Гражданско дело 12291/2014 - Решение - 11-03-2015

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

         № 836                    11.03.2015г.                    Гр. Пловдив

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12291 по описа на ПРС за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Х.Н.И., с ЕГН: **********,***, със съд. адрес: ***** чрез пълномощника адв. Д.А. е предявила срещу “Меритранс - 2002” ЕООД, с ЕИК: 115656036, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Тракия”, бл. 10, вх. А, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя М.З. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2721, 85 лева (две хиляди седемстотин двадесет и един лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за общо 867 часа извънреден труд в периода 24.10.2013г. – 02.07.2014г., от които 712 часа в делнични дни и 155 часа в съботни дни; сумата от 176 лева (сто седемдесет и шест лева), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2014г., ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба – 07.08.2014г. до окончателното плащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че на 24.10.2013г. е постъпил на работа по трудово правоотношение при ответника на длъжност „кондуктор”, с раб. време – 7 часа дневно, изп. срок от 6 месеца, ОМВ – 299 лева. Също така ежемесечно ищцата получавала бонус, доп. възнаграждение в р-р на 12 % върху стойността на продадените от нея билети, което обаче възнаграждение не било уговорено в тр. договор. На 22.04.2014г. ТПО между страните било продължено при същите условия с нов трудов договор, сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ с нов срок за изпитване, след като предходният изп. срок бил изтекъл. На 05.08.2014г. ТПО между страните било прекратено със заповед от 29.07.2014г. поради налагане на дисц. наказание „уволнение”.

Твърди се, че през времетраене на ТПО ищцата съвестно е изпълнявала задълженията си, като в периода 24.10.2013г. – 02.07.2014г. е работила извънредно, като е изработвала по 4-7 допълнителни часа всеки работен ден, включително в почивни и празнични дни. Всяка събота, когато не била на смяна била задължавана да извършва дейност по почистване на автобуса – в извънработно време, без да й е проведен инструктаж за тази дейност, без специално облекло и предпазни средства, като тази дейност не влизала в задълженията й на кондуктор. Твърди се положеният от ищеца изв. труд да е, както следва:

За периода 24.10.2013г. – 31.10.2013г. – 25 часа изв. труд на стойност 76, 25 лева и 5 часа в съботни дни – 3, 55 лева;

За периода 01.11.2013г. – 30.11.2013г. – 105 часа изв. труд на стойност 320, 25 лева и 25 часа в съботни дни88, 75 лева;

За периода 01.12.2013г. – 31.12.2013г. – 95 часа изв. труд на стойност 289, 75 лева и 20 часа в съботни дни71 лева;

За периода 01.01.2014г. – 31.01.2014г. – 105 часа изв. труд на стойност 320, 25 лева и 20 часа в съботни дни71 лева;

За периода 01.02.2014г. – 28.02.2014г. – 100 часа изв. труд на стойност 305 лева и 20 часа в съботни дни71 лева;

За периода 01.03.2014г. – 31.03.2014г. – 100 часа изв. труд на стойност 305 лева и 20 часа в съботни дни88, 75 лева;

За периода 01.04.2014г. – 30.04.2014г. – 39 часа изв. труд на стойност 118, 95 лева и 10 часа в съботни дни35, 50 лева;

За периода 01.05.2014г. – 31.05.2014г. – 32 часа изв. труд на стойност 97, 60 лева и 10 часа в съботни дни35, 50 лева;

За периода 01.06.2014г. – 30.06.2014г. – 105 часа изв. труд на стойност 320, 25 лева и 20 часа в съботни дни71 лева;

За периода 01.07.2014г. – 02.07.2014г. – 6 часа изв. труд на стойност 18, 30 лева.

Твърди се общо положеният изв. труд да е 712 часа на стойност 2171, 60 лева в делнични дни и 155 часа на стойност 550, 25 лева в съботни дни, общо 2721, 85 лева.

Твърди се за тези часове на ищцата да не е начислено и заплатено възнаграждение за изв. труд, нито да й е отчетен трудов и осигурителен стаж.

Също така за м. юни ищцата не получила трудово възнаграждение в размер на 176 лева, което също й се дължало.

Ето защо се моли да се осъди ответника да й заплати така посочените суми, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. В.К., с който се взема становище за неоснователност на иска. Твърди се, че ТПО е възникнало на 22.04.2014г., като същевременно не се оспорва, че в периода 24.10.2013г. – 02.07.2014г. ищцата е  работила при същия работодател, че е полагала извънреден труд, че е положила същия при работодател ответника и че същият е в р-р на 867 часа общо. Твърди се обаче за този изв. труд да й е начислено и изплатено тр. възнаграждение, на база основното месечно ТВ от 299 лева, за което ищцата е положила подписа си. Оспорва се между страните да е имало уговорено допълнително възнаграждение в размер на процент върху приходите от продажба на билети, като в тази връзка се твърди освен билети на ответника ищцата в нарушение на правилата да е продавала такива и на други превозвачи, с което ощетявала работодателя си. Твърди се ТПО да е било прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ съгласно заповед от 29.07.2014г., като ищцата не се явила да получи дължимото ТВ за юни и юли 2014г., което било търсимо, а не носимо такова. Ето защо сумите й били изпратени на 12.09.2014г. с пощенски запис, като със същия запис и било изпратено и начисленото на осн. чл. 224 от КТ обезщетение. Оспорва се твърдението, че ищцата не е имала задължение да чисти автобусите, като се твърди това да й е вменено с длъжностната характеристика, която е подписала, и да й е известно от сключване на договора. Възразява се срещу искането вещо лице да изчисли размера на възнаграждението за изв. труд върху стойността на продадените билети, тъй като се твърди такава писмена уговорка да няма.

Ето защо се моли за отхвърляне на исковете, претендират се разноски.

В съдебно заседание всяка от страните чрез пълномощника си поддържа становището си и моли същото да се възприеме от съда.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищцата е работила по ТПО с ответника в периода 24.10.2013г. – 29.07.2014г., като е заемала длъжността „кондуктор” с непълно работно време – 7 часа и основно месечно възнаграждение 299 лева. Трудовото й правоотношение е прекратено на 29.07.2014г. на осн. чл. 188, т. 3 от КТ поради налагане на дисц. наказание „уволнение”. В случая неотносимо към спора е обстоятелството дали ТПО на ищцата с втория й ТД от 22.04.2014г. е законосъобразно сключено като срочно, тъй като това не е част от предмета на спора – заплащането на възнаграждение за положения изв. труд е независимо от вида на правоотношението – срочно или безсрочно такова.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът е положил претендираните с исковата молба 867 часа изв. труд в периода 24.10.2013г. – 02.07.2014г., поради което последващото му становище, че извънредният труд е толкова часа, колкото е отразен в изготвените от работодателя справки, е без значение, тъй като самият ответник вече е признал, че не води книга за извънредния труд и че ищцата действително е положила процесните 867 часа изв. труд. Отделно от това тези справки са частни документи, изготвени едностранно от ответника, нямат достоверни дата и съдържание и са оспорени от ищеца, не е установена тяхната истинност, поради което не се кредитират от съда. Отделно от това, същите противоречат на вече направеното от самия ответник признание, че ищцата е положила претендираните в ИМ часове изв. труд.

Ответникът представя длъжностна характеристика за длъжността на ищеца и правилник за вътрешния трудов ред, като не доказва по никакъв начин същите да са били сведени до знанието на ищеца – срещу подпис или по друг начин. Не се установява точно представената с отговора ДХ да е връчена на ищеца, тъй като отбелязването, че в тр. договор такава на ищеца е връчена не удостоверява, че е връчен именно представеният от работодателя неподписан екземпляр, без дата на връчване и без подпис на ищеца, че е запознат именно с тази ДХ.

Представена е разписка за изплатени суми за ТВ на ищеца с посочени дати, чието съдържание е оспорено от ищеца като неотносимо към спора, с твърдение, че сумите не касаят плащане на възнаграждения за изв. труд за процесния период. В справката са посочени дати в периода 19.10.2013г. – 12.07.2014г. и са посочени суми, получени на тези дати от ищеца, срещу подпис, като разписката е озаглавена „разписка за изплатени трудови възнаграждения”. В същата няма подпис само срещу сумата от 147 лева от дата 12.07.2014г. Видно е от представените разписки, че с пощенски запис от 12.09.2014г. управителят на ответното дружество е изплатил на ищцата с пощенски запис за следните суми – 93 лева и за 176 лева. От пощенска станция кл. 23 Пловдив са издали служебна бележка, видно от която удостоверените в разписката суми са платени на ищцата.

Представено е писмо от ДИТ до ищеца, с което я уведомяват, че при извършена проверка са констатирали, че в дружеството има нарушения, тъй като от графиците е видно, че се полага изв. труд, но същият не се отчита.

