален и психически дискомфорт. С оглед изложеното, съдът приема, че от всички доказателства по делото несъмнено се установява, че ищецът е претърпял значителни болки и страдания, свързани с нарушения му телесен интегритет в резултат на претърпения инцидент, като отсенки на страдание се проявяват и понастоящем.

В случая, като взе предвид горните обстоятелства, в т.ч. получените увреждания и свързаните с тях страдания, обстоятелството, че на ищеца е причинена телесна увреда – скъсване на ставни връзки и навяхване на глезена, което е довело до трайно затруднение на движението на левия крайник, за повече от 1 месец, а затруднението в движението е било за около 2 месеца, както и факта на претърпяната оперативна намеса, болничен престой, закупуване на медикаменти и лекарства, претърпени болки и дискомфорт, и невъзможността за пълноценно осъществяване на ежедневни дейности, в т.ч. и придвижване за сравнително дълъг период от време с чужда помощ, съдът намира, че претендираният размер от 3000 лева на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив и адекватен за репариране на вредите. Ето защо и предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.

 

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Установи се наличие на главен дълг. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. А според чл. 86 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Така, обезщетението за неимуществени вреди се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.03.2014 г. до окончателното погасяване.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представени са доказателства за сторени такива в размер на общо 750 лева – платено адвокатско възнаграждение. Сумата от 650 лева е платена в брой за процесуално представителство, а допълнителната такава от 100 лева – за явяване в трето поред съдебно заседание по делото. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерността му, което следва да се обсъди, като се има предвид обаче само сумата от 650 лева, тъй като останалата се дължи при поискване и предхождащо я заплащане на осн. чл. 7, ал. 6 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения. На осн. чл. 7, ал.2, т.2 от същата, минималният размер на възнаграждението е в размер на 440 лева. При определяне на неговата дължимост, съдът не е обвързан от предвидените минимални размери /съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Отделно, следва да се има предвид, че само по себе си всяко дело притежава известна фактическа и правна сложност и принципно няма правен спор, напълно лишен от такива. При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение в настоящия спор, съдът взе предвид извършените действия с цел защита интересите на ищеца от страна на процесуалния представител, както и явяването в съдебни заседания, ангажирането на доказателства и др., които безспорно свидетелстват за проявена процесуална активност. Макар преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по стойност такова, съдът намира, че с оглед обема на осъществените процесуални действия, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, претендираното възнаграждение от 650 лв. се явява прекомерно, с оглед нормата на чл. 78, ал.5 ГПК и следва да бъде редуцирано до размер на 500 лева. Ето защо, на ищеца ще бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение от общо 600 лева.

Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавни такси и разноски по делото, на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавната такса за разглеждане на делото в размер на 120 лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за СМЕ в размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът

 

                                                         Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на Е.В.Й., ЕГН **********, сумата от 3000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпян от ищеца инцидент на 24.03.2014 г. – попадане в необезопасена шахта на пътното платно на ул.”Одрин” до № 11 в гр. Пловдив, при който същият е получил навяхване на левия глезен с разкъсване на връзката между големия пищял  и петната кост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 24.03.2014 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 600 лева – разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 120 лева – държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 50 лева – съдебни разноски за възнаграждение на приетата по делото СМЕ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

ВК