Гражданско дело 12161/2014 - Решение - 10-10-2016

Решение по Гражданско дело 12161/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   2975                   10.10.2016 Година                    Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                     ІІІ граждански  състав

На   10.10.2016 Година

В публично заседание в следния състав:

                             Председател: ТАНЯ БОРИСОВА ГЕОРГИЕВА

Секретар: Димитрия Гаджева

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 12161  по описа за 2014 година

намери за установено следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Е.С.К., Б.С.П., М. Г.Г., Р.И.П., Г.К.П., Н.В.Т. и Г.Н.Т., представлявани от пълномощника адв.Н.А. ***, с която е предявен иск по чл.108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника С.Н.С., че ищците са собственици на следния недвижим имот: новообразуван имот с № 721.78 / идентификатор 205237210078/, представляващ земеделска земя с площ от 346 кв.м., находяща се в м. „с. н.“ по плана на новобразуваните имоти в землището на с.***, об. Р., при съседи: имот № 721.9501-полски път на Общината, имот № 721.9503- полски път на Общината и имот № 721.79- имот на М.И.В., който имот им е възстановен със Заповед № 744/05.12.2001 г. на кмета на Община Родопи, издадена на осн.чл.28 от ППЗСПЗЗ, и да бъде осъден ответника да им го предаде, тъй като го ползва без правно основание.

           В исковата молба се сочи, че ищците , като наследници на общия им наследодател К.Г.П., са собственици на имота , като собствеността е била възстановена с горецитираната заповед. Между страните било постановено влязло в сила съдебно решение, с което предявеният от тях срещу същия ответник ревандикационен иск за същия имот е бил отхвърлен с мотиви, че от една страна не е завършена процедурата по възстановяването на собствеността, а от друга- предвид наличието на съществуващите в имота постройки, съдът приел, че не са събрани доказателства дали ответникът има качеството на ползувател по смисъла на пар.4 от ПЗР наЗСПЗЗ, доколкото имотът попадал в територия по цитирания параграф. Ищците твърдят, че след постановяване на споменатото решение, възникнали нови факти и обстоятелства, които напълно ги легитимирали като собственици и категорично отричат правата на ответника в имота, а именно: След одобряването на ПНИ със Заповед № 155/02.03.2001 г. на Областен управител на Пловдив, на ищците, като наследници на К.Г.П., е издадена Заповед № 774/05.12.2001 г. на кмета на Община Родопи, с която им е възстановена собствеността върху имота. На второ място, с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 9763/2009 г. на ПРС, е признато за установено, че ответникът не е ползвател и няма качеството на правоимащо лице по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. На трето място било издадено Удостоверение № 31910.03.2004 г. на Община Родопи, с което е удостоверено, че постройките в имота са незаконни и няма издаден акт за тяхното узаконяване. Изброените факти според ищците обуславяли правният им интерес от повторното разглеждане на спора за собственост между страните за процесния имот. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

            Ответникът в отговор на исковата молба възразява за недопустимост на предявения иск и моли за прекратяване на производството на осн.чл.299, ал.2 ГПК. По същество- оспорва иска с възражение, че ищците не се легитимират като собственици, както и че е придобил имота с упражнявано в продължение на 23 години, считано от 1991 г., давностно владение. Предявен и приет за съвмество разглеждане е насрещен иск, с който ответникът моли да се признае за установено по отношение на ищците, че той е собственик на имота на основание давностно владение. В подкрепа на становищетно си ангажира доказателства. Претендира разноски.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства ивзе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

            Възражението на ответника за недопустимост на предявения ревандикационен иск е основателно по следните съображения:

            С влязло в сила решение, постановено по приложеното гр.д.№ 4161/2000 г. на ПРС, водено между същите страни на същото основание и същото искане, е отхвърлен иска на ищците срещу ответника за ревандикация на процесния имот. Видно от постановените по делото решения, в т.ч окончателното решение № 684/18.06.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 2011/2007 г., ищците са претендирали собственост на същото основание- реституция по ЗСПЗЗ, настъпила със Заповед № 744/05.12.2001 г. на Кмета на Община Родопи. С отхвърляне на положителен установителен или ревандикационен иск за собственост със сила на пресъдено нещо се установява по отношение на страните и правоприемниците им придобили права в хода на процеса, че ищеца не е собственик на спорното право на предявеното придобивно основание- чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК пререшаването на същия спор-между същите страни, респ.техни правоприемници, на същото основание и за същото искане е недопустимо и производството по него подлежи на прекратяване. Обстоятелствата, на които ищците се позовават в настоящата си искова молба, са все такива, които са настъпили преди приключване на производството по предходно воденото между тях дело, вкл. и несъществуващите права на ответника като ползвател и правоимащ по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не съставляват основание за преразглеждане на спора за собственост на същото придобивно основание. Изложеното налага прекратяване на производството по иска с правна квалификация чл.108 ЗС.

