Гражданско дело 9424/2013 - Решение - 24-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  …...…..                 24.02.2014 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9424 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 252 от ГПК /отм./.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД- гр. Пловдив, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт И. П., е предявил против Г.И.К., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: 701, 58 лева- главница, представляваща неплатена сума за топлоенергия за периода 01.11.2005 г.- 30.09.2006 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 88, 67 лева за периода 01.05.2006 г.- 09.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.10.2007 г. до окончателното изплащане и разноските по делото от 18, 84 лева за държавна такса и 42 лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по частно гр. дело № 7505/ 2007 г. на ПРС, VIII гр. с-в, изпълнителен лист от 16.10.2007 г. 

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот пък бил клиент с № *** и имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, но при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Топлопреносното предприятие доставило на ответника топлинна енергия на обща стойност от 841, 77 лева, от която: 731, 11 лева- главница, представляваща неплатена сума за топлоенергия за периода 01.11.2005 г.- 30.09.2006 г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 110, 66 лева за периода 01.05.2006 г.- 09.10.2007 г. Начислената енергия била разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. За неплатените задължения срещу длъжника бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 7505/ 2007 г. на ПРС, VIII гр. с-в, като въз основа на него се образувало изпълнително дело № 277/ 2007 г. на ДСИ при ПРС, I район, по което били извършени редица действия за събиране на сумите, но това не станало. През м. ноември 2007 г. била издадена минусова изравнителна сметка (кредитно известие) в размер на 53, 83 лева, с която частично били погасени дължимите суми, които останали: главница в размер на 701, 58 лева и лихва в размер на 88, 67 лева. Изпълнителното дело пред ДСИ било прекратено и след изтегляне на изпълнителния лист било образувано ново такова под № 50/ 2013 г. на ЧСИ З. Д., рег. № ***, производството по което било спряно с определение по частно гр. дело № 3563/ 2013 г. на ПРС, XX гр. с-в. Настоящият иск за установяване на вземането се предявявал в едномесечния срок от влизане в сила на определението за спиране. Моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че вземането на ищеца по изпълнителния лист съществува. Претендира и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че същият бил недопустим, защото кредиторът по изпълнителният лист бил „Топлофикация Пловдив” ЕАД, което било различно юридическо лице от ищеца. Отделно, искът се явявал неоснователен, защото изпълнителният лист бил издаден през 2007 г., а изпълнителното дело при ЧСИ било образувано чак през 2013 г., т.е. след изтичане на 5- годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, а вземането за лихва пък било погасено на основание чл. 111 буква „в” от ЗЗД в изтичане на 3- годишната давност. Изпълнителното дело било образувано и след изтичане на 3- годишната погасителна давност за принудително събиране на вземането. Оспорват се представените с исковата молба общи условия, за които нямало доказателства дали са влезли в сила. Освен това общите условия на „Топлофикация Пловдив” ЕАД били издадени по ЗЕЕЕ, който към момента бил отменен, а същевременно се твърдяло, че страните били обвързани от общите условия на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Липсвало валидно правоотношение между страните за присъединяване към топлопреносната мрежа, ответникът не бил собственик на имота, нито потребител на услугите, поради което не бил обвързан от общите условия. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноските. В с.з. страната не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С молба от 15.10.2007 г. ищецът е поискал издаване на изпълнителен лист против ответника на основание чл. 237 буква „к” от ГПК /отм./, като с определение от 16.10.2007 г., постановено по частно гр. дело № 7505/ 2007 г. на ПРС, VIII гр. с-в, такъв е издаден за следните суми: 731, 11 лева- главница, представляваща неплатена сума за топлоенергия за периода 01.11.2005 г.- 30.09.2006 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 110, 66 лева за периода 01.05.2006 г.- 09.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.10.2007 г. до окончателното изплащане и разноските по делото от 18, 84 лева за държавна такса и 42 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба от 27.11.2007 г. ищецът е образувал пред ДСИ при ПРС изпълнително дело № 277/ 2007 г., I район, за принудително събиране на присъдените суми. Заверен препис от това изпълнително дело е приложен към настоящото производство. По това дело до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от негов родственик (баба) на 07.12.2007 г., както и призовка за принудително изпълнение за опис, получена от същото лице на 10.04.2008 г. В хода на изпълнението са изисквани справки от различни институции- ТД на НАП, община и ОД на МВР относно имущественото състояние на длъжника. С молба от 12.04.2011 г. взискателят е поискал извършване на опис на движимите вещи в дома на лицето, направени са и опити за връчването му на ППИ. С молба от 31.10.2012 г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнението и връщане на изпълнителния лист, като с постановление от 06.11.2012 г. ДСИ е прекратил същото. На 03.12.2012 г. пълномощникът на ищеца е получил първообразния изпълнителен лист.

След като е върнат изпълнителния лист, по него на 12.02.2013 г. е образувано изпълнително дело № 50/ 2013 г. по описа на ЧСИ З. Д., рег. № ***, по което след изискване на справки за семейно положение, родствени връзки и адресна регистрация, на 22.02.2013 г. на длъжника лично е връчена ПДИ. Постъпили са справки и от ТД на НАП- Пловдив за доходи и осигуряване на длъжника. Поради допуснато обезпечение на иска, с постановление на помощник ЧСИ от 27.03.2013 г. изпълнителното производство е спряно. По делото е приложен и заверен препис от това изпълнително дело.