Представени са извлечения от ведомости за заплати на ищеца. Представени са и справки за дължими и изплатени суми, без подпис на автор и без подпис на ищеца, поради което същите не се кредитират от съда.

Ищцата не е ангажирала доказателства да е имало уговорено допълнително тр. възнаграждение в размер на 12 % върху стойността на продадените и отчетени от нея билети, нито за броя продадени и отчетени билети за периода на иска.

По делото е представено удостоверение УП – 2, издадено на ищеца, което обаче не удостоверява, че посочените в него суми действително са изплатени на ищеца, тъй като е съставено от работодателя.

От показанията на свидетеля Н.С. – диспечер при ответника, се установява, че на същия е известно, че ищцата е работила извънредно през процесния период, и е виждал ищцата в почивни дни – събота и неделя, да почиства автобуси, както и че автобусите са почиствани само от кондукторите, тъй като чистачи на автобуси в дружеството няма. Установява се от ведомостите, че за процесния период на ищцата е начислявано ТВ и й е изплащано срещу подпис, като във ведомостите и в издадените удостоверения при пенсиониране не е отразен полаган изв. труд и не е начислявано ТВ за такъв. Във ведомостта за м. 03.2014г. няма подпис на ищцата срещу сумата 279, 39 лева. Във ведомостта за м. април са й начислени във ведомостта веднъж сумата от 1012, 90 лева и веднъж 46, 20 лева, като срещу тези суми положен подпис липсва. Липсва подпис и срещу сумата от 279, 39 лева, начислена във ведомостта за м. 06.2014г., както и срещу сумата от 97, 78 лева по ведомостта за м. 05.2014г. Във ведомостта са начислявани само ОТВ и ДТВ за стаж. за м. 07.201г.  е начислена сума за получаване от 24, 29 лева, срещу която подпис положен няма.

За установяване размера на дължимото тр. възнаграждение на ищеца – основно, доп. такова за стаж и за изв. труд, и каква част от същото е изплатено, по делото е изготвено заключение на в. лице М.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съдът намира, че следва да се обсъжда заключението само във варианта за положени 867 часа изв. труд и без ДТВ – бонус в р-р на 12 % от стойността на продадените билети, на база на събраните доказателства, тъй като се установи ищцата да е положила 867 часа изв. труд – 712 часа в раб. дни и 155 часа в почивни дни, и не се установи да й се дължи ДТВ – бонус за продадени билети. Видно от таблица  № 7, л. 97 от делото, стр. 5 от заключението, за периода от 24.10.2013г. до 02.07.2014г. ищцата е положила 867 часа изв. труд, като дължимото за същия възнаграждение възлиза на 2780, 28 лева. За процесния период дължимото й трудово възнаграждение – чиста сума за получаване, възлиза на 2889, 42 лева. Общо неплатено ТВ и възнаграждение за положения изв. труд – 5669, 70 лева. В случай, че се вземе предвид разписката за изплатени ТВ на ищцата, неплатеният остатък от ТВ и възнаграждение за изв. труд към датата на завеждане на ИМ възлиза на 971, 70 лева. След завеждане на ИМ с пощенски запис са погасени сумите от 176 лева. Съдът кредитира заключението на в. л. в частта, с която се посочва, че сумите от разписката за изплащане на тр. възнаграждения са платени, тъй като ищцата е положила подписа си, не е оспорила това обстоятелство, в разписката е посочено, че се касае за възнаграждения, посочени са дати на изплащане, като същите изцяло кореспондират на дължимите на ищцата суми. Безспорно се установява, че всички суми за периода от 24.10.2013г. до 22.04.2014г., дължими на осн. сключения ТД от 24.10.2013г., са платени. Останалата сума за плащане към завеждане на ИМ в размер на 917, 70 лева е дължима за периода 22.04.2014г. – 02.07.2014г. След извършеното частично плащане след завеждане на ИМ на ищцата остават за плащане следните суми – 303, 68 лева неплатено ТВ за м. юни и юли 2014г. – 279, 39 лева за м. юни и 24, 29 лева за юли, и 492, 02 лева – неплатен остатък от възнаграждението за положения изв. труд за периода м. май 2014г. – 02.07.2014г., както следва – 83, 76 лева за май, 391, 55 лева за юни и 16, 71 лева за юли.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.  

За да се уважи искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положения изв. труд, следва ищецът да установи кога и колко часа извънреден труд е положил, дължимото възнаграждение за този труд, и какъв е размерът на дължимите възнаграждения.