            Относно насрещния установителен иск за собственост.

            Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен ревандикационния иска за собственост, независимо на какво основание е бил предявен, не установява, че ответника е собственик на имота, предмет на спора. С отхвърляне на положителен установителен, или ревандикационен иск се установява със сила на пресъдено нещо, че ищеца не е собственик на предявеното основание, но от това не следва, че собственик на същото спорно право е ответника /за разлика от отхвърляне на отрицателния установителен иск, който при отхвърляне установява, че ответника е собственик, а при уважаване - че не е/. Изложеното сочи, че предявеният насрещен иск е допустим и подлежи на разглеждане  по същество.

            Безспорно е по делото, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота от 1991 г., в която насока са и показанията на свид.К.П., без родство със страните. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. В случая като начална дата на давностния срок следва да се приеме датата, на която е влязла в сила Заповедта № 744/05.12.2001 г. на Кмета на Община Родопи, издадена на осн.чл.28 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на имота на наследниците на К.П.- на 28.01.2002 г. / видно от приложената преписка по издаване на заповедта/. След тази дата фактическата власт върху имота е била осъществявана повече от десет години постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно, като под спокойно следва да се разбира, че не е установена с насилие. С предявяване на иска по гр.д.№ 4161/2000 г. на ПРС се е прекъснала давността на ответника, който е във владение на имота - чл. 116, ал. 1 б. "б" ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС. Съгласно чл. 115, б. "ж" ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС докато трае съдебния процес за спорното вещно право течението на давността е спряно. С отхвърляне на иска с обратна сила се е заличило прекъсването на течението на давността - чл. 116, ал. 1, б. "б" ЗЗД, а това означава и спирането на течението, защото решението по иск за собственост установява, респективно отрича твърдяното вещно право с обратно действие /а не от влизане на решението в сила/. При отхвърляне на иска, тъй като не е установено притежание на твърдяното право, с обратна сила се заличават всички правни последици от предявения иск - както прекъсване на давността, така и спирането й. Т.е., от 2002 г. в полза на ответника е текъл давностния срок без прекъсване и спиране, като с изтичане на необходимия 10 годишен срок по чл.79, ал.1 ЗС е придобил собствеността върху имота преди образуване на настоящото дело. Изложеното обуславя основателност на предявения насрещен иск.

            При този изход на спора и с оглед разпоредбите на чл.78, ал.4 и ал.1 ГПК на ответника и ищец по насрещния иск ще се присъдят направените от него разноски, които се констатираха в размер от 800 лв. платено адвокатско възнаграждение и 50 лв. ДТ по насрещния иск.

            Мотивиран от изложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРЕКРАТЯВА на осн.чл.299, ал.2 ГПК производството по предявения от Е.С.К., Б.С.П., М. Г.Г., Р.И.П., Г.К.П., Н.В.Т. и Г.Н.Т., представлявани от пълномощника адв.Н.А. ***, иск по чл.108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника С.Н.С., че ищците са собственици на следния недвижим имот: новообразуван имот с № 721.78 / идентификатор 205237210078/, представляващ земеделска земя с площ от 346 кв.м., находяща се в м. „С. н.“ по плана на новобразуваните имоти в землището на с.***, община Родопи, при съседи: имот № 721.9501-полски път на Общината, имот № 721.9503- полски път на Общината и имот № 721.79- имот на М.И.В. и да бъде осъден ответника да им го предаде.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.К. с ЕГН ********** ***, Б.С.П. с ЕГН ********** ***, М. Г.Г. с ЕГН ********** о т гр.*********, Р.И.П. с ЕГН ********** ***, Г.К.П. с ЕГН ********** ***, Н.В.Т. с ЕГН ********** *** и Г.Н.Т. с ЕГН ********** ***, че С.Н.С. с ЕГН ********** *** е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: новообразуван имот с № 721.78, представляващ земеделска земя с площ от 346 кв.м., находяща се в м. „С. н.“ по плана на новобразуваните имоти в землището на с.***, община Родопи, при съседи: имот № 721.9501-полски път на Общината, имот № 721.9503- полски път на Общината и имот № 721.79- имот на М.И.В..

            ОСЪЖДА Е.С.К. с ЕГН ********** ***, Б.С.П. с ЕГН ********** ***, М. Г.Г. с ЕГН ********** о т гр.*** Р.И.П. с ЕГН ********** ***, Г.К.П. с ЕГН ********** ***, Н.В.Т. с ЕГН ********** *** и Г.Н.Т. с ЕГН ********** ***, да заплатят на С.Н.С. с ЕГН ********** *** сумата от 850 лв. деловодни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала.

М.К.