Ответникът в качеството си на длъжник по изпълнителното дело пред ЧСИ Д. е подал възражение пред съда по реда на чл. 250 от ГПК /отм./, като е посочил, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради изтекла давност и едновременно с това е внесъл гаранция в размера на тези суми като обезпечение на кредитора. С определение № 3520/ 13.03.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 3563/ 2013 г. на ПРС, XX гр. с-в, потвърдено с определение № 1411/ 07.05.2013 г., постановено по В. ч. гр. дело № 1159/ 2013 г. на ПОС, девети състав, е спряно изпълнението по изпълнително дело № 50/ 2013 г. по описа на ЧСИ З. Д-, рег. № *** и на кредитора е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Към настоящото производство са приложени така описаните по- горе дела.

По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице е установило, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответствала на методиката от нормативните актове, действали към процесния момент. Нямало разлика между действително консумираното количество ТЕ и начисленото такова от ищеца.

Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза, по което са установени стойностите на количествата ТЕ, консумирана от потребителя за процесните периоди, възлизащи на 701, 58 лева- главница и 86, 36 лева- лихва за забава.

Като писмени доказателства по делото са приети общите условия на „Топлофикация Пловдив” ЕАД и на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, решения на ДКЕР и ДКЕВР за одобряването им, нотариален акт за собственост на ответника и препис- извлечение от сметка за дължимите от него суми.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

 Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени по давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, същите не били дължими. 

От приложеното изпълнително дело № 277/ 2007 г. на СИС при ПРС, I район, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист от 16.10.2007 г., е видно, че до длъжника са били изпратени призовка за доброволно и покана за принудително изпълнение, която е била получена на адреса му на 10.04.2008 г. Това се явява последното редовно действие от страна на ДСИ, насочено към принудително събиране на вземането, защото изискваните справки за имотното състояние на длъжника не представляват такива действия за принудително удовлетворяване на взискателя. Тъй като по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК принудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, то на 10.04.2010 г. (или две години след уведомяването на длъжника с тази ППИ за насрочения опис на движими вещи и запорирано МПС) делото пред ДСИ е било прекратено. В случая не е бил нужен изричен акт на съдебния изпълнител за това, защото постановлението на органа има само констативен характер- установява факт на настъпило прекратяване, а не поражда последиците на това прекратяване, което настъпва ex lege. Извършените действия по делото след изтичане на двете години обаче са ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици.

Отделно от това, след прекратяването започва да тече нова тригодишна давност по смисъла на чл. 111 буква „в” от ЗЗД по отношение на търсените периодични вземания, като аргумент в тази насока е и ТР на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г. Според него задълженията за заплащане на топлинна енергия представляват повтарящи се през определен период периодични плащания и те се погасяват с изтичане на тригодишна давност, а и доколкото вземането на кредитора по изпълнителния лист не е установено с влязло в сила съдебно решение, за него е неприложима нормата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД за петгодишната давност. Действително докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането погасителна давност не тече, а по смисъла на чл. 116 буква „в” от ЗЗД тя се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В случая обаче не е имало такова надлежно прекъсване, защото от една страна изискваните справки за имотното състояние на длъжника, както вече се посочи, не представляват действия, насочени към принудително удовлетворяване на вземането, а от друга- дори и да се приеме обратното, всички те са били извършени след прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело и не могат да породят своите последици. По същите съображения и извършените по второто изпълнително дело № 50/ 2013 г. по описа на ЧСИ З. Д., рег. № ***, действия нямат никакво правно значение спрямо длъжника, защото са предприети по едно прекратено вече производство. Изпълнителното дело е образувано чак на 12.02.2013 г. по същия изпълнителен лист, по който изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона още на 10.04.2010 г. В този смисъл въобще не може да се приеме, че те са противопоставими на длъжника предвид отдавна прекратеното изпълнение.

От друга страна, настоящият исков процес за установяване на вземането на кредитора, макар и процесуално допустим като предявен в едномесечния срок след уведомяването му за спряното изпълнение, е образуван на 06.06.2013 г., но пък това е станало след изтичане на тригодишния период от прекратяване на изпълнението на 10.04.2010 г., поради което предвид бездействието на взискателя, вземането му се явява действително погасено. Погасяването по давност на това вземане (включващо както главното, така и акцесорните такива- за лихви и разноски) по изпълнителния лист, ведно с прекратеното по закон изпълнително производство още пред ДСИ по принудително събиране на сумите, се явяват достатъчно основание за отхвърляне на предявения установителен иск.

При положение, че процесните суми се явяват погасени по давност, е безпредметно да се изследват по същество въпросите за правилното им начисляване във връзка с приетите по делото СТЕ и ССчЕ, защото дори и да се установи, че не са били допуснати нарушения при остойностяването на доставената енергия, същата пак ще се яви недължима поради вече изложените по- горе съображения за изтекла давност.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски, които се претендират, макар и за тях да не е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК, защото са налице доказателства за реалното им извършване- заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева (лист 22 от делото), по отношение на което не е направено възражение за прекомерност. Направените пък от ищеца разноски за държавни такси и депозити за вещи лица си остават за сметка на страната, без да се възлагат в тежест на другата.

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си И. П., за признаване на установено по отношение на Г.И.К., ЕГН: **********,***, че същият дължи следните суми: 701, 58 (седемстотин и един лева и петдесет и осем стотинки) лева- главница, представляваща неплатена сума за топлоенергия за периода 01.11.2005 г.- 30.09.2006 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 88, 67 (осемдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки) лева за периода 01.05.2006 г.- 09.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.10.2007 г. до окончателното изплащане и разноските по делото от 18, 84 (осемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки) лева за държавна такса и 42 (четиридесет и два) лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по частно гр. дело № 7505/ 2007 г. на ПРС, VIII гр. с-в, изпълнителен лист от 16.10.2007 г. 

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си И. П., да заплати на Г.И.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Г.Б., направените разноски по делото- сумата от 800 (осемстотин) лева за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД