Гражданско дело 9434/2013 - Решение - 05-02-2014

Решение по Гражданско дело 9434/2013г.

РЕШЕНИЕ №

гр. Пловдив, 05.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, ХХІ-ви гр. състав, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година, при закрити врата, в състав:

 

                                                     СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

 

При секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №9434/2013г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Ищцата М.Д.С., ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на майка й В.В.С., ЕГН:********** е предявила иск против ответника И.З.З., ЕГН: с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за осъждането на ответника да и заплати сумата от 5 000 лева за причинените неимуществени вреди от него.

Твърди се, че ответникът е дал обещание за брак на ищцата, което в последствие не е спазил. С оглед действията си, като не е изпълнил обещанията си за брак, ответникът й е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството, злепоставянето й пред обществото и близките им, накърнил е нейната гордост, като и към момента публично демонстрирал явно неуважение към ищцата. Твърди, че ответникът е създал всички предпоставки у нея да повярва, че ще станат законни съпрузи, а не изпълнил своето обещание да станат такива, затова се иска осъждането му да заплати претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 09.12.2012 г. до окончателното заплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че липсва виновно поведение от негова страна. Твърди, че с нищо не е увредил ищцата. Не оспорва обстоятелството, че е имал намерение да сключи гражданска брак с ищцата, както и че това негово намерение е било демонстрирано пред обществото, но твърди, че след като заживели заедно, са настъпили факти и обстоятелства, разкриващи елементи от личността й, които са били несъвместими с неговото виждане за това, каква да бъде съпругата му, поради което решил да не сключва брак с ищцата. Счита, че не и е  причинил, респективно, че тя не е претърпяла неимуществени вреди. Също така, при евентуалност, моли ако бъде уважен искът, да бъде намален като прекомерен, тъй като раздялата, респ. за настъпилото увреждане вина има и ищцата.

Като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

Няма спор, а и се установява от свидетелските показания, че страните живеят в с.Ч. и през 2012г. са започнали да излизат заедно, отношенията им се задълбочили, на 15.08.2012г. дори осъществили полов акт, който бил първи за момичето. След това направили годеж, а на 20.08.2012г., ищцата отишла да живее в къщата на ответника. Ответникът признава и че е обещал на ищцата да се сключат брак, за което е имал искрени и добросъвестни намерения, които е оповестявал и в обществото. Впоследствие обаче, настъпил разрив в отношенията им и през м. декември 2012г., ищцата се върнала в дома си. Ответникът поддържа теза, че се отказъл да сключи брак, защото след като заживели заедно, са настъпили факти и обстоятелства, разкриващи елементи от личността й, които са били несъвместими с неговото виждане за това каква трябва да се съпругата му и в крайна сметка са мотивирали решението му да се разделят и да не сключва брак с ищцата.

Анализът на свидетелските показания потвърждава тезата на ответника. От разпита на свидетелите и на двете страни се установява, че макар първоначално отношенията между страните да са били много добри, след заживяването на ищцата в дома на ответника, постепенно започнали конфликти помежду им и изостряне на отношенията им. В крайна сметка, свидетелските показания сочат несъмнено, че съвместното съжителство на страните са довели до това ответникът да преосмисли решението си да сключи брак с ищцата. В случая, е без значение, дали ищцата тя е готвела и чистела, респ. дали е била добра домакина или не, както и какви са били отношенията между нея и съпругата на брата на ответника, с която са съжителствали в един дом. Безспорен факт е обаче, че ответникът се е разочаровал от ищцата, стигнал е до извод, че тя не е жената, с която си е представял, че иска да живее като семейство. Това негово решение именно е довело до раздялата му с ищцата и е причина да не сключи брак с нея. То естествено е субективно и не може да бъде нито морално укоримо, нито следва да бъде санкционирано от закона, тъй като е резултат от непосредствените му впечатления от нея по време на съжителството им, които са го мотивирали да промени първоначалните си намерения.

В крайна сметка, съгласно законите в РБългария, сключването на граждански брак не е задължително в нито една житейска хипотеза, а извършването на една такава стъпка, без желание за това и още повече, при очевидно възникнало и осъзнато нежелание за това у бъдещия съпруг, сключването на брак на всяка цена, въпреки това нежелание, не би довело до нищо друго освен до потенциален развод в един бъдещ момент.

В тази връзка, независимо че се събраха доказателства, че в семейството на ищцата е прието, че след като е консумирана връзката, момичето трябва да се омъжи, тази т.нар. традиция нито е меродавна за обществото като цяло, нито пък може да обоснове извод за виновно поведение от страна на ответника, който не споделя такива морални виждания и в решението си да сключи или не брак се е ръководил от впечатленията си за партньора си по време на съвместния им престой, които в крайна сметка са довели до решението му да не сключва брак с ищцата.

Следва да се отбележи, че не се установи несъмнено ответникът да се е държал грубо и унизително с ищцата, а още повече, да я е удрял. Впечатленията на свидетелите на ищцата в по-голямата си част не са преки, а за възприетите от тях непосредствено случаи на лошо отношение на ответника, е спорно чия е била вината. Несъмнено обаче, не подобни случаи са причината ответникът да не иска да сключи брак, поради което, дори да се приеме, че не винаги се е държал уважително към ищцата, то не това е основната причина да не спази обещанието си за брак с нея.

Ето защо, съдът намира, че като не е спазил обещанието си да сключи брак с ищцата, ответникът не е осъществил непозволено увреждане спрямо нея, респ. не й е причинил твърдяните неимуществени вреди.

Поради това, искът на М.Д.С., ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на майка й В.В.С., ЕГН:**********  за осъждане на ответника И.З.З., ЕГН:********** да й заплати сумата от 5 000 лева за причинените й неимуществени вреди от него, поради неспазване на обещанието му да сключи брак с нея, ведно със законната лихва от 09.12.2012г. до окончателното плащане, ще се отхвърли изцяло.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, М.Д.С., ЕГН:********** ще бъде осъдена да заплати на И.З.З., ЕГН:********** разноските по делото в размер на 510 лв.

 Мотивиран от горното, съдът

                                                                 РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Д.С., ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на майка й В.В.С., ЕГН:**********  за осъждане на ответника И.З.З., ЕГН:********** да й заплати сумата от 5 000 лева за причинените й неимуществени вреди от него, поради неспазване на обещанието му да сключи брак с нея, ведно със законната лихва от 09.12.2012г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН:********** да заплати на И.З.З., ЕГН:********** разноските по делото в размер на 510 лв.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Пловдив.

                                                                          

СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП