Гражданско дело 11805/2014 - Решение - 13-03-2015

Решение по Гражданско дело 11805/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 863, 13.03.2015 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 02.02.2015 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11805 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищцата С.  М.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес – гр. Пловдив, ул....................., твърди, че на 21.01.2013 г. Началникът на ІІ-ро РУ при  ОД на МВР - Пловдив издал Наказателно постановление № НК-1, с което й наложил глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 218, б. „б” Наказателен кодекс и Заповед рег. Із-1767/28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи. Същото било обжалвано и потвърдено с Решение № 1585/18.06.2013 г. постановено по нахд № 689 по описа на Районен съд – Пловдив за 2013 г. Последното било атакувано пред Административен съд – Пловдив, който върнал делото за ново разглеждане, при което с влязло в сила решение постановено по нахд № 6295 по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІ н. с. за 2013 г. наказателното постановление било отменено, като в производството по трите дела ищцата направила разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 600 лева. С действията на служителите на ответника по издаване на порочното наказателно постановление ищцата претърпяла имуществени вреди изразяващи се в направените от нея разноски по трите дела, поради което въз основа на така очертаната фактическа обстановка тя моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 600 лева. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

            Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с адрес – гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представляван от Директора П.Д.У., както и от пълномощника му юрисконсулт Д.Д.-П., оспорва предявения иск, като твърди, че : заплащането на адвокатски хонорар не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление; именно ищецът с поведението си е провокирал започването на административното производство, поради което не може да черпи права от собственото си виновно поведение; вредите не са причинени виновно, като всички действия от страна на служителите на дирекцията са предприети в рамките на закона и на вменените им задължения, поради което моли съда да отхвърли предявения иск, а в случай на уважаването му – да намали размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с

Продължение на решение по гр. д. № 11805/13 г. на ПРС, ХІХ Гр. с. – стр. 2/5

 

Наредба № 1/2004 г. Направено е и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и по настоящото дело. Претендира присъждане на разноски.

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

За възникването на отговорността на възложилия на друго лице работа трябва да са се осъществили следните елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД : вреда, причинена при или по повод изпълнението на възложена работа, противоправно действие и/или бездействие, причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат, като вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Видно от служебно изисканото нахд № 6295 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н. с. за 2013 г., в кориците на което се съдържат и нахд № 689 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ н. с. за 2013 г. и кахнд № 2347 по описа на Административен съд – Пловдив за 2013 г. с Постановление от 19.12.2012 г. на Прокурор при Районна прокуратура – Пловдив досъдебно производство № 589 по описа на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Пловдив за 2012 г., водено срещу С.М.Г. за престъпление по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК, е прекратено и след влизането му в сила делото е изпратено на Началника на ІІ-ро РУ – Пловдив за упражняване на правомощията му по чл. 424, ал. 5 НК. Въз основа на влязлото в сила постановление и на основание чл. 218, б. „б” НК и Заповед рег. № Із-1767/28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи Началникът на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Пловдив е издал Наказателно постановление № НК-1/21.01.2013 г., с което наложил на Г. глоба в размер на 150 лв. за това, че : „30.01.2012 г. в гр. Пловдив е отнела 1 бр. синя блуза с дантела на стойност 19 лв., от магазин „Манго” – МОЛ – Пловдив, без съгласие на собственика с намерение противозаконно да я присвои.” Ищцата е обжалвала наказателното постановление, като с Решение № 1585/18.06.2013 г. постановено по нахд № 689 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ н. с. за 2013 г. същото е било потвърдено. По повод на подадена от нея жалба срещу така постановеното решение същото е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с Решение № 2469/14.11.2013 г. постановено от Административен съд – Пловдив по кнад № 2347/13 г., като при повторното разглеждане на жалбата с Решение № 36/08.01.2014 г. постановено по нахд № 6295 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н. с. за 2013 г., влязло в сила на 30.01.2014 г., Наказателно постановление № 1/21.01.2013 г. е отменено. В съответствие с твърденията на ищцата се установява, че за защита и съдействие по производството по нахд № 689/13 г. тя е заплатила на пълномощника си по делото адвокат Д.П. по Договор за правна защита и съдействие от 30.01.2013 г. 300 лв. адвокатско възнаграждение, като в кориците на останалите две дела – кнад № 2347/13 г. на Административен съд – Пловдив и нахд № 6295/13 г. на Районен съд – Пловдив, липсват доказателства до приключване на производствата по тях ищцата да е представила доказателства, удостоверяващи плащането на разноски за

 

Продължение на решение по гр. д. № 11805/13 г. на ПРС, ХІХ Гр. с. – стр. 3/5

 

адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по същите. Такива се представени едва с подаването на настоящата искова молба, към която са приложени заверени копия на : Договор за правна защита и съдействие от 07.08.2013 г., сключен между С.Г. като клиент и адвокат Д.П., имащ за предмет : „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита по кнахд № 2347/13 г. по описа на Административен съд – Пловдив.” и Договор за правна защита и съдействие от 10.12.2013 г., сключен между С.Г. като клиент и адвокат Д.П., имащ за предмет : оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита по нахд № 6295/13 г. по описа на Районен съд – Пловдив.”