Оттук насетне в тежест на ответната страна е да установи твърденията си, че е платила на ищеца процесните суми.

Въз основа на по-горе изложеното съдът намира за безспорно доказано в периода 24.10.2013г. – 02.07.2014г. ищцата да  работила по ТПО с ответника, да е полагала труд, вкл. и извънреден такъв, като положеният от ищцата изв. труд да възлиза на посочения в исковата молба размер – 867 часа, от които 712 часа в работни дни и 155 часа в почивни такива. Без значение е обстоятелството връчена ли е или не ДХ на ищцата и по какъв начин й е възложена дейност по почистване на автобуса, тъй като всеки труд, положен извън установеното работно време в полза на работодателя, представлява изв. труд и следва да се заплати като такъв. В случая съдът намира за безспорно установено за периода от 24.10.2013г. до 02.07.2014г. ищцата е положила 867 часа изв. труд, като дължимото за същия възнаграждение възлиза на 2780, 28 лева. За процесния период дължимото й трудово възнаграждение, без това за положения изв. труд – чиста сума за получаване, възлиза на 2889, 42 лева. Общо неплатено ТВ и възнаграждение за положения изв. труд – 5669, 70 лева. В случай, че се вземе предвид разписката за изплатени ТВ на ищцата, неплатеният остатък от ТВ и възнаграждение за изв. труд към датата на завеждане на ИМ възлиза на 971, 70 лева. След завеждане на ИМ с пощенски запис са погасени сумите от 176 лева. Съдът приема, че сумите от разписката за изплащане на тр. възнаграждения са платени, тъй като ищцата е положила подписа си срещу всяка една сума и дата, не е оспорила това обстоятелство, в разписката е посочено, че се касае за възнаграждения, посочени са дати на изплащане, като същите изцяло кореспондират на дължимите на ищцата суми. Съдът намира разписката да представлява годен документ, частен такъв и изходящ от ищеца, удостоверяващ, че ищцата е получила посочените в разписката суми на основание – тр. възнаграждение. Доколкото основното й ТВ е платено по ведомост срещу подпис, а сумите по разписката кореспондират на дължимите за изв. труд суми, което възнаграждение за изв. труд също представлява тр. възнаграждение, съдът намира, че по разписката са изплатени суми извън ведомостта на основание положен труд, като доколкото не се доказва ответникът да има други задължения за изплащане на положен труд, освен ОТВ, ДТВ за ТСПО и извънреден труд, то с разписката се доказва именно изплащане на сумите, срещу които се е подписала ищцата, за изв. труд.

При вземане предвид разписката и кредитиране на таблица 8 от експертизата на в. л. М. по вече изложените съображения е видно, че  всички суми за периода от 24.10.2013г. до 22.04.2014г., дължими на осн. сключения ТД от 24.10.2013г., са платени. Останалата сума за плащане към завеждане на ИМ в размер на 917, 70 лева е дължима за периода 22.04.2014г. – 02.07.2014г. След извършеното частично плащане след завеждане на ИМ на ищцата остават за плащане следните суми – 303, 68 лева неплатено ТВ за м. юни и юли 2014г. – 279, 39 лева за м. юни и 24, 29 лева за юли, и 492, 02 лева – неплатен остатък от възнаграждението за положения изв. труд за периода м. май 2014г. – 02.07.2014г., както следва – 83, 76 лева за май, 391, 55 лева за юни и 16, 71 лева за юли.

В случая ищцата за тези месеци – май, юни и юли 2014г. е претендирала следните суми – 133, 10 лева възнаграждение за изв. труд през м. май, 391, 25 лева възнаграждение за изв. труд през м. юни, и 18, 30 лева възнаграждение за изв. труд през м. юли, а за м. юни 2014г. претендира неплатено ТВ в размер на 176 лева. Ето защо следва да й се присъдят следните суми - 83, 76 лева възнаграждение за изв. труд през м. май, 391, 25 лева възнаграждение за изв. труд през м. юни, 16, 71 лева възнаграждение за изв. труд за м. юли и сумата от 176 лева – неплатено тр. възнаграждение за м. юни, тъй като присъждане на по-голяма от претендираната сума без надлежно изменение на исковете е недопустимо.