            Последните два коментирани договора за правна защита и съдействие от 07.08.2013 г. и от 10.12.2013 г. съставляват частни диспозитивни документи, като в частите им, в които са посочени размерите на внесените суми по тях, те имат удостоверителен характер. Съобразно чл. 181, ал. 1 ГПК  : „Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документ, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.”

            Към датата на приключване на съдебното дирене страните по тях са живи и здрави, договорите не са заверени, нито съдържанието им е възпроизведено в официален документ, съответно не се доказа някакъв друг факт, установяващ по несъмнен начин предхождащото го им съставяне, с оглед на което и предвид непредставянето от страна на ищцата на договорите за правна защита и съдействие от 07.08.2013 г. и от 10.12.2013 г. до приключване на производствата по кнахд № 2347/13 г. по описа на Административен съд – Пловдив и по нахд № 6295/13 г. по описа на Районен съд – Пловдив, настоящият състав приема, че те нямат достоверна дата за ответника, съответно, че са съставени именно за нуждите на настоящото производство, а от тук и че същите не удостоверяват заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по посочените две дела в общ размер на 300 лв., поради което и че ищцата не е претърпяла имуществени вреди от издаването на наказателното постановление в посочения размер, следователно само на това основание искът по чл. 49 ЗЗД за разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 600 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За да отмени наказателното постановление с постановеното по нахд № 6295/13 г. решение съдебният състав е приел, че макар и да е било безспорно установено по досъдебно производство № 589/12 г. по описа на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Пловдив, че Г. е извършител на престъпление по чл. 194, ал. 3 НК, издаването на наказателното постановление е сторено в разрез с изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Ето защо в съответствие с доводите на ищцата съдът приема, че при издаване на наказателното постановление

 

Продължение на решение по гр. д. № 11805/13 г. на ПРС, ХІХ Гр. с. – стр. 4/5

 

началникът на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Пловдив е нарушил задълженията си визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН, а от тук и че е налице противоправно поведение на служителя на съответната държавна структура, като именно вследствие на извършването на тези незаконосъобразни действия наказаното лице е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разход за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление по нахд № 689/13 г. в размер на 300 лв. – ако наказателното постановление бе издадено в съответствие с визираните в чл. 57, ал. 1 ЗАНН изисквания, то не би било отменено и ищцата не би имала основание да претендира присъждане на разноските за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 30.01.2013 г. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то с оглед на разпоредбата на чл. 56 Конституция на Република България прокламиращ, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушение или застрашени негови права и законни интереси, както и предвид нормата на чл. 1 Закон за административните нарушения и наказания, според който една от основните му цели е осигуряване на необходимите гаранции за защита на правата и на законните интереси на гражданите и организациите, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Ето защо и предвид гореизложеното в разрез с виждането на ответника изразено в отговора на исковата молба съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на органа по издаването на наказателното постановление и претърпените от ищцата вреди в размер на 300 лв.

В обобщение на горното и тъй като съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, а ответникът, в чиято доказателствена тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е оборването на тази презумпция, не стори това до датата на приключване на съдебното дирене, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника, поради което искът следва да бъде уважен до размера на сумата от 300 лв., като без уважение бъде оставено искането за редуциране на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, тъй като с оглед на развитието на административно-наказателното производство настоящият състав счита, че размерът му съобразен с минималния дължим такъв за представителство по трите дела съгласно чл. 18, ал. 2 и § 1 във връзка с чл. 15 и чл. 13, ал. 1, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди изменението обн. ДВ, бр. 28/28.03.2014 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноските за заплатено по настоящото производство адвокатско възнаграждение в пълен размер от 300 лв., тъй като така определеният размер на възнаграждението е и минималният дължим такъв за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Продължение на решение по гр. д. № 11805/13 г. на ПРС, ХІХ Гр. с. – стр. 5/5

 

            По изложените съображения съдът :

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с адрес – гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от Директора П.Д.У., да заплати на С.  М.Г. с ЕГН **********,***, сумата 300 лв. като обезщетение за имуществени вреди, произтекли от незаконосъобразното издаване на Наказателно постановление № НК-1/21.01.2013 г. от Началника на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – Пловдив, отменено с влязло в сила на 30.01.2014 г. решение постановено по нахд № 6295 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ н. с. за 2013 г., изразяващи се в направен разход за заплащане на адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.07.2014 г., до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 600 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД като неоснователен

            ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с адрес – гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, представлявана от Директора П.Д.У., да заплати на С.  М.Г. с ЕГН **********,***, сумата 300 лв. разноски по производството.

            Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : : /п./ Таня Букова

 

Вярно с оригинала!

ММ