За разликата над така посочената сума от 491, 72 лева възнаграждение за положен изв. труд исковете следва да се отхвърлят, както следва – до сумата от 667, 72 лева като погасени поради плащане след завеждане на исковата молба, тъй като ответникът е бил в забава, а над 667, 72 леда до пълния предявен размер на исковете за заплащане на възнаграждение за изв. труд от 2721, 85 лева – като неоснователни.

Следва да се присъди на ищеца законната лихва върху присъдените суми от завеждане на ИМ до окончателното плащане, както и върху сумата от 176 лева – изплатено възнаграждение за изв. труд за м. април и частично за м. май 2014г. – от завеждане на ИМ на 07.08.2014г. до окончателното им плащане на 12.09.2014г., тъй като за заплащане на тези суми работодателят е бил в забава, като не ги е платил своевременно.

С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски по съразмерност, като ищецът има право на разноски съразмерно с уважената и погасената поради плащане след завеждане на ИМ част от иска. Направените от ищеца разноски са в размер на 700 лева – платено адв. възнаграждение (л. 29). Съразмерно с уважения размер на иска от тази сума на ищеца се следват разноски по съразмерност в р-р на 203, 80 лева, които следва да се възложат в тежест на ответната страна.

 

Ответникът също е претендирал разноски и има право на присъждане на такива съразмерно с отхвърлената като неоснователна част от исковете.  Направените от ответника разноски са в р-р на 350 лева, видно от договора на л. 21 от делото.   Съразмерно с отхвърлената като неоснователна част от исковете му се следват разноски в размер на 248, 10 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на   100 лева (сто лева), от която 50 лева ДТ по иска по чл. 128 КТ, и 50 лева ДТ по иска по чл. чл. 262 от КТ.

В негова тежест следва да се възложат и част от разноските за съдебно-счетоводната експертиза, направени от бюджета на съда, а именно сумата от 40 лева.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА “Меритранс - 2002” ЕООД, с ЕИК: 115656036, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Тракия”, бл. 10, вх. А, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя М.З., чрез пълномощника адв. В.К.  да заплати на Х.Н.И., с ЕГН: **********,***, със съд. адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 5, ет. 2, чрез пълномощника адв. Д.А. следните суми: сумата от 176 лева (сто седемдесет и шест лева), представляваща неплатен остатък от трудовото възнаграждение за м. юни 2014г., сумата от 83, 76 лева (осемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) – неплатено възнаграждение за положения извънреден труд през м. май 2014г., сумата от 391, 25 лева (триста деветдесет и един лева и двадесет и пет стотинки) - неплатено възнаграждение за положения извънреден труд през м. юни 2014г., сумата от 16, 71 лева (шестнадесет лева и седемдесет и една стотинки) - неплатено възнаграждение за положения извънреден труд през м. юли 2014г., ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба – 07.08.2014г. до окончателното плащане на дължимите суми, законната лихва върху сумата от 176 лева (сто седемдесет и шест лева) - изплатено възнаграждение за изв. труд за м. април и частично за м. май 2014г. на 12.09.2014г. след завеждане на иска, за периода 07.08.2014г. - 12.09.2014г., както и сумата от 203, 80 лева (двеста и три лева и осемдесет стотинки) – разноски съразмерно с уважената и погасената поради плащане след завеждане на делото част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 262 от КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за разликата над сумата от 491, 72 лева (четиристотин деветдесет и един лева и седемдесет и две стотинки) до сумата от 667, 72 лева (шестстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки), като погасени поради плащане след завеждане на исковата молба, извършено на 12.09.2014г., а за разликата над сумата от 667, 72 лева (шестстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки) до пълния предявен размер от 2721, 85 лева (две хиляди седемстотин двадесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) , и за периода 24.10.2013гг. – м. април 2014г. - като неоснователни

ОСЪЖДА Х.Н.И., с ЕГН: **********,***, със съд. адрес: ******, чрез пълномощника адв. Д.А. да заплати на “Меритранс - 2002” ЕООД, с ЕИК: 115656036, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Тракия”, бл. 10, вх. А, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя М.З., чрез пълномощника адв. В.К. сумата от 248, 10 лева (двеста четиридесет и осем лева и десет стотинки) – разноски съразмерно с отхвърлената като неоснователна част от исковете.

ОСЪЖДА “Меритранс - 2002” ЕООД, с ЕИК: 115656036, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Тракия”, бл. 10, вх. А, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя М.З., чрез пълномощника адв. В.К.  да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 100 лева (сто лева)– дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 40 лева (четиридесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Таня Асп. Георгиева

 

 

Вярно с оригинала.

ЕА